Март 26, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : преп. Юстин Попович

Ти ме помоли да отговоря на въпроса дали научното разбиране за еволюцията на света и човека може да се съвмести с традиционните опит и знание на Православието. Ти питаш още какво е мнението на Отците по този въпрос  и дали по принцип е нужно да има такова съвместяване. Накратко, аз написах следното:
 
Антропологията на Новия Завет е свързана с антропологията на Стария Завет. Цялото благовестие на Стария Завет е: Човек е образ на Бога. Цялото благовестие на Новия Завет е: Богочовекът е истинският образ на човека. Всичко небесно, божествено, вечно, безсмъртно и неизменно у хората е образът на Бога, богоподобието на човека.
 
Богоподобието на човека беше увредено от доброволния грях, извършен от човека в сътрудничество с дявола – увреждане посредством греха и смъртта, които произтичат от прегрешението. По тази именно причина Бог стана човек, за да възстанови Своя образ, покварен от греха. Ето защо Той се въплъти и живя в света на човека като Богочовек, като Църквата, за да предостави образа на Богочовека – всичко необходимо за този деформиран, създаден по Божи образ човек, за да израсте той (в Богочовешкото тяло на Църквата, с помощта на Светите Тайнства и добродетели) „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“(Еф.4:13). Това е Богочовешката антропология. Предназначението на богоподобните същества, известни като хора е едно: да станат постепенно съвършени както Бог Отец, да станат богове по благодат, да достигнат до обожение, Христоподобие, Троицеподобие. Според Светите Отци „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог“ (св. Атанасий Велики).
 
Но така наречената „научна“ антропология не признава богоподобието на човешкото съществуване. Нейните привърженици отхвърлят прогресивността на Богочовешката еволюция на човека.
 
Ако човек не е образ на Бога, тогава Богочовекът и Неговото Евангелие са нещо неестествено за него, нещо механично и непостижимо. Тогава, би могло да се каже образно, Богочовекът Иисус е робот, построен от други роботи. Богочовекът става  тиранин, който насилствено иска от хората да бъдат съвършени същества, какъвто е Бог. Ние говорим за утопия, илюзия и недостижим „идеал“. Така всичко се опростява до мит, наратив.
 
Ако човек, следователно, не е богоподобно същество, тогава самият Богочовек е ненужен, защото научните теории за еволюцията не приемат греха, нито приемат Спасителя от греха. В секуларния свят на „еволюцията“ всичко е природно (естествено) и няма място за греха. Именно за това е шега да се говори за Спасител и за спасение от греха. В крайна сметка всичко е естествено: грях, зло и смърт. Защото, ако всичко в човека се проявява и е резултат от еволюцията, тогава няма нищо, което трябва да бъде спасено в него, тъй като нищо не е вечно и неизменно, но всичко е земно, от глина  и като такова е преходно и нетрайно.
 
В такъв свят на „еволюция“ няма място за Църквата, която е тялото на Богочовека Христос. Теология, която основава себе си на антропологията на научната теория на еволюцията, е нищо повече от самоотрицание. По същество това е теология без Бог и антропология без човек. Ако човек не е безсмъртен, вечен и образ на Бог, тогава всички теологии и всички антропологии са нищо друго освен глупава шега, трагична комедия.
 
Православната теология и връзката, която ние имаме със Светите Отци е начинът за нашето издигане към Богочовека, към Православната всеобхватна истина. Това е нещо, което се нуждае от анализ, и е за тези, които се занимават с въпроси от Евангелието. Всички Евангелски въпроси са по своята същност фокусирани на проблема за човека. И всички проблеми на човека са фокусирани на един основен въпрос, този за Богочовека. Само Богочовекът е универсалното решение на енигмата, наречена човек. Без Богочовека и извън Богочовека, човекът винаги – съзнателно или не – е сведен до някакво човекоподобие, супермен или дори до дяволочовек. Доказателства и свидетелства за това? Цялата история на човечеството!

превод от английски

източник:http://www.johnsanidopoulos.com/