Постинг
14.01.2014 19:09 -
Свещениците и мерцедесите
Свещениците и мерцедесите
Написано от прот. Андрей Ткачов
Вторник, 14 Януари 2014 15:00
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=758%3A2014-01-14-13-05-57&catid=65%3A2011-01-19-12-26-39&Itemid=143
Енорийският свещеник прилича по нещо на личния лекар. Пренатоварен, изморен, бяга напред-назад, веднъж, за да причасти някой болен, друг път, за да извърши погребение или кръщение. Жена му не го вижда у дома, и с право негодува заради това. Домът се измъчва. Все не остават време и сили. А работата е важна, както лекарската, така и свещеническата. Изключително важна, но не бие на очи. Свещеникът не е футболна звезда, нито популярен певец.
А ето, че нечия болна фантазия всеки път изобразява свещеника не по друг начин, а точно в „Мерцедес“. Честна дума, това е обидно. Да сте видяли много лични лекари в „Мерцедес“-и? Разбира се, има и лекари със скъпи коли, но това определено не е селският фелдшер и не е педиатърът от районната поликлиника. И макар, че има и „черни трансплантолози“, както и лекари, които превръщат „чичковците“ в „лелки“ и обратно, някак си езикът ни не може да се обърне, за да ги поставим под общ знаменател. В крайна сметка те лекуват, спасяват, оперират, консултират. И в болшинството си живеят скромно. А свещениците доста често биват поставяни под общ знаменател. Защо?
Защото е очевидно, че хората посещават по-често лекарите, водейки при тях своите близки, които са на прага на смъртта. Казват „А-а-а“ с метална пръчица в уста, изпълняват заповедта „дишай-не дишай“ и т.н. Докато от друга страна те имат отдалечена представа за Църквата само от образа на отец Фьодор от представлението „12 стола“ или от Пушкиновата приказка „За попа и неговия работник Балдо“. Заради това, на по-голяма част от невярващите ни сънародници, не им е познат скромният живот на повечето йереи, които пътуват с маршрутки и автобуси.
Да, наистина, какво значение има с какво пътува лекарят, ако самият аз съм дошъл при него, за да се излекувам? „Пътувай си с каквото искаш, само ми помогни да се махне болката“, мисля си аз. И до тук всичко е ясно, защото по един или друг начин, всички сме запознати с личната болка и със страха за живота на нашите близки. Но не всички са запознати с болестта на своята душа, със своето вътрешно душевно разпадане. Именно тези, незапознатите, постоянно се увличат да търсят цялото световно зло вън от себе си. На тези незнайковци, т.е. на тези, които не знаят, че световното зло лежи в самите тях, младият Мамонов им е посветил следните стихове: „Не убивай мухите! Изворът на заразата си ти!“
***
Обидно е за свещениците и въобще е обидно. Това се случва, защото сред народа не останаха професии, които да са достойни за възхищение. Геологът, космонавтът, ученият, полицаят, педагогът, лекарят... Всички тези професии бяха овенчани някога с идеята за трудовия подвиг, общата полза и народната любов. „Какво е миньорът? – Това е смел човек, който работи под земята, за да бъде топло в домовете ни. Какво е учителят? – Това е умен и добър човек, който отваря пред нас дверите на живота“. И така нататък. А днес? „Какво е миньорът? – Това е един окаян човек, който за жълти стотинки се спуска под земята и с радост би избягал от работа, но няма друг изход. Какво е учителят? – Това е неудачник, който работи за жълти стотинки, за да изкарва върху децата своите комплекси. Какво е полицаят? – Това е бандит, който се разхожда в униформа. А политикът? – Също е бандит, но не в униформа, а в костюм.“ И така до безкрай. Старото поколение не се уважава, защото е живяло по времето на тоталитаризма. Не се уважават и съвременниците, защото навсякъде ти се струват крадци и мошеници. Интересно е, как при такъв мироглед ще възпиташ у собствените си деца уважение към самия себе си, щом никой не уважава никого „идеологически“, а по принцип всички биват презирани. При подобен модел на обществото, в който се давим в кръв от детство, защо да не изпратим престарелите си родители в дом за стари хора, когато дойде времето за това?
Стигнахме и до първата поука. Слушайте онези, които обичат да ругаят всички останали, а себе си да хвалят! Слушайте онези, за които няма нищо свято, освен тяхната банкова сметка! Инвестирайте в домове за стари хора, докато не е твърде късно. Не е изключена възможността да прекарате точно там своите последни дни. Или просто променете мирогледа си.
***
Има много неволи и неправди около нас. Кой може да го оспори? Но ако само се вижда чуждото зло, не се ли получава така, че човекът, който гневно и пламенно критикува всичко и всички е ангел, който незнайно как е попаднал сред тълпата от грешници? Той е справедливо гневен. Той знае с кого и за какво да се скара. Искало ми се е да видя много ангели в плът около себе си и ги търся. Но наистина не ги намирам. За ангелите е свойствено да се молят, а критиците не се молят. Ангелите не злословят по висшестоящите, а архангел Михаил дори и над дявола „не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани“ (Иуд. 1:9). Беззаконниците пък „вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни са и не се страхуват да хулят властта“ (2 Петр. 2:10). И отново стигаме до това, че човекът, който не се занимава със себе си е раздразнителен и завистлив, не познава Божието Слово, иначе би помнил, че в неговото око има греда, а в чуждите – само сламки.
Добре - този „правдолюбец“ може и да не познава Писанието. Има си Библия, но като е ученик е немарлив. То поне трябва да познава историята на своя народ. Трябва, но не я познава. Или е забравил, че простодушните мечтатели, които разрушиха предходната, несъвършената царска власт, чрез своето безумие и плитка обсесия, доведоха на власт такава рядка шайка негодници, която изсмука капка по капка кръвта на милиони хора. Или са забравили? Или паметта им е къса? Това беше съвсем неотдавна. Или отново започват да гледат в чуждата паница? А знаете ли, че човекът гледа на света не обективно, а през обектива и призмата на своя собствен греховен опит?
В един манастир, някой си монах видял как, при спускането на нощта, един от братята прескочил манастирската ограда и се насочил към близкото село. „Този е блудник, който отива в света да блудства“, помислил си братът. Същото видял и един друг брат. „Този е крадец сред братята, а сега отива в селото да открадне нещо“, помислил си той. А третият, който също така видял брата, си помислил: „Този е Божий слуга, и отива тайно да раздава милостиня в селото“. Защо при една и съща ситуация имаме три различни реакции? Защото всеки съди според себе си.
За блудния, целият свят блудства. За крадеца, целият свят краде. За Божия слуга, целият свят служи на Твореца. Да изпитаме и себе си по този начин. Ако ни се струва, че всички крадат, това означава, че според вътрешното състояние на нашето сърце, ние сме крадци. Ако според нас всички блудстват, значи и ние правим същото. И ако теб или мен пуснат днес във властта, т.е., ако се случи това, което се казва в поговорката „стани, за да седна“, - о, колко ли ще изненадаме света с нашата безкористност... Още сега виждам как ние, днешните борци, ще покажем пример за „труд, чистота и човечност“...
***
За Нова година центърът на нашия град беше накичен с хубава украса. Във връзка с това, в метрото чух следния разговор между двама мъже:
- Сещаш ли се колко тъжно изглеждаше градът миналата Коледа? Нямаше нито лампички, нито гирлянди.
- Толкова се и грижат „тези“ за народа. Интересува ги само техният джоб.
- Тогава защо е толкова хубаво тази година?
- Защото толково много крадоха, че сега могат да слагат и лампички.
Продължих по пътя си. Изведнъж ми стана и смешно, и тъжно, и безразлично.
Както казват, ако в главата си имаме дупка, тогава не ще я запълним нито с добри закони, нито с подаръци и пари. Ако молец е направил дупка в душата ти, или „жаба“ ти е изсмукала радостта, тогава и целият свят да сложиш вътре – душата ти пак ще бъде гладна.
И се сетих за св. Йоан Златоуст, който казва: „Всичкото зло на този свят идва от непознаването на Свещеното Писание“.
Наистина, ако мъжете от метрото знаеха думите на пророците, техните реплики щяха да бъдат по-мъдри, а животът им по-красив. Например тези думи: „горделивата душа не ще се успокои, а праведният чрез вярата си ще бъде жив“ (Авак. 2:4).
източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров
Написано от прот. Андрей Ткачов
Вторник, 14 Януари 2014 15:00
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=758%3A2014-01-14-13-05-57&catid=65%3A2011-01-19-12-26-39&Itemid=143
Енорийският свещеник прилича по нещо на личния лекар. Пренатоварен, изморен, бяга напред-назад, веднъж, за да причасти някой болен, друг път, за да извърши погребение или кръщение. Жена му не го вижда у дома, и с право негодува заради това. Домът се измъчва. Все не остават време и сили. А работата е важна, както лекарската, така и свещеническата. Изключително важна, но не бие на очи. Свещеникът не е футболна звезда, нито популярен певец.
А ето, че нечия болна фантазия всеки път изобразява свещеника не по друг начин, а точно в „Мерцедес“. Честна дума, това е обидно. Да сте видяли много лични лекари в „Мерцедес“-и? Разбира се, има и лекари със скъпи коли, но това определено не е селският фелдшер и не е педиатърът от районната поликлиника. И макар, че има и „черни трансплантолози“, както и лекари, които превръщат „чичковците“ в „лелки“ и обратно, някак си езикът ни не може да се обърне, за да ги поставим под общ знаменател. В крайна сметка те лекуват, спасяват, оперират, консултират. И в болшинството си живеят скромно. А свещениците доста често биват поставяни под общ знаменател. Защо?
Защото е очевидно, че хората посещават по-често лекарите, водейки при тях своите близки, които са на прага на смъртта. Казват „А-а-а“ с метална пръчица в уста, изпълняват заповедта „дишай-не дишай“ и т.н. Докато от друга страна те имат отдалечена представа за Църквата само от образа на отец Фьодор от представлението „12 стола“ или от Пушкиновата приказка „За попа и неговия работник Балдо“. Заради това, на по-голяма част от невярващите ни сънародници, не им е познат скромният живот на повечето йереи, които пътуват с маршрутки и автобуси.
Да, наистина, какво значение има с какво пътува лекарят, ако самият аз съм дошъл при него, за да се излекувам? „Пътувай си с каквото искаш, само ми помогни да се махне болката“, мисля си аз. И до тук всичко е ясно, защото по един или друг начин, всички сме запознати с личната болка и със страха за живота на нашите близки. Но не всички са запознати с болестта на своята душа, със своето вътрешно душевно разпадане. Именно тези, незапознатите, постоянно се увличат да търсят цялото световно зло вън от себе си. На тези незнайковци, т.е. на тези, които не знаят, че световното зло лежи в самите тях, младият Мамонов им е посветил следните стихове: „Не убивай мухите! Изворът на заразата си ти!“
***
Обидно е за свещениците и въобще е обидно. Това се случва, защото сред народа не останаха професии, които да са достойни за възхищение. Геологът, космонавтът, ученият, полицаят, педагогът, лекарят... Всички тези професии бяха овенчани някога с идеята за трудовия подвиг, общата полза и народната любов. „Какво е миньорът? – Това е смел човек, който работи под земята, за да бъде топло в домовете ни. Какво е учителят? – Това е умен и добър човек, който отваря пред нас дверите на живота“. И така нататък. А днес? „Какво е миньорът? – Това е един окаян човек, който за жълти стотинки се спуска под земята и с радост би избягал от работа, но няма друг изход. Какво е учителят? – Това е неудачник, който работи за жълти стотинки, за да изкарва върху децата своите комплекси. Какво е полицаят? – Това е бандит, който се разхожда в униформа. А политикът? – Също е бандит, но не в униформа, а в костюм.“ И така до безкрай. Старото поколение не се уважава, защото е живяло по времето на тоталитаризма. Не се уважават и съвременниците, защото навсякъде ти се струват крадци и мошеници. Интересно е, как при такъв мироглед ще възпиташ у собствените си деца уважение към самия себе си, щом никой не уважава никого „идеологически“, а по принцип всички биват презирани. При подобен модел на обществото, в който се давим в кръв от детство, защо да не изпратим престарелите си родители в дом за стари хора, когато дойде времето за това?
Стигнахме и до първата поука. Слушайте онези, които обичат да ругаят всички останали, а себе си да хвалят! Слушайте онези, за които няма нищо свято, освен тяхната банкова сметка! Инвестирайте в домове за стари хора, докато не е твърде късно. Не е изключена възможността да прекарате точно там своите последни дни. Или просто променете мирогледа си.
***
Има много неволи и неправди около нас. Кой може да го оспори? Но ако само се вижда чуждото зло, не се ли получава така, че човекът, който гневно и пламенно критикува всичко и всички е ангел, който незнайно как е попаднал сред тълпата от грешници? Той е справедливо гневен. Той знае с кого и за какво да се скара. Искало ми се е да видя много ангели в плът около себе си и ги търся. Но наистина не ги намирам. За ангелите е свойствено да се молят, а критиците не се молят. Ангелите не злословят по висшестоящите, а архангел Михаил дори и над дявола „не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани“ (Иуд. 1:9). Беззаконниците пък „вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни са и не се страхуват да хулят властта“ (2 Петр. 2:10). И отново стигаме до това, че човекът, който не се занимава със себе си е раздразнителен и завистлив, не познава Божието Слово, иначе би помнил, че в неговото око има греда, а в чуждите – само сламки.
Добре - този „правдолюбец“ може и да не познава Писанието. Има си Библия, но като е ученик е немарлив. То поне трябва да познава историята на своя народ. Трябва, но не я познава. Или е забравил, че простодушните мечтатели, които разрушиха предходната, несъвършената царска власт, чрез своето безумие и плитка обсесия, доведоха на власт такава рядка шайка негодници, която изсмука капка по капка кръвта на милиони хора. Или са забравили? Или паметта им е къса? Това беше съвсем неотдавна. Или отново започват да гледат в чуждата паница? А знаете ли, че човекът гледа на света не обективно, а през обектива и призмата на своя собствен греховен опит?
В един манастир, някой си монах видял как, при спускането на нощта, един от братята прескочил манастирската ограда и се насочил към близкото село. „Този е блудник, който отива в света да блудства“, помислил си братът. Същото видял и един друг брат. „Този е крадец сред братята, а сега отива в селото да открадне нещо“, помислил си той. А третият, който също така видял брата, си помислил: „Този е Божий слуга, и отива тайно да раздава милостиня в селото“. Защо при една и съща ситуация имаме три различни реакции? Защото всеки съди според себе си.
За блудния, целият свят блудства. За крадеца, целият свят краде. За Божия слуга, целият свят служи на Твореца. Да изпитаме и себе си по този начин. Ако ни се струва, че всички крадат, това означава, че според вътрешното състояние на нашето сърце, ние сме крадци. Ако според нас всички блудстват, значи и ние правим същото. И ако теб или мен пуснат днес във властта, т.е., ако се случи това, което се казва в поговорката „стани, за да седна“, - о, колко ли ще изненадаме света с нашата безкористност... Още сега виждам как ние, днешните борци, ще покажем пример за „труд, чистота и човечност“...
***
За Нова година центърът на нашия град беше накичен с хубава украса. Във връзка с това, в метрото чух следния разговор между двама мъже:
- Сещаш ли се колко тъжно изглеждаше градът миналата Коледа? Нямаше нито лампички, нито гирлянди.
- Толкова се и грижат „тези“ за народа. Интересува ги само техният джоб.
- Тогава защо е толкова хубаво тази година?
- Защото толково много крадоха, че сега могат да слагат и лампички.
Продължих по пътя си. Изведнъж ми стана и смешно, и тъжно, и безразлично.
Както казват, ако в главата си имаме дупка, тогава не ще я запълним нито с добри закони, нито с подаръци и пари. Ако молец е направил дупка в душата ти, или „жаба“ ти е изсмукала радостта, тогава и целият свят да сложиш вътре – душата ти пак ще бъде гладна.
И се сетих за св. Йоан Златоуст, който казва: „Всичкото зло на този свят идва от непознаването на Свещеното Писание“.
Наистина, ако мъжете от метрото знаеха думите на пророците, техните реплики щяха да бъдат по-мъдри, а животът им по-красив. Например тези думи: „горделивата душа не ще се успокои, а праведният чрез вярата си ще бъде жив“ (Авак. 2:4).
източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
