Октомври 2, 2014 in Беседи, Начална страница

Автор : митр. Атанасий Лимасолски

Независимо от това дали човек иска или не, времето бяга и с всяка година възрастта на човека се увеличава. Незабележимо в неговия живот действа и друг фактор: миналото се увеличава и се съкращава бъдещият му живот. Съзнанието за този факт е много ценно, ако се ползваме правилно от него, то може да помогне на човека да достигне до познание на много неща и да постъпва разсъдително в различните жизнени обстоятелства.

Да се стараем да използваме нашето свободно време с разсъждение, подхождайки към въпроса духовно, защото всеки от нас на Страшния Съд ще бъде попитан как е използвал даденото му от Бога време на земния живот. Доколко важен е въпросът за използване на времето, можем да видим в примера на светиите. На тях им е свойствена необикновена чувствителност по този въпрос, те винаги са се стараели да използват времето така, че нито едно минута да не пропада безцелно.

Днес може често да чуем: „Боже, дай ми време, за да порастя децата, да ги оженя, да ги устроя в живота, да завърша всички дела, които съм започнал или планирал, да направя повече добро, да завърша този безкраен водовъртеж от дела…” Обаче задавал ли си е някой въпроса, доколко това е оправдано, защото и хиляда години да живее човек, пак не би му стигнало време да се справи с всички свои дела. Човек постоянно си задава хиляди въпроси, започва множество предприятия, чиито край не се вижда, много често поради това страда от стрес и няма покой.

Какво имаме  предвид, когато казваме „покой”? Истински покой човек може да намери  само в този случай, ако се старае да отделя ежедневно макар и малко време за молитва. Ако след напрегнатия ден човек посвети даже малко време за общуване със своя Творец, с Пресветия Дух, обилно изливан в Православната Църква, то той непременно ще почувства душевен мир, ще се почувства отпочинал, тъй като почивката не е само пътешествие или възможност за тялото да отдъхне определено количество часове. Разбира се, телесният отдих е необходим, но душевният отдих е най-важният за човека, а действително човек си почива душевно само тогава, когато придобива жива връзка с Бога. Вижте как се умиротворява човек след посещението на богослужението. Например нашият кипърски народ особено обича да посещава службите в периода на Богородичния пост. Колко са красиви тези богослужения, какви прекрасни тропари се пеят! Всичко това помага на човека, който има жажда за Бога, да възнесе своята мисъл към Него и да да се приобщи към Светия Дух. Тези тропари са написани от светци, имащи личен опит от общението със Светия Дух, опит от присъствието на Бога в техните сърца и те с точност за изразили този мистически опит в словата на църковните песнопения и в богослужебните текстове.

Присъствайки на богослуженията, ние придобиваме истинско чувство за покой. Аз вярвам, че този душевен мир и успокоение, който вярващият получава от участията в църковните служби, не могат да му дадат най-добрите хотели в света. Нерядко се случва хората да напускат подобни места още по-изморени и душевно разстроени.

В нашата епоха можем да наблюдаваме странна закономерност- много хора прекарват времето си в развлекателни центрове, в барове и  подобни места, но вместо с успокоение, умиротворение, уравновесеност и радост, се прибират оттам в нервна възбуда. От сутринта, когато се събудят, те започват да викат и да се обиждат, при това за повод на скандалите може да служи най-незначителна причина. В Православната Църква всичко е точно обратното. На св. Йоан Златоуст принадлежи едно забележително поучение: „Искаш да узнаеш какво е Църквата и в какво е нейната чудодейност? Това е твърде просто. Влез в храма и виж: в църквата вълците се превръщат в овци, влиза разбойник, а излиза преподобен, влиза гневлив, а излиза кротък, влиза човек, а излиза ангел!” И по-нататък божественият Златоуст продължава: „Но какво казвам ангел? Влиза човек, а излиза бог по благодат”.

Ето какво означава Църква. Никой не може да оспори, че участвайки в службите, молебните, слушайки църковните химни, човек открива истинно умиротворение. По тази причина в Православната Църква съществува такова изобилие от богослужения.

И така, способността правилно да се разпореждаме със своето време е велик дар за човека от Бога. Дайте да се постараем да се научим да отделяме необходимото време на телесния отдих, но главното ни старание е да се научим да се молим, отдавайки на молитвата свободното си време. В нашето ежедневие ние се сблъскваме с много трудности и разочарования, много млади хора се намират в безизходни ситуации, поради което са подложени на стрес, в ума им възникват множество въпроси, които смущават душите им. В младостта, когато човек е още много беззащитен, към всичко останало се добавя и този мрак на неведението: човек не знае кой е, какво прави, накъде отива, какво всъщност иска. Но той може да се изцели, ако започне мъдро да използва своето време, ако се научи да се моли правилно, да получава сила от молитвата, помощ и просвещение, тъй като Сам Господ е Светлина и Божията Светлина, действаща в човека, постепенно ще разруши тъмата на духовното неведение.

източник: православие ру