СХИАРХИМАНДРИТ ГАВРИИЛ (БУНГЕ): НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ МОЛИМ, КОГАТО ОКОЛО НАС Е ШУМНО

октомври 24, 2013 от админ2   
 Публикувано в Пастир
/със съкращения/

Превод: Биляна Гълъбова

Първозточник: http://www.pravmir.ru

 http://www.bogonosci.com/схиархимандрит-гавриил-бунге-не-е-въз/


Отец Гавриил е роден през 1940 г. в Германия, гр. Кьолн. Възпитан е в християнско семейство и след завършване на университета, където е изучавал философия, постъпва в бенедиктински манастир и не след дълго приема монашеско пострижение. Живее в манастира в продължение на 18 години, а на 40-годишна възраст решава да заживее като отшелник, уединено, създава скит в швейцарските Алпи и живее там повече от тридесет години.

Отец Гавриил е специалист по творенията на отците на неразделената църква, най-вече по Евагрий Понтийски. Преди три години отец Гавриил се присъедини към Православната църква, преди това е бил католик. От тогава се старае ежегодно да посещава Москва, където има много приятели.

Темата на днешната среща е «Как може да се моли съвременният човек». За отец Гавриил молитвата не представлява някакви научни изследвания. Целият негов живот е посветен на молитвата. В настоящата беседа той ще сподели своя опит.

Трите духовни възрасти

Схиархимандрит Гавриил (Бунге): Днес говорим за молитвата. Несъмнено това е най-важната тема в живота на християнина. Ако внимателно изучаваме творенията на светите отци, много скоро ще забележим, че човекът като личност представлява преди всичко акт на молитва. Задължително ще се върна към това по-подробно. Както всичко в нашия живот, така и молитвата претърпява изменения: възраства, променя се, еволюира.


Иска ми се преди всичко да спомена за някои състояния на духовния живот. Ще се придържам най-вече към учението на Евагрий Понтийски, защото именно него познавам най-добре. Евагрий Понтийски е първият от отците-пустинници, който се е постарал да синтезира ученията за молитвата на другите отци и е записал своето учение. Вероятно знаете, че Евагрий е бил ученик, последовател на Макарий Велики, а Макарий е бил последовател на Антоний Велики. Може да се каже, че Евагрий е от третото поколение монашество. Той е натрупал в себе си целия опит на предишните поколения. Благодарение на своето блестящо философско и богословско образование, той съумява да изложи достъпно учението за молитвата и да го представи на подобаващо ниво. Евагрий е бил ученик на Василий Велики, Григорий Богослов и както вече казах- на Макарий Велики. В неговите трудове откриваме от една страна отпечатък на кападокийското богословие и от друга- опита на отците-пустинници.

Ако трябва да обясним просто, Евагрий свежда християнството до практика, богословие и житие. В практиката- това е изпълнението на евангелските заповеди. Физическото състояние – това е поклонението на Бога чрез възхищение от Божиите творения на тази земя. Третото състояние – това е разбирането на Бога, когато веднага виждаме Бога такъв, какъвто Си е. Това е, което днес наричаме мистицизъм.

 На съвременен език бихме могли да говорим за три различни възрасти. Защото в духовния живот, както и във физическия, ние преминаваме през различни фази, различни възрасти. Човек възраства постепенно.

За разлика от физическия живот, в духовния не всичко се случва автоматично, след детството не следва юношеството. Много хора цял живот остават на тази практика – на желанието да изпълняват евангелските заповеди и да си живеят само с това. Това можем да го наречем детство или юношество и целта на този етап, на тази възраст в духовния живот, е да се достигне с помощта на Божията благодат чистота на сърцето.

Това е много важен етап в духовния живот, защото не е възможо да се достигнат никакви други състояния, невъзможно е да познаем Бога, да благодарим на Бога, да се покланяме на Бога, ако нямаме чисто сърце. Благодарение на Божията благодат, на Божията помощ, човек може да достигне чистота на сърцето. Следващият етап ще бъде милосърдието, гостоприемството в сърцето ни по отношение на Бога. Освобождаването от страстите е от една страна следствие от молитвена практика, практика на чистото сърце, и в същото време това е началото на християнското милосърдие, което е най-висшата християнска добродетел.

Божието милосърдие е вратата, която ни се открива към познанието на Бога, към възхищението от Бога. Следователно, към следващия етап на духовния живот – мъдростта, зрялата възраст, човек не прескача автоматично. Това не се случва в задължителен порядък, както във физическия живот. За да може човек да познае Бога, е нужно Господ Сам да му се открие. Господ като личност е свободен в Своите действия. Бог се открива на човек само тогава, когато прецени, че човекът е достоен за такова откровение.

Може това да ви се стори абстрактно, да не се съгласите и по вашите въпроси ще разбера дали мислите малко по-различно. Смятам, че в духовния  живот е много важно да виждаме и да знаем пътя. Не трябва да си мислим, че в духовния си живот може да си останем на такъв етап, когато просто си четем молитви и псалми и ни се струва, че това е достатъчно. На тези три етапа, три възрасти на духовния живот съотвтетстват три разновидности на молитвата. На първия етап човек се моли с обичайните молитви, чете Псалтира. Това е прекрасно. Но когато този човек е призван да се издигне по-нависоко, когато се открива за Божиите творения, започва да познава Бога и молитвата му, която до този момент е била само молитва на прошението, става молитва на благодарението, молитва на възхищение от Бога. Човек благодари на Бог за всичко, което Той е направил.

А на върха на това духовно възхождение се случва нещо необикновено, тайнствено, такова, за което не може да се говори с прости думи и схеми, и затова Евагрий не го прави.Той говори чрез библейски сюжети, картини, образи. Това е много символичен език, който трябва да дешифрираме, за да го разберем. Даже и ако при вас се получи да дешфрирате езика на символите, на който говори Евагрий, вие ще можете да го разберете само в случай, че и вие самите сте минали по този път.

Евагрий нарича това стъпало диалог с Бога без никакви посредници. Кои всъщност са тези посредници? Това са творенията, които говорят за Бога, но не и Самият Бог. Това са нашите идеи, които приемаме за реалността на това, което се случва. Това е нашето виждане на Бога, разбиране на Бога, но това не е Самият Бог. След това се случва тайната, която е невъзможно да се опише с човешки език, тъй като това е изклюително инициатива и желание на Бог. Това, което Евагрий нарича най-висшето стъпало, е виждането на Бога, явяването на Бога, посещение на човека от Бог.

Ето това висше стъпало на молитвата, когато Господ като личност Се открива на човек, явява Се на човек, допуска човек да Го види какъвто Си е. Човек като че ли се намира в състояние на сън – когато спим, ние не знаем, че спим. Човек се намира в такова състояние, че хем е тук, хем не е. Той не може да обясни какво всъщност се случва.

Това разбира се не е екстаз, не е това човек да напусне обичайното си състояние, да изгуби съзнание. Това е нещо съвсем друго. Иска ми се да завърша изложението си с думите на един свещеник от Арса. Това е френски свещеник от XIX в., католически светец. Веднъж в своята църква той срещнал един възрастен човек, селянин, който седял на един стол в храма и не правел нищо, дори не въртял броеница. Отецът го попитал: «Какво правиш тук?». Селянинът му отвърнал: «Аз гледам Него, а Той гледа мене». Ето това е! Това е най-истинската тайна!

Въпроси към о. Гавриил

Въпрос:  Можем ли да се молим не с каноничните, а със собствени молитви? Защо всички молитвеници държат на каноничните текстове?

Схиархимандрит Гавриил (Бунге):  Молитвите, които се съдържат в молитвениците, са нещо като школа за молитва. Разбира се, в началото не е имало молитвеници. Първите монаси са имали особен начин на молитва. Този опит, за съжаление, е изгубен. Първите монаси се молели така: четели Псалтира, след всеки псалом ставали, въздигали ръце към небето и се молели в безмълвие.

Знаете ли, много пъти съм срещал хора, които са опитвали да се молят по същия начин: четат Псалтир и след всеки псалом въздигат ръце. И когато въздигат ръце, като че се губят, не знаят какво да кажат. Оказва се, че когато видиш пред себе си текст, когато го повтаряш, това много ти помага да се концентрираш върху думите. И веднага щом станеш, като че ли изпускаш патериците, на които се подпираш – чувстваш се изгубен, защото сам не знаеш какво да кажеш. Затова молитвениците, каноничните молитви са ни в помощ, за да се научим на молитва, да знаем как да се обръщаме към Бога.

Това, че просто си четем Псалтира, въобще не означава, че умеем да се молим. Псалтирът е пътят към молитвата. Нужно е да се научим да четем Паслтира по християнски. Молитвениците помагат на човек да се научи именно на християнска молитва. Християнската молитва е много христоцентрична. Псалтърът представлява старозаветна книга. Тя, разбира се, води към молитва, но каноничните молитви са за нас именно християнска школа, която ни учи да се молим като християни. След като се научим да се молим като християни – благдарение на молитвеника – ще можем просто да вземем и да четем Псалтира, да си изберем от него някое стихче, което да се трансформира в наши собствени думи, да стане за нас стъпалото, по което се изкачваме, за да се отправим към молитвата.

Въпрос: Как е правилно да преминем към молитвена практика, ако имаме опит от медитация, но нямаме понятие за църковен живот?

Схиархимандрит Гавриил (Бунге):  Не съм достатъчно добре запознат с реалностите конкретно на вашия живот, за да знам доколко опитът на източната медитация е навлязъл в практиката на ежедневния ви живот, доколко сериозно говорите за източната медитация, доколко сериозно разбирате какво представлява това. Разбира се, трябва да кажем, че медитацията е нещо различно от молитвата – това е друга молитва. Медитацията, както и молитвата, изразява твоята вяра. Затова и наименованията са различни.

Има хора, които медитират, а има и такива, които се молят. Християнинът във всички етапи на своята молитва си дава сметка и разбира, че стои пред Някого, същевременно в източните религии, където богът е едно безличностно същество, човекът е предоставен сам на себе си и се намира насаме със себе си. Той като че ли опознава самия себе си, за да разбере своето отношение към абсолюта.

Християнинът е нещо съвсем друго. Християнинът търси преди всичко диалог без посредници с абсолюта, с висшата личност, с Бога. Смятам, че този, който в живота си е имал опит на медитация, трябва не да преминава на друго ниво на молитва, а да слезе на земята, да започне от най-простото – да вземе в ръце един обикновен молитвеник и да започне да чете обикновените молитви. За да разбереш, че ти си просто един грешник и че за твоето спасение е нужно Божието милосърдие, ти не можеш сам да се спасиш.

Въпрос: Когато поставим въпроса може ли да се моли съвременният човек, се предполага, че за съвременния човек молитвата е нещо несвойствено, много трудно. Според вас, какво точно от психологическия портрет на съвременния човек най-много затруднява молитвения живот? С какво преди всичко съвременният човек трябва да се бори и какво да побеждава в себе си, за да стане молитвеният живот по-нормален, естествен?

Схиархимандрит Гавриил (Бунге):  Смятам, че на съвременния човек му пречи да се моли това, че той постоянно е обкръжен от нещо. През цялото време е обкръжен от шум, през цялото време е обкръжен от други хора. Моля да ме разберете правилно, защото аз живея като отшелник, живея сам. В постоянен шум, който не престава, вие никога няма да успеете да се молите. Когато телевизорът, интернет, мобилните телефони работят покрай вас денонощно, вие няма да можете да се молите. Аз имах такъв опит, когато в скита си взех телефон. Сложих в келията си такъв голям апарат с факс и телефонен секретар. Той не звънеше непрестанно, беше един мълчалив телефон, но на него имаше малка зелена лампичка, която постоянно свети. Веднъж получих писмо от една монахиня, затворница, която никога не бях виждал на живо. Тя пишеше, че не е успяла да постигне това, което е търсила в уединението, в затворничеството. Това беше една достойна християнка, в предишния си живот е работила като лекар, после постъпва в манастир, много строг, и вече след известно време се отделя от манастира за отшелничество.

Помислих си, че и аз трябва да си призная същото. Та аз сграбчих този апарат с двете си ръце и го изхвърлих! После, разбира се го вдигнах и поставих в друга къща. (Отец Гавриил живее в скит, който има три къщи. В едната живее той. В другата е живял негов събрат, починал преди много години. В третата е кухнята, където той ходи, за да се храни. Там се намира въпросният телефон.)

От тогава не го виждам и не го чувам. Върнах се, седнах на стола в келията си, огледах се наоколо и си казах: «Слава Богу, няма го вече това зелено пламъче». Най-сетне почувствах, че съм сам. Дотогава усещах, че има някой, някакъв шпионин, който седи до мен. Светът постави крак във вратата на моята келия. Предполагам, че ме разбрахте. Искаше ми се да го изключа. Човек трябва да остане сам, да се изправи пред иконите, да чете молитви, а най-добре – да ги чете на глас. Ако не се получава, значи трябва по-силно, дори да викаме, и ще разберете, че това действа.

Въпрос: Защо една молитва може да бъде чута, а друга не?

Схиархимандрит Гавриил: Защо Бог чува едни молитви, а други не чува? Защото Бог не е за това да изпълнява нашите капризи. Евагрий казва: „Не искай никога да се изпълни твоята воля. Аз често се молех за това. И когато най-сетне се изпълни онова, за което се молех, то съвсем не беше това, което очаквах.“ Защото Бог иска за тебе най-доброто, ти не винаги искаш за себе си добро, а понякога искаш съвсем друго.

Затова главната молитва, първата молитва е  – дай ми да позная Твоите пътища, дай ми да разбера този път, който е моят. Защото това, което не съответства на Божията воля, не е реалност, това са нашите илюзии. Много често ние настояваме на своите желания, молим се за нещо, но всъщност това или не е добро, или не е настъпил подходящият момент, или това въобще не е за нас. Тайната на духовния живот е да узнаеш Божията воля, да изпълняваш Божията воля, да постъпваш като син Божий.

Въпрос: Дали правилно разбрахме о. Гавриил, че е по-добре да се молиш сам вкъщи, отколкото в църквата, когато има много хора?

Схиархимандрит Гавриил:  Добро е и едното, и другото. За единството има свое време. Например, ако един монах се моли само в църква с другите монаси, но не се моли в келията, то той въобще не се моли! Той просто изпълнява своето послушание, своите задължения. Защото когато монахът, когато всеки от нас, се намира в църква, там винаги има някой, който пее, който се моли, създава се впечатление за обща молитва, а когато се намираш сам в своята келия, в своята квартира, ти се намираш насаме с Бога. Ето това е моментът на истината в крайна сметка.

Въпрос : Отец Гавриил, винаги ли се чувствате комфортно в уединение?  Как можем да избягваме унинието, когато сме сами?

Схиархимандрит Гавриил:  Аз избягвам унинието с това, че пиша книги на тази тема. Избягвам унинието с това, че пиша за унинието.  Да преборим всяка една от осемте страсти е възможно, като започнем да изучаваме какво представляват те, как да се борим с тях, как да ги победим.

Въпрос: Когато се молим на Бога, Бог ни отговаря. Как да се научим да слушаме и да следваме отговорите на Бога в живота и в молитвата? Нали когато се молим, ние сме отговорни за всяка дума от своята молитва и така трябва да живеем?

Схиархимандрит Гавриил: Господ не ни открива Своя ум на парченца хартия, в бележки. Неговите отговори се пишат в нашия живот. Човек, който живее внимателно и се опитва да разбере Божията воля, постепенно се научава да разпознава Божиите отговори, научава се да чете тези отговори, които се изписват в продължение на целия ни живот.

Въпрос. В много книги има множество различни молитви, различни прошения за дъжд и т.н. Вие казахте, че трябва само да се молим на Бог и да не искаме нищо. Много се пише, че трябва да се помолим на някой си светец, който помагал при зъбобол… Може би трябва просто да се молим?

Схиархимандрит Гавриил: Разбира се, че в молитвеника има молитви за всеки повод. Разбира се, ние не използваме всички тези молитви по всяко време. Ние не се молим всеки път за дъжд. Има молитви, с които трябва да се молим винаги, всеки ден. Разбира се, началните молитви „Царю небесни“, „Отче наш“, утринното и вечерното правило. Разбира се, че четейки ежедневно утринните и вечерните молитви, християнинът може и трябва да ги научи наизуст, защото това е съкровище, което трябва винаги да носи със себе си.

Въпрос:  Доколко православният човек може да практикува lectio divina (молитвено четене на Свещеното писание)? Не излиза ли това извън пределите не православната духовна традиция? Към кой от етапите, за които говорихте, бихте отнесли тази практика? Или тя може да бъде различна на всеки етап?

 Схиархимандрит Гавриил: Разбира се, че молитвеното четене на Свещеното писание е православна традиция. Християните са го правели на всички нива на своето духовно възрастване, правят го и сега и трябва да го правят. Някои свещеници призовават да се отнасяме по-внимателно към такова четене на Свещеното писание, защото един такъв едноличен опит за тълкуване на Свещеното писание допуска вероятността да се отклоним, да изтълкуваме неправилно прочетеното. Всички еретици се основават на Свещеното писание.

За въцърковения човек, който живее църковен живот, редовно пристъпва към тайнствата на църквата, изповядва се и се причастява, такова четене на Свещеното писание не носи опасност. Разбира се, трябва да имаме предвид, че на различните етапи от духовния си живот човек прочита Свещеното писание по съвсем различен начин. Свещеното писание е неизчерпаемо.  Можете да го четете цял живот и отново да го преоткривате, сякаш го четете за първи път.

Въпрос: Казахте, че Бог Се открива само на достойните. Христос е общувал и с грешници и им Се е откривал, те били ли са достойни?

Схиархимандрит Гавриил: Евагрий в своята знаменита книга за молитвата, която аз постоянно цитирам в нашия разговор, казва, че трябва да се молим не като фарисей, а като….. Фарисей, разбира се той е бил човек достатъчно достоен, но неговата гордост и самодостатъчност са били неприятни. Но смирението на митаря, който не дръзнал да повдигне очи и се удрял в гърдите, удрял се в сърцето, защото именно от сърцето излизат всички помисли и страсти, лошите мисли. И това се оказало достойно в Божиите очи.

Когато говоря за това, че Бог Се открива на достойните, имам предвид, че Той Се открива на онези, които Той счита за достойни. Не на тези, които ние считаме за достойни, нито на тези, които сами себе си считат за достойни, а именно на тези, които Той счита за достойни. Много често Неговото мнение не съвпада с мнението на човеците. При Евагрий неведнъж се говори за това, че Бог постоянно съди за достойнството, че е много важно да бъдем съдени от Бога, да бъдем достойни в Божиите очи. Всеки човек, който поглеждайки към себе си като в огледало, може да каже, че е недостоен, осъзнава своите недостатъци.

Въпрос:  Може ли един мирянин да достигне второто стъпало на молитвата, за което говорихте? Какви средства има той на разположение за това?

Схиархимандрит Гавриил:  Разбира се, че всеки християнин е способен да достигне всяко едно стъпало на духовния живот. Вече ви разказах как свещеникът от Арс разговарял със селянина, който седял в храма, общувал с Бога, виждал Бога и Бог виждал него.

Ако внимателно четем древните патерИци, ще видим, че там много често се разказва за миряни, успели да достигнат най-висшето стъпало на църковния живот.. Ако си припомним историята от патерИка за Антоний Велики, който веднъж чул глас: „Отиди в Александрия, там има някой, който е постигнал много повече от тебе.“ Когато отишъл в Александрия, гледал навсякъде около себе си и не можел да разбере за кого му е говорил онзи глас, кой ли е този, който е постигнал повече от него.

Най-накрая той попитал един човек как върви животът му. Човекът му разказал, че не е вършил нищо особено в живота си, изпълнявал е обичайната си работа, но в сърцето си постоянно пеел с ангелите „Святий Боже…“

Хората около него, разбира се, не виждали това, защото то било съвсем незабележимо за тях. Това съвсем не е нужно да бъде видимо.

Въпрос: В съвременния свят има много болести и беди. И преди ги е имало много, но сега, благодарение на интернет, всички разбират за това. Всекидевно получаваме десетки молби за болящи, загубени, пострадали и т.н. Знаем и за страданията на християните в Близкия изток. Не е възможно да се молим за всичко това непрестанно. Как да постъпваме?

Схиархимандрит Гавриил:  Вероятно трябва да постъпваме така, както е постъпвал добрият самарянин. Той, както помним от Евангелието, се погрижил за онзи, който бил пребит от разбойниците и се въргалял на пътя. Свещеникът го подминал, левитът също го подминал. Самарянинът в крайна сметка не търсел някой, на когото да помогне, за когото да се погрижи, той просто попаднал на човека, видял го и започнал да го обгрижва. Трябва да се погрижим за онези болни и нещастни, които виждаме пред себе си.

Въпрос: Има ли начин да не забравяме за Бога, когато се занимаваме с интелектуален труд? Например, с изучаването на езици.

Схиархимандрит Гавриил:  Вече говорихме за това, че във всяка възраст на духовния живот има различни начини за молитва. Целта на молитвата не е да кажеш възможно най-много думи. Целта е е да влезеш в молитвено състояние. Това е такова състояние, състояние на духа и ума, при което молитвата не се проявява в някакви думи и изрази, а постоянно присъства в сърцето ти. Всеки път, когато завършваш някакъв интелектуален труд…. Доколкото ставаше въпрос за изучаването на езици, то след като приключиш заниманието с езика, поразмърдай се малко, изправи се и започни да се молиш по обичайния начин.

Казват, че светогорските старци, монасите, много често се молят насън. Ако се приближиш по време на сън, можеш да чуеш, че дори и по време на сън те шепнат Иисусовата молитва. Като се събудят, продължават да се молят. Става ясно, че духът на този човек се намира в постоянна молитва. Независимо от това с какво се занимава човек, духът му винаги е на едно ниво – в молитва. Разбира се, за да се достигне такова състояние, трябва да се прилага труд, постоянно да се молим. По този начин Бог дава благодат за такова духовно състояние. Какво представлява сърдечната молитва? Това е постоянно да помним Бога.

Въпрос:  В литургията най-голяма част заема благодарението, евхаристията. Означава ли това, че литургията изначално е предназначена за хората, достигнали до второто стъпало? Трябва ли да подтикваме себе си към благодарение?

Схиархимандрит Гавриил:  Разбира се, че не можем да се подтикваме към благодарение, но литургията включва в себе си всичко. Има просителни молитви, има и благодарствени. Най-важният момент в литургията е моментът на епиклезата – молитвата за слизането на Св. Дух върху Даровете. Така, че литургията включва в себе си всички молитви. Знаем, че много свети отци, както и наши съвременници, свети отци от недалечните времена, не са можели да служат евхаристийния канон без сълзи.

Въпрос:  Нужни ли са на човека християнин неговите земни дела или трябва да се стремим само към придобиването на молитва и стремеж към Бога, без да се грижим за земното?

Схиархимандрит Гавриил: Всеки трябва да върши това, за което го призовава Бог. Има хора, които стъпват на монашеския път в съвсем млада възраст. Наскоро срещнах един послушник на 16 години. В същото време, сред моите познати монаси и монахини има немалко хора, които са имали опита и на семейния живот, имат деца, внуци, но в един определен момент те са почувствали това призвание и са оставили всичко, приели са монашество. Веднъж на Света гора видях сред монасите две поколения от едно семейство – баща и син. В един от женските манастири видях също две монахини майка и дъщеря. Човек трябва винаги да остава на това място, на което Господ го е поставил, докато Той Сам не го призове.

Въпрос: Нужно ли е на човек изкуството с цел самоизразяване и самоусъвършенстване? Или на християнина не му е нужно нищо от земното изкуство? Живописта, архитектурата, литературата, дизайнът не представляват ли само израз на човешките слабости?

Схиархимандрит Гавриил:  Изкуството винаги е значело и продължава да означава много в живота на човека. Преди всичко, църквата много е взаимствала от изкуството и продължава да използва изкуството за своите цели. Всичко това много добре се вижда в самата църква, особено по време на литургия: архитектурата, иконографията, живописта, пеенето, музиката. Това е като Евангелие, което може да се чете на различни езици, но съдържанието му винаги е едно и също. Ако питате за моя съвет, то аз никога не бих посъветвал един християнин да посвети живота си на изкуството заради самото изкуство, на това единствено да се самоизразява в изкуството. Но аз не бих могъл да давам никакви съвети.

Въпрос:  Казахте, че всяко следващо стъпало в молитвата не изключва предходните, т.е. благодарствената молита не изключва прошенията. Как преходът на по-високо стъпало се отразява на предходните етапи?

Схиархимандрит Гавриил:  Много правилно сте го схванали. Говорейки именно за различните възрасти на молитвата, нямам предвид етапите на духовния живот, тъй като преходът от един етап към друг не предполага  изоставяне на предходния етап. Първата възраст – именно изпълнението на евангелските заповеди – остава базата, фундаментът на целия духовен живот. За да обясни това състояние, Евагрий цитира ап. Павел, който е бил призван на небето и достигайки състоянието да вижда Бога, е продължил дори и в това състояние да подлага тялото си на дълбока аскеза. Той никога не казвал, че това повече не му е нужно. Ето това състояние на третата възраст, на най-висшата възраст на духовния живот, съвсем не означава, че това е някакво постоянно състояние на човека, че веднъж си го придобил и винаги ще си останеш в него.

Преподобният Исаак Сирин също изразява тази мисъл. Бог посещава човека като птица, която посещава своите пиленца, спускайки се над тях да ги стопля и закриля. Един от светите отци казва, че когато това се случи, в мига, когато Бог те посети, трябва да престанеш да четеш Псалтира, скрий се в ъгъла, за да не виждаш и да не чуваш нищо, отстъпи място на Бог да подейства. Когато Господ си тръгне, тогава можеш да продължиш с молитвата.

Въпрос:  Молитвата изисква големи усилия, как да се научим на чистосърдечна молитва?

Схиархимандрит Гавриил:  Чистосърдечната молитва е чистата молитва, това е вече финалът на молитвената практика, това е, към което трябва да се стремим. Тя се достига по пътя на борбата със страстите, по пътя на отказа от нещо много личностно. Както казва един от светите отци: „Отдай кръв и приеми дух“. Аз познавам хора, които са направили точно това.