Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2014 15:37 - Какво тук значи някаква си личност
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове:
0



Какво тук значи някаква си личност
 
User Rating:  / 14
PoorBest
 Сряда, 05 Февруари 2014 10:54
 Автор: Златина Иванова
http://dveri.bg/93ycx


„Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен....” (Мат. 18:10)

Случаят със Зографския йеромонах Василий разбуни духовете в малката ни Църква. И както повечето „скандали” през последната година, и този раздели вярващите – „за” и „против” действията му, младостарец или нов Паисий, духовен родител или убиец на души. Това се оказа поводът за прокарването на ясни разграничителни линии между вярващите. А историята ни учи, че Господ допуска такива „скандали”, когато иска да покаже на Църквата си нещо, което до този момент е било неясно, замъглено и е подменяло Неговата истина. Така и в този случай някои се самоопределиха като „защитници на делото на отец Василий” и се почувстваха като на война – окопаха се в идеологически фронт и впрегнаха целия си потенциал да бранят Църквата от смъртни врагове чрез подписки, статии в ежедневниците и т. н.

Тези реакции сравнително ясно очертаха контурите на една идеология, която като всички идеологии има своите верни до смърт последователи. Според нейните опорни точки, както е модерно да се казва сега, „враговете” воюват не с човек, а със самия Христос. Няма никакво съмнение, казват църковните идеолози, че който каже и дума срещу делата на зографския монах у нас, той казва дума срещу Делото, а понеже то е Свято – и срещу Светата Църква. Оттам нататък нещата се изясняват и „враговете с партиен билет” стават съвсем конкретни. Те са като рикащи лъвове, които само чакат да се появи някъде пробойна и веднага започват да злорадстват за потъването на църковния кораб, на който хората с Кауза са убедени, че са капитани. Защото известна е морската поговорка, че „капитанът е втори след Бога”, а всички хора на Делото не могат да се примирят с друга, второстепенна роля освен тази на „втори след Бога”. Те са убедени, че това им желание е съвсем православно, защото „качествата на отделната личност нямат значение, щом Каузата е богоугодна”.

Така стигаме до втората опорна точка, а именно, че Делото е над всичко – „Делото” с главна буква в случая е издателската дейност, организирана от йеромонах Василий, но може да бъде и която и да е друга свята Кауза (например, календара). Тази Кауза, според идеологията на василиевци и подобните им, е толкова свята, че измива всеки човешки грях и немощ. При необходимост на нейния олтар могат да бъдат пожертвани отделни хора, които ще изгорят като факли, защото „какво тук значи някаква си личност”, когато става дума за „Спасението на Българския Народ”. Разбира се, пред целокупния народ, който се ползва от Делото (в случая на книгоиздаването) и бива спасяван от него, бледнеят шепа почернени момичета, объркани женици, които и без това са си объркани и се лутат без мисия и кауза по житейските пътеки. Не просто бледнеят, а изобщо ги няма – тоест, по-добре да ги няма, да не са се появявали, за да не хвърлят сянка върху Делото. Защото, както е известно: „Есть человек – есть проблема. Нет человека – нет проблемы”.

И третата опорна точка е, че всяка омраза е грях, освен „святата омраза”. Всички последователи на Каузата са насърчавани да не се страхуват от нея, а да отворят широко сърцата си и където открият „врагове” да се чувстват свободни да мразят и презират, „защото грехът заслужава всичко това”... Дали ще става дума за отец Василий или за някой друг, такива хора винаги ще чувстват естествена симпатия към всички прояви на „църковно насилие”, защото те носят насилието в себе си и такъв си представят и Христос.

Абсолютно сигурно е, че които са изградили своята християнска идентичност върху тези три опорни точки, няма никога да повярват на свидетелствата на който и да е, дори ангел от небето да слезе, ако те поставят на съмнение Делото, сиреч идеологията, в която са превърнали църковното учение. За такива хора остава мъглява загадка образът на добрия пастир, който оставя цялото стадо и отива да търси едната загубена овца – защото това е притча, която предупреждава християните не за нещо друго, а за опасността да превърнат вярата в кауза, Църквата в идеология, да повярват, че Делото е по-важно от отделната личност, за която умря Христос.



Тагове:   народ,   личност,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710300
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031