Постинг
31.01.2014 19:31 -
Маловерието
Маловерието
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=772%3A2014-01-31-14-49-15&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Написано от старец Филотей Зервакос
Петък, 31 Януари 2014 16:40
Св. Григорий Двоеслов, като нарича човека „дърво, което се познава по плодовете”, казва:
„Покаянието може да се познае по плодовете, а не по листата или корена, защото и Господ прокълна дървото, което имаше листа, но беше ялово”. Той не приема изповед само на думи, без плодове, защото това е само едно измъчване на тялото.
За да се покаем е нужно да знаем за какво трябва да се каем.
Грехът на маловерието е най-разпространен. Нерядко маловерието преминава в пълно безверие, въпреки че човекът, който боледува от него, често и за дълъг период посещава богослуженията и прибягва към изповедта.
В това състояние маловерният не се отказва от съществуването на Бога съзнателно, но все пак се съмнява в Неговото всемогъщие, милост или промисъл.
Със своите постъпки, навици, с цялостния си начин живот, той противоречи на вярата, която изповядва на думи. Такъв човек никога не се задълбочава, дори и върху най-простите догматически въпроси, като се страхува да не загуби наивните си и често неточните си и примитивни представи за християнството, които по-рано е придобил.
Като превръщат православието в домашна традиция, в сбор на външни обреди и жестове, или като го свеждат до наслаждение на прекрасните църковни песнопения, на начина по който светят свещите, т.е. до наслаждение на външната красота, маловерните губят това, което е най-драгоценно в Църквата – нашия Господ Иисус Христос.
За маловерните благочестието е тясно свързано с естетичните, страстните, сантименталните емоции: то лесно се адаптира към егоизма, суетата и сантименталността.
Хората от този тип търсят похвали и доброто мнение на духовника за тях. Тези хора много често по време на изповед се оплакват от другите, искат да покажат своята „праведност”. От това сладникаво-лицемерно „благочестие” те лесно в падат в раздразнителност и гняв спрямо ближните.
Такива „праведници”, които не виждат в себе си никакъв грях, често пъти показват бездушие към онези, които ги обкръжават, биват егоистични и лицемерни, живеят само за себе си, смятайки, че въздържанието от греха е достатъчно за спасението.
Религиозното самодоволство и самоуспокоение са изобщо най-главните показатели за отдалечеността от Бога и от Църквата.
източник: http://preminportal.com.mk/content/view/7835/56/, превод: Мартин Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
