Да ударим по гордостта

Септември 25, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : старецът Паисий

http://pravoslaven-sviat.org/2013/09/25/da-ydarim-po-gordostta/



- Отче, помисълът ми казва, че ако сменя послушанието, оставя клироса и престана да изписвам икони, то ще спра да се гордея и постоянно да падам в изкушения.



- Даже и да престанеш да пееш и да изписваш икони, ако не намразиш тщеславието, то ще допускаш още по-големи грешки. И в твоето бягство също ще има гордост, даже още по-голяма, защото в действителност ти искаш да се откажеш от своите послушания за това, да не се накърнява твоя егоизъм.



- Отче, не е ли по-добре въобще нищо да не се прави, отколкото да се прави с гордост?



- Ако ти казват да направиш нещо, то върви и го прави, като следиш за това, да не се препънеш и паднеш. А, ако се случи това, ставай. Осъзнай, че си се препънала по невнимание, и ако отново ти кажат да направиш нещо, прави, но следи отново да не паднеш. Ако си паднала един път, това не означава следващия път нищо да не правиш! Но, ако ти кажат: „Не ходи, защото миналия път падна”, тогава не ходи. Разбра ли? Когато ти казват да свършиш нещо, прави го, но правилно и със смирение. Да не правиш нищо, за да не се възгордееш, е още по-лошо. Това е все едно да гледаш боя отстрани, да не воюваш, за да не получиш рани. Трябва да се воюва, но правилно. А иначе, каква полза от тебе?





Твоят брат ти помага да сломиш гордостта си





- Отче, аз се разстройвам, когато сестрите ми правят забележки.



- Гордееш се, затова се разстройваш. Твоят брат ти помага да сломиш гордостта, ако му даваш право да ти прави забележки и му разрешаваш да каже няколко думи за наставление. Така се очиства душата.



Човек трудно вижда своето високоумие, затова трябва да се отнася към другите хора като към лекари и да приема от тях всички лекарства за изцелението на своята болест. Във всеки човек има достатъчно лекарства за ближния. Добрият лекар се отнася към болния със сътрадание и любов, лошият със злоба и ненавист. Често именно вторият е по-полезен за човека, защото скалпелът на такъв хирург влиза по-надълбоко.



- Отче, аз съм глупава, затова често не разбирам, за какво ми правят забележки.



- По-добре кажи: „Аз съм умна, но нямам смирение”. Когато ти показват грешките, ти започваш да се оправдаваш. Как можеш да ги признаеш, ако не допускаш грешки, а другите напразно те осъждат? Човек, който оправдава себе си, когато другите му правят забележки, убива смирението. А, който си признава грешките и се смирява го осенява Божията благодат.



- Отче, на мен ми се струва, че не се старая да докажа своята правота, а просто искам да обясня, че са ме разбрали неправилно.



- Аз забелязох, че в тебе има скрита гордост, която се изразява в самооправданието. Постарай се да не се оправдаваш, каквото и да ти казват. Искрено помоли за прошка, това е достатъчно. С думата „прости” и с искренно разкаяние се пресича гордостта.



- Днес едно дете лудуваше в архондарика. Майката настояваше да поиска прошка, а то отговаряше: „Не искам”. Защо на някои хора им е толкова трудно да кажат „прости”?



- Гордостта не позволява.





Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy