Постинг
04.02.2014 22:26 -
Не я задържайте със страх
Не я задържайте със страх
Юли 4, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Константин Янициотис
http://pravoslaven-sviat.org/2013/07/04/ne-q-zadarjaite-sas-strah/
Жена, която била изпитала всички прелести на света, в края на краищата се разочаровала от тях и стигнала до опит за самоубийство. Нейна приятелка, намирайки я в състояние на отчаяние, я посъветвала като изход да потърси о. Порфирий. Тя пристигнала в Калисия и се срещнала с него. Неочаквано в тъмнината на душата си тя за пръв път видяла утешително сияние на светлина. Тя се ободрила и станала негова духовна дъщеря. Поискала благословение да остане с него, както ап. Петър казал при Преображението на Спасителя: „Господи, добре е да бъдем тука”. Старецът обезпечил нейното нощуване със сестрите от манастира. Там провеждала дните си в душевна тишина и чувствала, че „била мъртва и оживяла, била изгубена и се намерила”.
Въпреки това, ненавиждащия доброто дявол не оставял своето завистливо дело. Той завидял на душата, която буквално се изтръгнала от ноктите му, и направил всичко за да я спечели отново. Донасял ѝ в мечти прекрасни спомени от предишния живот сред блестящия шум на житейските развлечения и го сравнявал с бедната пустиня, където живеела сега. Постепенно мъката започнала да я отравя. Демона на безгрижието тайно гризял душата й, докато веднъж тя не обявила на сестрите, че иска да се върне в Атина.
Те се възмутили и се опитали да ѝ попречат, казвайки ѝ, че след страшните преживявания, които е имала, връщането към предишния ад би означавало доброволно предаване на смърт. Жената се колебаела да замине, но след няколко дни повторила желанието да излезе от манастира. Обезпокоените сестри известили стареца, който ги попитал: „А вие какво и казахте?” „остани тук, защото ако заминеш-ще погинеш” „Лошо сте направили, че сте казали да остане”-отвърнал стареца. „Трябвало е да и позволите да си отиде, щом иска. Не я задържайте със страх. Искате да полудее ли? Не се бойте, няма да погине тази душа, отново ще се върне”.
На следващия път, сестрите ѝ казали, че е свободна, да прави всичко, което иска. Тя се простила с тях, взела благословение от стареца и отишла в Атина.
Предишните ѝ приятели я приели възторжено. Старецът тайно се молел за спасението ѝ. Жената отново започнала блуден живот, но скоро в нея оживели змиите на отчаянието. Тъмните мисли я измъчвали. Сега обаче, тъмнината не я овладяла напълно, имало го спомена за утешителната светлина редом до стареца. И птичката отново отлетяла от демонския капан и прелетяла свободно към небето на Калисия. Старецът я приел с нежност и радост, както бащата блудния син. Оттогава тя вече не искала да се връща към старото. Определено се изменила и живеела нов живот на покаяние и душевен мир.
превод от руски
Из “Рядом со старцем Порфирием”
Юли 4, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Константин Янициотис
http://pravoslaven-sviat.org/2013/07/04/ne-q-zadarjaite-sas-strah/
Жена, която била изпитала всички прелести на света, в края на краищата се разочаровала от тях и стигнала до опит за самоубийство. Нейна приятелка, намирайки я в състояние на отчаяние, я посъветвала като изход да потърси о. Порфирий. Тя пристигнала в Калисия и се срещнала с него. Неочаквано в тъмнината на душата си тя за пръв път видяла утешително сияние на светлина. Тя се ободрила и станала негова духовна дъщеря. Поискала благословение да остане с него, както ап. Петър казал при Преображението на Спасителя: „Господи, добре е да бъдем тука”. Старецът обезпечил нейното нощуване със сестрите от манастира. Там провеждала дните си в душевна тишина и чувствала, че „била мъртва и оживяла, била изгубена и се намерила”.
Въпреки това, ненавиждащия доброто дявол не оставял своето завистливо дело. Той завидял на душата, която буквално се изтръгнала от ноктите му, и направил всичко за да я спечели отново. Донасял ѝ в мечти прекрасни спомени от предишния живот сред блестящия шум на житейските развлечения и го сравнявал с бедната пустиня, където живеела сега. Постепенно мъката започнала да я отравя. Демона на безгрижието тайно гризял душата й, докато веднъж тя не обявила на сестрите, че иска да се върне в Атина.
Те се възмутили и се опитали да ѝ попречат, казвайки ѝ, че след страшните преживявания, които е имала, връщането към предишния ад би означавало доброволно предаване на смърт. Жената се колебаела да замине, но след няколко дни повторила желанието да излезе от манастира. Обезпокоените сестри известили стареца, който ги попитал: „А вие какво и казахте?” „остани тук, защото ако заминеш-ще погинеш” „Лошо сте направили, че сте казали да остане”-отвърнал стареца. „Трябвало е да и позволите да си отиде, щом иска. Не я задържайте със страх. Искате да полудее ли? Не се бойте, няма да погине тази душа, отново ще се върне”.
На следващия път, сестрите ѝ казали, че е свободна, да прави всичко, което иска. Тя се простила с тях, взела благословение от стареца и отишла в Атина.
Предишните ѝ приятели я приели възторжено. Старецът тайно се молел за спасението ѝ. Жената отново започнала блуден живот, но скоро в нея оживели змиите на отчаянието. Тъмните мисли я измъчвали. Сега обаче, тъмнината не я овладяла напълно, имало го спомена за утешителната светлина редом до стареца. И птичката отново отлетяла от демонския капан и прелетяла свободно към небето на Калисия. Старецът я приел с нежност и радост, както бащата блудния син. Оттогава тя вече не искала да се връща към старото. Определено се изменила и живеела нов живот на покаяние и душевен мир.
превод от руски
Из “Рядом со старцем Порфирием”
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
