Януари 27, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство

Автор : архим. Андрей Конанос

Не искайте веднага да видите резултати. Живейте вашия щастлив семеен живот – детето е след това, вие сте съпружеската двойка, мъж и жена, детето е вашето дете, но то не е твой аксесоар или скрин, който местиш тук и там. Остави детето си на мира. Занимавай се с твоя съпруг и съпруга. Ама, затова се занимавам с детето ми, защото с мъжа ми не се разбираме, малко сме се дистанцирали и целият ми интерес е насочен към детето. Да, но така ще му изпиеш всички живителни сокове!  Остави го да разтвори криле! Ти се утвърждаваш чрез детето, понеже не можеш да кажеш: Аз и моят мъж сме щастливи съпрузи! и затова изтъкваш децата и казваш:Виж сина ми, той е втори клас на лицея! Цял ден с него се занимавам. За какво се хвалиш? За това, че се занимаваш с него по цял ден?

Не знам дали сте мислили за това, че грешката на блудния син не била в това, че напуснал дома, а че откъснал душата си от баща си, защото не е нещо толкова странно младият човек да започне да води самостоятелен живот. Нима е нормално да стои с баща си, докато умре? Нима това е естествено? Не. Но да направи това, запазвайки добри отношения с баща си, да каже благодаря ти за това, което ми даде, получих запас да водя моя живот. В противен случай това се нарича паразитен живот, живея като паразит в теб. Има и щастливи родители, чиито децата са запазили своята персоналност, път, избор в следването, в техните решения, във всичко, което искат. Разбирате ли това? Велико нещо е твоят син да стане таксиджия, аптекар, учител по математика, лекар, понеже сам желае това.

Една 30-40 годишна жена ми каза: Отче, не живях  живота, който исках. Аз й казах:Не прави същата грешка  спрямо децата си. Тя каза: Отче, живях живота на другия. Правих това, което родителите ми искаха: да бъда доброто дете. Баща ми искаше да вляза във философския факултет, влязох, искаше да работя тази работа, работих я, баща ми искаше нещо, аз го правех! Тогава, когато всички млади хора живееха своя живот, аз правих това, което майка ми и баща ми искаха.  Това ми остана като мъка, като въжделение, че не се порадвах на моя живот.

Велико нещо е да живееш живота, който ти харесва. Велико нещо е, че дойдох днес тук, понеже го пожелах. Ако бях дошъл без да го желая, представяте ли си каква беседа щях да изнеса? Така става и с детето. Не го карайте да прави неща без да ги иска. Няма смисъл. Да се причасти насила, да отиде на църква насила, да отиде да се изповяда насила. Някои майки блъскат детето през вратата на изповедалнята: Ела влез, отче, доведох ти го!  Майката затваря вратата като Ной, който построил ковчега. Тоест влизайте вътре! Тя си мисли, че детето е спасено понеже го е вкарала вътре. Спасено е!, но след това детето излиза и врявата започва. Къде ме доведе? Не исках! Скъса ми нервите! Детето ми, не прави така! Божията благодат ще си тръгне! Ама, кой ти каза, че е дошла, за да си тръгне? Така, както направи нещата. . .

Още доста път трябва да извървим и не знам дали ще сварим в този живот да разберем правилно нещата.  Побеляхме и правим същите грешки. Кога ще разберем?

Вие идвате на беседи и след това казвате – трябва да кажа всичко това на мъжа ми! Да се поправи! Трябва да ги чуе! Още не ги е разбрал!  Казвам на всички вас, че въпросът не е единият да го каже на другия, а аз да го кажа на себе си, вие на себе си и никой на другия. Мнозина се правят на учители. Христос знаел какво говори,   когато казал: Не ставайте учители. Не се правете на умни, няма ти да кажеш какво да прави другият. Ти си си ти и затова остави другия. Сега ще отидеш вкъщи да те види мъжът ти, жена ти, че си нормален, естествен, балансиран човек и след това детето ще види вашето щастие. Ще види, че приготвяш на мъжа си една пържола за вечеря. Ама, сега са пости, отче!  Забрави ли? Не, не съм забравил, помня. Велик пост е, но мъжът ти не иска да яде леща. Когато слагаш леща, в дома ти става бъркотия. Разбирате ли? Кое е по-важно? Да се разбие семейството, за да казваме ура! Постихме! Или да задържим дома, имайки разсъдливост? Детето обаче ще види, че майка му яла леща и обича баща му, който ял месо, ще види, че майка му обича баща му, защото постът смекчил нейното сърце. Докато ние през постите ставаме по-мрачни, нацупени, пост със строги физиономии, с подобни изражения и всичко това се смята за духовност.

Имам дете в пубертет. Ако си духовен човек в Христос, детето  ще го види, ще му хареса и ще си каже колко е хубаво! И аз искам да бъда като моите родители. Това ми го каза едно дете, млад човек, който ще се ожени много скоро. Той ми каза: Отче, радвам се за баща ми! Не съм чувал това често. Защо, детето ми? Какво прави той?Той е хубав човек. Какво имаш предвид? Когато вкъщи имаме някакво затруднение, го гледам и черпя сили от него. Очите му ми казват да не се страхувам!  Ще успеем!  Както и майка ми. Когато имаме затруднение вкъщи, тя е хладнокръвна,  бори се, гледам я, че иска да заплаче, но се бори и двамата са съединени. Затова този младеж сега ще се ожени. Знаете ли на колко години е? На 22. Той е много щастлив. Защо ли? Защото е почувствал щастието вкъщи. Това, което живееш, искаш да го повториш. Това, което не живееш, го изтласкваш надалеч. Затова не казвайте:Детето ми! Детето ми! Имам лошо дете.

Нашето отношение към децата има огромно значение. Вие сте много добри хора, но начинът, по който се отнасяте към децата, не е най-подходящият. Майката иска да види своята 15 годишна  дъщеря домакиня на 100%. Ама, не става.  15-16-17 годишно момиче ще живее своята лудост. Ама, отче – казва – не знае да готви! Нищо не знае! Събужда се късно. Когато не ходи на училище, спи постоянно. Музика, компютър, фейсбук, по 100 часа на ден, нищо не прави! Как ще създаде дом?  Една такава девойка създаде дом. Старецът Паисий казал на майка й:  Бре, детето ми, успокой се! Не бързай! Ти днес садиш лозовата пръчка и утре искаш да пиеш вино! Не става така, а ще чакаш. Нужно е време. Тя се ожени за човек, когото обикна и веднага щом роди дете, се промени напълно, а майка й беше поставила печат: Моята дъщеря не може да се промени! Имам ленива дъщеря, която няма да прокопса! Стой, бре, детето ми, повярвай малко в промяната на твоя човек. Виж го в молитвата. Какво ще рече молитвата? Ще рече пожелавам ти нещо, т.е. вярвам, че това пожелание, което излиза от мен, е добро нещо, следователно мисля нещо добро за теб. Това означава моля се за теб – виждам те в доброто, в светлината, в промяната. Ние казваме: Край!  Не се променя! Мъжът ми е този, този и този. Изобщо не може да  се промени.Обаче стават промени и то сериозни промени. Затова светците казват, че молитвата трябва да става по този начин. Не знам колко часа се помолихте днес – интересно ми е някой да каже колко часа се помоли за детето си. Аз оставам с впечатлението, че повечето хора се молят много малко. В същото време обаче искаме да видим големи резултати в живота. Искаме чудо с молитва, която не трае дори 5 минути! Е, госпожо, какво искаш, тоест, извинявай, колко време се моли?  Вие отче, вие! Тоест ласкателства, за да се избави от топката, да ми я прехвърли, но въпросът е ти колко се помоли, която си майка на детето? Отче, ако вие се помолите, ще стане нещо!Госпожата обаче не прави нещо, а гледа само телевизия, затова казвам: поне в паузите по телевизията, които траят пет минути, заглушете звука и се помолете, защото казах на една госпожа да не гледа телевизия, а тя:  А-а-а, не мога! Не мога да я спра! Постоянно гледам! В същото време синът й имаше проблем, за който тя се безпокоеше. Но не искаше да се помоли, защото в онзи час сериалът беше важен.

В крайна сметка, животът ни дава това, което заслужаваме. Не съществува неправда. Това, което заслужаваме, си го получаваме и не трябва да се оплакваме. Бог знае какво прави. Нашите оплаквания са детски работи. Знак за зрялост у човека е, когато той спре да се оплаква. Ако се оплакваш, тогава приличаш на дете в пубертет. Ние остаряваме и не спираме да се оплакваме, като деца сме.  Да, ама на мене не ми направи еди-какво си! Да, ама Бог мен не ме обича!

За да разбереш всичко това, което говоря и да го покажеш на детето си, е важно да почувстваш първо в теб, че си обично Божие дете и в това е тайната. Ако не почувстваш, че си бил обикнат – вярвам, че Господ при Второто Пришествие ще ни запита само едно нещо, както казва героят от един филм – детето ми, повярва ли, че те възлюбих много силно? Ако повярваш това, ще се успокоиш. След това няма да ти е виновна нито жена ти, нито мъжът ти, нито съседът ти, нито детето ти, нито нищо. В нашата душа има празнина, рана, но понеже не се изпълваме с божествена любов, затова всичко и всички са ни виновни. Затова, когато отидеш при свети хора, понеже те са изпълнени с духовно щастие от Бога, забравяш за какво си отишъл. На много хора им се е случвало. Те отиват с цял куп недоумения. Веднага щом отидат там и видят любовта, която старецът проявява към тях, казват: Отче, имах много неща, но ги забравих! Защото, когато почувстваш любов, недоуменията се решават, празнотите и проблемите изчезват, детенцето ти е добро, както на Рождество Христово поставят върху елхата някакъв златист прашец, който прави всичко още хубаво, така и за теб всички са хубави хора. Гледаш жена си и казваш, че е добра! Както и мъжа си – прави трохи? Добър е! Ама, как е добър, след като завчера говореше най-лошите неща за него! Промених се! Промених нещо в мен и това ме кара да го гледам по друг начин.Това друго нещо е това, което в определени моменти чувстваме на св. Литургия, една-две минути, в които казваме: Сега прегърнах всички хора! Дори свекърва ми! Доведете я! Доведете я! Доведете всички! Прегръщам всички! Когато това чувство изчезне, тогава не понасяш дори самия себе си и си казваш, че не искаш никого! Една жена казала това на мъжа си. Не те искам! Проблемът ми е, че не искам никого, остави ме на мира, не мога да те обикна! Той й казал: Какво ти направих? Нищо. Дори аз не знам какво ми става! Хайде намери му края! Тя е майка и казва на мъжа си: Не знам дали те обичам, не знам какво ми има , не знам какво искам! Децата слушат това и се опитват да разберат какъв е този живот, който живеем? Какъв е този свят без любов, в който живеем?. . .

превод от гръцки