АРАБСКАТА ИНВАЗИЯ НА БАЛКАНИТЕ?


http://obshtestvo.net/арабската-инвазия-на-балканите/


Има ли план за изкупуване на земя, недвижими имоти, целенасочени инвестиции и заселване на Балканите на граждани от богатите страни от Персийския залив? Към такъв въпрос навежда забелязващата се тенденция местните елити, водени от безпаричие и дългове, сами да канят богати арабски инвеститори (oсновно Катар и Саудитска арабия) в страните си. Те предлагат земя, продукция и бизнеси, за да спасят моментното положение и да закърпят с отпуснатите им пари зеещи социални дупки.

В цялата дейност на петролните монархии в Югоизточна Европа се преплитат икономически, религиозни и политически интереси. Сред мюсюлманското население се работи с два инструмента – религия и пари, а сред християнското – пари. Основният интерес се наблюдава към образованието и приобщаването на мюсюлманското население и към дейности, свързани със земята по отношение на християнското. Ускоряването на динамиката ясно личи през 2012 г., а продължава и през 2013 година.

Един пример: в по-голяма част от страните в региона, катарците изявяват желание да изкупуват земя, за да могат да отглеждат крави и овце, които да задоволят търсенето в странaта им. Нещо обаче не е както трябва – при население от 2 милиона се търсят милиони глави едър и дребен рогат добитък за собствени нужди, който не могат да изядат и за 100 години напред. Едва ли е случайно, че през 2008 г. е основана катарската компания ХАСАД ФУД, след като е дефинирана национална стратегия за сигурност на храната, която се намира под крилото на държавния Катарски инвестиционен фонд.

Кратък сравнителен анализ за процеса на Балканите показва уникално сходни характеристики. Основните страни, изключително активни в региона, са Саудитска арабия и Катар, които паралелно движат своите религиозни и икономически проекти.

Политическата и икономическата нестабилност през 90-те години направиха Албания лесна цел за навлизане на ислямски фундаменталисти, проникващи заедно с хуманитарната помощ от ислямския свят. Албанските мюсюлмани се оказаха магнит за различни фундаменталистки и радикални организации от арабския свят (най-вече Саудитска Арабия). Първото демократично избрано правителство на страната начело със Сали Бериша направи Албания членка на Организацията Ислямска конференция с аргумент ускорено развитие чрез крупни ислямски инвестиции. Още през октомври 1992 г. делегация от Ислямската банка за развитие посещава Тирана. Икономическото сътрудничество е съпроводено със създаването на институт за обучение на учители на арабски език и на пет училища, издържани от банката. Уговорено е изпращането на първите албански студенти в арабски висши училища, както и издаването на книги на религиозна тематика.

Външните инициативи за възраждането на исляма в Албания отделят значително място на строежа на джамии и религиозни учреждения. Албания е посетена и от кувейтска делегация с предложения за религиозно сътрудничество, съчетано с амбициозен инвестиционен план за икономическа помощ и обещание за построяване на няколко джамии. Основна цел на хуманитарните организации е радикализацията на младото поколение най-вече посредством изпращането на множество стипендианти от Албания в мюсюлмански страни. Ислямските организации подпомагат и организирането на хадж до Мека на албански мюсюлмани.

В Босна и Херцеговина министърът на сигурността Ф. Радончич обяви официално (декември 2013), че в Кувейт се дават пари на хора, които планово да се заселват в Босна. Според него сред обществеността се създава лъжлива представа, че се касае за богати кувейтци, а всъщност става въпрос за население, от което Кувейт иска да се отърве. Няколко десетки хиляди са вече жилищата, закупени от такива лица само в Сараево. Министърът заяви още, че има признаци за политическо покровителство за довеждане на т.нар. кувейтци и заселването им в Босна и Херцеговина. Ислямистките медии го обвиниха, че иска да изгони арабите, дошли да инвестират парите си в страната.

Министерството на сигурността вече е предложило законопроект за санкциониране на все по-масовото участие на местни граждани в паравоенни и параполицейски формации, които се сражават в гражданската война в Сирия. Министърът отбелязва, че Босна и Херцеговина сега плаща цената на лекомислието, с което по време на войната (1992-1995) доведе в Босна муджахидини от арабските страни, както и това, че в Босна има уахабити, а сега и много млади хора заминават да се бият на страната на ислямистите в Сирия (над 300 граждани на БиХ).

Междувременно световноизвестният режисьор Емир Костурица, който е босненски мюсюлманин, с огорчение обяви, че Сараево е етнически прочистено и 95 процента от населението в града днес е мюсюлманско.

В България след като страната започна да изпитва икономически трудности, правителството на Бойко Борисов започна да търси пари на всяка цена. През март 2012 г. то направи безпрецедентно посещение в Доха – делегация с два самолета, всички силови министри, повече от половината МС. Светът стана свидетел на унизителни сцени от протоколен и политически характер. Икономическите договорки претърпяха фиаско, но бяха подписани (13 март 2012 г.) две междуправителствени споразумения за сътрудничество във военното обучение и за разбирателство.

Два месеца по-късно последва необявената и недискутирана тайна среща на сирийската опозиция в град Правец (Софийска област), за която все още няма адекватен отговор какво е договаряно там. Усилено се говори, че е имало и втора среща, която е останала встрани от общественото внимание, но едва ли е убягнала от вниманието на влиятелните международни фактори и разузнавателните им служби.

През октомври 2012 г. представител на Сирийска свободна армия (финансирана основно от Катар и Саудитска арабия) в България – Осама Башир, обяви пред Нова ТВ, че българското правителството трябва им предостави обезлюдените села в Странджа, за да могат да се заселват там. Последва масовата бежанска вълна от 2013 г., когато десетки хиляди нелегални емигранти буквално щурмуваха българо-турската граница. За броени месеци центърът на София се промени до неузнаваемост и заприлича на град от Близкия изток – нарасна престъпността, финансовите разходи, социалното напрежение, претенциите за условия, настаняване и издръжка на новодошлите.

В пресата в началото на 2014 се появиха публикации за около 1 млрд. лева арабските инвестиции в нов ски курорт в централната част на Стара планина. Засега от правителството запазват мълчание, за да не възникнат неудобни въпроси от екологични организации.

Паралелно през годините се засилва дейността на ислямистки секти, най-често уахабитски и салафитски, финансирани от Залива, които действат разгърнато в цели райони на страната. Българското общество стана свидетел на първата масова религиозна салафитска демонстрация в Пазарджик, където стотици жители на циганската махала в традиционно арабско облекло скандираха по улиците на града „Аллах акбар”.

В Косово органите на местно самоуправление на мюсюлманите и ислямските лидери развиха силни и дълбоки връзки с чуждестранни спонсори. В резултат се появиха многобройни ислямски благотворителни организации и агенции за икономическо развитие – все с официалната цел да помагат на бедните и да образоват децата – които нерядко служат за прикритие на отявлени ислямски терористи.

Благотворителните и хуманитарните организации от дълго време са предпочитано средище за финансиране на тероризма, със и ли без знанието на организациите или техните донори. KFOR атакува на 14 декември 2001 г. в Прищина и Джаковица два офиса на Global Relief Foundation – ислямистка организация, която е поддържала международна терористична мрежа. Фондацията е била основана през 1992 г. в Илинойс. Имат офиси в САЩ, Ливан, Афганистан, Турция, Косово, Чечня и др., и се смята, че са участвали в планирането на атентатите срещу САЩ. Главната им квартира в Европа е в Брюксел. Свързана с Ал-Кайда чрез каналите за финансиране. В южния косовски град Урошевац (Феризай), например, една саудитска НПО предлага безплатни курсове по компютри, шев и кройка, английски и арабски на жени, които си сложат фереджета и се обличат с дълги дрехи, раздават се като подаръци книги или видеокасети за исляма.

През месец септември 2006 г. в Косово се разрази голям скандал, свързан с опитите на саудитски фондации да поемат организирането и финансирането на близо хилядата косовски мюсюлмани, желаещи да станат хаджии. Традиционната ислямска общност в Косово успя да запази централизирания контрол върху тази дейност, но не така стоят нещата при албанците мюсюлмани от Албания и Македония, където с тази задача са се заели различни фондации. Това заплашава да подкопае авторитета на традиционния ислям и да открие още една линия за външно влияние върху албанските мюсюлмани. Шейхове от ОАЕ поддържат близки отношения с редица политически лидери от малката балканска страна.

В Македония многобройните информации в местната, а и в западноевропейската преса алармират за прояви на радикални ислямисти, показват нарастването на заплахите от радикалния ислям сред мюсюлманите. Според британския вестник „The Sunday Times” от пролетта на 2010 г., например, различни уахабитски фракции, финансирани от Саудитска Арабия, провеждат открита пропаганда срещу местните ислямски общности, които подкрепят традиционния за Балканите ислям.

Фундаменталисти са финансирали строежа на джамии, а на своите последователи давали по 400 долара на месец, с условие да не се бръснат и техните жени да носят фереджета. Според вестника, властите в Македония наблюдавали над 50 доброволци на Ал Кайда, които били набрани, за да воюват в Афганистан. Конфиденциалните документи, на които се позоват от този вестник показват, че няколко хуманитарни ислямски организации, които са подозирани, че се занимават с пране на пари за финансиране на тероризма, са активни на Балканите. В телеграмата на американското посолство в Скопие, с референтен номер “09Skopje95”, изпратена от американския посланик Филип Рийкър, в частта „Международен тероризъм” пише следното: „В Македония и района има неправителствени организации, които предлагат подкрепа за лица, които са част или симпатизират на няколко терористични групи. Тези неправителствени организации включват арабските организации „Ал Вакъф Ал Ислямия”, „Ал Харамеин”, „Благотворителност” и др.”

В Румъния двете основни арабски страни, които имат интереси в сферата на инвестициите са Саудитска арабия и Катар. През октомври 1999 г. тогавашният румънски министър-председател Раду Василе приема официална делегация от Саудитска арабия. Тя предлага споразумение за търговия, икономическо, техническо, културно и спортно сътрудничество, особено в петролния сектор, поради залежите на петрол, които има Румъния (едни от най-големите в Европа). През 2000 година последователно на посещения в Рияд са румънският вицепремиер Петре Роман и председателят парламента Мирча Йонеско. Три години по-късно между търговските камари на двете страни е подписан меморандум за учредяване на Румънско-саудитски икономически форум. През 2005 г. търговският обмен помежду им достига 200 милиона долара годишно.В периода 2006-2007 г. отношенията между двете държави се задълбочават. Румънският посланик в Рияд обявява, че саудитските инвестиции в страната му към 2007 г. възлизат на 2.2 милиарда долара. САУДИТИ МАДА ГРУП притежава контролния пакет акции на румънският гигант в производството на ЖП оборудване „Електропутере” в Крайова. САУДИ ОГЕР купува през 2008 г. румънският мобилен оператор „Телемобил”, който фалира през 2013 г.

Официални разговори се провеждат и с Катар. Страната проявява интерес към инвестиции в земеделие, инфраструктура, туризъм, строителство, ITи полезни изкопаеми. Размяната на делегации между двете страни продължава.

В Сърбия тежките финансови проблеми се отразяват върху търсенето на източници на нови инвестиции и икономически растеж. Първият сериозен опит за възстановяване на влошените отношения на Сърбия с ислямския свят след войната в Босна е посещението на сръбския премиер Зоран Джинджич в Обединените арабски емирства през януари 2002 г. Разговорите в Абу Даби с емира на страната са подчинени на идеята за привличане на арабски инвестиции.

Понастоящем арабските инвеститори от ОАЕ са избрали Белград за строежа на най-големия търговски център в региона. За целта Сърбия първоначално трябва да осигури около 66 млн. евро, за да отклони река Сава. Планира се и строежа на хотели, търговски складове и жилища. Сградите на пощата, основната железопътна гара и на кооперативите в Белград, ще бъдат обновени с арабски средства. Старият железопътен мост ще бъде превърнат в пешеходен, с кафенета и ресторанти. Предвижда се и построяването на изкуствен остров, който да бъде свързан с мост с левия бряг на Сава.

Засега единствената инвестиция на OAE в Сърбия е за създаване на авиокомпания ЕЪР СЪРБИЯ, договорът за която е все още държавна тайна. Обещан е и кредит от 200 милиона евро за напояване във Войводина с цел да получат няколко хиляди хектара първокачествена земя, а също и строителство на фабрика за чипове от компанията МУБАДАЛА, която има аспирации да купи евтино ТЕЛЕКОМ СЪРБИЯ. Компанията– Ал Дахра проведе официални разговори със сръбското държавно ръководство за отглеждане на генно модифицирани храни в страната, за да заобиколи регулации на ЕС и да стъпи в Европа. Сръбската преса изобилства от материали за близките отношения на вицепремиера Александър Вучич с арабски шейхове от Залива.



На 18 януари 2014 на сръбския вицепремиер Вучич бе официално представен проекта „Белград на вода“, който беше презентиран от Мухамед ал Абар представителя на ОАЕ в новоучредената съвместна фирма „Eagle Hills“. Арабите ще строят хотели, апартаменти, молове и опера, съобщи в. Блиц. Интересно, че арабските инвеститори изпратиха прессъобщение до медиите в което пишат: цел на компанията е работа за младите и всестранното социо-икономическо благосъстояние на местната общност.

От началото на войната в Сирия множество доброволци уахабити от Нови пазар се сражават в редовете на ислямистките милиции и пропагандират дейността си във Фейсбук. Очаква се приемането на закон, който да лиши такива лица от сръбско гражданство.

Хърватия, която има огромен външен дълг, също се обърна към арабските капитали, за да търси варианти за икономически растеж. През ноември 2012 г. президентът на страната Иво Йосипович бе начело на голяма делегация (40 души), която остана в Катар цели 4 дни. Дискутирани бяха арабски инвестиции в терминал за втечнен газ, селскостопанска продукция, туристически обекти по крайбрежието. Катарските капитали бяха представени в хърватските медии като панацея за всички икономически проблеми в страната.

През лятото на 2013 г. хърватските медии съобщиха, че катарците са изключително заинтересувани от изкупуването на земеделски земи, на които да отглеждат при екологично чисти условия добитък, пшеница и царевица. Хърватският посланик в Доха Томислав Бошняк заяви, че катарците проявяват интерес към хърватската риба, зеленчуци, колбаси, консерви. Едва ли на някой е направило впечатление, че две морета (Средиземно и Червено) и един океан (Индийския) са много по-близо до тях. Друго условие на щедрите инвеститори е изграждане на лабораторен център за сертифициране на халал храни в Загреб.

През декември 2013 г. на посещение в Загреб бе цял самолет официални представители и бизнесмени от Обединените арабски емирства, които поискаха 150 хиляди бика и половин милион овни годишно ( при капацитет на Хърватия в момента 40 хил. говеда и 30 хил. овни на година). Заговори се за стотици милиони долари печалба за хърватския бизнес и държава. Завъртя се идеята за 200 млеконадойни ферми, които да работят за емирствата и да отговарят на халал изискванията. Арабските инвеститори поставиха условие за изграждането на халал кланици, което ако се реализира директно връзва дългосрочно хърватската икономика с арабския пазар. Пропагандната линия се наблюдава и в Хърватия, където например в интервю за в. „Ютарни лист” (4.12.2013) хърватски овчар споделя, че само арабските поръчки биха го спасили.

Подобно на българските медии, в хърватската преса се появиха истории за бягащи от войната сирийци, които вече се настаняват на хърватска територия.

В Унгария, прилежаща към региона на Балканите, през ноември 2013 г. се проведе първият Арабско-унгарски икономически форум. Той беше открит лично от унгарският министър-председател Виктор Орбан и външният министър Петер Шиярто пред 200 високопоставени гости. Унгарското правителство официално обяви новата концепция: „Отваряне на изток“, като част от външната политика на страната. Дискутираните теми за сътрудничество включваха банки и финанси, зелени енергии, туризъм, земеделие и хранително-вкусова промишленост.

Сред изказалите са личат имената на видни публични фигури от неотделимия един от друг публично-частен арабски сектор от Саудитска арабия, Бахрейн, Йордания, Йемен и Ливан. Представители имат и Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт и повече от останалите арабски страни. Коктейл за високите гости беше даден от вицепремиера Золт Семйен и министър на икономиката Гьорджи Матолси.


Заключение

Краткият обзор на засилената активност на определени арабски страни в Югоизточна Европа води до няколко важни извода. На първо място, независимо дали става въпрос за целенасочена или стихийна политика, може да се говори за мащабно явление, което има идентични характеристики във всички страни от региона. Действа се агресивно.

Прави впечатление, че се работи отвъд идеологическите и идейни рамки – в зависимост от управляващите мнозинства и конкретните интереси със социалисти, консерватори националисти, комунисти, малцинствени партии, демократи и т.н.

Основните играчи в тази част на Европа са Саудитска арабия и Катар, които изхождат от силните си финансови позиции за прокарване на религиозни, политически и икономически интереси. Финансовото и религиозно влияние от тези арабски държави може да доведе до натиск върху определени сфери от вътрешната и външната политика и да бъде застрашена националната и регионалната сигурност. Създава се опасност от създаване на компактни радикални религиозни общности и засилване на влиянието от арабски държави, особено такива, в които радикалният политически ислям е държавна идеология, които да са от полза и за други амбиции и аспирации

Това е и предпоставка за въвличане на части от региона в чужди на него дългогодишни вражди и конфликтни отношения, които съществуват в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка.

Получаването на силни позиции в земеделието, индустрията, инфраструктурата може да стане база за приток на граждани от арабските страни с радикални ислямистки възгледи или принадлежащи към терористични организации особено в случай на нови конфликти в размирния след Арабската пролет Близък Изток.

Установяването на икономически и религиозни позиции неименуемо ще доведе до засилване на политическата тежест на тези страни, обособяване на контролирани ислямистки общности, претенции за повече политическо представителство, притегателни центрове за емиграция от арабските страни и не на последно място промяна в демографската структура на региона.

Материалът е подготвен от екип за анализи на Общество.нет.

Цитирането и активните линкове са задължителни.