Февруари 2, 2015 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

Автор : митр. Иеротей Влахос

   Ученици от 7-ма обща гимназия на Калитея в Гърция наскоро интервюираха Негово Високопреосвещенство Митрополит Иеротей задавайки му 19 въпроса относно актуални църковни проблеми, както и лични въпроси в търсене на  насоки в трудните и спорни моменти от църковния живот. По-долу са поместени въпросите и отговорите, публикувани в техния училищен вестник.

1 Въпрос: Има ли определение за това какво е душата?

Отговор: Душата е творение на Бога, създадено  чрез Божествената  енергия; тя е жива, безсмъртна по благодат, отделна от тялото, но и свързана с него. Човекът е съставен от тяло и душа и поотделно те не изграждат човека. Църквата не вярва в предсъществуването на душата без тялото, или на тялото без душата. Душата е духовният компонент на човешкото съществуване, който дава живот на тялото. Удивително е човек да опознае душата на дадена личност, а не само да се фокусира на неговото тяло.

2 Въпрос: Какво ви накара да станете свещеник?

Отговор: Аз станах свещеник заради църковния начин на живот, който водех от ранна възраст, и заради моята любов към Бог и човека. Това беше естествен резултат от  църковния живот и аз се чувствам много добре. Като малко дете обичах свещения храм и бях свързан с него. Аз бях вдъхновен от хора, които имаха любов към Бога и Църквата. Станах свещеник от любов и не защото нямаше какво друго да върша. Сега аз съм не само щастлив, но и свободен. Мен не ме е грижа за „съществуването”, а за „качеството на съществуване”; аз не се боря за щастие, а за свобода. Има голяма разлика между тези две неща.

3 Въпрос: Как се чувствате на тази позиция и каква е вашата връзка с Бог?

Отговор: Като епископ аз чувствам, че нося отговорност за християните, за клира, за младите и за възрастните. Аз съм слуга на всички и винаги, когато те  искат, аз съм техен баща и лечител. Разбира се, когато човек служи Св. Литургия и се моли, той чувства  присъствието на Бога. Бог не е идея, безлично същество, ценност, била тя и  най-съвършената, a е Божествен ерос и като възлюбен Той се приближава към човека и привлича към себе си онези, които го заслужават.

4 Въпрос: Защо хората, особено младите, се дистанцираха от Църквата?

Отговор: Те се дистанцират, защото  чувстват Църквата като нещо, което тя не е, те я чувстват като религия, като сувенирен магазин, като старчески дом и т.н. Ние всички носим вина за това: и ние, духовенството, за това, че не сме показали какво Църквата наистина е; и младите, които не търсят по-дълбоката „същност” на Църквата. За да откриеш нещо дълбоко, ти трябва да го обичаш, да те боли за него и да го търсиш. Църквата не е място за бунт срещу всички енорийски свещеници и цялото лицемерие, но духовен фар, който осветява и ръководи.

5 Въпрос: Каква е и каква трябва да бъде ролята на Църквата в днешната криза?

Отговор: Нейната роля е винаги една и съща, да обединява и да лекува. Когато има  чувствителен свещеник в енорията, той може да я организира и направлява като духовна терапевтична общност. Църквата е майка на всички, приема всички без дискриминация и им предлага смисъл в живота.

Трябва обаче да кажа, че когато говоря за Църквата, не говоря за институцията, за Синода на Митрополитите и за група свещеници, а за единство от клир и миряни, които са кръстени и живеят според словото на Христос. Вие също сте членове на Църквата. Не се разделяйте от нея.

6 Въпрос: Как употребява Църквата своето материално богатство?

Отговор: Първо бих искал да кажа, че това, че Църквата има много богатства, е мит. Това е т.нар. мит за огромното богатство. Църквата понастоящем има 4% от първоначалната си собственост, от която тя при случай дава за създаването на болници, училища, университети, институции и т.н. Това, с което разполага Църквата, дава за благотворителност. Често Църквата е помагала на държавата да се възстанови и да не банкрутира. Това е истина, която никой не трябва да забравя. По-нататък, истинското богатство на Църквата е нейното богословие, богослужението и нейните членове – християните.

7 Въпрос:  Трябва ли Църквата да бъде модернизирана по някои въпроси  и по кои по-точно?

Отговор: Църквата е с традиция, която може да се адаптира към всяко време, към всеки век, без да губи своята същност. Няма нужда тя да бъде секуларизирана, да се правят компромиси, но тя подканя хората да търсят. Това е място, което е подобно на истинския ерос, който не е тривиален, но кани хората да търсят вътрешната красота на другия. Красотата на хората е не само външна, но и вътрешна. Това се случва и с Църквата. По някои въпроси тук може да има модернизация, когато това е свързано с откриване на истина без загуба на нейния автентичен живот.

8 Въпрос: Какво  можете да кажете за корупцията на свещениците?

Отговор: Тя не съществуват в такава степен, каквато другите си мислят. Навсякъде падението идва, за да се разкрие човешкия елемент. Мнозинството от свещениците започват с добро намерение за доброволна жертва. По пътя някои от тях губят своята цел поради много фактори. Но браншът на свещениците е сред най-добрите в нашето общество. Други ни доведоха до сегашната икономическа криза, не свещениците, борещи се да помогнат на хората и да балансират обществото, да утешат засегнатите.

9 Въпрос: Какво е вашето мнение за атеистите и друговерците?

Отговор: Аз не мога да направя разлика между атеистите и религиозните хора, базирайки се на външни критерии. Аз не мисля, че има атеисти, защото тези, които заявяват че са атеисти, вярват в нещо и му приписват божествени характеристики. Може да има атеисти, които вярват, и християни атеисти. Атеизмът е не само идеология, но и практически живот. Освен това съвършеният атеизъм е на едно стъпало  преди съвършената вяра, по парадоксален начин. Тези от другите религии имат собствена традиция, която е компонент на всяка култура. Трябва ние всички да сме загрижени да не бъдем фанатични, расисти, насилници. Религиозният фанатизъм е равен на най-лошата форма на шизофрения.

10 Въпрос: Как Бог съди добрия човек и лошия християнин?

Отговор: Аз не мога да знам това. Не мога да проникна в ума на Бога. Обаче аз обичам да казвам, че се радвам, че ще бъда съден от Бог, а не от хората, защото Бог вижда в нашите души нашите намерения и обича хората, докато хората съдят външно и са много жестоки. Аз се страхувам повече от безсърдечието на хората.

11 Въпрос: Какви са отношенията между православни и католици днес?

Отговор: Тук има различни традиции, богословски различия, също така културни, социални и психологически различия. Богословските диалози, които се провеждат днес, когато те са  искрени и без скрити цели, могат да бъдат полезни за добронамерените, които търсят истината.

12 Въпрос: В училище говорихме за тайнството на брака. Какво мислите за решението да се позволят еднополови бракове? Какво ще кажете и за политическите бракове?

Отговор: Църквата има свое собствено богословие относно брака. Според Христос бракът е съчетание на мъжа и жената, за да бъдат те семейство и да създадат място на любов и мир. Учението на Църквата не приема брак между хора от същия пол. Това не може да се случи. Но Църквата не е отговорна за онези, които искат да живеят извън нейната традиция и искат да имат политически брак.

13 Въпрос: Трябва ли само православната вяра да се преподава в училище или трябва и други религии да се преподават?

Отговор: Води се голяма дискусия относно този въпрос. Много планове бяха предложени и много мнения изказани. Във всяко предложение има плюсове и минуси. Отвъд правилната образователна програма, която отговаря на целите на образованието, аз мисля, че въпросът зависи от професора, който преподава, и от учениците, които търсят и жадуват. Мен ме притеснява, когато някой преподава без вяра и когато хората слушат механично, равнодушно, без желание да търсят.

14 Въпрос: Каква е връзката между постенето и Светото Причастие?

Отговор: Светото Причастие е върховното събитие в църковния живот; то е общение, смесване, съюз и любов. И всяко събитие като това изисква искрен подход с подходяща подготовка. Постът е начин за подготовка на тези, които могат да постят, но участието в Светото Причастие се основава на условия, прогласени от служещия  на Св. Литургия: „ Със страх Божий, вяра и любов, пристъпете”. Това, което се изисква, е страх от Бога, вяра и любов.

15 Въпрос: В какво се състои важността на изповедта?

Отговор: Изповедта е тайнство на диалог с Бога посредством свещеника. Ние сме свикнали да имаме монолози със себе си, затваряйки себе си в мрачни мазета и ние нямаме силата да отворим нашите затворени отделения, затова в нас има мрак и плесен. Чрез изповедта ние спираме трагичния монолог и участваме в диалог с Бога, напускайки света на илюзията и отваряйки себе си нагоре към светлината на истината.

16 Въпрос: Какво е грях?

Отговор: Грехът е болест, смърт, прекъсване на връзката с Бога и нашия ближен; това е болест на самолюбието и егоизма.

17 Въпрос: Какво се случва с душата след смъртта през първите 40 дни?

Отговор: Със смъртта човек не е доведен до „абсолютната нула”, както някои твърдят. Когато душата е отделена от тялото, тя остава жива и ще се върне отново в него, когато то бъде възкресено. Аз не съм се натъквал в нито едно патристично писание на това, че душата остава с нас 40 дена след смъртта на тялото и след това отива някъде другаде. Душата е нематериална и при излизане от тялото тя продължава живота, който е имала тук, според  желанията си.

18 Въпрос: Някои мислят, че Второто Пришествие ще се случи скоро. Може ли това да се предскаже от Свещеното Писание?

Отговор: Христос ни учи, че ние не можем да знаем кога Второто Пришествие ще се случи, но това ще стане изведнъж. Въпросът е, ние да сме почтени към Бога, към нашите ближни и към самите себе си всеки ден, да сме в мир с нашата съвест и да обичаме нашите  ближни без егоизъм, което е най-важното нещо. Аз не мога да приема фалшивите пророци, които причиняват агония и съмнения сред хората. Аз обичам да говоря за живота, любовта, алтруизма и божествения ерос.

19 Въпрос: Какво е вашето мнение за Дарвинизма?

Отговор: Има различни теории относно творението и за еволюцията на човека. Конфликтът между християнството и науката е главно в Западния свят, сред другите християнски традиции. В Православното богословие, което е изразено от Отците на Църквата, няма конфликт между богословието и науката, защото те действат в различни области.

Но за мен, като християнин и богослов, това, което главно ме занимава, е друга еволюция: как ние като хора можем да бъдем обожествени – да станем богове. Как ние можем да трансформираме нашите животински действия в човешки и божествени. Как самолюбието може да се промени в любов към Бога и към другите хора. Как адът на нашия живот може да се превърне в рай. Как нашите биологични импулси могат да  да се усъвършенстват до божествен ерос, който преобразува и човешкия ерос. Как ние ще престанем да виждаме нашия ближен като инструмент за удоволствие и да гледаме на него с пълна радост. Как ние можем да станем хора на Богочовека.

Не ми харесва да бъда хвърлен в затвора и да ми дадат свободата да разкрасявам килията си. Искам да се освободя от всеки затвор. Искам свобода на духа, искам да се издигна над мимолетното и търся да преодолея смъртта.

превод от английски