Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2015 20:23 - Произходът на човека: творение или еволюция
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://pravoslaven-sviat.org/2014/09/15/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB/ Произходът на човека: творение или еволюция

Септември 15, 2014 in В търсене на вяратаНачална страница

Автор : Андрей Мелков

image

 

Въпросът за произхода на света, за неговия характер и природа е един от най-трудните, но в същото време един от най-принципните и значими в диалога между наука и религия в съвременното общество. Какъв е произходът на света: творение или еволюция? Това е проблем, много важен не само за православното догматическо богословие, но и за всички православни християни, тъй като с неговото решение са свързани много въпроси, пряко засягащи нашето православно учение и мироглед: за относителното достойнство на науката и богословието, за съвременната философия и светоотеческото учение, за учението за човека (антропология), за отношението към светите отци и към познаването и сериозното осмисляне на техните творения, за отношението към съвременната философия, т. е. т. нар. „мъдрост на този свят” и за православното тълкувание на Свещеното Писание, особено на книга Битие.

 

В настоящето изследване, основавайки се на опита на Църквата, преди всичко на съжденията на светите отци, и на разглеждането на теорията за еволюцията в нейното научно въплъщение, ще се опитам да реша въпроса за степента на правомерност на еволюционната теория в нейните претенции като единствено вярно и истинско учение за произхода и развитието на света и човека.

 

НАУКАТА И БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ

 

Какъв е източникът на нашето истинско знание за първосъздадения свят и доколко той се различава от науката? Православната Църква учи следното: Без всякакво съмнение, Бог е Творец на всички видими и невидими твари. Преди всичко чрез своята мисъл Той е създал всички небесни сили… След това от нищо Бог сътворил този видим и веществен свят. Накрая Бог сътворил човека, който е съставен от невеществена разумна душа и веществено тяло1… Тези слова, излизащи от майката Църква, не са основани на празно мъдруване на обременения от страсти и грехове светски разум, а се основават на Божественото Откровение и светоотеческия опит, на творенията на отците с най-висок духовен живот. Ще допълним започнатите размисли с думите на св. Исаак Сирин, който говори за възхождането на душата към Бога въз основа на собствения си опит: И оттук вече се възнася със своя ум към това, което е предшествало създаването на света, когато не е имало никаква твар, нито небе, нито земя, нито ангели, нищо от приведеното в битие, и как Бог, само по Своето благоволение, внезапно привел всичко от небитие в битие и всяко създание се явило пред Него в съвършенство”2.

 

От тук е видно, че светите подвижници са постигали първосъздадения свят, бидейки в състояние на Божествено съзерцание, което е над пределите на естественото знание. Св. Григорий Синаит утвърждава, че в състояние на съвършена молитва има „осем главни предмета на съзерцание”, които са следните:

 

1. Бог

 

2. Чинът и стоенето на разумните сили;

 

3. Съставът на видимите неща;

 

4.Домостроителното снизхождане на Словото;

 

5. Общото възкресение;

 

6. Страшното второ Христово пришествие;

 

7. Вечните мъки;

 

8. Царството Небесно3

 

За какво му е на светеца да включва „чина и стоенето на разумните сили” и „състава на видимите неща” към другите обекти на Божественото съзерцание, отнасящи се към сферата на богословските знания, а не на науката? Не е ли именно поради това, че има такъв аспект и състояние на творението, който е извън сферата на научните знания и може да бъде видян, както и самият преподобен Исаак Сирин някога видял творението, съзерцателно по Божия милост? Обектите на такова съзерцание може да се видят и разберат. Св. Григорий Синаит казва, че „устата ми ще изговорят мъдрост и размишленията на сърцето ми – знание (Пс. 48:4) на този, който ясно… с ума си вижда в нещата отпечатъци на първообразите и с устата си при съдействието на живо слово проповядва  мъдрост от мъдростта, а сърцето му се освещава от силата на обновителното духовно знание4.

 

КОНФЛИКТ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЧОВЕШКАТА ФИЛОСОФИЯ

 

Къде лежи причината за спора между светоотеческото разбиране на книга Битие и еволюционното учение? Последното се опитва да разбере тайните на Божието творение посредством естественото знание и светската философия, не допускайки даже, че в тези тайни има нещо, което ги поставя извън възможностите на това знание. Защото самата книга Битие представлява повествование за Божието творение, видяно в Божествено съзерцание от боговидеца Моисей, а видяното от него се потвърждава и от опита на по-късните свети отци. И макар знанието, получено чрез откровение да е по-високо от естественото, всички ние знаем, че не може да има противоречие между истинското Откровение и истинското естествено знание. Може да има конфликт между Откровението и човешката философия, която често е погрешна. По този начин не съществува несъгласие между знанието за творението, съдържащо се в книга Битие и разтълкувано от светите отци, и правдивите знания за тварта, придобити от съвременната наука чрез наблюдение. Разбира се, тук съществува неразрешим конфликт между знанието, съдържащо се в книга Битие, и празните философски спекулации на съвременните учени, непросветени от вярата, за състоянието на света в течение на шестте дни на творението. Знаейки за това, че между книга Битие и съвременната философия съществува действителен конфликт, и стремейки се да достигнем истината, ние трябва да приемем учението на светите отци и да отхвърлим лъжливите мнения на философите от науката. Защото съвременният свят дотолкова е заразен със суетна съвременна философия, представяща себе си за наука, че дори малко православни могат да изследват този въпрос безпристрастно и да изяснят на какво всъщност са учили светите отци, и след това да приемат светоотеческото учение, даже ако то изглежда неверно и „тъмно” за празното мъдруване на мира сего.

 

СВЕТООТЕЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СЪТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА

 

Относно истинското светоотеческо виждане за първосъздадения свят, най-удивително се явява това, че светите отци разбират текста на свещеното Писание „както е написан”, но в същото време не ни позволяват да го тълкуваме свободно или алегорически. „Мнозина съвременно образовани православни са свикнали да свързват такава интерпретация с протестантския фундаментализъм и се боят че ще ги сметнат за наивни мъдрите философи на науката; но е съвършено ясно от една страна доколко по-дълбоко е светоотеческото тълкувание в сравнение с това на фундаменталистите, които не са чували никога за Божествено съзерцание и чието тълкуване само понякога случайно съвпада със светоотеческото; а от друга страна колко дълбоко е светоотеческото разбиране от това, което некритично  възприема спекулацията на съвременната философия, като че ли това е истинско знание”5.

 

Първосъздаденият свят преди престъплението на Адам бил нетленен, т. к. в този свят не е имало смърт, защото „Бог смъртта не е сътворил” (Прем. 1:13). Съвременният православен християнин може да разбере по какъв начин нетленността на първосъздадения свят е извън компетенцията на научните изследвания, ако разгледа този факт (на нетленността) така, както той се представя чрез Божието действие даже в нашия сегашен тленен свят. Ние не можем да открием по-висока проява на тази нетленност от Пречистата Божия Майка, за която пеем: „Без изтления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем.” Нашите Богородични богослужения са изпълнени с това учение. Св. Иоан Дамаскин указва, че това нетление се намира извън законите на природата в две отношения:..”а което е без отец е по-високо от естествените закони на раждането, а което е безболезнено, това е по-високо от законите на раждането6. Какво да каже православният, когато съвременният невярващ, под влияние на съвременната натуралистическа философия, настоява на това, че такова „нетление” е невъзможно, и изисква християните да вярват само в това, което може да се докаже или наблюдава научно? Следва да държим светата Православна вяра, която е откровено знание, без оглед на т. н. „наука” и нейната философия и да обясним акта на натленност като свръхестествено Божие дело. Не напразно св. Иоан Златоуст тясно свързва правилното и строго изтълкуване на Свещеното Писание (конкретно на книга Битие) с правилността на догматите, същностно необходими за нашето спасение. Говорейки за тези, които тълкуват книга Битие алегорически, той пише: „Но ние, моля, няма да обръщаме внимание на тези хора, ще заградим слуха си за тях, а ще вярваме на Божественото Писание, и следвайки това, което е казано в него, ще се стараем да пазим в душите си здравите догмати, а заедно с тях и ще водим правилен живот, за да свидетелства и живота за догматите, и догматите да придават твърдост на живота.. ако ние живеем добре, но нерадеем за правилните догмати, не можем да придобием нищо за своето спасение. Ако искаме да се избавим от геената, и да получим царството, то трябва да се украсяваме и с едното и с другото – и с правотата на догматите, и със строгостта на живота7.

 

Има още един въпрос, който може да възникне относно състоянието на първосъздадения свят: какви са тези „милиони години” съществуване на света, които науката „знае като факт”? Вече е доказана погрешността на радиовъглеродния метод и другите „абсолютни” системи на датиране, така че остава да признаем, че тези милиони години също въобще не са факт, а отново философия, някаква версия за продължителността на доисторическата епоха. Самата идея за милионно съществуване на Земята не е възниквала дотогава, докато хората, под влиянието на натуралистичната философия, не са започнали да вярват в еволюцията, а ако еволюцията е истина, то и възрастта на света трябва да се изчисли с милиони години. Ето къде е причината за измамата: тъй като еволюцията никога не е наблюдавана, то тя се мисли само при предположението, че безчислени милиони години могат да предизвикат процеси, твърде малки, за да могат съвременните учени да ги фиксират. Ако се изследва този въпрос обективно и безстрастно, отделяйки истинските доказателства от предположенията и философията, то лесно ще забележим, че няма фактически данни, които биха ни заставили да считаме, че земята е на повече от 7500 години (аз, като историк по първото си образование, убедително се уверих в това още в първи курс в университета). Затова възгледите на учените за възрастта на нашата планета напълно зависят от тяхното философско отношение към Творението.

 

В заключение към обзора на светоотеческото учение за първосъздадения свят ще са уместни божествените слова на св. отец, който толкова просиял в молитва, че православната Църква го е нарекла третия богослов. Св. Симеон Нови Богослов. В своето 45 слово той казва от светоотеческото предание, а също вероятно и от собствения си опит, следното: „В  началото, преди да насади рая и да го отдаде на първосъздадения, Бог за пет дена устроил земята и това, което е на нея, а в шестия създал Адам и го поставил за господар и цар на цялото видимо творение. Раят  тогава още не е съществувал. Но светът бидейки създаден от Бога, бил като някакъв рай, макар веществен и чувствен. Бог го отдал във властта на Адам и всички негови потомци… „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток… И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за ядене” (Бт. 2:8-9), с различни плодове, които никога не се разваляли и никога не преминавали, но винаги били свежи и сладки и давали на първосъздадените велико удоволствие и приятност… След престъплението на Адам Бог не проклел рая… а проклел само цялата останала земя, която също била нетленна и сама раждала всичко … На този, който станал тленен и смъртен поради престъпването на заповедта, с цялата справедливост следвало да живее на тленна земя и да се храни с тленна храна… На телата на хората не подобава да се облекат в славата на възкресението и да стават нетленни, преди обновлението на всички твари. Но както в началото, най-напред цялата твар е сътворена нетленна, а след това от нея е взет и създаден човекът, така следва и отново най-напред цялата твар да стане нетленна, а после да се обновят и да станат нетленни и тленните тела на хората, та целият човешки род отново да бъде нетленен и духовен и да обитава в нетленно, вечно и духовно жилище… Виждаш ли, че цялото творение в началото било нетленно и било създадено от Бога по образа на рая? Но после било подчинено от Бога на тлението и се покорило на суетата на човеците. Познай също и това, каква ще бъде тази прослава и светлосияйност на творението в бъдещия век? Защото, когато то се обнови, няма да бъде отново същото, когато е било, когато било създадено в началото. Но ще бъде такова, каквото, по думите на божествения Павел, ще бъде нашето тяло… Цялото творение, по Божие повеление, ще стане след всеобщото възкресение не такова, каквото е било създадено – веществено и осезаемо, – но ще бъде пресъздадено и ще стане някакво невеществено и духовно обиталище, по-високо от всяко осезание”8.

 

Може ли да има по-ясно учение за състоянието на първосъздадения свят до престъплението на Адам?

 

ПРАВОСЛАВНИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА СПОРЕД СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

 

Следва да подходим и към последния и най-важен въпрос, повдигнат пред православното богословие от съвременната еволюционна теория: за природата на човека, и в частност за природата на първосъздадения човек Адам. Антропологията (учението за човека) касае по най-тесен начин богословието, и тук е най-вероятно да се появят богословски грешки на еволюционизма. Добре известно е, че Православието учи съвършено различно от римо-католичеството за природата на човека и божествената благодат. С други думи, богословският възглед за природата на човека, подразбиран от еволюционната теория, това е неправославен възглед, но пък близък до римо-католическата антропология10. Това служи само за потвърждение на факта, че теорията на еволюцията, за която не учи нито един православен отец, е просто продукт на западно-апостасиен начин на мислене и даже и, без значение на факта, че първоначално това е било реакция срещу римо-католичеството и протестантизма, дълбоко се корени в папистката схоластическа традиция. Този светоотечески възглед е много добре представен от великия исихаст св. Григорий Палама, когато той бил принуден да защитава православното богословие и неговия духовен опит конкретно от западния рационалист Варлаам, който искал да сведе духовния опит и знанието на исихазма до нещо достижимо от науката и философията. Отговаряйки му, в своя знаменит труд „Триади в защита на свещенобезмълстващите”11 св. Григорий Палама издига общите принципи, напълно приложими и днес, когато учени и философи мислят, че могат да разберат тайните на творението и природата на човека по-добре, от православното богословие. Той пише: „ Истинското начало на премъдростта е начало на разбирането, за да се научим да я различаваме, и пред угодническата, земна и безплодна мъдрост да предпочитаме многополезната, небесната, духовна мъдрост, която идва от Бога, отива към Него, и прави богоподобни тези, които са я придобили.12

 

Той учи, че само втората мъдрост е блага сама по себе си, а първата е и блага и зла:

 

Именно по тази причина аз бих нарекъл едновременно и добро и зло знаенето на различни езици, силата на реториката, познаването на историята, разкриването на тайните на природата, сложните методи на логиката… , не само защото всички те се колебаят в зависимост от мненията и се променят лесно съответно с целите на хората, но и защото, макар и тези занимания да са добри за упражняване остротата на душевното око, да се упорства в тях до старост е лошо.13

 

Освен това, даже „ако един от отците казва същото, като външните философи, съвпадението е само в думите, но в смисъла има огромна разлика. Първите, според Павел, имат „ум Христов” (1 Кор. 2:16), а вторите изразяват в най-добрия случай човешко разбиране. Както небето е по-високо от земята, тъй… и мислите Ми – по високо от вашите мисли (Ис. 55:9)- казва Господ. И даже ако мислите на тези философи понякога да съвпадат с Моисей, Соломон  и с тези, които са им верни, каква полза за тях? Кой човек със здрав разум, ще каже, че те са се научили на това от Бога?14”.

 

От философията, пише свети Григорий, „напълно отхвърляме възможността да се очакват някакви точни познания за божествените предмети; тъй като от нея не може да се научи нищо надеждно за Бога. Нали  Бог го я обезуми15.

 

И това знание може да е вредно и враждебно на истинското богословие: „със силата на поразените от глупост и обезсмислени думи се воюва срещу мъжете, които са приели тези предания в простотата на сърцата си; когато по примера на онези, които са ги пренебрегнали и са противопоставили тварта на Твореца”16.

 

 

 

Едва ли може да бъде дадена по-добра, от тази оценка на това, което съвременните „християнски еволюционисти” са се опитали да направят, считайки себе си за по-мъдри от светите отци, прилагайки светското знание за изкривяване на учението на Свещеното Писание и светите отци. Нима за всеки не е видно, че рационалистичнияj, натуралистичен дух на  възгледите на средновековния еретик Варлаам е напълно сходен с духа на съвременния еволюционизъм?

 

ТЕОРИЯТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА: НАУКА ИЛИ ФИЛОСОФИЯ?

 

Следва да отбележим, че св. Григорий говори за научното знание, което на свое ниво е истинско, и става лъжовно, само когато воюва с висшето, богословско знание. Истинска ли е теорията на еволюцията, макар и научно? Тук можем да си зададем въпроса: защо трябва да се отнасяме към творенията на съвременните учени и философи „просто”, вярвайки на думите им, когато твърдят, че това е истинно – даже ако приемането на техните изказвания ни принуждава да променяме богословските си възгледи? Напротив, следва да бъдем много критични, когато съвременните мъдреци ни казват, как трябва да изтълкуваме Свещеното Писание. Следва да възприемаме критически не само тяхната философия, но и т. н. „научни свидетелства”, които, както се приема, говорят в полза на съвременната неоезическа терминология, защото често „научните свидетелства” сами по себе си са именно такава философия.

 

Това особено се отнася за учения йезуит Теяр де Шарден, тъй като „той не само построил най-разработената и влиятелна философско-богословска система, основана на понятието за еволюцията, но и бил тясно свързан с откритието и интерпретацията на почти всички изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека”, открити по времето на неговия живот”17.

 

А сега да си зададем елементарния научен въпрос: какви са доказателствата за „еволюцията на човека”? Обучавайки се в историческия факултет на университета, аз съм имал възможността да изуча историята на първобитното общество, и си спомням как преподавателката ни разказваше красиви истории за различни „предци на човека”, които наброяваха няколко десетки. Но аз никак не можех да разбера къде са реалните доказателства за действителното съществуване в далечното минало на всички тези видове животни: на студентите никой не им ги предоставяше.

 

В действителност научните изкопаеми „свидетелства” в полза на „еволюцията на човека” се състоят от: изкопаеми останки от неандерталец (много екземпляри); синантроп (няколко черепа); така наречените явански, хайделбергски и пилтдуански „хора” и находки в Африка (всички крайно фрагментарни) и от немного други останки. По този начин, всички свидетелства за „еволюцията на човека” могат да се поберат в каса с размер на малък гроб, произхождат от отделени далеч една от друга местности, при отсъствие на макар и относителна ( още по-малко на абсолютна) възраст, и без всякакви указания за това, как тези различни „хора” са свързани помежду си с родство и произход.

 

Освен това, един от тези „еволюционни предци на човека”, „пилтдуанския човек”, както се изяснило по-късно, бил преднамерен фалшификат. Интересно, че йезуита Теяр де Шарден бил един от „откривателите” на „пилтдуанския човек” – факт, който може да се намери в болшинството учебници.  Той „открил” зъб на това изфабрикувано създание – зъб, който вече бил боядисан, с намерението да въведе в заблуда относно възрастта на находката.  „Откритието”, разбира се, било това, което трябвало за „липсващото звено между човека и маймуната, затова и пилтдуанския фалшификат се състояла от човешки и маймунски кости (череп на човек,  челюст от орангутан и зъб от шимпанзи – бел. прев.). Теяр де Шарден имал отношение към откритието и най-вече към интерпретацията на някои находки от „яванския човек”, които били фрагментарни. Собствено, където и да се намирал той, намирал „свидетелства”, които в точност отговаряли на неговите очаквания, а именно, че човека е „произлязъл” от маймуноподобни създания18.

 

Ако обективно се изучат всички изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека”, то ще се открие, че убедителни или поне разумни доказателства за тази „еволюция” липсват. Всички научни работи по този проблем се свеждат до полуфантастични измислици, с неправдоподобна реконструкция на устройството и бита на древночовешкото общество, непотвърдени от реални археологически находки или други документални източници19. Въпреки това е общоприето, че има доказателства за еволюцията, защото хората искат да вярват в това; те вярват в атеистичната материалистка философия, която изисква, човека да е произлязъл от маймуноподобна твар. От всички изкопаеми „хора” само неандерталецът (и, разбира се кроманьонецът, който просто е съвременен човек) се представя като истинен; но и той е просто homo sapiens, не по различен от съвременния човек, отколкото съвременните хора се различават помежду си. А картинките на неандерталския човек в учебниците по история са измислици на художниците, в които има предубедена представа за това, как трябва да изглежда „примитивния човек”, изхождайки от еволюционната философия20.

 

Накрая ние стигаме да следните изводи:

 

1) Еволюцията съвсем не е научен факт, а философска система,

 

2) Еволюцията е лъжовна философия (обичаща не мъдростта, а бащата на лъжата) изобретена в секуларния Запад, в качество на реакция срещу католико-протестанската теология, замаскирвайки се под наука, често измамваща хората, които са съгласни да я приемат на вяра като научен факт.

 

СВЕТООТЕЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ТВОРЕНИЕТО И ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЧОВЕКА

 

Накъде да се обърне православния християнин, ако пожелае да узнае истинното учение за сътворението на света и човека? Св. Василий Велики ясно ни казва: „Какво да кажа първо, с какво да започна тълкуването си? Да изоблича сеутните слова на неверните? Или да възвеличим истината на нашето учение? Много мнения са изказали древните елини-мъдреци за природата и нито една тяхна дума не е останала устойчива и непоклатима; винаги следващият оборвал този преди него, така че няма нужда ние да ги оборваме, те сами стигат до взаимното си опровергаване.21

 

Следвайки примера на свети Василий, „да оставим външните учения на външните, да се върнем към църковното учение22. Както него, да започнем „да изследваме състава на света, разглеждайки вселената не по началата на светската мъдрост, но както е научил Своя служител Бог, говорещ с него „явно, а не с гатанки” (Числ. 12:8)23”.

 

Възвръщайки се към светите отци, следва да признаем, че еволюционистките възгледи за произхода на света и човека в действителност не само нищо не ни учат за произхода на човека, а обратното – говорят за него лъжовно.

 

Православното учение за човешката природа най-сбито е изложено в Словата на авва Доротей. „Тази книга е приета в Православната Църква като азбука, основен учебник по православна духовност; това първо духовно чтение, което дават на православния монах, и то остава негов постоянен спътник в течение на целия живот, четено и препрочитано. Извънредно важно е, че православното учение за човешката природа се излага на първата страница на тази книга, тъй като то е основание на целия православен духовен живот”24.

 

Какво е това учение? Авва Доротей пише в първите строфи на своето първо поучение: „В началото, когато Бог създал човека (Бит. 2:20), Той го поставил в рая, както говори божественото и свето Писание и го украсил със всички добродетели, като му заповядал да не яде от плодовете на дървото, което било сред рая. Така човекът живял там в райско наслаждение: в молитва, съзерцание, в слава и чест, имайки здрави чувства и намирайки се в онова естествено състояние, в което бил създаден. Защото Бог създал човека по Свой образ, т. е. безсмъртен, свободен и украсен със всички добродетели. Но когато той нарушил заповедта, като ял от плода на дървото, от което Бог му забранил да яде, той бил изгонен от рая (Бит. 3), отпаднал от естественото състояние и пребъдвал вече в грях, славолюбие, в стремеж към наслажденията на тоя век и в други страсти и бил завладян от тях, защото той сам станал техен роб, чрез престъплението25

 

(Господ Иисус Христос) приел самото наше естество, началото на нашия състав, и станал нов Адам, по образ на Бога, Който създал първия Адам, обновил естественото състояние и направил чувствата отново здрави, каквито са били в началото26

 

А чедата на смиреномъдрието са: укоряване себе си, недоверие към собствения разум, пренебрегване своята воля. Защото чрез тях човек идва в себе си и си възвръща своето естествено състояние – чрез очистване себе си със светите Христови заповеди”27.

 

ПОВРЕЖДАНЕ НА ПЪРВОСАЗДАДЕНАТА ПРИРОДА ВСЛЕДСТВИЕ НА ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО Й ОТ ХРИСТОС

 

Светите отци ясно учат, че, когато Адам съгрешил, човекът не просто изгубил нещо, което било прибавено към неговата природа, но по-скоро самата човешка природа  се изменила, подложила се на повредата в същото време, когато човек загубил благодатта Божия. Богослужението на Православната Църква, което е основа на нашето догматическо учение и духовен живот, ясно учи, че човешката природа не се намира в естествено състояние, а в повредено: Исцеляя человеческое естество, древним преступлением истлевшее, без тли нов рождается Младенец, и в Твоих недрех, яко на престоле, седит, Безневестная, Отеческого не оставль соседения Божеством» (Миней 22 декември, Богородичен 6-а песен на канона на утренята)28. «Спасти хотя от тли истлевшее человеческое естейство Зиждитель и Господь, во утробу очищенну Святым Духом вселився, неизреченно вобразися» (Миней 23 януари, Богородичен 5-а песен на канона на утренята)29.

 

И в такива химни цялото наше православно понятие за въплъщението на Христа и за нашето спасение чрез Него се свързва със съответното разбиране за човешката природа, както е била в началото, и която Христо е възстановил.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11540814
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930