http://www.epochtimes-bg.com/2014-01/140201-05.html

jivko1128

Тези професионални инквизитори заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.
          Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите, жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС). Сред следователите и биячите-палачи имало и много евреи.
           Ето какво пише във връзка с това концлагеристът д-р Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
 „… Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме, викаше:
 - Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи!…
          Една вечер евреинът инспектор ми нанесе жесток побой. Удари ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо… Когато отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая…
              В продължение на десетина дни, след довеждането на Младенов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вратата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физиономия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници… Така продължиха въпросите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в корема с ръка и пак сядаше на стола си. След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опитвах да стъпя на двете си ходила, той ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.
          На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание – „три денонощия на един крак“. С падане, с бой, изтърпях и Това наказание.
           Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се, винаги отговарях: „Нямам какво да кажа“ или „Нямам вражеска дейност!“ Тия „занимания“ продължиха около 20 дни.
           Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Съблякоха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прилоша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези „занимания“ продължиха през 2-3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се | изправя на крака.
             Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционери, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигравателна усмивка ме запита:
 - Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче… Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражеската си дейност!… Тук  ще мреш, куче недно. Докато не кажеш какво гласите,  няма да те оставя. На парчета ще те направя, косъм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой)!… “ .
             Вследствие на тези жестоки инквизиции и на други, на които е подложен в концлагера в „Белене“ през 1953 г. д-р Найденов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампутирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и умира преждевременно през 1965 г. на 63 години. Неговите спомени, записани в публикувания от дъщеря му дневник „Спомени с Иван Багрянов“, са важен изобличителен документ за комунистическите концлагери и садистите евреи от ДС!… За тях пише и о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическата истерия по повод Военния съюз 1945-1946 г. и съдебния процес срещу Никола Петков и опозицията:
 „… Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* – следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отговори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до положение едвам да си поемам дъх…
           Началник на отдела РО беше новопроизведеният комунистически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделение беше един човек с майорски дрехи – Кирил Косев; следовател Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстеният евреин Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*) – типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето…
              Закараха  ме на разпит при следователите. Там е тарторът -биячът садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат нагоре и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста превързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. Над главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип…“ .
            Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания, на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други.  Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на Геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.



                    
              Преминалите през затворите и лагерите над 300 000 души, след изтърпяване на наказанието им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд.
             Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това, разбира се, въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди души, без да се броят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.
               Според свидетелствата на д-р Найден Найденов и други лагеристи от Белене само на остров Магарец са погребани неколкостотин лагеристи и лагеристки,  но лагерите са били 86. А убитите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък, и така нататък…
                 Вероятно истинският брой на убитите в лагерите и затворите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на цялата информация от неправителствени организации и свидетелствата на оцелелите репресирани и техни близки. При всички случаи обаче броят им е огромен, става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 септември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944-1989 г., когато тоталитарният комунистически режим беше на власт.
           Убийствата в концлагерите  (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с „научен подход“, с цел тотален физически и психически терор над задържаните. Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други подобни методи!
          Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961-1962 г.) в концлагера „Слънчев бряг“ (Ловеч) са били убити неколкостотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!
             Има много данни и за убитите в другите концлагери. Някои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика, просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства в женските колонии, жените били редовно изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите .
            Всички тези ужасни престъпления на комунистите са описани в детайли в книгите на Найден Найденов , Колю Кондов,  Диньо Шарланов, Константин Бакалов, сборника „Българския Гулаг. Свидетели“  и редица документални публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционерите и бригадирите биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Белене и съседните острови отвличали лагеристи до граничната полоса и там ги разстрелвали, за да получат 15 дена домашен отпуск.  В други случаи милиционерите убивали просто за удоволствие или по „нареждане от горе“. Най-много убийства и издевателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за „извращения“, а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира „машината за унищожение на народните врагове“.
            Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов,  Вълко Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акад.  Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов,  а също и Борис Велчев – шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите (роднина на бившия министър на финансите Милен Велечев* в коалиционното правителство НДСВ-ДПС, с министър-председател Симеон Саскобургготски-Кохари* и кандидат за кмет на София през 2005 г.). Отговорност носят също Георги Димитров, масонът Васил Коларов*, Трайчо Костов и целият състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори,  следователи,  руски „съветници“, служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери,  партийни секретари,  активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи.
 Ето още имена на палачи и убийци:
Майор Стефан Китов – началник на затвора в „Дома на слепите“ в София; началник на концлагера „Персин“ (Белене);
Капитан Остап Гершанов* – комендант на концлагера „Джерман“; началник на лагера „Богданов дол“; действал е и в концлагера „Куциян“; абсолютен  убиец-садист;
Нешев – началник на концлагера „Джерман“;
Петър Петринсккг- наричан „страшилището за реакцията“ и „българският А. Вишински“; прокурор, зареден с „революционна ярост“;
Руси Христозов – директор на милицията и директор на ДС (1947 г.); зам.-министър на МВР (1948 г.); отговорник за концлагерите;
Дочо Колев – „отговорен другар“ от БКП, отговарял за концлагера „Белене“;
Борис Митов – служител на ДС в концлагера „Персин“ (Белене);
ген. Бурачев – зам.-министър на МВР;
Стефан Богданов – началник на отделение „Б“ в ДС (при разследване през 1956 г. в касата му е открита цяла камара злато, откраднато от убити хора!) ;
капитан Кондов – комендант на концлагера „Биримирци“;
Георги Атанасов – началник на ТВО „Ножарово“ (до село Богданово);
майор Страхинов – шеф на концлагера „Богданов дол“;
Димо Дичев – началник на ДС (1945 г.);
Ген. Петър Вранчев – началник на Разузнавателния отдел (РО) при Генералния щаб на МНО;
Георги Ст. Ганев – началник на отделение „А“ за борба с „реакцията и фашизма“ при ДС (1944 – 1949 г.) въвеждал „научни подходи“ при разпитите на задържаните (разпит най-малко 12 часа през денонощието!);
полк. Никола Дворянов – инспектор в отделение „А“ на ДС; по-късно зам.-началник „Следствие“;
Георги Веселинов – следовател от ДС; според него има една формула „Шпионин, провокатор, вредител. Едно от тези ако липсва, значи си лош следовател. Ти трябва да имаш резултат, и то не какъв да е, а обезателно за провокатор, шпионин и вредител… “;
Андрей Алипиев – следовател от ДС (1946 г.), въвежда съветски „научни методи“ на следствие, целта на които е да се разбие нервната система на арестанта ;
Антон Кирилов – следовател от ДС;
Радослав Миларов – следовател от ДС;
Георги Давидов* (Графа) – началник на милицията в Горна Джумая (1945 г.) участвал в избиването на дейци на ВМРО;
полк. Лев Главинчив* – служител на МВР и надзирател в концлагера „Белене“; патологичен убиец садист;
полк. Георги Дамянов – завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП(к)(1945г.);
майор Кирил Косев – следовател от РО към МНО;
Любомир Пинтиев – следовател от РО към МНО;
Димитър Нисимов Аврамов* (Давид Нисим Авраам*) -инспектор от РО и главен бияч-садист; патологичен изверг и палач (160);
Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – следовател от ДС и завеждащ следствието; инквизитор и патологичен убиец ;
Бенбасат* – инспектор и палач от ДС в София ; типичен дегенерат-садист;
майор Тершанов* – инспектор, инквизитор и палач-са-дист от ДС в София ;
полк. Александър Починков – началник на РО – 2 при ГЩ на МНО;
Васил Живков – главен инспектор в ДС (1947 г.);
Радой Вълков – главен инспектор в ДС;
Стефан Митев – инспектор в ДС;
Тодор Георгиев – инспектор в ДС;
Петър Райков – Софийски прокурор (1947 г.);
Илия Попниколов – агентурна група „X – 11″ към РО на ГЩ на войската;
Бачо Петров – инспектор следствен отдел на ДС в София (1948 г.);
Рудалф Мармур* – оперативен работник от следственото отделение на ДС (1948 г.);
Исак Леви* – оперативен работник от следственото отделение на ДС (1948 г.); дегенерат-садист;
Хенрих Коен* – следовател от ДС-Пловдив (1948 г.), разследвал нелегалната организация „Национал-християнски кръст“;
Давид Овадия* (1929 – 1995 г.) – партизанин-терорист, „червен шаман“, член на БКП; убеден според собствените му думи, че „историята се пише с кръв“ и, че „омразата не бива да угасва“! Типичен палач-комунист, цензор в Съюза на българските писатели. За него Радой Ралин създава епиграмата: „Защо е жив страхливият подлец? – По съпротивата да бъде спец“;
Аркадий Ваксберг* – резидент на КГБ в България по времето на Тодор Живков, сътрудник и съветник в ДС, член на ЦК на БКП;
ген. Александър Гетман* – служител на ДС и МВР участва в избиването на много хора; назначен е по-късно за директор на Народната опера, за да следи и контролира интелектуалците. Попитан от журналистите в чужбина как е възможно генерал да бъде директор на опера, той отговаря арогантно: „Вие какво искате, полковник ли да бъде?…“;
полк. Емил Кало* – служител в ДС, сътрудник на съветника на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел*, сталинист и яростен комунист; понастоящем председател на ционистката еврейска организация „Шалом“, агент на МОСАД;
д-р Христо Кунчев – лекар „експериментатор“ от концлагера „Белене“ (българският „д-р Менгеле“);
полк. Исак Франсез* – следовател от Столичното управление на МВР ДНМ (1961 г.); типичен садист-дегенерат, инквизитор;
кап. Любен Данов – политически началник на концлагера „Кофалджа“; зам.-началник на концлагера „Белене“ (1952 г.);
полк. Ханджийски – началник на концлагера „Белене“ (1953 г.);
престъпен и покварен тип, отявлен комунистически палач; бил е в управата и на лагера „Куциян“ (1948 г.);
лейт. Найден Мишев – отговорник за карцерите и „наказателната група“ в концлагера „Белене“ (1953 г.),
инквизитор-кап. Петър Иванов Гогов – началник на концлагерите „Белене“ и „Слънчев бряг“ (Ловеч),
садист-убиец; ст. л-т Блажо Пенев – офицер от ДС в концлагера „Белене“;
кап. Петров („Червения капитан“) – един от основните палачи в „Белене“;
полк. Цвятко Горанов Цвятков – началник на концлагера „Слънчев бряг“ (Ловеч), убиец-садист;
Георги Цанков – министър на МВР (1951 – 1962 г.) и зам.-председател на МС;
зам.-министри на МВР – Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, Мирчо Спасов, Ангел Цонев, Стоян Гюров (1951 г.);
Делчо Чакъров – началник на отдела за концлагерите (ТВО) към МВР (1962 г.);
Минчо Минчев – главен прокурор на НРБ (1959 г.);
генерал-полковник Мирчо Спасов Христов – един от основните отговорници за концлагерите; за убийствата е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“; носител е също на ордените „Георги Димитров“ (1961, 1969, 1971, 1981 г.), „Народна република България“ – 1-ва степен, „9-ти септември 1944 г.“ – 1-ва степен с мечове, „Народна свобода 1941-1944 г.“, съветския орден „Червено знаме“ и други; специализирал „лагерно дело“ в СССР след 1948 г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962-1986 г.); съставът на Политбюро на ЦК на БКП, взимал решенията за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затворите (1958 г.):
Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (женен за еврейката Соня Бакиш*) полк. Кирил Александров Николов – началник на Окръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концлагера „Слънчев бряг“;
майор Николай Симеонов Газдов – началник на ДС в концлагера „Слънчев бряг“;  един от основните убийци садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо ;  
ген. Иван Чуков – началник на отделение „Въдворяване й изселване“ в МВР; Борис Цветков – прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера „Слънчев бряг“
 Петър Николов Господинов – служител на МВР в концлагера „Белене“, който подписвал смъртните актове на зверски убитите като „обявител“ (актовете естествено се фалшифицирали, че лагерникът е умрял от болест или нещо друго!);
подп. Видю Димов – завеждащ отдел „Затвори и ТВО
 към МВР (1953 г.);
д-р Табаков – управител на лагерната болница в „Белене“, сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции ;
Димитър Мурджев – началник на ДС в град Пловдив;
 майор Ангел Куртев – началник на концлагера „Куци-ян“(1948г.);
Моис Насим Алфандари* – следовател на ДС в Софийския затвор (1947 г.); дегенерат-садист;
Петър Грънчаров – началник на затвора в Кюстендил;
ген. Григор Илиев – началник на ВКР;
полк. Пенчо Стоилов зам.-началник на ВКР;
полк. Иван Райков – зам.-началник на ДС (1949 г.)
майор Васил Джананов – следовател в ДС (1949 г.);
майор Христо Христов – следовател в ДС (1949 г.);
кап. Иван Нейков – следовател в ДС (1949 г.);
кап. Христо Русев – следовател в ДС (1949 г.);
полк. Георги Ачанов – завеждащ отдел „Следствие“ в ДС (1949 г.);
Георги Попов – директор на Пазарджишкия затвор (1951 г.); имал извратения навик да уринира в отворените усти на убитите в затвора жертви ;
Пеньо Генов Кирацов – организирал множество убийства след 9 септември 1944 г.; по-късно за заслугите си е издигнат за секретар на ЦК на БКП; след 1989 г. става притежател на медицинска клиника в Либия;
Пело Пеловски – участник в „Абашкото клане“ (в село Махалата (бивше Пелово), сега град Искър, Плевенско) на 27 септември 1944 г.; бил е първи секретар на БКП в Плевен, а по-късно и министър на търговията;
майор Стоян Атанасов – началник на милицията в квартал „Хаджи Димитър“ в София; давал нареждания на подчинените си през 1944 г. да колят арестантите и да им отрязват главите в Дирекцията на народната милиция на „Лъвов мост“. Така е убит служителят от Министерството на съобщенията Георги Тодоров Танев (след 9 септември 1944 г.);
Никола Павлов Колев (Комара) – административен секретар на Политбюро на ЦК на БКП; типичен пример на партиен екзекутор – изпратил над 300 души на разстрел (1956 г.).

       *Според  думите на личния секретар на цар Борис III – Станислав Балан, Васил Коларов бил член на масонската ложа „Велика ложа България“. В същата  ложа членували той и баща му академик Александър Тодоров-Балан, който бил главен майстор – шеф на ложата. Именно той отменя чрез  Васил Коларов смъртната присъда на сина си, произнесена от „народния съд“. След  година и половина (при доживотна присъда!) Балан-младши е освободен от затвора от Георги Димитров (Петър Япов. „Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.“, издателство „Изток – Запад“, София, 2003г.)
         Този списък от палачи, сътрудници и служители на ДС и МВР, както и началници и убийци-садисти от концлагерите далеч не е пълен, но той може да бъде допълнен след едно обстойно разследване. Тези лица трябва да бъдат съдени, макар и задочно (тези, които са умрели) за Геноцид и престъпления срещу човечеството. За такива ужасни престъпления няма давност!…
          Едни от най-гнусните и садистични убийства са били извършвани в двата концлагера „Белене“ и „Слънчев бряг“ и за тях има най-много данни от оцелели бивши лагерници и затворници. Според свидетелствата на Колю Кондов  затворниците с присъди в „Белене“ през 1952 г. били около 4000 души (от тях 1800 легионери), а тези без присъди (така наречените „Втори обект“) били над 8000 души. Освен тях на остров Щурец имало и женски лагер с над 300 жени. Лагерниците в „Слънчев бряг“ били над 1500 души и там също имало женски лагер. Тук обръщам внимание, че това е капацитетът на посочените концлагери, но общата бройка на преминалите през тези концлагери и убитите в тях и досега не е известна, тъй като запазените официални отчети са фалшифицирани или унищожени.
 Слънчев бряг
             В протокол „А“ №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962 г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч („Слънчев бряг“) четем следното: „..От създаването на групата (от 170 души, докарани от ТВО – „Белене“) през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скравена… “ .
         На това заседание присъстват: Боян Българанов, Митко Григоров, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живко Живков. Констатациите и смешните наказания на „отговорните другари“ са пълен фарс, защото тези хора създават концлагерите, а после заседават и обсъждат „извращенията“ под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина.
         Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в „Слънчев бряг“ са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10-15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребава-ни тайно на остров Магарец близо до „Белене“ и другаде.
              Д-р Найден Найденов дава сведения, че на остров „Магарец“ са погребани неколкостотин убити и умрели от лошите условия в лагерите, но той визира само периода през който е бил там (1951-1954 г.). Колю Кондов  споменава, че освен на остров Магарец за погребване на убитите се използвал и остров Малка бързина. Христо Николов – лагерист от „Белене“,  свидетелства, че погребения на лагеристи се извъришвали и на остров Предел, където свинете от свинарника изравяли труповете и ги разкъсвали (23). Мисля, че последното е правено умишлено, с цел заличаване на следите… С тази цел са убивани  и по-старите затворници, прекарали по-дълго време в лагерите. Според свидетелствата на лагериста Димитър Сираков на остров Персин в концлагера „Белене“ хиляди българи са намерили смъртта си. Същото твърдят и други оцелели лагеристи . Пълната истина за тези престъпления на комунистите може да излезе наяве само ако се направи ексхумация на масовите гробове на островите Магарец, Малка бързина, Предел и на самия Персин и се извърши надлежна съдебномедицинска експертиза на труповете на убитите (убити без съд!)…