Естир :: Башар Рахал: Всичките ми роднини в Сирия са православни християни, на страната на Асад. Там войната е за шис...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.01.2014 22:18 - Башар Рахал: Всичките ми роднини в Сирия са православни християни, на страната на Асад. Там войната е за шистовия газ!

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.01.2014 22:34

http://slivendnesiutre.wordpress.com/2013/12/23/башар-рахал-всичките-ми-роднини-в-сири/

Башар Рахал: Всичките ми роднини в Сирия са православни християни, на страната на Асад. Там войната е за шистовия газ!
Posted on 23.12.2013 by sl.T&T
2 Votes

Башар Рахал е роден на 20 октомври 1974 г. в Дубай, в семейството на Мунзер Рахал – ливанец, и Мариана Рахал – българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България. 12-годишен започва да играе в телевизионни скечове, а по-късно е в трупата на театър „Сълза и смях“. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов. Снимал се е в над 60 филма, включително и холивудски продукции.

-Башар, миналата година ти заведе деца от домове на кино и пица. Без много приказки си вдигнал телефона и си го организирал с приятели.

- Дай за нещо друго да говорим…

- Защо не за това?

- Миналата година направихме една мащабна кампания за събиране на пари и отидохме в два дома. Накупихме разни неща, натоварихме ги по колите и ги закарахме. Току-що беше излязъл филмът „Корпус за бързо реагиране“ и с Емо Симеонов, с когото заедно сме продуценти, решихме да организираме безплатна прожекция за децата. Договорихме се и със собственика на една пицария, който е спонсор и на втория филм „Корпус за бързо реагиране“, да ги заведем на пица.

- Защо се извини във Фейсбук за Христо в историческия сериал „Дървото на живота“?

- Защото в последния епизод убивам героя на актьора Христо Шопов, който играе моя по-голям брат. След това ме убиха и мен. Понеже моят герой е тесен социалист, който прави бомбения взрив в църквата „Св. Неделя“, имаше много коментари в интернет и ми стана едно тягостно, какво е било.

- Интересно детство си имал – до 6-годишен в Дубай, после тук.

- Имах супер щастливо детство. Няма какво да си кривим душата, по време на соца децата можеха да тичат свободно по улиците, да крадат череши от дърветата. Имаха съвсем други игри, които им действаха позитивно. Сега са затворени в едни стаи, цъкат на разни айподи и айфони. Предполагам, че детството на моите родители е било още по-ведро. Колкото по-малко неща имаш, толкова си по-щастлив. Израснах в София и най-любимото ми беше лятото да изляза сутринта с топката и да се прибера вечерта, забравил дори да обядвам, целият в кал, но наиграл се до насита.

- Имал ли си шантави момчешки мечти?

- Исках да ставам пилот, представях си как карам самолет и днес съм в Ню Йорк, утре в Лос Анджелис, вдругиден в Париж… Е, сега само летя назад-напред, но се возя…

- Риболовът ли е любимото ти хоби?

- Да, обичам да ходя за риба, карам ски от време на време. Не знам, може би ако се метна на един мотор, ще ме изкефи и ще си взема веднага, затова не го правя. Не обичам рискованите неща. Много силно съм падал от колело няколко пъти, с тежки травми по ръце и крака, затова сега внимавам.

- Поддържаш ли връзки с ливанския род на баща ти?

- И дядо ми, и баба ми по бащина линия са от много силни християнски православни родове. Родът на дядо ми е от Ливан, 2500 човека са, а баба ми е сирийка. Имам много роднини там, но са се разпръснали между Дамаск и Бейрут. Разстоянието между двете столици е само 100 км. Аз съм кръщаван в църквата „Света Неделя“ още като малък и понеже не били сигурни дали Башар е християнско име, са ме кръстили Кристиян. Даже от V до VII клас ме водеха Кристиян, мислеха, че Башар е някакъв прякор.

- Като имаш баба сирийка, какво мислиш за цялата истерия около бежанците тук?

- Моята позиция може да прозвучи странно, но си пиша с братовчедите си, някои в Ливан, други в Сирия. Те всички са православни християни и са на страната на Башар Асад. Категорично. Доверявам се най-вече на тяхното мнение. Те смятат, че бунтовниците са ултрамохамедани, които искат да въведат шериата и ще наложат още по-голямо избиване и изтребване на християните там.

Така че нека проверяват внимателно кой влиза у нас, дали е наистина страдащ от войната. Някои бягат и от Асад, и от бунтовниците. Много от тези канали се използват на 50 процента за всякакви хора от други държави, терористи, араби с нечисти мисли и това може да ни създаде много проблеми.

- Тук обикновено хората страдат заради бежанците, а ти си на страната на Асад…

- Не мисля, че много хора са запознати с детайлите. С Калина споря на тази тема. Тя казва какво е казал Барак Обама, а аз: „Барак Обама може да ти каже каквото си иска, аз ти казвам какво ми съобщават моите роднини. Аз не казвам, че Асад е добър, не, но е по-малкото зло. Той също е мохамеданин, но не е ултра, не организира гонения на християни. Виждаме какво стана по останалите арабски държави със сменени режими.

А какво правят сирийските бунтовници? Влизат в най-стария сирийски град светиня Маалула, единствения в света, в който се говори на западен арамейски – езика на Иисуса Христа, и взривяват църква! Как ще управляват тази държава след това, щом взривяват храмове, колят, бесят и измъчват християни! А всички знаем, че тези конфликти там са заради шистовия газ, който се откри в Сирия и до който искат да се докопат както Америка, така и Русия.

С незначителни съкращения от в. ПРЕСА

ЕДНО КЪМ ЕДНО

Спазвам постите не само четири пъти в годината – Великденски, Рождественски, Богородичен и Петрови, но и в сряда и петък. Интересното е, че пълнея от боб и леща. Но постът има повече духовна страна. Знам от леля ми, че когато постиш, даже не трябва да го казваш. Това го пише в Библията. Баща ми Мунзер, на български Михаил, пости заради мен 20 години. За да оживея, дал обет – че ще спазва каноните. Чак на 20-ата ми годишнина го разбрах.

Роден съм в края на шести месец, с увита пъпна връв, с нулева отрицателна група. Било е суперстрашно. Дали са ми само 5 процента шанс. И никой не е имал нулева отрицателна, за да ми влеят. Имал съм и жълтеница, пневмония – чудо е, че съм жив. Индийка, която работела при нашите, се оказала със същата кръвна група и тя ми дала от своята. Трябвало е да се казвам Еймън. И тя е дала идеята да бъда Башар – „благата вест за раждането на Христос“. Казала: „Така може да му потръгне“. Така че аз съм един Благовест. Това се случва в Дубай.

А на Великден пък помня задължително всички ходехме на черква. Баба ми е сирийка, дядо ми – ливанец, но като дете е живял в Дамаск. И там сме ходели в гръцката църква. Сега усещам негативни коментари по мой адрес – бежанец, арабин. Но явно хората не са уведомени. Баба и дядо са ми разказвали, че в Сирия са ходели в голямата църква в полунощ – като тук. Така са празнували старите християни в града – през нощта е гюрултия, на сутринта – свещички. Защото и ангелите, като отишли да търсят Иисуса Христа в пещерата, е било точно по виделина, призори.

А аз съм по-религиозен и от баща ми. И религиозен, и вярващ съм. Забелязвам, че ние, българите, сме повече суеверни, отколкото вярващи. Това много ме плаши. Аз съм православен. Да кажеш „Честито Рождество Христово“ е по-приятно от „Весела Коледа“.

Като актьор няма как да не си правя планове, но знам, че все пак Бог разполага. Затова винаги Му благодаря. Така ни учи Църквата – да благодарим на Бога за всичко!

Из интервю за „Стандарт“

МОЯТ КОМЕНТАР :

Благодарна съм на Башар Рахал за откровените отговори, които е дал на интервюиращите. Точно така и аз разбирам за ставащото в Сирия, а защо и ЕС е с терористите, незнам. Нека да е жив и здрав, и Господ да го пази , заедно с близките му!

Нагоре

Тагове: Башар Рахал,