Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2014 16:09 - Да говорим с децата си по въпросите за пола
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове:
1



Да говорим с децата си по въпросите за пола
14.02.14 | Прот. Джордж Морели


http://www.pravoslavie.bg/Пол/Да-говорим-с-децата-си-по-въпросите-за-пола





„...и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия" (Рим.12:2).

Почти не останаха точки в общественото пространство, непросмукани от наплива на сексуални послания и изображения. Поглъщаме всичко това чрез музиката, телевизионните предавания, киното. Цялата пазарна икономика е под прицела на секса – в това число и медиите, предназначени за деца. Билбордове, спортни събития, та дори и най-простото пазаруване в голям търговски център сблъсква децата с примери на всевъзможни еротични съблазни. В интернет е налице абсолютно свободен достъп до източници на порнография (неотдавнашно проучване сочи, че на първо място по посещаемост се нареждат новинарските, а на второ – порнографските сайтове).

Крайно наивно отношение към съвременната социална среда проявяват онези родители, които смятат, че техните деца са защитени от сексуалните манипулации в обществото. Те приемат, че ако не повдигат разговори за тези неща, това не може да бъде реален проблем за тях. Други твърдят, че Църквата не бива да взима участие в обсъждането на проблемите, свързани с пола. За жалост обаче, в днешното егоцентрично, сладострастно, авторитарно, и в известна степен варварско общество, в което живеят християните, подобни схващания губят сила и поради това е крайно наложително в обществената среда да има полезни източници на информация за децата относно сексуалността и човешките взаимоотношения.


Ако родителят даде път на социалната среда, тя ще си присвои полагащата се именно на родителя власт да учи детето. Преди няколко десетилетия изследвания показаха, че по отношение на половата просвета и ключови нравствени въпроси еднаква степен на въздействие върху детската психика имат както преките примери от живота, така и опосредстваните образци (списания, филми, книги). Когато един родител наложи забрана (не допуска разговори) по въпросите за междуполовите отношения, той на практика преотстъпва своята водеща роля на учител на своето дете и я предоставя на подобни образци, вследствие на което то започва да се учи от тях. Това правило има сила и в пределите на Църквата. Когато висшето духовенство налага забрана за обсъждане на въпросите, засягащи половата просвета, детето ще открие напътствия в средата около него.

Дали родителското желание е именно подобна среда на морален упадък, каквото е днешното общество, да бъде учител на децата им? Нима такъв смисъл е вложил Господ в концепцията за майчинство и бащинство? Замислете се над Иисусовите слова: „...И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина" (срв. Мат. 18:5-6). Тези думи пределно ясно разкриват изключителната нравствена роля, която се полага на родителите в отглеждането и възпитаването на децата.

Освен това родителската отговорност е неотменимо свързана с брачния съюз, и следователно – с Църквата. Св. ап. Павел ни описва с известни детайли този съюз, правейки сравнение между брачния съюз и съединяването на Христа с Църквата (срв. Еф. 5:32). „Тази тайна е велика," пише св. ап. Павел, но това е и тайна, която прави брачния съюз видимо отображение на спасителното съработничество, което Христос ни разкрива в Своето дело на земята чрез Църквата. В този смисъл децата – като плодове на този съюз – са вид реално изображение на спасителното дело на Твореца. От това произтича и суровото повеление в по-горе цитираните слова срещу всяко неизпълнение и пренебрегване на духовната грижа за тях. Голям грях е да не бъде изпълнена тази повеля на Христос. Греховете стават чрез дела. Но те се проявяват и чрез по-други, невидими пътища, от рода на податливост, влечение, пристрастяване, превъзнасяне, самооправдание, укриване, премълчаване или нехайство.

Нехайството е грях

Може да се каже, че от всички видове невидими грехове, най-лукавият и най-труден за различаване е нехайството. Св. Максим Изповедник ни учи в тази връзка следното: „Казват, че във видимото творение нямаше да има зло, ако я нямаше онази невидима сила, която ни тласка към него. Но на практика тази така наречена сила е нехайството към естествените сили на нашия ум" (Добротолюбие, т. 2). В случая имаме едно ясно и недвусмислено наставление: за да се предпазим от нехайството, трябва да използваме „естествените сили на ума". Когато на някои хора им се налага да обръщат внимание на немалък брой родители, та дори – на духовници и архиереи, че са стигнали до извършване на сексуални прегрешения, те се чувстват ужасно. И все пак св. Максим ни учи, че нехайството води до зло, следователно проявяването на нехайство е грях.

В контекста на изискването за родителска отговорност, това наставление визира потребността да даваме на децата полезни за тях знания и то е валидно за всички, които са обвързани с възпитанието на деца, в това число и за духовниците. Конкретно за родителите, важната страна в отглеждането на техните деца е подчертана чрез молитвата при извършване на православното Тайнство венчание: „Съедини ги в съгласие, венчай ги да бъдат една плът, дай им плод от утроба и да добият добри чеда...". Родителите са глави на „домашната Църква", което ще рече, че семейството е умален образ на Църквата, представляващ неделим член от необятното Тяло Христово. Ето защо, за да получават децата полезни за тях знания, в сърцевината на тези знания винаги трябва да бъде заложен образът на Христос. Като глави на домашната Църква, родителите задължително се явяват членове и на своята поместна църква. Зизиулас (Пергамският митрополит Йоан – б. пр.) казва така: „Църквата винаги е била приемана като великото тайнство от Божия план за спасението на света – тайнство, което намери своя израз чрез извършването на Евхаристията и към което човек се приобщи чрез принадлежността си към определена поместна общност.". Ето защо свещениците, архиереите, главите на поместните църкви са носители на отговорността да осигуряват възможност на домашната църква (семейството) да има познанията, подготовката, духовния и нравствен капацитет, които са потребни за просвещението на децата, за да бъдат те достойни членове на Тялото Христово.

Избягването на разговори по половите въпроси

Много родители са се обръщали към мен не само в качеството ми на духовник, но и на психотерапевт*, за да потърсят съвет как да водят разговори с децата си относно половите въпроси. Обикновено питат за това хора, които се притесняват от сексуалната тематика или които не знаят как да говорят с детето си за сексуалната страна на живота.

Първата стъпка от наша страна задължително изисква собствената ни представа за половите взаимоотношения да се вписва в контекста на Христовото учение. Самото описване на физическия акт на възпроизводството не трябва да се отличава от начина, по който описваме дишането, кръвообращението или всякаква друга телесна функция – то трябва да бъде очистено от профанизирането и опошляването, така характерни за масовата култура. Нужно е обаче да издигнем идеята за ролята на този акт, наблягайки на факта, че половото съчетаване е нещо, дарувано на човешкия род от Бога, за да могат човеците да бъдат съработници на Бога в делото Му на Творец. По такъв начин половото съчетаване се е превърнало в един много специфичен и свещен акт.

С използването на описания за някои прости принципи или примери от ежедневието ще внесете допълнителна яснота в картината. Когато детето зададе въпрос или прояви интерес по някой полов въпрос, попитайте го най-напред каква представа има то самото за това. В подобни случаи родителите трябва да подхождат както когато отговарят на всякакви други въпроси от страна на детето: спокойно и непринудено. В случай, че детето насочи вниманието ви към изображение на полов орган (или само изрисува нещо подобно), попитайте го като как точно възприема това. По-малките деца обикновено дават по-общи отговори и родителите могат просто да изразят съгласие с казаното от тях. Ако дете в предучилищна възраст изрази някакви коментари за половото възпроизводство, родителят трябва незабавно да реагира без никакво стеснение, като представи обяснението си в контекста на любовта... Родителят може да опише нещо подобно: „Да, в благословения от Бога брак мъжът получава свещеното достойнство да предаде своето семе на своята жена – така си бил заченат и ти. Това е един красив акт, разкриващ Божията любов към нас.". Ако детето иска да разбере още неща, родителят трябва с готовност да му ги обясни. Децата знаят много повече, отколкото родителите обикновено си представят. Наличието на изопачени представи може да бъде премахнато чрез прости и понятни за детето пояснения.

Ако детето продължи с въпросите си, родителят може да илюстрира отговорите си чрез примери с най-обикновени неща. Ето един подобен пример: „Ти знаеш как използваме лъжицата, за да добавяме към картофите сос. Бог е дарил на татковците да могат с един орган от тялото си да предават на майките своите семена, за да бъдат зачевани бебета. Това е начинът, по който Бог иска от мама и татко да бъдат творци на деца и така да бъдат нещо като Негови помощници. Това е начинът, по който си създаден и ти.". На по-големите деца безсъмнено трябва да даваме по-прецизни анатомични наименования на половите органи, като отчитаме придобитото в училище ниво на ограмотяване в тази област. Бихме могли да използваме като помощно средство и самите учебници на децата.

Родителите нерядко питат (обикновено след преживяното): „Как да постъпвам, когато детето ме завари без дрехи или по време на интимна любов?" Знаем какво означава, когато при неочаквана поява на родител или учител детето бърза да прикрие това, което върши. Обикновено тълкуваме това като изблик на страх, разкриващ, че детето върши нещо нередно. По същия начин и детето тълкува поведението на родителя си, когато го види как изпада в паника и колко засрамен, объркан, ядосан се чувства, че не е успял да скрие навреме голотата си. Много по-подходящо би било да се загърнем с домашния си халат или да наметнем някаква дреха по възможно най-непринуден начин, после да обясним със съвсем спокоен глас на детето за дълбоко специфичната неприкосновеност на половата природа и свързаните с нея актове, както и за това, че поради потребност от уважение както към тази специфика, така и към родителите, детето трябва винаги да почуква на вратата преди да влезе.

Проблемите на обществото и учението на Христа

В хода на своето израстване и съзряване децата ще се сблъскват с различни видове поведение и начини на живот. Това означава, че ще виждат примери на извънбрачни отношения и еднополови връзки.

Предбрачни полови отношения

В днешното общество предбрачните сексуални отношения са крайно разпространено явление. Според данни на „Вашингтон Поуст"**, става ясно, че 46,8% от тийнейджърите между 9-и и 12-и клас са имали сексуален контакт във вече отминал момент от живота си, а за 33,9% това е част от опита им през предходните три месеца. В статията на "Вашингтон Поуст" се казва още и следното: „Днешните тийнейджъри растат в условията на динамична медийна култура и са под безмилостната атака на непрестанни сексуални послания, които им натрапват идеята, че правилният модел на живот изисква поддържане на полови връзки", цитирайки думите на Чармейн Йоуст, член на Комисията по изследване на семейните проблеми. „Трябва да им помогнем да осъзнаят, че безразборните полови връзки в тийнейджърска възраст са нещо вредно." От православните родители задължително се изисква да научат децата си какъв начин на живот е препоръчителен за тях, щом са получили кръщение в Христа. Най-добрият подход към този проблем е чрез провеждането на разговори за светостта на пола и за любовта, която Бог е проявил към нас чрез акта на сътворението...

* * *

Пример от пастирската практика

НашиятСпасител Иисус Христос ме е удостоил с благодатта да бъда Негов свещенослужител и през годините на това мое служение съм чувал многобройни изповеди, в които каещите се споделят, че са се поддавали на извънбрачни полови отношения. В отговор на каещия се аз никога не бързам да му посоча, че това е тежко отклонение от верния път или изпадане в крайна немощ поради извършеното погазване на един от Божиите закони. Ако отбележа първо това, значи наблягам най-вече на буквата от закона.

По-скоро предпочитам чрез въпроси да насоча каещия се да прозре духа на закона. Питам го дали връзката му с партньора е скрепена с благодатта на брачния съюз. Естествено, аз добре знам какъв е отговорът, но се стремя да насоча вниманието на каещия се към естеството на брака. Поредицата въпроси от моя страна продължава в такъв дух: "С този човек ще бъдете ли заедно до края на дните си?"; „Ще бъдете ли една плът и в добри, и в лоши времена?"; „Смяташ ли, че ставайки „едно" с твоя партньор, двамата ще можете да влеете живот в нов човек, когото с любов да възпитате в страх Господен?".

Да, вярно е, че знам отговорите предварително. На всеки от тези въпроси отговорът винаги е „Не". Но зададени, те помагат на каещия се не да се съсредоточава върху мисълта за секса като вид изолиран физически акт (съблазняващ и подчиняващ хората на плътското удоволствие), а да се опита да прозре какво всъщност Бог очаква от нас, давайки ни този велик дар. Като пастирско наставление към каещите се, аз им обяснявам, че и занапред трябва да си задават същите въпроси винаги когато пристъпват към подобна връзка.

Пример от домашната практика

В същия дух трябва да протича и родителският диалог с детето. Представете си, да речем, че в даден дом родителите гледат новини по телевизията, а децата са тийнейджъри, които седят наблизо и чуват думите от екрана. Телевизионният репортер съобщава за втори, трети или четвърти брак (или говори за стила на живот) на световни знаменитости. Нима не може в подобни случаи родителите да реагират с непринудено вметнати реплики (направени с благ и доброжелателен тон) от рода на: „Чудно ми е, може ли наистина такава връзка да бъде благословена?"; "Чудно ми е дали при такъв начин на живот мъжът и жената биха могли да се отдадат един на друг докрай, както Христос изисква това от нас?"; Добре ще бъде да се молим за такива хора!". Без много приказки и поучения родителите просто ще поднесат идеята за духа на брака – такъв, какъвто го изисква от нас Христос.

Еднополовите връзки и бракове

Днешните родители се сблъскват и с въпросите относно еднополовите връзки и бракове. Дълбоко се заблуждават онези родители, духовни наставници или възпитатели, които смятат, че децата ще останат незасегнати от проблемите, свързани с хомосексуализма. „Двете майки на Хидър" и „Съпругът на татко" са детски книжки, които през последните две десетилетия намериха доста широко разпространение в някои училищни среди, а пък в книгата „Кралят и кралят" се разказва за принц, привързан не към принцеса, а към друг принц.

Тук също трябва да обърнем внимание на греховното нехайство. Избягвайки разговорите по въпросите за еднополовите връзки, ние предоставяме на обществената среда да си присвои контрола над познанията и ценностите на детето. В случая отново става дума за това, че родителите, свещенослужителите, духовните наставници трябва не да заобикалят разговорите с децата по тези проблеми, а да удовлетворяват изцяло тяхното любопитство. Могат като начало да попитат детето какво е понятието му за еднополов брак, после да му дадат споменатото по-горе обяснение за половия образ на човека и към това да добавят, че тъй като Бог изисква създаването на всяко дете в Неговото творение да става от една мама и един татко (мъж и жена), то еднополовата връзка не може да получи Божието благословение. Ето защо трябва да полагаме усилия за изправянето на такива хора и да се молим за тях да тръгнат по верния път на Бога...

* * *

Медиите като помощни средства в нашите наставления

Наскоро по телевизията беше излъчено предаване за голям гей парад в един известен град. Подобен материал може да ни послужи като прекрасна възможност да обърнем внимание на учението на нашия Господ (и да го направим отново с мек и дружелюбен тон). Съобразявайки се с общите познания на детето, както споменахме по-горе, родителят може да отбележи: „Виж, ние трябва да се отнасяме към такива хора с любов, защото Бог не е отнел любовта Си от тях. Нека и ние се молим с молитвата, която Иисус е изрекъл на кръста: „Отче, прости им"; да се молим за тяхното изцеляване, за да обикнат Господа и да спазват наредбите Му. Той е сътворил човека да има мъжки и женски образ и така ни е благословил със силата да създаваме деца.". Тук също не е нужно да използваме много думи или проточени наставления – нужно е просто да улучим центъра на проблема.

Медиите в православния дом

Повече от ясно е, че родителите трябва да следят медийното съдържание, което влиза в дома им. Има няколко начина на подход в поддържането на родителски контрол над медиите в дома:

1. Авторитарен: при този подход са налице строги мерки и високи изисквания за стриктно спазване на наложената от родителите дисциплина и семейните правила на поведение. Общуването с детето нерядко добива изострен тон.

2. Авторитетен: при този подход детето усвоява семейните правила на поведение чрез обяснения, поднесени с благ, внимателен, но и категоричен тон. В много случаи положително влияние върху детското поведение се постига, когато успеем да обясним какви са ползите за човека, ако не се поддава на греха. Този е най-ефективният родителски подход.

3. Толерантен: този родителски подход се характеризира със сравнително ограничен брой предварителни правила. Родителят се стреми да подхожда най-вече приятелски към детето и му предоставя широка свобода на действие.

4. Нехаен: при този подход не са налице почти никакви предварителни правила. Родителите са егоцентрични по своя характер и не особено чувствителни спрямо детето. Такъв тип родители по принцип не следят с особено внимание, или пък напълно пренебрегват поведението на своето дете. Този стил на възпитание е най-слабо ефективният и с най-лоши последствия за детето.

За любовта и авторитета

Как да проявяват своята бдителност родителите? Когато децата са изложени или има опасност да бъдат изложени на нежелано въздействие от страна на даден обект, един от подходящите начини е да поставим този обект като предмет на разговор с децата. Разпитвайте ги доколко една или друга телевизионна програма, електронна игра, компютърно занимание или всякакви медийни механизми се вписват с посланията си в различни поучения на Иисус. Родителят може да се спре на конкретен евангелски стих или отговор от катехизиса и да попита детето си как преценява съдържанието на гледаната от него програма спрямо този стих.

На детето може да му се даде възможност да разсъди защо според него дадено съдържание противоречи на Христовото учение. От това то ще има по-голяма полза, отколкото от получаването на готови родителски обяснения. По-нататък родителят може да премине към диалог с детето си, наблягайки на такива ценности като уважението към личното достойнство и към достойнството на ближните, както и на ролята на Божия промисъл за човека. В своя диалог с детето полагайте старания да стигате съвместно и единодушно до заключенията в какво всъщност се изразява боголюбивото поведение.

Когато решите да ограничите използването на определено медийно средство от страна на детето, не пропускайте да обсъдите това с него. Постарайте се то да разбере причините за взетото от вас решение. Още отначало, съобразно възрастта на детето, трябва да му обясните своите мотиви, за да има диалогът ви ефективен резултат. Ако детето е разстроено или в лошо настроение, отложете дискусията и го изчакайте да върне своето спокойствие. Независимо от голямата си любов родителят трябва да остане непоколебим. По-склонни да спазват такава забрана са децата, които успяват ясно да осъзнаят причините за въвеждане на семейни правила на поведение и които имат възможност да участват в съгласуването на тези правила.

Ако децата се противопоставят на родителите си и упорито настояват да гледат някое неприемливо предаване, те може да получат спокоен, но категоричен отказ. Правилата на поведение трябва да бъдат въвеждани и утвърждавани с любов, не с прекомерна строгост и крайна авторитарност, тъй като авторитарният стил на възпитание подклажда у децата гняв и изострени реакции. Най-успешно се чува родителската дума, заредена с много любов. Като свои принципни указания в това отношение родителите могат да се придържат към два евангелски стиха: 1) „И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне" (Еф.6:4); 2) „Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда" (Прит.15:1).

Чувствената любов е неделима от духовната

В православното богословие Старият завет може да бъде тълкуван единствено в светлината на Христа. Книгата Песен на песните на Соломон възпява прилива на чувствена любов пред вида на красотата: „О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри..." (Песен 4:1). А тя ни отвежда към безусловната отдаденост: „Положи" ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен. Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение" (Песен 8:6-7).

По същия начин и сексуалната (еротичната) любов трябва да бъде пряко свързана с всеотдайната (духовната) любов. Св. ап. Йоан ни казва: „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него" (1 Йоан. 4:7-9). Св. ап. Павел говори: „Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Филип. 2:6-8). Половите взаимоотношения могат да бъдат благословена част от живота ни именно при наличието на подобно послушание: при послушно поемане на мъченическия венец на себепожертвованието в името на брачния партньор. Децата ни трябва да знаят това. I www.orthodoxytoday.org.


*Протойерей д-р Джордж Морели е дипломиран клиничен психолог и брачен и семеен терапевт. Отец Джордж е свещеник към антиохийския православен храм "Свети Георги" в Сан Диего, Калифорния, САЩ. Автор е на книгата "Изцеление: Православното християнство и научната психология" (Healing: Orthodox Christianity and Scientific Psychology. Eastern Christian Publications).
**„Вашингтон Поуст" (www.washingtonpost.com), 22 юли, 2007 г.


Статията е публикувана със съкращения

Превод: Анжела Петрова 


Тагове:   въпроси,   деца,   за пола,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 9818313
Постинги: 14684
Коментари: 2322
Гласове: 8824
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031