Постинг
01.02.2014 19:38 -
Преди „народния съд” Димитров нарежда: Никаква хуманност и милосърдие! Никой не трябва да бъде оправдан!
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2014 19:38
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.02.2014 19:38
Преди „народния съд” Димитров нарежда: Никаква хуманност и милосърдие! Никой не трябва да бъде оправдан!
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов
Събота, 01 Февруари 2014 10:31
Share
http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1679
„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“
Това са указанията на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”. Директивите му ясно изразяват политическия реваншизъм и жестокост на човека, който тогава от СССР спуска нарежданията за политиката на Българската работническа партия (комунисти).
Днес, на 1 февруари, в България официално се почита паметта на жертвите на комунистическия режим, а датата пряко се свързва с 1 февруари 1945 г., когато първи и втори състав на т. нар. Народен съд произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история и изпращат на разстрел над 150 души, сред които регентите, членове на кабинетите в периода януари 1941 г. – септември 1944 г., народни представители от 25-то Народно събрание, висши военни и царски съветници.
За периода декември 1944 г. –април 1945 г. съдилищата на „народния съд” издават общо 2730 смъртни присъди, 1921 доживотни присъди, 19 присъди с лишаване от свобода з срок от 20 години, 962 души са осъдени на 15 години затвор, 727 получават 10-годишни присъди, а 3241 души са осъдени на по-малки срокове.
Т. нар. Народен съд действа, след като на 30 септември Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Влиза в сила от 6 октомври 1944 г., а приемането й е единодушно и е подкрепено от земеделците на Никола Петков, както и от социалдемократи.
На практика с „народния съд” ОФ-властта узаконява започналите веднага след преврата на 9-септември 1944 г. и съветската окупация на Царско България масови убийства без съд и присъди. Най-малко 18 000 души са жертвите на комунистическия терор – убити и безследно изчезнали – в първите месеци на режима. Освен това управлението на Отечествения фронт използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.
През 1996 г. Върховният съд отменя голяма част от присъдите, издадени от „народния съд”, а през 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията*
http://desebg.com/2011-01-06-11-55-07/573-2012-02-01-06-20-44
"На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...
...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце...
...Изглежда, че на всеки убит (проф. Ал.) Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…
...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.
... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък”. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години."
*Царица Йоанна. Спомени (Испания, 1966 г.).
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов
Събота, 01 Февруари 2014 10:31
Share
http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1679
„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“
Това са указанията на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”. Директивите му ясно изразяват политическия реваншизъм и жестокост на човека, който тогава от СССР спуска нарежданията за политиката на Българската работническа партия (комунисти).
Днес, на 1 февруари, в България официално се почита паметта на жертвите на комунистическия режим, а датата пряко се свързва с 1 февруари 1945 г., когато първи и втори състав на т. нар. Народен съд произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история и изпращат на разстрел над 150 души, сред които регентите, членове на кабинетите в периода януари 1941 г. – септември 1944 г., народни представители от 25-то Народно събрание, висши военни и царски съветници.
За периода декември 1944 г. –април 1945 г. съдилищата на „народния съд” издават общо 2730 смъртни присъди, 1921 доживотни присъди, 19 присъди с лишаване от свобода з срок от 20 години, 962 души са осъдени на 15 години затвор, 727 получават 10-годишни присъди, а 3241 души са осъдени на по-малки срокове.
Т. нар. Народен съд действа, след като на 30 септември Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Влиза в сила от 6 октомври 1944 г., а приемането й е единодушно и е подкрепено от земеделците на Никола Петков, както и от социалдемократи.
На практика с „народния съд” ОФ-властта узаконява започналите веднага след преврата на 9-септември 1944 г. и съветската окупация на Царско България масови убийства без съд и присъди. Най-малко 18 000 души са жертвите на комунистическия терор – убити и безследно изчезнали – в първите месеци на режима. Освен това управлението на Отечествения фронт използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.
През 1996 г. Върховният съд отменя голяма част от присъдите, издадени от „народния съд”, а през 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията*
http://desebg.com/2011-01-06-11-55-07/573-2012-02-01-06-20-44
"На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...
...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце...
...Изглежда, че на всеки убит (проф. Ал.) Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…
...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.
... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък”. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години."
*Царица Йоанна. Спомени (Испания, 1966 г.).
Паметникът на „Позитано” 20 не е на БСП
Най-масовата екзекуция на Народния съд н...
По повод мошеничеството на германския ко...
Най-масовата екзекуция на Народния съд н...
По повод мошеничеството на германския ко...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
