Май 30, 2014 in Външни

Автор :

 

 
Нека се трудим да предаваме нашето благоразположение.
 
Нека имаме любов, кротост, мир. Така помагаме на нашия ближен, когато е завладян от злото. Примерът тайнствено сияе не само когато другия присъства, но и когато отсъства. Нека се трудим да предаваме нашето благоразположение. Дори само с думи да описваме поведението  на някого, чийто живот не одобряваме, той разбира и с това го отблъскваме от себе си. За разлика от това, ако сме милостиви и му прощаваме, ние му въздействаме както му въздейства и злото, пък нищо, че той не ни вижда.
 
Нека не се гневим на тези, които хулят и псуват, на тези, които се противят на Бога, на гонителите на християните и други подобни хора. Гневът е зло. Трябва да мразим техните думи, тяхната злоба, но човекът, който изговаря тези думи, не трябва нито да го мразим, нито да му се гневим. Напротив, трябва да се молим за него. Християнинът има в себе си любов и благородство  и се държи по съответния начин.
 
Както един подвижник без никой да го вижда принася полза на света, защото вълната на неговата молитва въздейства върху другите хора и той пренася Светия Дух в света, така и вие трябва да разпръсквате вашата любов без да очаквате отплата. Отнасяйте се с любов, с търпение, със усмивка…
 
Любовта трябва да бъде съвършена. Само Божията любов е съвършена. На лицето, което ни създава затруднения и ни изморява, любовта трябва да се дарява внимателно, нежно и незабелязано – така че другият да не разбере, че полагаме усилие да го възлюбим. Не трябва прекалено да използваме нашите чувства, защото така предизвикваме у него съпротива. Мълчанието спасява от всяко зло. Въздържанието на езика – това е велико нещо! По един тайнствен начин мълчанието озарява ближния. Ще ви разкажа една история.
 
Една монахиня, която много обичала реда, казала на своя старец с негодувание:
 
- Еди-коя си сестра нарушава реда в манастира със своите неуместни постъпки и с трудния си характер. Не можем повече да я понасяме.
 
А старецът й отговорил:
 
- Ти си по-лоша от нея.
 
Отначало монахинята реагирала остро и изненадано на тези думи, но след обясненията на стареца разбрала техния смисъл и останала много доволна. Всъщност старецът й казал:
 
- Тази сестра я владее зъл дух и се държи зле. Но той владее и тебе, която уж си в по-добро духовно състояние, а сега се подиграва и с двете ви. Сестрата стига до това състояние без да го иска, но и ти със своята реакция и недостатъчната любов правиш същото. По този начин нито на нея принасяш полза, а и сама търпиш вреда.
Чрез мълчание, търпеливост и молитва тайно принасяме полза на другия
 
Когато виждаме, че нашите ближни не обичат Бога, ние се огорчаваме заради това. Но с огорчаването не постигаме абсолютно нищо, нито пък със съветите. Нито едното, нито другото е правилно. Съществува една тайна. Ако я схванем, ще помогнем на нашия ближен. Тайната е нашата молитва, нашето посвещение на Бога, за да подейства Неговата благодат. Чрез нашата любов, копнеж и посвещение на Бога ще привлечем благодатта, за да се излее върху другите, които са наши ближни, за да ги пробуди духовно и ги подбуди към любов към Бога. Или по-добре казано Бог ще изпрати Своята любов, за да пробуди всички тях. Това, което ние не можем – ще го направи Неговата благодат. Чрез нашите молитви ще допринесем за това всички да станат достойни за Божията любов.
 
Знайте и още нещо: измъчените и страдащи души, които страдат от своите страсти, придобиват изобилно Божията любов и благодат. Такива хора стават свети, а ние много пъти ги осъждаме. Припомнете си какво казва св. ап. Павел: “Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие” (Рим. 5:20). Когато си припомняте тези думи, ще чувствате, че те са по-достойни и от вас, и от мене. Ние виждаме, че те са слаби, но когато се отворят за Бога, тогава те стават изцяло любов и жадни за Бога. По-рано те са били свикнали на друг начин на живот, а по-късно отдават всичките си душевни сили на Христос и стават огън на Христова любов (огън от Христовата любов). Ето така действа Божието чудо в тези души, които наричаме “отхвърлени”.
 
Не трябва да се обезкуражаваме, нито да бързаме със заключения, нито да съдим повърхностно и външно. Ако видите, например, едно разголена или неприлично облечена жена, не се задържайте на повърхността, а се загледайте в дълбочината на нейната душа. Може да е много добра душа и да има екзистенциални търсения, които проявява чрез своя скандален външен вид. Тя носи в себе си динамиката, тоест силата за себеизтъкване, иска да привлича погледите на другите, но поради незнание е изопачила нещата. Помислете си какво ще стане, ако познае Христос! Ще повярва и ще насочи целия си  порив към Христос. Ще направи всичко, за да привлече Божията благодат. Ще стане свята.
 
Нашето упорито настояване другите да станат добри е изтъкване на самите нас. В действителност ние искаме да станем добри, а понеже не можем, изискваме това от другите и настояваме за това. При това, като ни се изплъзва от поглед факта, че всичко се изправя чрез молитвата, много пъти ние се огорчаваме, негодуваме и осъждаме.
 
Много пъти чрез нашата прекалена загриженост, страхове и лошо душевно състояние без да искаме и без да го усещаме нанасяме вреда на другите, въпреки че ги обичаме много силно, както например майката обича своето дете. Майката предава на своето дете цялото си притеснение за неговия живот, за неговото здраве, за неговото напредване дори когато нищо не му казва, дори когато не изразява това, което има в себе си. Тази любов, тоест естествената любов понякога може да навреди. Но това не може да се случи с Христовата любов, която е съединена с молитвата и светостта на живота. Тази любов прави човека свят, дава му мир, защото Бог е Любов.
 
Любовта е истинска само когато е любов в Христос. За да бъдеш от полза за другите, трябва да живееш в любовта на Бога, в противен случай не можеш да принесеш полза на своя ближен. Не трябва да пресилваш другия в името на любовта. Ще дойде неговият час, ще дойде моментът, стига само да се молиш за него. Чрез мълчанието, търпеливостта и най-вече чрез молитвата тайно принасяме полза на ближния. Божията благодат очиства неговия хоризонт и го уверява за Божията любов. Това е съкровен момент. Ако нашият ближен приеме, че Бог е Любов, тогава ще го озари изобилна светлина, каквато преди никога не е виждал. Ще намери своето спасение.
 
превод: Константин Константинов