Постинг
02.02.2014 16:18 -
Фалшивите и истинските идоли на България
Фалшивите и истинските идоли на България
http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2768123
Живея в близост до няколко елитни гимназии и ежедневно ми прави впечатление едно и също. А то е поведението на повечето подрастващи, на бъдещето на България.
Не искам да звуча като съсухрена бабичка, която е сърдита на всичко и всеки и е разочарована от младите, например, че не ѝ отстъпват място в автобуса.
Знам, че така изглежда, но се набива на очи. Говоря за арогантност, гарнирана в същото време с абсолютна незаинтересованост към важните неща в живота. Не у всички, но у голяма част съм забелязал това.
Доста съм се чудил на какво ли се дължи. И все си мисля, че всеки млад човек има нужда от пример за подражание, от т.нар. "идол", от който да се учи.
Всички сме минали по този път; в една или друга степен, докато сме расли, винаги са ни влияли различни публични и не толкова публични личности за формирането на мироглед и т.н.
Без да се изживявам като експерт, мисля, че точно това е в основата на подменените ценности днес. Просто "идолите", налагани по един или друг начин, са съвсем различни и подтикват към съвсем различно поведение.
На кого може да подражава едно младо момиче, например? Сега на преден план са измислени героини като Николета Лозанова, Златка Русата, Златка Черната, Златка Пембяната, някаква Моника и какви ли още не.
А с какво са известни те? С арогантност, със силикон, с личния си живот, с лесните пари на богатите си покровители. Известни с един извратен вид успех, постигнат с всичко друго, но не и с труд и усилия.
А малките момчета се впечатляват от образите на какви ли не мутри и гангстери, стремят се да им подражават, защото са им налагани отвсякъде и ето ни я картинката после. Разходете се около някоя гимназия и ще разберете за какво ви говоря.
Точно тези фалшиви идоли градят следващото поколение българи. А това е жалко, защото има къде по-хубави примери за подражание. Уверих се в това за пореден път от началото на годината.
Думата ми е за Цвети Пиронкова и Григор Димитров. Двама млади, красиви, упорити, възпитани, амбициозни и най-важното - успели българи. Успели с труда си, а не с външността и безпардонността си, например.
Заради успехите си в далечна Австралия от началото на годината, имената им се споменават все по-често. И мога да ви кажа, че те са звезди в световен мащаб. Те се превръщат в примери на едно поколение подрастващи, но не и у нас.
С умиление видях днес снимка във фейсбук-профила на Цвети Пиронкова, в която албански дечица ѝ пожелават успех. Има такива фотоси с подобни послания от Унгария и Австрия. И все на деца, които ѝ споделят, че искат да са като нея.
Григор Димитров пък предизвиква истински фурор, и не само сред подрастващите, навсякъде, където се появи. И тези красиви млади българи са заслужили изцяло това.
Те са се трудили, за да стигнат там, където са. Жертвали са се в името на успеха и показват на всеки, че той е постижим. Стига да го желаеш и да се трудиш за него.
Ето тези хора би трябвало да са истинските примери за младия българин, да му покажат, че няма невъзможни неща, стига да вложиш сърцето си в постигането на мечтите си. Но, уви, не е така.
Направих си труда днес, на път за работа, да попитам двама избягали от час ученици, знаят ли кой е Григор Димитров. Единият ме изгледа все едно съм извънземен, а другият ми каза: "Тоя май беше някакъв футболист или нещо такова."
Сигурен съм, че ако ги бях попитал кой е Златко Баретата или Златка Кестенявата, щяха да знаят. А това е жалко. И няма как да е иначе, при положение, че все още има българи, които отричат постиженията на двамата.
Които са готови да ги сринат със земята при някоя загуба, а да отдадат успехите им на случайността. Затова все по-често се питам: "Заслужаваме ли ги?" И отговорът все по-рядко е "да". Поне докато се смени чипът, няма как да е другояче...
http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2768123
Живея в близост до няколко елитни гимназии и ежедневно ми прави впечатление едно и също. А то е поведението на повечето подрастващи, на бъдещето на България.
Не искам да звуча като съсухрена бабичка, която е сърдита на всичко и всеки и е разочарована от младите, например, че не ѝ отстъпват място в автобуса.
Знам, че така изглежда, но се набива на очи. Говоря за арогантност, гарнирана в същото време с абсолютна незаинтересованост към важните неща в живота. Не у всички, но у голяма част съм забелязал това.
Доста съм се чудил на какво ли се дължи. И все си мисля, че всеки млад човек има нужда от пример за подражание, от т.нар. "идол", от който да се учи.
Всички сме минали по този път; в една или друга степен, докато сме расли, винаги са ни влияли различни публични и не толкова публични личности за формирането на мироглед и т.н.
Без да се изживявам като експерт, мисля, че точно това е в основата на подменените ценности днес. Просто "идолите", налагани по един или друг начин, са съвсем различни и подтикват към съвсем различно поведение.
На кого може да подражава едно младо момиче, например? Сега на преден план са измислени героини като Николета Лозанова, Златка Русата, Златка Черната, Златка Пембяната, някаква Моника и какви ли още не.
А с какво са известни те? С арогантност, със силикон, с личния си живот, с лесните пари на богатите си покровители. Известни с един извратен вид успех, постигнат с всичко друго, но не и с труд и усилия.
А малките момчета се впечатляват от образите на какви ли не мутри и гангстери, стремят се да им подражават, защото са им налагани отвсякъде и ето ни я картинката после. Разходете се около някоя гимназия и ще разберете за какво ви говоря.
Точно тези фалшиви идоли градят следващото поколение българи. А това е жалко, защото има къде по-хубави примери за подражание. Уверих се в това за пореден път от началото на годината.
Думата ми е за Цвети Пиронкова и Григор Димитров. Двама млади, красиви, упорити, възпитани, амбициозни и най-важното - успели българи. Успели с труда си, а не с външността и безпардонността си, например.
Заради успехите си в далечна Австралия от началото на годината, имената им се споменават все по-често. И мога да ви кажа, че те са звезди в световен мащаб. Те се превръщат в примери на едно поколение подрастващи, но не и у нас.
С умиление видях днес снимка във фейсбук-профила на Цвети Пиронкова, в която албански дечица ѝ пожелават успех. Има такива фотоси с подобни послания от Унгария и Австрия. И все на деца, които ѝ споделят, че искат да са като нея.
Григор Димитров пък предизвиква истински фурор, и не само сред подрастващите, навсякъде, където се появи. И тези красиви млади българи са заслужили изцяло това.
Те са се трудили, за да стигнат там, където са. Жертвали са се в името на успеха и показват на всеки, че той е постижим. Стига да го желаеш и да се трудиш за него.
Ето тези хора би трябвало да са истинските примери за младия българин, да му покажат, че няма невъзможни неща, стига да вложиш сърцето си в постигането на мечтите си. Но, уви, не е така.
Направих си труда днес, на път за работа, да попитам двама избягали от час ученици, знаят ли кой е Григор Димитров. Единият ме изгледа все едно съм извънземен, а другият ми каза: "Тоя май беше някакъв футболист или нещо такова."
Сигурен съм, че ако ги бях попитал кой е Златко Баретата или Златка Кестенявата, щяха да знаят. А това е жалко. И няма как да е иначе, при положение, че все още има българи, които отричат постиженията на двамата.
Които са готови да ги сринат със земята при някоя загуба, а да отдадат успехите им на случайността. Затова все по-често се питам: "Заслужаваме ли ги?" И отговорът все по-рядко е "да". Поне докато се смени чипът, няма как да е другояче...
Сезгин Мюмюн напада ТВ СКАТ и НФСБ
СПЕКУЛАТА С БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
СОЛТА НЕ СЕ Е ОБЕЗСОЛИЛА. ВСЕ ОЩЕ Я ИМА ...
СПЕКУЛАТА С БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
СОЛТА НЕ СЕ Е ОБЕЗСОЛИЛА. ВСЕ ОЩЕ Я ИМА ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
