http://dveri.bg/9dy9k

Защо дядо Георги не стана баба Ванга?

• 
• 

User Rating:  / 33 
PoorBest  Събота, 14 Февруари 2015 21:49 Автор: Стефан Миланов, Клуб „Z” Днес е Задушница и се чудя дали да не опитам да ви разкажа за един човек, починал преди два дни. Свещеник Георги Пейчев от добруджанското с. Жегларци.    Трудно може да се обясни на някой извън т. нар. църковния народ (не че ние „вътрешните” сме нещо повече) с какво този 92-годишен дядо от Средата на нищото беше толкова специален.   Онзи ден споменах, че няколко дни преди кончината му децата му споделиха, че са имали по 500 посетители за 2 дни... Не знам какво ще е утре на погребението, но знам как се стига до Жегларци: както се вади корен квадратен – трудно!   Отец Георги нямаше „нашивки” – не беше епископ или нещо друго, а обикновен селски поп. Не беше отец Иван от Нови хан, не беше и дядо Добри. То е както се отличават цветята от крушите или от фаблетите – всяко нещо е създадено различно неслучайно. И всяко може да е за добро: един събира пари, друг събира самотни родилки и сираци. А един просто може да служи всеки ден Литургия и да говори на хората, да говори... Макар и на добруджански. Между другото, наблюдавал съм как, като се вдъхновеше и рипнеше прав, този дядо започваше да перка книжовен български с брилянтна артикулация като на Чичко Филипов... Дето се вика: слушах и не вярвах на очите си.   Дядо Георги не беше в никой случай баба Ванга.    Този човек те заковаваше (не знам „разкатаваше” има ли положителен синоним?) с едно. Имаше „дневен ред” толкова различен от нашия, в който се мачкат и бутат за ред в мозъка ни нови перални клас АА, ипотеки, притеснения за службата... А не че няма 5 деца, от които едно болно, и не знам колко внуци.   Цялото му същество, целият му ум и всяка фибра от душата му се занимаваше генерално с диаметрално противоположни за нас неща: интересуваше се само от Бога. Преведено: как да не правим грехове и да живеем добре. И в любов. И затова говореше всекиму много лични неща, персонални вербални писма, адресирани до кутията на сърцето му. (А не къде ще намериш изгубените шушони на баба си.)   Това, а не това, че понякога тихичко все пак предсказваше какво ще стане в бъдещето, го правеше толкова специален, любим и повод за върволици от коли.   Тук е още една голяма разлика: че нямаше хора с бучки захар под възглавницата или някакви други магически щуротии. Нямаше „идват някакви сили и ми говорят”... Не. Любов към хората и Христос, Христос и любов към хората. Два много важни компонента, които не съм чул да ги има при Ванга.   Не знам срещали ли сте човек, който има интерес 0.00 към това как ще си прекара, дали ще му е гот, има ли пари, къде има промоции... Не знам и аз дали ще срещна повече.   Застанал пред него, се чувстваш като някое мазно мениджърче от „ситито” със скъпа фланелка Punk"s Not Dead, изправено до Джони Ротън от „Секс пистълс” – просто само единият от двамата в такава среща е истински.   И понеже това блести, затова бяха опашките в селото, зафичкано някъде под Тервел. И тук няма някаква потайна „секта”, няма игри на призвани и избрани. Ходеха и паралии – бизнесмени, и средна ръка, и хора, които бихме определили като прошляци.   Може би затова и „пиарът” му е най-слаб. Не казвам, че отец Иван или дядо Добри имат вина за това, което се случва около тях – то е прекрасно, нека се знае.   Честно казано, баща ми нямаше да е чул за отец Георги, ако не бях аз. Аз нямаше да съм чул, ако не бяха други хора. Като мрежова структура – като Ал Кайда, само че с положителен знак. Ето това е.   Не съм богослов, дори бъркам кога са Задушниците в годината. Знам едно: че праведността блести. И от 12 февруари 2015 г. още една искра от нея огрява България от небето.   Източник: Клуб „Z”

Снимка: Стефка Борисова