Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2014 06:27 - проф. Станислав Станилов: Нациите са пречка за световния капитал
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
1



проф. Станислав Станилов: Нациите са пречка за световния капитал
 03.02.2014, 12:58 (обновена 03.02.2014, 18:45)
 Николай Драганов
http://news.ibox.bg/interview/id_2086350280

Депутатът от Атака, проф. Станислав Станилов, пред news.bg

Професоре, преди дни вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че сме рекордьор по написани и нереализирани стратегии. Проблемът е не само у нас, но и на европейско ниво - стратегиите не постигат целите, поставени при тяхното формулиране. Ден по-късно на заседание образователната комисия прие поредната стратегия, този път за българските младежи в следващите 7 години. Защо стратегиите не работят?
Причината е изключително дълбока и фундаментална, философска. Съвременният демократичен модел не позволява да се изпълняват стратегии, защото едно правителство има четиригодишен мандат - то е партийно, независимо дали е на една партия или на коалиция от партии. То разработва една стратегия, но народът след четири години решава, че трябва да го управлява друг, с друга философия и тази стратегия отива по дяволите. Този модел за управление на човечеството по принцип е изчерпан и в момента човечеството търси друг модел, който обаче не се появява. Кризата е на представителността - четиригодишната или петгодишната представителност предполага едно откъсване на народните представители от избирателите. Те не могат да ги контролират - не става дума да ги отзовават, става дума да одобряват или да не одобряват техните действия.
 Единственият специфичен модел е швейцарският, който позволява с референдуми всеки закон да бъде отхвърлен или приет, което е много добре механизирано и става бързо и евтино. У нас обаче, а и в доста други държави, е много трудно това да стане. Финансовата олигархия, която днес управлява света, по-рано управляван от индустриалния капитал, никога няма да позволи да се случи това. То трябва да стане с насилие - насилие с бюлетината, да се промени системата и да се премине към пряка демокрация, защото така повече света няма да издържи. Което ни връща на нашия въпрос - тази е причината стратегиите да не работят и да не бъдат изпълнявани.
 От друга страна, всяка стратегия е напълно противоположна на съвременното развитие на икономиката. Финансовият капитал не иска да изпълнява стратегии, защото той постоянно търси пролуки как да изсмуче ресурс от индустриалния капитал и изобщо от общественото богатство. Всяка стратегия му пречи, защото тя има последователност. Номерът на финансовия капитал е импровизацията, теорията на хаоса. Физиците се занимават отдавна с тази теория, а американската политика от 3-4 години действа на този принцип - резултатът е арабския свят. Теория на управляемия хаос или как с манипулации може да се управлява едно хаотично общество, за да може да се изсмуче неговия ресурс без съпротива.

Колко още ще се изсмуква този ресурс, не е ли дошъл преломен момент за промяна в историята на света?
Има два момента - или светът като цяло ще се разбунтува и бедните общества ще нахлуят в лоното на богатите и ще разрушат всичко, както при великото преселение на народите, или богатите общества ще осветлят разума си и ще вземат мерки срещу този обезумял грабеж, който всъщност задържа развитието на обществата.

Има ли наченки на нещо подобно? Смятате ли, че ако не у нас, то поне в Европа и света има поставена на идеологическо ниво поне основата това да се случи?
В момента няма. Има известни наченки, че например „Уолстрийт" се опитва да унищожи еврото от няколко години, но то се държи на позиции и не иска да отстъпи. Причината еврото да трябва да бъде унищожено и девалвирано е улесняване на търговията и господство на долара, но по-голямата част от европейските граждани, които държат своите спестявания под формата на евро в банките са много чувствителни на девалвацията и бърза девалвация може да доведе до страхотно олевяване. Ще се появят истински леви партии и ще стане комунизъм...
 Най-късият път към комунизма е да се следва модела, който ни предлага в момента финансовата олигархия. Както пише Хънтингтън в една своя стара статия - новият Маркс вече се е родил. Радикално-консервативният модел на Кейнс, или по-скоро на неокейнсианците, а не на самия Джон Мейнард Кейнс, е най-сигурната гаранция, че няма да има нова болшевишка революция, защото контролира капитала и не му дава да мърда прекалено.
 Силното развитие на технологиите обаче доведе до там, че лявото пространство загуби своята стойност. От Втората световна война насам са много слаби профсъюзите в Европа. Някой задава ли си въпроса защо? Причината е проста - под заплахата от комунизъм капиталът започна да отстъпва, взе изключително силни социални мерки и в края на краищата европейските общества в навечерието на 90-те години бяха построили онзи социализъм, за който се приказваше при комунизма и който комунизмът не успя да построи. Той беше един опит да бъде създаде империя на плебса - тя се управлява без елити. Не се получи, защото ние не се раждаме еднакви. Ние се раждаме неравни и не може обстановката да ни направи еднакви.

Неравенството днес обаче е достигнало изключителни размери изобщо в света...

А знаете ли защо не става революция? Технологичното развитие е на много високо ниво, а човек излиза на улицата, когато остане гладен. Става дума за развитите общества и тези, които са годни за такава революция, тъй като примитивните общества така или иначе не са годни да я направят.

Не става ли светът все по-гладен?
Не, не става. В Европейския съюз, в САЩ, в Канада и дори в Русия и Китай гладните, които не могат повече да понасят и им е останало само да излязат на улицата са много малко, почти ги няма и причина за това са високите технологии. Вижте Франция - едни араби емигранти имат общински жилища, в които да живеят; дрехите са евтини и имат какво все пак да облекат, получават и социална помощ, ако не работят. Това е причината той да не излезе на революция. Той започва леко да се бунтува, защото започва да иска нещо повече - имат комплекс и виждат, че френският младеж почва да кара хубава кола и да живее друг живот, който те не разбират, защото това е въпрос на културно моделиране. Всъщност, тезата на Хънтингтън (която е много вярна, но той я е решил на едро), е че културното моделиране и ценностите са различни и поради тази причина хората се „блъскат" помежду си. Поради тази причина Европа иска да интегрира онези, които влизат в нея, но не може да го направи, защото те имат други ценности, които са противоположни.
 Ако светът се състоеше само от европейски мислещи хора, всичко би било прекрасно. Но това не е така и цялата тази тяхна позиция за мултикултурализъм е смешна и не може да се реализира.

Абсурдна или смешна, но ни се налага с всички сили...
Налага ни се много сериозно отвън. Мозъците ни се промиват и знаете ли защо? Причината е желанието да бъдат унищожени нациите. Нацията е нещо, за което теоретиците на Сорос и „Отворено общество" считат, че е създадено изкуствено от определени хора в определен момент, за да има противоборство. Нещо, което категорично не е вярно - нациите са създадени от историята и всяко общество и всеки народ има своето определено развитие на своя организъм, за да стане нация. Добре интегрираната нация е способна да се съпротивлява срещу нещата, които ни се налагат - срещу грабежа, срещу инвазията на транснационални компании; със собственото законодателство да решаваш собствената си съдба; да имаш права, но и задължения и да понасяш отговорност и така нататък. Поради тази причина нациите трябва да бъдат унищожени, за да може световният капитал да проникне навсякъде.
 Днес идва една компания, построява фабрика - наети са хора, има работа. Утре той има сметка да отиде да построи фабриката в Румъния. Вдига се и оставя хората на улицата, както стана преди години тук с една американска компания, която беше купила завод за електроди. След 4-5 месеца се вдигнали и казали „отиваме в Унгария" и оставиха 500 души на улицата и абсолютно никой не може да им направи нищо. Това една национална държава с прилична власт няма как да го позволи.

Тоест големият проблем е проблемът на отговорността? Понесе ли някой отговорност за световната финансова криза и по-точно понесоха ли я тези, които я предизвикаха или бяха засегнати единствено последните по веригата?
Напротив - взеха от общественото богатство и го дадоха за спасение на онези, които трябваше да понесат отговорността. Вижте, през 30-те години Джон Пиърпонт Морган е притежавал половината банки в Съединените щати. Наскоро четох, че тогава президентът Рузвелт разговаря с него и му казва, че положението е ужасно.
 За да изясним - тези кризи представляват това, че се изсмуква обществения ресурс от малка шепа хора и огромното количество такива, които трябва да си купят храна, дрехи и прочее, нямат пари да го направят. Поради тази причина през 20-те години те горят жито, дрехи, производства, за да държат високи цените. Когато човек е глупав, рядко гледа надалеч - важно е какво ще спечели днес, днес и само днес.
 Тогава Морган събира останалите банкери в имението си, президентът праща полицията да го огради и две седмици никой не го напуска. Вътре той ги храни, пои и в крайна сметка ги убеждава всеки да даде по 20% от парите, които притежава и да ги внесе в държавния бюджет. И те го правят. С тези пари започват строежите на големите магистрали в САЩ, на големите електростанции, дали голямата им мощ, създават се работни места. Сега стана точно обратното - бръкнаха в джоба на обикновените хора, за да напълнят гушите на банките, за да не загубят. Това обаче не може да продължава до безконечност...

Не откриваме ли някъде тук най-явното доказателство за провала на неолибералния модел? Не осъзна ли светът, че тази теория се провали с гръм и трясък?
Мисля, че много хора го разбраха. Тези хора, от които зависи движението, промяната и всичко останало са много богати, а богатите много трудно се разделят с богатството си. Симеон Дянков, който е един праволинеен монетарист, беше убеден, че ако държим нисък бюджетен дефицит ще го тупат по рамото, ще ни хвалят и ще идват инвестиции. Това просто няма как да се случи. Веднъж му казах - трябва ни прогресивна подоходна данъчна система с високи горни инкриминирани прагове. Той каза, че не може да се случи, защото нямало да има инвестиции.
 Като финансов министър, г-н Дянков, вие много добре знаете, че инвестициите зависят от административната уредба, споделих с него тогава. Това стои на първо място, а след това идват данъците. Теорията с данъците е една мантра, както и това, че с идването на плоския данък се повишила събираемостта. Повиши се само първата годината, а след това непрекъснато намалява. Валери Найденов описа с данни много точно това в една своя статия преди време. Това е мит и единствената цел е да се пълнят джобовете на едни и без това много богати хора.
 Тези митове ни се набиват в главата, казвал съм го от трибуната хиляди пъти - не ги слушайте. Повтарям го както аз, така и „Атака" като цяло отдавна. Тези приказки обаче се заглушават със скандали и кой кого напсувал. Вярно е, че вероятно ние не сме най-изрядната партия или кой знае какви интелигентни хора и прочее, но нашият лидер е изключително интелигентен и четящ човек, къщата му е пълна с книги, а неговото говорене и това на партията е страшно дразнещо. Не много хора се събират около това говорене, но не се знае дали в един миг няма да съберат, поради което се опитват да ни заглушат и заменят с други, които могат да бъдат управлявани.

Колко високо говорите и споделя ли някой тона Ви, ако не от останалите политически сили, то поне в други среди - има ли основа за това говорене в България? Има ли основа в България да тръгнем веднъж на избори не с папки и флашки, а с книгите на Милтън Фридмън и Джон Кейнс в ръце?

Голяма вина носят основните медии. Винаги, когато се заговори за подобни теми - за икономика и за икономически алтернативи и теории, се появяват пратениците на Центъра за изследване на демокрацията, Института за либерални стратегии и всички останали подобни центрове и институти. Никой не кани учените от университетите или от БАН. Дянков сигурно и заради това ги мразеше и искаше да ги закрива.

Преди време на една пресконференция проф. Стефан Иванов от Института за икономически изследвания към БАН заяви, че най-хубавото на бюджетите на Института за пазарна икономика е, че никой не ги изпълнява и не ги слуша.
За съжаление не е точно така - слушат ги и буквално ни налагат една и съща доктрина. Цялата тяхна философия и тази на медиите е да убедят народа, че това в което живеят няма алтернатива. И за съжаление засега успяват.



Тагове:   нации,   пречка,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11355576
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9227
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031