Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2014 22:59 - ДОРИ И БИЙТЪЛС ПЕЕХА ЗА ТОВА !
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 894 Коментари: 0 Гласове:
0



  Дори и Бийтълс пееха за това!

Май 6, 2014 in БеседиНачална страница

Автор : схиарх. Йоаким Пар

image

 

Отец Йоаким, какво мислите за последните дебати за премахването на задължителната изповед преди причастие?

 

- Тук всичко е просто – изповед не е нужна, ако не съгрешаваш (Смее се.) Хората често задават въпроса: „Защо трябва да ходя на изповед?” Ние трябва да променим живота си – ето защо. Необходимо е да разберем колко сме далеч от Бога, да осъзнаем, че и най-важните ни отношения нямат нищо общо с Него. Ние грешим, защото не обичаме Бога с цялото си сърце, душа и ум. Когато отиваме на изповед, трябва да говорим с Бог, че искаме да се променим. Ние сме прекършени, смачкани, не успяваме в борбата с греха, но поне трябва да имаме силното желание да не грешим. Изповедта – това не е просто формален прочит на греховете от един лист, тя е общение с Христос, което идва по специален начин. По време на изповед Христос невидимо стои тук, до човека, Той иска да му помогне да отиде напред и да направи правилната стъпка.

 

Известно е, че преди Причастие е задължителен постът, но и той нямаше да ни е нужен, ако не грешахме. Постенето е за нас – то ни помага да се въздържаме от грехове. Човек отива на изповед и казва: „Господи, тук идвам при Теб, опитах се, но отново нищо не се получи, боря се с греха, но отново паднах… Прости ми, Господи, за да бъда отново с Теб!” Например, вие сте изтощени – децата се нуждаят от цялото ви внимание, нямате сили и отчаяни молите мъжа си за помощ: „Моля те, скъпи, купи от магазина утре което ни е нужно, аз просто не мога.” „Разбира се, скъпа, ще направя всичко”, казва твоят съпруг. На следващия ден се прибира вкъщи след работа и осъзнава, че е забравил да изпълни обещанието да напазарува. Но не е искал това, или нарочно го е направил?…  Бил е толкова зает, че просто е излетяло от главата му. Вашият съпруг казва, че съжалява и това действително е така. Това не означава, че той не те обича – ето това е и изповедта.

 

Защо прошката понякога се дава много трудно? Уж прощаваме на човека, но ни е трудно да го гледаме, да говорим с него всеки ден.

 

- Е, това не е прошка! Със същия успех може да се твърди, че аз не ходя на църква, защото Бог е в душата ми. Ако човек е гладен и не искаме да му дадем храна, обичаме ли този човек? Разбира се, че не. Това е все едно да казвате: „Не се притеснявай – аз те обичам в душата си, бъди търпелив, не умирай от глад, всичко е наред!” Смешно, нали? Трябва да поискаме прошка и да не се гордеем, защото именно гордостта ни пречи да простим. Ние си мислим: „Той ме нарани, защо трябва да му прощавам?! Той ме обиди, излъга ме, той мислеше само за себе си. Ядосан съм и не мога да простя.” Ако човек иска от нас прошка, а ние не му прощаваме, изглеждаме глупаво. И ако някой не поиска прошка от нас, той също е глупак. Господ е казал: „Ако не простите на братята си и Аз няма да ви простя.”

 

- Случва се, че на някой възрастен му е трудно да прости на тези, които са по-млади от него. Такива хора смятат, че възрастта – това е привилегия да не искаш първи прошка.

 

- Защото не знае въобще как да обича хората! Той мисли за себе си, самосъжалява се.

 

- Забелязвате ли разлика между руските и американските православни?

 

- Няма никаква разлика – човек навсякъде по света е човек, всички сме еднакви. Друго е по-важно – православни ли сме? Има много руснаци, които се считат за православни, но в действителност не са. А също и сред американците има православни само по име, но само те самите се мислят за истински християни. Ако човек не живее по заповедите на Евангелието, ако не отдава на Бог и на хората това, което трябва, този човек не може да бъде наречен православен християнин. Може да сложи на врата си огромен кръст, да облече черни дрехи – това не те прави християнин. Ако не знаем как да обичаме, не забелязваме нашите братя и сестри в Христос, не прощаваме на враговете – ние не сме християни, а фарисеи.

 

Да се върнем на темата за любовта. It’s all about love… (Всичко се върти около любовта – от англ. ез)

 

-Love is all уou need! (Любовта е всичко, от което се нуждаеш – от англ. ез.)Любовта – това е всичко. Дори и „Бийтълс” пееха за това! (Смее се.)

 

Aввa Доротей пише, че любовта е юзда против раздразнението. То също е проблем в духовния живот, и не само. Всички се дразнят от тегобите на другите.

- Но той не казва, че ако обичате, няма никога да се раздразните! Истинската любов помага да се изгладят тези моменти. Ако се опитаме да се обичаме, бидейки горди, изпълнени с егоизъм и любов към себе си, ние ще се дразним буквално от всичко. Егоистичната любов към себе си е причината за всички разрушителни действия на човека.

 

В една от своите лекции в Москва споменахте за строгите труженици в църквата, които поучават всички. Това явление се е превърнало в нарицателно. Как да се реагира правилно на такива активни бабички?

 

- При вас в Русия също ли има такива жени?! Трябва да разберем, че тези хора не са духовно съвсем здрави. Със своите забележки, упреци те осъждат другите, но това е далеч от истинското християнство. Говорех за това, че ако човек наистина се моли по време на службата, той не забелязва нищо наоколо – чуждите недостатъци, кой как е облечен, как се кръсти и т.н. Ако в храма при вас дойде една от тези жени по време на служба и настоява да си покриете главата, първия път трябва да бъдете учтиви и да благодарите. Ако се случи отново след 5 мин., можете спокойно да кажете: „Аз няма да си покрия главата, докато вие не си затворите устата.” Но, разбира се, трябва да бъдем добри и търпеливи един към друг.

 

- Какво е истинската красота?

 

- Красотата е всичко, създадено от Бога. Красотата е винаги от Бога, не от човек. Ако човек е красив, това е доказателство, че в него се отразява Божествената красота. Физическата привлекателност не е красота в истинския смисъл на думата – по правило тя е похот. В отношението ни към нея винаги ще има егоистичен мотив – какво мога да получа от тази красота? Някой иска да притежава тази красота, да я употреби за себе си, за да удовлетвори своите потребности. Истинската красота, при условие че в нея виждаме Бога, ни позволява да видим нещо велико, нещо по-важно от себе си или другия човек.

 

Когато се възхищаваме на красотата на една прекрасна гора, не казваме, че искаме гората да принадлежи само на нас, че искаме да си я купим. Вместо това ние се възхищаваме: „Слава Тебе, Боже, че Си създал такава красота! Това е потресаващо.” Е, има и хора, които искат да присвоят красотата на гората за себе си, за да не може никой друг да я види освен него – това вече е алчността. Когато мъжете видят красива жена, те не мислят: „О, Боже мой! Слава на Тебе за тази красота! Колко чуден е Бог!…” Да, рядко мислим така! Казваме си нещо съвсем различно: „О, каква красота! Как бих могъл да се домогна до нея!” Ако една жена е красиво облечена, женствена, привлекателна, някой би си помислил: „Искам я!” Това е далеч от разбирането, че жената отразява красотата на Бога – тук тя е само обект на желание. Забравяме, че цялата работа е в Бога. Няма нищо извън Бог, този свят е нищо – само Бог има смисъл.

 

- Като стана дума за жени, много от тях се страхуват да остареят, притесняват се за възрастта и външния си вид. Понякога това се превръща в мания.

 

- В такива случаи казвам: „Скъпа моя, много скоро всичко ще свърши! Това е просто един естествен процес на разлагане. Позволи на старостта да вземе своето, нека всичко върви по реда си.” (Смее се.) Отчаяните опити за запазване на младостта и красотата на лицето няма да спрат неизбежния процес на умиране. Ние трябва да се грижим за вътрешното съдържание на душата си, а не за външното – телесната обвивка, тази вехтория, която скоро ще се превърне в прах. Знаете ли, забелязвам мъжете в напреднала възраст да флиртуват с млади момичета. Казвам им: „Какво не е наред с вас, бе хора? Това е просто смешно!” В нашата енория има човек, който в младостта си е бил много привлекателен, с красива фигура. Сега е почти на 60 и на трапезата често сяда до младите момичета. Виждате ли – все още мисли за себе си като за 16-годишен младеж?! Едно момиче в енорията веднъж му казало: „Ти си толкова мил, аз харесвам по-възрастни мъже!” А той бе обезкуражен и смазан от тази фраза, защото момичето го виждаше като старец, разбирате ли.

 

- Този човек страда…

 

- Разбира се! През целия си живот е виждал себе си като успешен, красив млад мъж, опитвал се е да привлече вниманието, стремял се е да бъде желан, важен… Но не е имал истински отношения. Между другото, съпругата му е прекрасна, само дето той не забелязва това.

 

- Младите момичета и жени се стремят да запазят по-дълго младостта и красотата си. Сега за това работи цяла индустрия – ботокс, увеличаване на устните, корекции на носа и други подобни. Защо хората толкова отчаяно се страхуват от остаряването?

 

- Нищо удивително няма. Стига да излезете на улицата и ще ви връхлетят реклами – красиви лица, тела. Всичко това е просто смешно, но хората не го осъзнават. Ще ви разкажа една забавна история. Веднъж в Канада говорех на среща на младите православни професионалисти, където имаше много известни хора – популярни актьори, актриси, богати хора. Сред тях имаше млад мъж – футболна звезда в страната си, дошъл с момиче. То беше облечено в нещо като рокля или пояс – сега не можеш да ги разбереш, – ръцете ѝ бяха голи. Някой от присъстващите ѝ каза, че това облекло не е подходящо за църквата, на което тя отвърна рязко: „Беше ми казано да не нося панталони, така че дойдох в рокля.” Беше очевидно, че да се облечеш по подобен начин за такова събитие, е неприлично, но това момиче дори не осъзнаваше това. Не виждаше, че изглежда неприлично, идвайки в  църквата така. Просто искаше да бъде забелязана, беше дошла да се покаже. Имаше и други жени, силно гримирани. Всички гледаха към тях, но те дори не осъзнаваха колко нелепо и неуместно изглеждат в този момент.

 

Хората се страхуват от смъртта – това е голям проблем в днешно време. Но тези хора нямат причина да се страхуват от смъртта, защото те и сега не живеят. Далеч са от Христос, нямат връзка с живота и с другите хора, а реалният живот може да бъде само в Христос. Затова изпадат в паника: „Нямам какво да дам на другите, аз остарявам, умирам – и после какво?!”

 

- Сирия е рана в сърцата на християните по целия свят. Новините са пълни с доклади за убийства, изтезания, унижения, отвличания на свещеници и монахини, унищожаване на християнските светини, храмове и манастири. Как трябва да реагираме на това, което се случва там?

 

- Това е огромен проблем, но това е политика. Това, което се случва в Сирия, е знак, че обществото не е здраво. Аз съм много загрижен за проблемите на национализма, войната. Мисля, че национализмът не е нещо добро. Харесва ли ви или не, ние живеем в една световна реалност: ще имаме ли храна днес, светлина в нашите домове, ще имаме ли заплата – всичко зависи от състоянието на световната икономика. Не само в Русия – в световен мащаб. Русия не контролира света, тя дори не може да контролира себе си. И ние, всички хора, сме част от този свят. Въпреки, че живеем в тази реалност, не мислим за това.

Основната причина за това, което се случва в Сирия, са парите, икономиката и властта. Някои групировки искат да контролират петрола и да накарат хората да постъпват, както искат те. Религията или Бог нямат нищо общо с тези хора, те дори не се замислят за такива понятия. Те нямат представа за Бога. За съжаление сами сме се поставили в това плачевно състояние, играейки тези политически игри.

 

Господ е заповядал на християните да бъдат винаги  радостни. Но как можем да се радваме, когато в света и в нашия личен живот има толкова много мъка, болка и проблеми?

 

- Християните трябва винаги да се радват и благодарят на Бога за всичко, тъй като главният признак на християнството е радостта. Защо да не се радваме, ако Бог е с нас? Ако сме с Бога, всичко е възможно.

 

С други думи, трябва да имаме твърда надежда в сърцата си?

 

- Надеждата е разбиране и приемане на факта, че Христос е обещал да дойде в слава. Той е обещал! И затова, ако ние вярваме и правим това, което Той ни казва, ако имаме в сърцата си любов към Бога и ближния, ще наследим вечния живот. И тогава надеждата ще се въплъти в истински щастлив живот, изпълнен с радост, още тук – на земята.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710411
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031