Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2014 19:27 - Кого скандализира Христос?
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 431 Коментари: 0 Гласове:
0



Кого скандализира Христос?
 
User Rating:  / 26
PoorBest
 Петък, 24 Януари 2014 19:59
 Автор: Архим. Андрей (Конанос)

http://dveri.bg/93d4d

Караш ме да изпитвам болка, значи и ти си Божий човек, защото болката е Божият знак върху нас. Болката е докосването на Христос до нашето сърце и затова изпитваш болка. Дори да не ходиш на църква и да не се изповядваш, значи си направил твоя пръв диалог с Христос чрез болката. И имаш повод да познаеш Бога чрез твоята скръб. Не съществува човек, който да няма скръб, който да не изпитва болка. Затова не се безпокой за тези, които не са много църковни хора, не се безпокойте, и те ще станат! За себе си трябва да се безпокоим и да се питаме дали аз съм църковен човек? Дали? Вие, разбира се, сте църковен човек, свещеник сте, ако вие не сте, тогава кой е? – ми казва някой. Външно съм, но дали вътрешно съм църковен, в душата ми, както и ти, църковен ли си? Ходиш на църква, обличаш се скромно, външно пазиш пости, молитви, знаеш движенията на свещениците, правиш поклони пред иконите и т. н. Хубаво е, че вършиш всичко това, но и вътрешно трябва живееш богоугодно. Една майка ми каза: Отче, помолете се, децата ми не са много църковни, синът ми се ожени и сега не ходи на църква! Не се безпокой, ще дойде часът на твоето дете, само дето не идва, както и когато ти искаш. Часът ще дойде, когато Бог иска да дойде, а не когато ти искаш.

Ти може да желаеш свети неща за другите, друг може да поиска да сложи всички хора в рая, в този миг, да спаси всички. Това е свято, не е лошо, но Бог казва: Аз имам Своя ритъм, имам Свой начин, имам Свое време, имам Свой план и чакам. В този миг се научи да чакаш; ще дойде часът, когато детето ти ще доближи Бога. Наистина ли? Как?! Не се безпокой! Няма ли и той да изяде плесница в живота? Не като наказание, а чрез някой случай, някое събитие, няма ли да се случи, няма ли да се разочарова от нещо? Няма ли да го разочароват хората? Ще дойде момент, когато ще се нарани, ще се огорчи, ще преживее изоставяне, болка, тежка дума от някой, от когото не е очаквал, презрение от хора, на които е помагал. Е, когато в онзи час потърси подкрепа и помощ, къде ще отиде, няма ли да намери Бога? Към кого ще извика в своята тревога и болка, нима не към Бога? Нима към мене, към тебе? Ние сме хора, ние не спасяваме другите, ние всички имаме нужда от спасение, от Христос. Затова не се безпокой за никого, а се моли за всички и слагай всички в Божия план и твоята молитва и казвай: Господи, поверявам всичко на Твоята любов! Скърбя за света, за хората, за детето ми, за сина ми, за дъщеря ми. Човек си, ще се наскърбиш, ако другият не върви добре.

Сега ми казваш, че синът ти се е забъркал с будизъм, друг с източни религии, трети с магия, четвърти със сатанински движения, друг с ереси. Ще се наскърбиш, няма да останеш безчувствен, равнодушен, но, както казва св. ап. Павел, ние плачем, скърбим, но не като другите, които нямат надежда. Ние имаме надежда, имаме сълзи, но с надежда, изпитваме болка, но имаме Христос, Който ни дава голяма надежда и казваме: Господи, Ти ще направиш най-доброто, вярвам това! Ти си Бог. Защото, да ти кажа нещо, ако се притесняваш за спасението на хората повече от необходимото и твоето притеснение не е това, което казва старец Паисий – благата тревога, да провокираме благата тревога в хората, човек да има тревога за себе си, за спасението си, за другите, но прекалената тревога, ако стигнеш до предела и докоснеш отчаянието, безнадеждността, паниката, меланхолията, това не е добре. Това не е скръб по Бога.

Разбира се, всички светци са обичали хората и са плакали за тях и когато виждали греховете и окаяността на хората, скърбели в сърцата си и казвали: Господи, нима е възможно, нима ще бъдат осъдени толкова души? Ще сложиш в ада толкова хора? Те изпитвали скръб, плакали, изпитвали болка, но това, което оставало накрая, било доверяването в Христос. Защото, в противен случай, ако не се довериш спокойно на Христос за твоето дете и остане в теб тази тревога и притеснение, знаеш ли това какво е? Сякаш казваш на Христос, сякаш Му отправяш косвено критика и Го осъждаш. Сега ще ми кажеш: Какво говорите, аз да осъждам Христос? Аз Го обичам! Обичаш Го! Да! Да, но когато в живота те обхване отчаяние за твоите близки или дете и не Му се доверяваш, сякаш Му казваш: Христе мой, не знаеш как да управляваш света! Аз ще ти кажа какво е по-добре да направиш! Ти не знаеш, аз зная! И тъй, направи детето ми за един месец така, както аз го искам! Да се изповядва, да ходи на църква, да слуша, направи го така, както аз го искам, Христе, защото Ти не знаеш, но аз ще ти покажа! Не ти ли се струва странно това, което говоря? Не ти ли се струва, че не удачно да се говорят такива неща? И сега казваш: Нима е позволено да казвам на Христос такива неща? Ти обаче ги казваш...

С всяко негодувание сякаш отправяш критика към Христос и Му казваш: Не си добър разпоредник на света, не управляваш правилно живота ни, не си добър Управник на вселената. Съдиш Христос и в твоя ум Го изкарваш неуспял Бог. Нима това, което казвам, не е грях? Богохулство? Е, именно това излиза от нашата душа, когато нямаме спокойствие и доверие в Бога за всички наши въпроси.

Това е най-добрата мисионерска дейност. Ако искаш да вършиш мисионерска дейност, първо се успокой. Най-добрата мисия е да се движиш спокоен в твоята среда, да си тих, спокоен, мирен, да виждаш света да се разпада, всичко да е „обърнато с краката нагоре”, и да казваш: Господи, къде си Ти във всичко това, и Ти си някъде тук! Разбира се, виждаш, че светът загива, но... Видях това, когато гледах по телевизията земетресението в Китай, където загинаха стотици души и виждах някакви дечица. В един миг отвърнах поглед, защото виждаш жестоки сцени и след това наум ми дойде този израз, този помисъл: В това земетресение съществува ли Бог? Бог съществува. Да. Къде си, Боже мой? Сред този дим, прах, детски тела? Да, Бог съществува там. И си казах: Да, и какво искаш сега? Какво искаш, егоизме мой? Какво иска сега моят егоизъм? Да излезе и да каже: И какво правиш? Ти какво правиш? – ми казва Бог. Ти какво направи? Помоли ли се? Смени единия канал, смени другия и след това гледа – какво даваха? Евровизия? Нима не направи това? Ти какво направи? Аз направих – казва Бог. Аз се разпнах на Голгота, дойдох на земята, следя живота отблизо, наблюдавам те, помагам ти, подкрепям те, искам да Ме последваш, казах ти, че ако не Ме послушаш, дори природата ще се надигне срещу теб, много неща ти казах. И тези души, които излязоха от тези безжизнени тела, сега са в блаженно състояние, в рая. Ти какво искаш, та критикуваш? Какво съдиш? Бога ли съдиш? Това си помислих в онзи час.

В крайна сметка, ако в живота се научиш да бъдеш напълно предаден на Бога, ще разбереш, че Бог не приема критика. Не че е зъл - че ние Го съдим и Го осъдихме на разпятие, на Кръст! И това направихме. Осъдихме Го. Но искам да кажа, че Бог е Личността, не Която ще съдим и осъждаме, а на Която ще се доверим, ще Му се поклоним, ще сложа моята оскъдна логика и нищожен ум, който е толкова ограничен, че започвам да забравям, и сега виждам, че не помня разни неща и Бог ми казва: Ти, който не помниш какво яде вчера, сега искаш да съдиш Бога, Който управлява света? Аз помня – казва Бог – и мога да ти изброя грешките на човечеството, твоите грешки, твоята болка, зная всичко!

И тъй, правилната мисия е тази, която започва от спокойни мисионери, които дори да не разбират какво е мисията, но я извършват по друг начин, чрез своя всекидневен живот, думи, мълчание, поздрав, Добър ден! Добър вечер!, усмивка – с всичко. Много хубаво нещо е да си Христов мисионер, без да носиш постоянно званието мисионер. Някои са благословени – тези, които са отишли в чужбина, в Африка и вършат мисионерска дейност. Други обаче си остават у дома. Но нима и ти не си мисионер, бидейки прикован на легло? И казваш, че не можеш да гледаш децата си. Това не е ли мисия? Само да помисля за теб, който ми писа това за твоя живот, за мен това, което вършиш, е мисия. Ти, който дори не подозираш, че даваш нещо свещено на човечеството. Защото казваш на хората: смисълът на живота не е всички неща да са наред, да тичаш насам натам, да имаш телесно здраве, а да разбереш твоя Творец, предназначение, цел, да прославяш Бога, целта ти е да отразяваш Божията слава и радост. Ако не направиш това, тогава и всичко друго да правиш, то губи своя смисъл.

И тъй, и ти си мисионер. Мисионер си и ти, който проявяваш търпение с мъжа си, с детето си и имаш някакъв проблем. Нима това не е мисионерство? Защото всички роднини, които те познават, те виждат и казват: Как издържа тази жена! Леле, колко е чепат нейният мъж! Как го понася? Видя ли я завчера? Удари я! А тя: търпение. Чуват ги в квартала всички нетърпеливци. Но сега, когато говоря, за твоето тайно и мълчаливо мъчение чува цялата земя. В крайна сметка, Христос назовава нещата, кръщава ги по напълно различен начин, отколкото ние. Господ нарича това мисионерство. Затова св. Исаак Сириец стига дотам да каже, че за Бога по-голяма стойност от този, който възкресява мъртъвци, променя цял град и прави всички християни, има човекът, който стои в един ъгъл, гледа в себе си и възкресява своето мъртво аз. Това е велика мисия, велик принос...

Не пречи, ако някой се скандализира от това, което говорим, стига само да се скандализира с добро, а не с лошо разположение. Христос казва да не скандализираме хората. Да, казва го, но Сам е скандализирал другите. Помислял ли си това? Кога ли? Например, когато влязъл в домове на грешни хора и се хранел с тях. Какво да правим? Христос казва „не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките” (Лука 17:1-2). Горко ти, ако станеш причина и съблазниш някого и най-вече ако съблазниш една проста душа, някое дете, или някой възрастен, който има детска душа. Христос показва тежестта на това нещо и казва: По-добре да отидеш да се удавиш, отколкото да съблазниш някого. Не прави това, а се покай. Христос е искал да покаже колко сериозно нещо е да съблазниш другите, т. е. да ги възпрепятстваш в техния духовен живот. Другият казва за теб как го направи това? Паднах от облаците, когато те видях да правиш това! Скандализирах се! Не го очаквах! Разбираш ли?

Тук под скандализиране имаме предвид да не скандализираме другите, правейки нещо лошо. Другият може да се скандализира, виждайки ме да ходя на църква – и какво да правя, да не ходя на църква, понеже ме виждаш да ходя? Е, скандализирай се колкото искаш! Какво да правим? Как се казва в Откровението: Светият нека още се осветява. И този, който се скандализира, нека още да се скандализира – казвам аз. Някои хора от всичко се скандализират и всичко ги дразни. Дразнят се от най-малкото нещо и имат помисли, фантазии, подозрения.

Господ е дружал с грешници и някои други се скандализирали. Между нас казано, ако живеех през онази епоха, ако имах славата на добър човек, и аз щях да се скандализирам от това, че Господ е дружал с лоши хора. Ти щеше ли да се скандализираш? Не сега, когато ги гледаш нещата така, защото сега знаеш кой е правилният отговор. Не ми казвай правилния, а истинския отговор. Ти какво би направил? Ако виждаше Господ да ходи при грешници, а не идва в твоята подредена и хубава къща, какво ще помислиш? Ти, който ходиш на църква, ходил си и на Света Гора, отишъл ли си в дома на един грешник, при някой капризен, блуден човек, и общувал ли си с него? Нямаше ли да казваш: А-а-а, по друг начин очаквах да бъде Христос, а друго ми показва.

И Христос казва: Аз, детето Ми, отидох да спася душата на другия! Проблемът е вътре в теб, където всичко те дразни, фантазията ти, подозрението ти, преувеличаваш нещата и заради твоя егоизъм филтрираш всички неща през твоя собствен помисъл. Понеже твоят помисъл има проблем, каквото и да правиш, то те дразни. Ям и Ме наричаш чревоугодинк, не ям – и ми казваш, че се правя на аскетичен: Какво е това нещо? Защо не яде? И Христос казва: В крайна сметка, не знам какво да правя с вас – от една страна Ми казвате, че съм началник на демоните и обсебен, от друга, че съм приятел на митари и грешници, многядец и винопиец, как де се държа с вас? Накрая Господ намерил как да се държи – с любов. Той казва: Обичам и правя каквото искам. Обичам и правя чудеса в събота. Ние се скандализираме. Скандализирай се! Какво да правим сега, че се скандализираш? Той отива и говори с една жена – самарянка – нещо, което не е позволено, и говори за това Кой е Бог, за душата й, за миналото й, за живота й, и я води по пътя към богопознанието. Идват другите апостоли, недоумяват и се скандализират малко от това, че говори с жена. И ти какво правиш? Стоиш и осъждаш. Кого? Бога. Какво прави Христос? И защо го направи, и как направи и как се скандализирах! Господ казва: Детенцето Ми, имаш проблем. Аз не мога да вляза в твоя проблем, т. е. да не спася една душа, понеже ти имаш проблем. Нека помогна и на теб, искам и теб да изцеля и да те изкарам от твоя проблем и да не се скандализираш, но ти няма да се поправиш, ако Аз престана да правя това, което правя, защото проблемът съществува вътре в теб. Ти имаш затруднение, трябва да го изкарам от теб и след това ще видиш много по-просто всички неща около себе си и няма да се съблазняваш. Виждаш някой да яде блажно, а е сряда и яде месо. Не се скандализирай, навярно има някаква причина, не знаеш причината. Виждаш някой свещеник, който прави нещо странно, не знаеш защо е направил така, защо е говорил по този начин. Не знаеш най-дълбоките подбуди на другия. Имаш проблем, когато постоянно се скандализираш. Не се скандализирай, престани! Не искаш ли? Продължавай! Сърдечен покой няма да намериш! Винаги нещо ще ти е виновно, винаги нещо ще те огорчава, винаги ще роптаеш!

Това не го казвам аз, а Господ го показва чрез Своя живот. Той прави чудеса в събота, докато знаел, че това дразни фарисеите. И не само Господ, а и Неговите светци са правили неща, за които мнозина се сепват и казват: Какво е това, което правиш? И си свят! И светецът отговоря: Да, първо не мога да кажа, че съм свят – казва светецът – не съм те молил да ме наричаш свят, нито го вярвам, и второ, животът ми е пред Христос, а не пред теб. Аз живея като за Господа. И светецът става, четете Патерика и отива в място, където има грешни жени, влиза вътре и другите, които го видели да влиза вътре, обезумели: Каква работа има той вътре? И той казва: Ела да видиш! И влизаш тайно и виждаш, че не е отишъл да съгреши, да блудства, да прави всички скверни неща, а да коленичи, да се помоли, да плаче и да даде пари на тези жени, за да не съгрешават и казал на една душа: Днес вместо да съгрешиш, вземи тези пари и аз ще се помоля! Не искам да грешиш, това искам от теб! Аз от сутринта до вечерта работих за теб, плетох кошници, събрах пари, за да дойда да ти ги дам, за да не съгрешиш. Една нощ да бъде чиста. И тя ти казва: Какво е това нещо? Не те ли предизвиквам и смущавам? Не! Защото сега аз съм възрастен, побелял, подвизавах се, и те гледам по друг начин. Това, което правиш, не ме трогва и виждам и изкушението, което те атакува и затова не се докосвам  до тези неща. И тази жена вижда подвижника да се моли, от очите му да текат сълзи, да вдига ръце и след молитвата вижда лицето му да блести. В това място Бог се открива. Странно нещо. Навън, където всички са чисти и свети, започват осъждането, клюките, заключенията, и вдигаш телефона и казваш на другия, тогава не е имало телефони, днес съществуват телевизори и всичко веднага се разпространява, а този светец вътрешно се чувствал по-чист и смирен, а другите навън в своите помисли се въргаляли в блатото на осъждането и греха.

Бог какво правил отгоре – благословил единия и недоумявал за другите. И казвал: Ех, вие, толкова добрите хора, които постите, молите се, изповядвате се, четете, ходите на беседи, на Света Гора, на поклонения, а от друга страна още осъждате, скандализирате се, дразните се от най-малкото, още не сте узрели, не сте укрепнали, още не сте стъпили на нозете си, още не Ме обичате, а се занимавате с другите Моите деца, вместо да се занимавате с Мене. Аз дойдох в живота ти, за да имаш връзка с Мене, а не да гледате другаде. Другите може да те скандализират, наистина може да имат проблем. Казах това на един мой приятел, който беше в протестантски кръгове. Той се питаше дали да стане православен. Аз му казах: Ако станеш православен, искам да ти кажа истината – ние ще те скандализираме. Не сме добри. Само за Христос трябва да правиш това, което правиш, само към Христос ще се обръщаш, само Него ще обичаш. Трябва да бъдеш готов за това, че ще срещнеш разочарование от хората по много въпроси. Но ако го правиш за Христос, няма да се разочароваш. Господ никога никого не е разочаровал. Ние, хората, скандализираме другите. Нима няма да разочароваме някого, нима няма да скандализираме някого, който от неговата ерес и секта дойде в православието? Защото, какво си мисли, че ще намери? Знаеш ли какво ми каза този мой приятел протестант? Да ти кажа, ние тук ден и нощ четем Св. Писание. Ако се обадим на други духовни братя, не клюкарстваме, а обсъждаме какво сме прочели, какво сме изследвали, каква проповед сме чули. Това ще го намерим ли в православието, ако и ние станем православни? Ще ми намериш ли такива приятели? И аз търся да видя кои приятели да му предложа. И да ти кажа истината, не намерих много, защото зная, че обажданията на православните християни са пълни с осъждане, клюки, обсъжданията на другите и не говорим за Бога.

Ти, когато се обаждаш, говориш ли за Бога?Затова ти казвам, ако си православен или православна, и се скандализираш: този скандал, който ти причиняваш, трябва да те скандализира, да те скандализира за това, че ти си скандал, а не да се скандализираш от другите. Защото не знаеш техните подбуди, нито тяхното произволение, нито какво мнение Бог има за тях, нито какво правят и постоянно правиш заключения. Постоянно. Нашият ум е невероятен. Как работи така? Каква е тази болест? Някои болтове са се разхлабили, други са прекалено стегнати, трети са паднали и напълно са се загубили. Какво става тук? Нещо не върви добре. И вместо да гледаме себе си и нашия Бог със смирение, това е смиреният егоизъм, т. е. когато кажа гледай себе си, нямам предвид зарежи другите!, а не се занимавай с това да ги осъждаш. Междувременно се занимавай с другите, но не с нагласа към осъждане. Това е лошо и укоримо. Господ казва: Виж, Аз ще спася душите на хората и ти ще се дразниш от това? Извинявай, но Аз ще си върша делото, не мога да оставя една душа да не се спаси! Той отива и намира св. Фотини – Самарянката – и й говори при Якововия кладенец, идват другите апостоли, недоумяват и се скандализират. Нека се скандализират. Тази жена сега е светица. Какво да прави Господ? Да не я направи светица? За да не се скандализират някои? И кои моля? Св. апостоли. Ще ми кажеш, че те се скандализирали и друг път от други неща, които Господ правил.

Ние не сме зрели духовно, не сме такива, каквито Бог ни иска, и затова правим грешни заключения. Старец Паисий разказва това за един светогорец. Чел ли си това? Той говори за един монах, който бил йеродякон. Много добър, свят човек, много благочестив, молещ се, който имал сестра в града, която не била женена. Годините минавали и му казвали: Какво ще стане, бе брате, ще оставиш сестра си така? Бедна е, как ще живее така, погрижи се за нея, ако не създаде семейство, да има с какво да живее. Него, милият, съвестта го разяждала. Той не искал да напуска манастира, нито светът го трогвал, нито искал да си тръгне.

Друго е това, т. е. едно е да правя нещо от жертва за другия, и друго – ако търся поводи да си тръгна и да се избавя от моята борба и аскеза. Бог знае подбудите на всяка душа. Бог знаел, че той го прави от чиста любов и по-нататък в бележка под черта пише, че това е изключение. Когато човек стане монах, той поверява всичко на Бога. Оставяш се на Бога и Той се грижи за всичко. Ако мислиш, че обикаляйки навън, ще спасиш хората, не е така. Въпросът е Бог да каже Да! Ако го каже, всичко ще се промени за доброто на семейството, Бог ще им помогне и дори да си далеч, Бог ще изпрати Ангели, ще изпрати човеци, ще изпрати други богати с пари да помогнат да стане чудо. Когато отдадеш всичко на Бога, всичко се променя, но тук при този йеродякон това е било като изключение и той станал и тръгнал. И какво станало? Свалил расото, облякъл риза и панталон, станал като мирянин и какво направил милият? Отишъл и намерил работа в една фабрика и работил ден и нощ за сестра си, а вечер се молил в дома си. Цяла нощ се молил, постил, бдения, сълзи, любов, смирение, внимание в очите, сетивата, водил много аскетически живот в света. Другите го видели и недоумявали. Другите съ-подвижници го гледали, коментирали и заклеймявали: Какво прави той? Светът го спечели. Съгреши. Прелъстиха го, забърка се! – говорили, та говорили. Старец Паисий казва това. Той, милият, се подвизавал за сестра си и й помогнал финансово, тя се омъжила и когато я устроил, казал: Нека  сега да се върна обратно, но къде да се върна, няма да ме приемат, след като ги огорчих и скандализирах. Той разбрал, че не го искат, защото си направили изводите за него и какво направил?  Бог гледал и се радвал, а долу хората говорили каквото си искали. Той още повече се смирил и отишъл в чужд манастир, където никой не го познавал и казал: Господи, ще остана тук като обикновен послушник, нищо, че съм йеродякон и имам свещеническа власт, не пречи, ще стана послушник. Непознат сред непознати. С голяма  добродетел и святост. Игуменът го гледал. Лицето му сияело. Какъв е този човек? Той се отличавал от другите. Дали му някакво послушание и игуменът видял, че не след дълго знаел всичко, знаел Типика, да пее, да върши други работи, знаел много неща. Изключено е – си казал игуменът – той да е обикновен послушник.

Той го извикал го и му казал: Детето ми, да не би криеш нещо от мене? Кажи ми за твоя истински живот, защото виждам, че всичко знаеш, като стар монах. Той казал: Геронда, принуждавате ме да кажа нещо, което исках да запазя в тайна. Само Бог да го знае и да не кажа тайната на моя живот. Аз, геронда, съм йеродякон, ръкоположен съм, монах съм. Какво говориш, детето ми, разбрах го, разбрах, че нещо странно става с тебе. И защо дойде отново, съгрешил си? Искаш да се покаеш за нещо? Не, грешен съм, но не съм направил нещо, което да ме възпрепятства да бъда свещеник. Той му казал историята за сестра си... Какво говориш, детето ми? Леле – трогнал се игуменът, който бил добра душа, смирен човек и на другата седмица, когато един владика дошъл в манастира, веднага го направили йеромонах. Старец Паисий завършва случая, който е истински, с думите: Някои на Света Гора обаче още го осъждат, коментират и мислят какво направил той! Съгрешил! А Бог го гледал; дивил му се, а ние се скандализираме – с добродетелността на другия може да се скандализираш. Той може да вижда Христос, да докосва Бога в молитвата си, а ти правиш заключения и говориш разни неща. Не знаеш живота на другия, не знаеш душата на другия, не се скандализирай, не коментирай, не съди, а гледай себе си и знаеш ли колко хубаво ще живееш?

Да ти дам един пример. Не ти харесва това предаване. Добре, между нас казано, и на мене не ми харесва. Не ми харесва това, което говорят, не го намирам за такова, каквото Бог го иска и смислено; ако е смислено, не е смирено, защото не идва от смирена душа. Ок, това го зная аз и Бог. Не ти харесва? Не се скандализирай! Не се притеснявай! Не коментирай, не обременявай твоята душа! Слушай нещо друго. Това е тайната. Отиваш на някоя беседа – не ти харесва? Не пречи. Ако има нещо хубаво, вземи го, едното от стоте неща, които чуеш, то може да е смислено, задръж го, тръгни си и край! Не се скандализирай! И най-вече не коментирай в себе си, и най-лошото, не коментирай извън себе си. Виждате, че св. апостоли недоумявали, че Христос говорил с жена, но не казали нищо, не съдели и не коментирали. Не ти харесва нещо? Не го продължавай, не го прави, не отивай там, където не ти харесва. Ако в една енория нещо силно те скандализира, върви в друга. Не обременявай душата си с грехове от такъв тип.

Ние сме християни, но не сме Христови. Християни сме, но не в сърцето, толкова години сме в Църквата, а нямаме това смирение, което има този подвижник, този йеродякон, старец Порфирий... Какво се казва в житието му? Ти го четеш, за да се огледаш в него или защото е станало модно и да кажеш: Четох стареца Порфирий! Старец Порфирий не е мода, старците не са мода, кръв е текла от душите им, за да можем сега да четем техните подвизи, да се оглеждаме в тях, да се смиряваме и да си затваряме устите. Затова четем житията на светците, на старците и случаите с тях. В Атина той направил Водосвет на Богоявление – пише го в книгата за него, и влязъл в един публичен дом без да знае, че там има девойки, които продавали плътта си. Една му казала: Дядо, знаеш ли къде си влязъл? По-скоро няма да искаш да влезеш тук! А той отговорил: Не пречи, девойче, нека благословя и тук! Да осветя и тук! Бог ви обича! Тя се трогнала и целунала кръста. Тези, които го видели да влиза вътре, колко ли се скандализирали! И какво ли казвали? А го наричат свят? И какво прави сега? Старец Порфирий казал на първата: Извикай и другите девойки! Тя им казала – някои се смеели, но когато го видели, неговият поглед, неговото смирение, любов и Божията благодат ги приковал. Сам той казва: Там имаше изстрадали души, грешни, но изпитващи болка, понесли удари в живота, заплетени в мрежите на дявола и на страстите, но жадуваха за истината, за Христос и целунаха ръката ми с благоговение. А ние още се скандализираме.

Много ми харесва тази Църква, много харесва ми този Бог, Който е истинен. Той е истинен, не защото така казвам, а защото Той Сам така ни се е явил, но ние не сме ученици на Бога, не сме ученици на Христос, не сме такива човеци. Не сме приятни, открити, аскетични спрямо себе си хора, прозрачни и безстрашни в света, а сме уплашени, подозрителни, колебаещи се да се открием за хората, защото не сме сигурни за това, което правим и не му се наслаждаваме. Когато това, което живееш, прелива от устата ти, не се страхуваш. Не се страхуваш да говориш, да видиш другия, да се усмихнеш, да го доближиш. Когато това, което живееш, е огън в теб, знаеш, че каквото и да докоснеш, ще запалиш искрата в другите и не чувстваш, че другите ще ти причинят вреда. Ние изпадаме в двете крайности – или сме отпуснати и искаме да правим неща, които не трябва да правим, защото, след като си отпуснат, ще изгориш от изкушенията в света, или сме строги и готови постоянно да осъждаме другите. Не съществува баланс, много сме убедени в смисъл, че аз смятам себе си за непогрешим и постоянно съдя останалите хора, или сме незрели и тръгваме да говорим с хората, които живеят в грях и казваме: Нищо няма да ни стане, нека поговорим и с тях, нека дружим и с тях! Ама, къде отиваш? Ти не можеш да ходиш. Търси се баланс в живота ми, сега се оглеждам и виждам тази липса на баланс, на балансирано християнство, строго и уютно, аскетично и свободно, как да го кажа – сълзи, но и радост, сълзи в мен, в килията ми, в дома ми, в душата ми, но и радост. Когато комуникирам с хората, с някой млад човек, с някое младо семейство, не мога да им предавам окаяно християнство. Христос ни донесе истинно християнство. Дано нашата вътрешна картина се избистри. Нека молим Бога: Боже, покажи ми Кой си, кой съм и ми дари покаяние, което ще доведе до баланс! Баланс ще рече покаяние.

Нека Бог, Който е истинен, Който може да стопли всички сърца, да ни даде съзерцание, истинското съзерцание на Неговото лице, за да намерим покой, да се смирим, да не се скандализираме, а да обичаме всички и да ги доближаваме така, както Бог иска, сякаш ние сме Божиите ръце, Христовите слова, Неговата уста и присъствие в съвременния труден свят...

Превод: Константин Константинов




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707389
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031