Уникалната корона от XVII в. ще бъде показана за първи път на 1 октомври в Националния исторически музей. В нея са инкрустирани 329 скъпоценни камъка, сред които 269 рубина и диаманта. Експерти я оценяват на 40 млн. долара. Снимка Aни Петрова
Сред "перлите" на изложбата е и плащаница на 7 века
Уникална златна корона от XVII в. на Българската автокефална архиепископия в Охрид, оценявана на 40 млн. долара, ще бъде представена официално на 1 октомври в Националния исторически музей. Най-ценният експонат в изложбата, до която "Новинар" получи ексклузивен достъп, е специален подарък от Венеция за охридските архиепископи, които в периода от XV до XVII в. все по-често започнали да се подписват с титлата "патриарх на българите". Изключително красивата корона е обсипана с 329 скъпоценни камъка, 269 от които са рубини и диаманти. Останалите са сапфири, гранати и морски перли, разказа за екипа ни директорът на музея Божидар Димитров.
Оказва се, че изключително скъпият подарък от венецианците съвсем не е случаен. В този период Западна Европа била в смъртен двубой с Османската империя, стигнала до каналите на града държава и стените на Виена. От изхода зависело и освобождението на България. Именно заради това в преговорите за съвместни действия срещу антиосманските сили на Стария континент титулът "патриарх" бил нужен като свидетелство, че носителят му представя целия християнски български народ. В знаменитата битка при Лепанто през 1571 г., която сложила край на османската инвазия в Европа, половината от екипажа на венецианския флот бил съставен от православни българи, гърци и сърби от епархията на Охридската архиепископия.
Преди боя за първи път сенатът разрешил на корабите на католическа Венеция да се качат православни свещеници. Те призовали сънародниците си да бъдат непреклонни в защитата на Христовия кръст.
Короната се озовала в България през 1916 г., по време на Първата световна война. Тогавашният директор на Народния (днес Национален) музей проф. Богдан Филов установил от последните две войни, че редките по това време родни учени са мобилизирани като обикновени войници и загиват на фронта, което не е добре за изследователския потенциал. Освен това бъдещият премиер, разстрелян по-късно от Народния съд, забелязал и че изключително ценни паметници на културата стават жертва на бойните действия. Много често се случвало офицери или войници да разграбват църкви или манастири, вземайки си предмети за спомен. Един от най-куриозните случаи е с офицер, който си тапицирал землянката на Чаталджа с килими от джамия от XV в. Именно заради това Филов изпратил писмо до командващия армията ген. Жеков с молба учените ни да не се мобилизират. За сметка на това предложил да се сформира секретен отряд, който да изследва завладените краища във всеки един смисъл. Благодарение на това били спасени и изключително ценните артефакти от Българската автокефална архиепископия в Охрид, които били зачислени към секретен фонд, чиито доклади били строга тайна чак до 1994 г.
Съвсем наскоро, преди да се разбере истинската стойност на короната, служителка на Националния исторически музей я сложила в пазарска торба и прекосила цяла София с два трамвая, за да я закара в музея "Земята и хората", където да я оценят. Тя смятала, че не е кой знае колко скъпа, тъй като преди това намерили три корони, които били от пиринч с камъчета от стъкло. Когато експертите осъзнали какво държат в ръцете си, веднага помолили Божидар Димитров да отиде с полицейски конвой, за да прибере 40-милионния експонат.
Сред "перлите" на експозицията за най-дълго съществувалата българска духовна институция (1018-1767 г.), учредена от император Василий II като символ на добрата му воля към поробения народ, е непоказвана досега плащаница от 1298 г. На нея на български е записано със златни букви - "На българския пастир в Охрид, да си спомня в молитвите си за императора", обясни директорът на НИМ. Наскоро при него идвал македонският духовен водач Тимотей, който поискал безценния плат, който бил реставриран 6 години от руски и швейцарски експерти. Божидар Димитров обаче го отпратил, обяснявайки му, че волята на дарителя е свещена, а в случая императорът категорично и ясно я дарил на българския духовен водач, а не на македонския.
Изключително внимание заслужава и обковът на черепа на света Матрона. Първоначално историците ни затаили дъх, защото помислили, че това е черепът на Никифор, но впоследствие установили, че е на светицата. В изложбата има множество невиждани досега църковни предмети от злато и сребро.
Етикети: златна корона, изложба, Националния исторически музей, Н
