Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2014 13:51 - Понякога децата им се връщат
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
0



3 яну 2014, 18:30, 9392 прочитания
 Понякога децата им се връщат
Родените с първата вълна на масова емиграция от България, са тук. Но не за да разберат какво е прогонило родителите им, а могат ли да намерят място за себе си.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2014/01/03/2213169_poniakoga_decata_im_se_vrushtat/

Те са децата на първата масова вълна на емиграция от България. Вместо хаоса на промените родителите им избират за тях да се родят, да проговорят и да пораснат в светли и уредени страни, където всичко отдавна си е на много повече на мястото.

В техните преживявания България е спомен за нещо малко и интимно. Филия, дебело намазана с лютеница. Коледа с баба и дядо. Почивка на Черно море. Приятелите и училището им обаче са в новите им родини. Бъдещето им също принадлежи на тях.

Ще се изненадате да разберете, че част от тях, вече пораснали, бродят по улиците на София и изследват с любопитство как е устроен животът тук. Търсят корените си и личните си причини да се върнат. Идват необременени с познания за героите и горчивините на прехода. Опитват да разберат могат ли да намерят място за себе си тук. И нещо повече, вървят срещу най-мащабната тенденция във висшето образование в България. Тоест за разлика от хилядите свои връстници, които избират да учат в университет извън България, те са решили да се върнат, за да получат висше образование тук. Ученето е и опипване на почвата - дали ще им понесат въздухът, нравите, хората. Тренировка дали ще успеят да се адаптират към средата. Все още са единици, както показа проверката на "Капитал". В по-големите университети в страната са между 20 и 50 на година, една част от тях са от смесени бракове.

И макар оставането тук все още да е въпросителна, те поглъщат България с широко отворени очи и сърца. През техните очи е такава, каквато скоро не сте я виждали.

Стоян Ников: Не съм прекъсвал връзката си с България

Стоян Ников е на 24, но е прекарал по-голямата и съзнателна част от живота си във Франция. Записват го да учи в местно училище, когато е на десет. В клас с други чужденци – руснаци, арменци, грузинци, араби, африканци. Половин година по-късно, напреднал с френския език, се мести в клас с френски ученици. Завършва гимназия във Франция и записва история и социология в един от университетите в Лил, градът, в който баща му е университетски преподавател.

По същото време обаче Франция изживява бурна година. Стачки блокират една трета от държавните университети в страната заради спорна образователна реформа на правителството на Никола Саркози. Стоян си спомня как изглежда университетската окупация по френски, в която участват и студенти, и учители: "Сложиха столове на входа и никой не влезе шест месеца. Ако влезеш – си предател. От моя курс само един човек успя да завърши учебната година."

Загубил годината, Стоян взима изненадващо за родителите му решение: "Я, да се прибера малко в България."

Какво го връща?

"Никога не съм прекъсвал връзката си с България", уверява Стоян. Семейството му се прибира за всяка Коледа. Той прекарва летата си тук. "Виждах как се променят приятелите ми. Животът беше по-лек тук, пиеше се, излизаше се по заведения, във Франция такива неща не правехме. Не съм се интересувал как се променя обществото в България, а го виждах през цялото време", разказва той.

Въпреки че родителите на Стоян го съветват да завърши образованието си във Франция и тогава да помисли дали да се върне в България, по-скоро подкрепят решението му. Първите две години на адаптация тук той решава да работи, вместо да учи, като използва френския си. "После ми се доучи, започнах да се интересувам къде и как. Оказа се, че нашата система е доста недружелюбна към хората, които се връщат, защото ми създаде всякакви проблеми, за да започна да уча тук." Отнема му три месеца да легализира дипломата си, държи приравнителни изпити по български език и математика, тича по коридорите на учрежденията за всевъзможни бележки. В крайна сметка записва политически науки на френски език в частен университет и е повече от доволен от качеството на образованието.

Какво го изненадва?

Стоян живее в България вече три години, но казва, че все още се адаптира към начина на живота тук. Смущава го колко са се вулгаризирали отношенията между хората. "Всеки ти се кара за всичко", обобщава той. Убеден е, че проблемът е системен и се корени в "искреното неуважение на политическия елит към гражданите".

Тревожат го поляризирането на обществото и липсата на толерантност. Не може да проумее как може да е приемливо популярно телевизионно предаване да се подиграва на хората от ромски произход за начина, по който говорят. "Не казвам, че французите са толкова толерантни, а че медиите там не биха си позволили подобно вулгарно отношение и не са отворени към проповядването на нетолерантност", обяснява Стоян. И продължава: "Учудвам се как в приятелски компании с лекота се ръсят обиди – "ти си гаден комунист" или "ти си гаден протестиращ". Чувам много обидни неща от млади протестиращи към възрастни хора. Не мисля, че това е в нечий интерес освен на политическия елит, който се радва, че 50% ходят да гласуват и едни и същи партии и хора влизат в парламента."Да скандализираш един проблем – едните да плюят другите и обратно, смята Стоян, означава да не го решиш.

Това, което го е изненадало приятно при връщането му обаче, е, че романтизмът на традициите и селото са още живи. "Имаме къща в Еленския балкан и съседът ни до вилата има стопанство с десет овце и градина. Обичам да се грижа за това, което имаме там – да нацепя дърва, да сваря ракия. Харесва ми този начин на живот, свързан с традициите, защото София си е град като всички други, европейски."

Защо би останал?

Въпреки че Стоян вече планира да направи магистратура във Франция, казва, че се вижда да работи тук някой ден. Чувства, че би могъл да допринесе. И не споделя популярния скептицизъм, че сме по-лошата част от Европа, която никога няма да догони останалите.

Признава обаче, че е имал моменти, в които е съжалявал за избора си да се върне тук: "На човек му идва до гуша, когато за елементарни действия трябва да обърнеш цялата държава наопаки." Убеден е обаче, че с болезнени, но не невъзможни реформи, България може да изглежда по различен начин. "Приятелите ми, които са останали тук, имат амбиции и съвсем не са недодялани, както ни карат да смятаме", казва Стоян.

Засега той мечтае да стане журналист, който работи между България и Франция. Ако не друго, поне 20-евровите билети до Шарлероа правят възможно балансирането на живот между тук и там.



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13716003
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031