Да забелязваш незабележимите
 
User Rating:  / 12
PoorBest
 Петък, 10 Януари 2014 16:11
 Автор: Полина Спирова

http://dveri.bg/9kcxd

Руският патриарх Кирил отиде на Рождественското тържество в Кремъл с малко момиче, сираче, което му писа да се помоли, за да му даде Бог добра майка (тук). „Вие сте патриарх и Бог чува вашите молитви”, пише Мила Шьолкова на предстоятеля на Руската църква.

Перфектен пи ар, ще кажат някои у нас, патриархът и сирачето на Коледа. Може и да е пи ар, но в евангелски дискурс. Когато патриархът или някой друг от висшия клир, та дори и редовите свещеници и монаси, правят нещо, то е пример за  обикновените хора. То е проповед и поучение. Защото духовниците познават Свещеното Писание, би трябвало да познават и Христос, защото Го срещат всеки ден в богослужението и молитвата, носят знаци, които ги причисляват към верните на Христос. Затова и хората очакват, че те, със своите думи, дела, поведение, ще им покажат какво е да си Христов, как подобава на християните да живеят в този свят, кое е добро и зло, правилно и неправилно.

С вниманието си към детето, изоставено от собствените си родители, патриархът отправя послание: независимо от напрегнатото си ежедневие да забелязваме незабележимите хора в нашето общество – бедните, страдащите, отхвърлените, сираците, а и всеки човек, който има нужда от внимание.

Както Спасителят чува викащия към Него слепец Вартимей при входа на Йерусалим, независимо от шума и навалицата, и не подминава притисканата от тълпата кръвоточива жена, докоснала се с вяра до дрехата Му…

Така в дните на Рождество Христово Патриарх Кирил ни показва едно малко момиче, което копнее само за майчина любов и ни кара да се замислим какви са нашите стремежи и приоритети и кое е важното в живота. Да си дадем сметка за най-големите липси в нашето общество: вниманието към другия, пълноценното общуване и добротата „без която човек никога не може да бъде щастлив.


 
КОМЕНТАР:
 
Архимандрит Поликарп
          Не знам дали е пи ар, но и да е няма нищо лошо. Важни са последствията. Това наистина са добри примери, които трябва да изобилстват в църквата, не само от обикновените вярващи, но и от свещениците. Имам предвид, че е хубаво не само свещенството да призовава към осиновяване, но и самото то да осиновява. Това е и добрият пример, не само да наставляваш, но и да го показваш с живота си и делата си. Някой би казал, че има егоистично наклонение, когато това се отнася за монаси и свещеници /поради естеството на живота и избора в личен план/, но всеки може да намери начин да бъде родител на деца в нужда, едните да осиновяват, а другите да създават по-благоприятни условия за това в икономическо отношение. Българската история до преди 1944 г. изобилства от такива примери, най-вече от страна на епископата на БПЦ. Жив и здрав да е патриарх Кирил и дано неговото послание намери отзвук в църковните среди не само в Русия, но и в България. Радостно и достойно е ако църквата в лицето на свещенството, монашеството и вярващите е пример за всичко, не само в това.