Постинг
19.12.2013 23:28 -
Николай спечели сражение, но изгуби войната
Николай спечели сражение, но изгуби войната
Резилът на Борис със секскомпромата е следващото оздравително хапче за православния ни клир след гей скандала с троянския йеромонах Кирил.16 Декември 2013 17:00
http://pressadaily.bg/publication/30650-Николай-спечели-сражение-но-изгуби-войната/
Митрополит Николай по време на храмов празник на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Скандалите, колкото и да са зловещи, често имат позитивен ефект. Досущ като горчивите лекарства - гадно ти е да ги пиеш, но имаш големи шансове да оздравееш. Показа го и вчерашният тур на изборите за Варненски митрополит. Надпреварата за владишкия трон в една от най-заможните български епархии прерасна в чудовищна война в навечерието на вота - минисериалът с хард порносцените на епископ Борис потресоха и вярващи, и невярващи. Укорени бяха както „участниците“ във видеото, така и този, който го направи публично достояние. Но мощният сексскандал, който за малко не срина цялата ни църква, постигна нужния резултат - одиозният игумен на Бачковската обител изтърва последната възможност да стане митрополит на Варна. А вероятно и на всяка друга епархия в диоцеза на Българската църква.
Резилът на Борис е следващото оздравително хапче за православния ни клир след гей скандала с троянския йеромонах Кирил. При толкова очевадни доказателства за извратеността на бачковския игумен, която е смущаваща дори за светски човек, камо ли за духовник, давал обети за целомъдрие, Светият синод трудно ще има основание да запази мълчание и да не заведе църковнонаказателно дело. Такъв развой е нужен за умиротворяването на църквата, макар че ще обслужи и конкретни клирици в нея.
Не е тайна, че от всички синодални архиереи Пловдивският митрополит имаше
най-голям интерес
Борис да оглави Варненската епархия
Това, разбира се, не е поради някакви светли, братски чувства между двамата, а по две причини. Борис ръководи доходоносния Бачковски манастир, на който Николай иска да сложи ръка, като постави изгоден за себе си игумен. Обителта е ставропигиална, т.е. пряко подчинена на Светия синод, и приходите Ӝ участват във формирането на неговия бюджет. Освен това Бачковският манастир отпуска средства и за Пловдивската семинария. А официалните документи показват, че от четири години Борис не е внасял такива суми. Като солов финансов играч е малко вероятно той да е отпускал благинки и на Пловдивския митрополит от черната каса на манастира. Което го прави твърде неизгоден играч в полето на Николай. Още повече че митрополитът се стреми да отстрани всеки, който може да го засенчи в собствената му епархия. Макар да има нулев авторитет сред вярващите, Борис със сигурност му е силен конкурент сред влиятелните бизнес кръгове в Пловдивско. Затова Николай реши да го отстрани от Бачковския манастир и от Пловдивската епархия като… лобира да бъде избран за Варненски митрополит?! В сметките му вероятно не са влизали протестите във Варна и касирането на изборите. Но целта очевидно оправдава средствата.
Когато се видя, че Борис има все по-малко шансове да оглави Варна и да се махне от Бачково, бе задействан втори план. За неговото компрометиране.
Интересите на Николай този път съвпаднаха
с желанието на недоволните свещеници и миряни от Варна, които не искаха Борис. Така скандалното хардпорно не само хлъзна от ръцете на бачковския игумен митрополитската корона. Този път има опасност да му бъде свалено дори расото - но не за орална любов, разбира се. При такъв уличаващ материал синодът няма да си позволи лукса да се компрометира пред обществото и най-вероятно ще заведе църковнонаказателно дело срещу Борис. Докато то тече, игуменът трябва да бъде отстранен от ръководството на Бачковския манастир. Как ще приключи всичко - дали с низвергването, или с отлъчването на Борис, зависи от снизходителността на владиците - нея Борис може да я купи по-успешно от епархийските избиратели на Варна. Но е сигурно едно - той едва ли ще бъде дълго бачковски игумен. От това печели най-вече митрополит Николай. Което означава, че най-парадоксалната засега версия за появата на игуменското хардпорно в интернет може би е най-достоверна - че е дело не на лобито на някой от другите кандидат-митрополити, а на кръгове, движени от дългата ръка на Николай Пловдивски. Така владиката, макар и да изгуби войната, остана поне с победата в едно сражение. При това с добра финансова перспектива, ако успее да сложи в Бачковския манастир „свой“ игумен...
Резултатът от първия тур на новия вот във Варна дава надежда, че поне за няколко години напред Николай няма да бъде сивият кардинал в синода и едва ли вече ще си позволява да крещи и тропа истерично на заседанията. Каквито и задкулисия да целеше избирането на Борис, той несъмнено щеше да играе в синодалния отбор на пловдивския владика. Но сега играчите в него ще са с един по-малко. От двамата излъчени кандидати за митрополит на Варна надежда за успех има най-вече Знеполският епископ Йоан, а той е последният човек, който ще се коалира с Николай. Двамата имат „познанство“ още от времето, когато Николай бе викарен епископ на Софийската епархия, а Йоан имаше рядкото „щастие“ да бъде негов подчинен...
Пловдивският владика недолюбва Йоан, който го превъзхожда не само с физически данни. И затова идната неделя на синодалния тур за избор на Варненски митрополит Николай и три-четиричленното му лоби едва ли ще гласува за Йоан. Вероятно напук ще пусне бюлетина за втория кандидат - епископ Серафим, нищо че той е без всякакъв административен опит в църковното управление. Но както и да се разпределят владишките гласове,
Йоан има по-голям шанс да бъде новият митрополит
на Варна. А с това се увеличават и шансовете на отбора, който играе срещу Николай. Млад епископ, за когото могат да се изрекат повече комплименти, отколкото критики, Йоан има симпатиите и на мнозина от владиците. Фактът, че след като оглави Българската църква, Неофит не отстрани Йоан от поста викарен епископ на Софийската митрополия, а продължава да му се доверява в управлението на епархията, означава, че и патриархът би разчитал на него като митрополит в синода. Ако досега имаше съмнения, че Неофит е марионетка в ръцете на Николай, с евентуалното избиране на Йоан за Варненски митрополит се увеличават и шансовете на църковния ни глава да се отърве от тази зависимост. Както се казва - Господ бави, но не забравя. Случилото се може да бъде един добър урок за Николай, ако реши пак да си въобрази, че ръководи в сянка църквата.
Надпреварата за Варненската епархия има надежда да даде и тласък на оздравителен процес за цялата църква. По всичко личи, че в енориите отдавна няма само овчедушни и безпросветни вярващи. Колкото и през последните години да отстояваше, че църковната власт е единствено в негови ръце, висшият клир повече не може да има илюзии за това.
Сред църковнопросветените свещеници и миряни
се заражда
нов център на власт
Една нова сила. При това неформална. И с положителен заряд. Властта на народа Божий. Народът Божий в църквата е като гражданското общество в демократичната държава. Така че, ако иска безпроблемно да ръководи нашата църква и да бъде уважаван авторитетът му, синодът нека повече да не подценява народа Божий, нито да подлага на изпитание търпението му. Иначе оздравителните протести ще продължават да нарушават феодалното му спокойствие.
(в. Преса, печатно издание, брой 343 (694 от 16 декември 2013)
Резилът на Борис със секскомпромата е следващото оздравително хапче за православния ни клир след гей скандала с троянския йеромонах Кирил.16 Декември 2013 17:00
http://pressadaily.bg/publication/30650-Николай-спечели-сражение-но-изгуби-войната/
Митрополит Николай по време на храмов празник на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Скандалите, колкото и да са зловещи, често имат позитивен ефект. Досущ като горчивите лекарства - гадно ти е да ги пиеш, но имаш големи шансове да оздравееш. Показа го и вчерашният тур на изборите за Варненски митрополит. Надпреварата за владишкия трон в една от най-заможните български епархии прерасна в чудовищна война в навечерието на вота - минисериалът с хард порносцените на епископ Борис потресоха и вярващи, и невярващи. Укорени бяха както „участниците“ във видеото, така и този, който го направи публично достояние. Но мощният сексскандал, който за малко не срина цялата ни църква, постигна нужния резултат - одиозният игумен на Бачковската обител изтърва последната възможност да стане митрополит на Варна. А вероятно и на всяка друга епархия в диоцеза на Българската църква.
Резилът на Борис е следващото оздравително хапче за православния ни клир след гей скандала с троянския йеромонах Кирил. При толкова очевадни доказателства за извратеността на бачковския игумен, която е смущаваща дори за светски човек, камо ли за духовник, давал обети за целомъдрие, Светият синод трудно ще има основание да запази мълчание и да не заведе църковнонаказателно дело. Такъв развой е нужен за умиротворяването на църквата, макар че ще обслужи и конкретни клирици в нея.
Не е тайна, че от всички синодални архиереи Пловдивският митрополит имаше
най-голям интерес
Борис да оглави Варненската епархия
Това, разбира се, не е поради някакви светли, братски чувства между двамата, а по две причини. Борис ръководи доходоносния Бачковски манастир, на който Николай иска да сложи ръка, като постави изгоден за себе си игумен. Обителта е ставропигиална, т.е. пряко подчинена на Светия синод, и приходите Ӝ участват във формирането на неговия бюджет. Освен това Бачковският манастир отпуска средства и за Пловдивската семинария. А официалните документи показват, че от четири години Борис не е внасял такива суми. Като солов финансов играч е малко вероятно той да е отпускал благинки и на Пловдивския митрополит от черната каса на манастира. Което го прави твърде неизгоден играч в полето на Николай. Още повече че митрополитът се стреми да отстрани всеки, който може да го засенчи в собствената му епархия. Макар да има нулев авторитет сред вярващите, Борис със сигурност му е силен конкурент сред влиятелните бизнес кръгове в Пловдивско. Затова Николай реши да го отстрани от Бачковския манастир и от Пловдивската епархия като… лобира да бъде избран за Варненски митрополит?! В сметките му вероятно не са влизали протестите във Варна и касирането на изборите. Но целта очевидно оправдава средствата.
Когато се видя, че Борис има все по-малко шансове да оглави Варна и да се махне от Бачково, бе задействан втори план. За неговото компрометиране.
Интересите на Николай този път съвпаднаха
с желанието на недоволните свещеници и миряни от Варна, които не искаха Борис. Така скандалното хардпорно не само хлъзна от ръцете на бачковския игумен митрополитската корона. Този път има опасност да му бъде свалено дори расото - но не за орална любов, разбира се. При такъв уличаващ материал синодът няма да си позволи лукса да се компрометира пред обществото и най-вероятно ще заведе църковнонаказателно дело срещу Борис. Докато то тече, игуменът трябва да бъде отстранен от ръководството на Бачковския манастир. Как ще приключи всичко - дали с низвергването, или с отлъчването на Борис, зависи от снизходителността на владиците - нея Борис може да я купи по-успешно от епархийските избиратели на Варна. Но е сигурно едно - той едва ли ще бъде дълго бачковски игумен. От това печели най-вече митрополит Николай. Което означава, че най-парадоксалната засега версия за появата на игуменското хардпорно в интернет може би е най-достоверна - че е дело не на лобито на някой от другите кандидат-митрополити, а на кръгове, движени от дългата ръка на Николай Пловдивски. Така владиката, макар и да изгуби войната, остана поне с победата в едно сражение. При това с добра финансова перспектива, ако успее да сложи в Бачковския манастир „свой“ игумен...
Резултатът от първия тур на новия вот във Варна дава надежда, че поне за няколко години напред Николай няма да бъде сивият кардинал в синода и едва ли вече ще си позволява да крещи и тропа истерично на заседанията. Каквито и задкулисия да целеше избирането на Борис, той несъмнено щеше да играе в синодалния отбор на пловдивския владика. Но сега играчите в него ще са с един по-малко. От двамата излъчени кандидати за митрополит на Варна надежда за успех има най-вече Знеполският епископ Йоан, а той е последният човек, който ще се коалира с Николай. Двамата имат „познанство“ още от времето, когато Николай бе викарен епископ на Софийската епархия, а Йоан имаше рядкото „щастие“ да бъде негов подчинен...
Пловдивският владика недолюбва Йоан, който го превъзхожда не само с физически данни. И затова идната неделя на синодалния тур за избор на Варненски митрополит Николай и три-четиричленното му лоби едва ли ще гласува за Йоан. Вероятно напук ще пусне бюлетина за втория кандидат - епископ Серафим, нищо че той е без всякакъв административен опит в църковното управление. Но както и да се разпределят владишките гласове,
Йоан има по-голям шанс да бъде новият митрополит
на Варна. А с това се увеличават и шансовете на отбора, който играе срещу Николай. Млад епископ, за когото могат да се изрекат повече комплименти, отколкото критики, Йоан има симпатиите и на мнозина от владиците. Фактът, че след като оглави Българската църква, Неофит не отстрани Йоан от поста викарен епископ на Софийската митрополия, а продължава да му се доверява в управлението на епархията, означава, че и патриархът би разчитал на него като митрополит в синода. Ако досега имаше съмнения, че Неофит е марионетка в ръцете на Николай, с евентуалното избиране на Йоан за Варненски митрополит се увеличават и шансовете на църковния ни глава да се отърве от тази зависимост. Както се казва - Господ бави, но не забравя. Случилото се може да бъде един добър урок за Николай, ако реши пак да си въобрази, че ръководи в сянка църквата.
Надпреварата за Варненската епархия има надежда да даде и тласък на оздравителен процес за цялата църква. По всичко личи, че в енориите отдавна няма само овчедушни и безпросветни вярващи. Колкото и през последните години да отстояваше, че църковната власт е единствено в негови ръце, висшият клир повече не може да има илюзии за това.
Сред църковнопросветените свещеници и миряни
се заражда
нов център на власт
Една нова сила. При това неформална. И с положителен заряд. Властта на народа Божий. Народът Божий в църквата е като гражданското общество в демократичната държава. Така че, ако иска безпроблемно да ръководи нашата църква и да бъде уважаван авторитетът му, синодът нека повече да не подценява народа Божий, нито да подлага на изпитание търпението му. Иначе оздравителните протести ще продължават да нарушават феодалното му спокойствие.
(в. Преса, печатно издание, брой 343 (694 от 16 декември 2013)
Толерасти срещу ислямисти 1:1
Най-големите геноциди в човешката истори...
Безумието на “цивилизована” Европа 06.06...
Най-големите геноциди в човешката истори...
Безумието на “цивилизована” Европа 06.06...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
