Постинг
13.09.2014 00:06 -
Божидар Димитров за фалшифицирането на българската история
В отговор на Бранимир Пантов: Драги Бранимире, един урок за принципите на историята и един уточняващ елемент:
По първия – вярно е и аз стоя зад този принцип „историята освен познание за миналото е и аргумент за право”, но това не означава, че тя трябва да се фалшифицира по целеобразност. Запомни едно нещо: Българската история е толкова велика, че няма нужда да се фалшифицира в нито един момент. Да я фалшифицират в Скопие, Анкара или Букурещ, но ние да си я фалшифицираме и то във вреда на националното самочувствие това не разбирам. Роби, та роби. Радвам се все пак, че кандиса, че роби е имало само при завоевания и въстания. Ами то роби има и то постоянно в Англия до 1817 г. , а в САЩ до 1863 г.
Що се отнася до къщите и това е второто уточнение не са тези в 300 града и три пъти повече села от последните 20 години нито в Арбанаси, нито в Чипровци, нито в Охрид, нито в Созопол, нито никъде другаде. За някои имаме сведения, че са вдигнати още в ХVІІ век други по-рано, трети по-късно. Това е нормално – османската феодална система е такава – ние работим, те (мюсюлманите) ходят да се бият. Нормално е ние да имаме пари и триетажни къщи, а те да нямат, каквито и данъци да ни турят. Ако не друго доходи умеем да крием не по-зле от сега. Захари Стоянов добре го е описал.
А бедни български къщи (по-чисти и светли) е имало и тогава, има ги и сега. С ужас видях при наводненията и в Бисер и в Мизия и другаде, че стотиците паднали къщи са построени с кирпич. Не знаех, че все още има такива. При това някои са строени съвсем наскоро.
А през последните 20 години преди Освобождението сме живели най-зле, затова избухва Априлското въстание. Ако дотогава български производители печелят всички обществени поръчки (за облекло и храна) на двумилионната турска армия и чиновничеството, то с режима на капитулациите, наложени на Османската империя след Кримската война евтиния внос на платове от Западна Европа разорява българските производители от Охрид до Тулча и от Видин до Цариград. Тогава проличава най-страшното от османската власт в земите която вече писах е истинската катастрофа за нацията през последните 500 години. А тя невъзможността българите чрез своя институция, сдружение, глас в Народното събрание или правителството да предложим дори решения отстраняващи препятствия пред икономиката, образованието, културата, демографията ние сме безгласни букви. Други вземат решения, които касаят различни страни от живота ни и то решения, които не водят до развитие напред.
По първия – вярно е и аз стоя зад този принцип „историята освен познание за миналото е и аргумент за право”, но това не означава, че тя трябва да се фалшифицира по целеобразност. Запомни едно нещо: Българската история е толкова велика, че няма нужда да се фалшифицира в нито един момент. Да я фалшифицират в Скопие, Анкара или Букурещ, но ние да си я фалшифицираме и то във вреда на националното самочувствие това не разбирам. Роби, та роби. Радвам се все пак, че кандиса, че роби е имало само при завоевания и въстания. Ами то роби има и то постоянно в Англия до 1817 г. , а в САЩ до 1863 г.
Що се отнася до къщите и това е второто уточнение не са тези в 300 града и три пъти повече села от последните 20 години нито в Арбанаси, нито в Чипровци, нито в Охрид, нито в Созопол, нито никъде другаде. За някои имаме сведения, че са вдигнати още в ХVІІ век други по-рано, трети по-късно. Това е нормално – османската феодална система е такава – ние работим, те (мюсюлманите) ходят да се бият. Нормално е ние да имаме пари и триетажни къщи, а те да нямат, каквито и данъци да ни турят. Ако не друго доходи умеем да крием не по-зле от сега. Захари Стоянов добре го е описал.
А бедни български къщи (по-чисти и светли) е имало и тогава, има ги и сега. С ужас видях при наводненията и в Бисер и в Мизия и другаде, че стотиците паднали къщи са построени с кирпич. Не знаех, че все още има такива. При това някои са строени съвсем наскоро.
А през последните 20 години преди Освобождението сме живели най-зле, затова избухва Априлското въстание. Ако дотогава български производители печелят всички обществени поръчки (за облекло и храна) на двумилионната турска армия и чиновничеството, то с режима на капитулациите, наложени на Османската империя след Кримската война евтиния внос на платове от Западна Европа разорява българските производители от Охрид до Тулча и от Видин до Цариград. Тогава проличава най-страшното от османската власт в земите която вече писах е истинската катастрофа за нацията през последните 500 години. А тя невъзможността българите чрез своя институция, сдружение, глас в Народното събрание или правителството да предложим дори решения отстраняващи препятствия пред икономиката, образованието, културата, демографията ние сме безгласни букви. Други вземат решения, които касаят различни страни от живота ни и то решения, които не водят до развитие напред.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
