Постинг
18.12.2013 07:11 -
Д-р Николай Михайлов: Реакцията на варненските миряни беше възхитителна
Д-р Николай Михайлов: Реакцията на варненските миряни беше възхитителна
Понеделник, 16 Декември 2013 09:18
Психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов беше гост на водещия Виктор Николаев в предаването на Нова телевизия "Здравей, България", където коментира последните събития около изборите във Варненска и Великопреславска епархия:
- Приключва ли цялата история, включително с порно кадри, компромати, обвинения?
- Новината, която дойде от Варна е добра, което от друга страна е лоша новина за медиите, защото за тях лошата новина е добрата новина.
Добрата новина е, че Варненска епархия в лицето на нейните миряни показа сила да се пребори с друга сила, която е опротивяла не само на вярващите в частност, но и на българите изобщо. Става дума за безобразни назначения, за власт, която триумфира с наглост и със средства, които са абсолютно недопустими, особено в църковната сфера. Освен това, случилото се там беше образцово като гражданска съпротива от високо качество, никаква истерия, никаква бруталност, никаква гражданска агресия. Тези миряни от Варна се бяха ангажирали да защитят една духовна област и себе си като християни.
- Да обясним, защото това не е въпрос за Варна, а въпрос за всички.
- Има един консенсус за абсолютна недопустимост на безобразни назначения в България на властна позиция. Овластената т. нар. "мутра" е абсолютно нетърпима. Тези протести имат и тази безспорна заслуга да създават и уплътняват тази нетърпимост. Стана абсолютно невъзможно да бъдат понесени хора, които са драматично несъответни за претендирания от тях пост.
- Такъв ли беше случаят? Опит за инсталиране на такъв човек от сили, които нямат нищо общо с вярата ли?
- Нека говорим директно. Еп. Борис не е духовен човек в строгия смисъл на думата. Той може да има разнообразни качества, но по-скоро като ръководител на някаква корпорация с монопол по идея в духовната област във Варненска епархия. Това не можа да се случи.
- Но замисълът е бил такъв..
- Той е и поражение за онези членове на св. Синод, които гласуваха вече за неговата кандидатура срещу очевидностите на едно гражданско нетърпение срещу тази кандидатура, защото тя наистина е нелепа. Не може да се сервира фигура, която няма собствен духовен живот, няма никаква духовност.
- Каква е била целта тогава? И пак възниква въпросът, с извинение: "Кой?"
- Това е конспиративния въпрос (смее се), слабо подготвен съм, но има очевидности. Става дума за богата и потенциално още по-богата епархия, на брега на морето и т.н. Тя е голяма епархия...
- Интереси от такова естество? Изцяло материално?
- Какво друго? Освен това е власт, освен това е велика ценност на пост-комунистическото въображение да се инсталираш в една такава област като лице с монопол и да започнеш да упражняваш талантите си на администратор, който е непридирчив към средствата. Само че това е много добрата новина: беше много възхитителна тази реакция, пак ще повторя. Никаква агресия! Срещу замисъла на едно задкулисие имаше хора, които имаха молитвено бдение и изпълняваха песнопения.
- Достатъчно ли е само с песнопения без да се дръпне завесата и да се знае кое е задкулисието, защото със сигурност ще има други предизвикателства не само пред Църквата, но и пред обществото като цяло - обозначаване на кръга или човека?..
- Ще се съглася охотно, ще трябва да призная, че медиите имат дял в това постижение, в това, което се случи, защото чрез огласяването на публичността, на тази възможност, се създаде решимостта на хората да отстояват позицията си. Като казвам, че това е образцова реакция на варненските миряни, имам предвид следното: предстоят избори в други епархии - Русенска, Неврокопска..
- Това ли са следващите критични места или никой няма да си позволи вече да прави безобразия и безчинства?
- Това е. От тук нататък ще трябва очевидно миряните на БПЦ и не само те, в широкия граждански свят, да имат готовност за отпор. Това е много важно - персона по персона, назначение по назначение. Има една нетърпимост, с която концесия вече не може да бъде правена, не може да бъдат правени повече отстъпки на такъв тип безотговорно и нагло поведение на тези, от които властта в България зависи.
източник: novanews.bg
Лъчезар Величков И аз да кажа едно голямо "БРАВО" на варненските миряни!!! В историята на църквата хубвите неща винаги са се случвали отдолу нагоре. Когато епископата се самозабрави нещата излизат извън контрол. Евалата на варненци, че се показах като истински църковни членове, а не като придатък. Клерикализма убива църковността. Отвратителното разделение, което родните владици натрапват от комунизма насетне е на път да приключи. Това е оздравителен процес за БПЦ и явно дори да се наложи с цената на куп гадости потвърждава старата поговорка, че всяко зло е за добро. Да, мнозина българи се отвратиха от секс скандалите, от мутренските истории на някои владици, но пък на мястото на нещо прогнило може би се ражда нещо ново и красиво!
16 декември в 10:43 · Харесвам · 4
Асен Велчев Лъчезар Величков - много пъти браво и на теб! Разбира се, като християни, ние трябва всичко да предприемаме с внимателно изпитване на собствената съвест и призоваване на нашата Сила - Бога! Да не би някак да помислим, че ние вземаме управленски функции и Него да забравим. Да бъдем Божии угодници и когато се налага, да воюваме за правдата!
16 декември в 17:59 · Редактирано · Харесвам
Ivan Arshinkov Всичко е Божа воля!
16 декември в 18:03 · Харесвам · 2
Асен Велчев Но се иска и нашата самоотверженост за истината. На хората извън Църквата може би изглеждаме като сбор от конформисти и промити мозъци. Трябва да нямаме тези недостатъци, както и противоположните им.
16 декември в 18:24 · Харесвам · 1
Ivan Arshinkov Да, същата е логиката с ходенето на лекар...
16 декември в 18:50 · Редактирано · Харесвам
Stefan Rusev Иване доколкото виждам живееш във Франция. Какво ти е мнението за нашата църква там?
16 декември в 19:48 · Харесвам
Velichka Atanasova Важно е, не как ни виждат хората, а как ни вижда Бог! Той е Факторът, Той е Силата, Мъдростта, Властта и най-вече ЛЮБОВТА !
16 декември в 22:37 · Харесвам · 2
Ivan Arshinkov Stefan, ходил съм един път в българската енория в Париж. Не съм фен на национализма в православието, т.е. да се делят по народности енориите, смятам, че всички трябва да са заедно или поне да се направи един Синод във Франция, а не всяка енория да е под омофора на дадена патриаршия. Иначе за българската енория спрямо другите...ами може би една от най-малките по посещаемост и по големина на храма. Там всичко е правено с дарения от българи в Париж, нашата патриаршия се вижда, че не е помогнала много, нито пък дипломатите, защото енорията е на края на града в първия етаж на една кооперация. А руската, румънската енория/ в която съм ходил също/, са доста големи по численост и по мащабност на сградите и на стенописите. Харева ми, че българската енория е дейна, организират се сълирания с миряните, изложби на икони и на дискусии по богословска тематика като участие взимат и хора от други националности, дори и французи. Стария отец в българската енория е може да се каже мъченик за вярата, изгонен от комунистите и преследван дори и в чужбина. Сега има още един млад отец там. Другото, което ми хареса е, че има много млади, които посещават службите , които пеят в хора и взимат участие в олтара. Има практика да се изповядват при най-старшия свещеник преди начало на литургия и да се причастяват после. Изобщо дейни хора са, но като че ли ни е бедна енорията откъм средства. В нашата иконостаса е много хубав, изработка от масивно дърво и има нови голями икони на св цар Борис Покръстител и св Иван Рилски. Все пак много от емигрантите милеят по родното, нищо че са се отказали от държавата. Другата положителна страна е, че в големите градове с няколко различни енории има съслужение на свещеници от всяка една- като се въртят всеки месец. Доста неприятен е обаче факта, че в една енория се празнува Коледа на 25-ти, докато в другата енория хорта с в пост и се получават понякога странни ситуации като да празнуваш 2 пъти Коледа, което си има и положителна страна, че 2 пъти се раздваш на празника Мисля, че обмяната на културни традиции и нрави е доста ценно за интеграцията на човек към бързо променящия се свят, а и за това да опознае другите. Аз иначе не живея в Париж и си ходя в Дижон на служба в енория, която е мултинационална, но се води към сръбската патриаршия под омофора на сръбския владика за Западна Европа- Лука, който е много сериозен човек и с чуство за хумор.
16 декември в 23:17 · Редактирано · Харесвам · 2
Асен Велчев Важно е и как ни виждат хората - за тяхното повярване и спасение. Ако от гордост мислех как да се харесам на хората, щях да стоя на твърде мека глина.
16 декември в 23:42 · Харесвам · 1
Stefan Rusev Какво имаш в предвид с това, че се причестяват на всяка служба? Всяка неделя? "Изложба на икони" малко странно ми звучи.
преди 12 часа · Редактирано · Харесвам
Ivan Arshinkov Всяка неделя- да. Защо да звучи странно? Ами организират се семинари, говорят богослови от Факултета в Париж и някои свешеник и иконописци.
преди 12 часа · Харесвам
Stefan Rusev Всяка неделя ми се струва твърде често причастяване. Такова често причастие се практикува от монасите. За нас миряните са ми казвали са достатъчни 4 пъти годишно през постите.
преди 12 часа · Харесвам
Ivan Arshinkov Както прецени духовника ти.
преди 12 часа · Харесвам
Stefan Rusev Относно единен Синод - малко трудно ще стане. Както и ти каза на едно място по нов стил, на друго по стар стил...Има си причина за това "разделение". На Атон защо няма общи манастири?
преди 12 часа · Харесвам
Ivan Arshinkov Смисъл? На Атон си спазват общ календар- стария, но това не е от значение голямо. Въпроса е,че е странно. Ако има Общ Синод може би проблеча с различията ще се разреши.
преди 12 часа · Харесвам
Stefan Rusev ако има общ Синод то тогава няма смисъл всяка държава да има свой патриарх. Ще бъде само един - вселенския. По-скоро е добре не да има общ Синод, а отделните енории да се помагат взаимно. В руската църква ходят рускоговорящи, в българската - българоговорящи, в гръцката - гърци. На какъв език ще се служи в общия Синод?
преди 12 часа · Харесвам
Martin Dimitrov "За нас миряните са ми казвали са достатъчни 4 пъти годишно през постите."
няма такова правило в църквата, човек ходи на църква за да се причасти, а не само да слуша пеенето и проповедта на свещеника.
преди 12 часа · Харесвам · 1
Ivan Arshinkov На езика на държавата, в която живеем
Stefan Rusev Ми няма проблем, но аз като българин живеещ във Франция бих искал службата да е на български. Звученето е доста по-различно от френския. Пък и какво пречи при желание на духовниците ако знаят добре френски във всяка енория да си служат на френски? За причастието си прав, но ние сме миряни. Мислиш ли, че ние живеейки в света сме толкова чисти, че да си позволим всяка седмица причастие? За това се иска подготовка.
преди 12 часа · Харесвам
Martin Dimitrov никой никога не е достатъчно чист и достоен за причастие, ако има грехове - за това е тайнството покаяние, но и това не е билет за тайните.
преди 12 часа · Харесвам · 1
Stefan Rusev Няма лошо да се изповядваш по-често, но за причастието...Има свещеници, които не служат литургия ако не са подготвени. В смисъл има служба, но е по-различна. В Западна Европа ми прави впечатление, че нещата са малко лабави така да се каже
преди 12 часа · Харесвам
Martin Dimitrov много хубава статия по въпроса: http://dveri.bg/ad6
Св. Литургия не е нито за гледане, нито за слушане | Тайнствата
dveri.bg
Лимасолски митр. Атанасий: Светата Евхаристия е най-великото дело, което човек може да направи, най-голяма чест, най-голямата привилегия, която Бог е дал на човека, а именно да участва в Христовите Тяло и Кръв и още повече сам
преди 12 часа · Харесвам · 1
Martin Dimitrov и още една: http://zadrugata.com/.../%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE.../
Подготовката за причастие: канонически норми и практика в Поместните Православни Църкви
zadrugata.com
Автор: протойерей Димитрий Карпенко Евангелската заповед дадена ни от Спасителя Христа за необходимостта от яденето на Неговите Тяло и Кръв, представлява основата, върху която се изгражда Църква...
преди 12 часа · Харесвам · 1
Stefan Rusev Малките деца винаги могат да се причастяват - мисля до 7г ако не се лъжа, а деца има винаги по време на литургия, така че и едно дете да се причасти литургията ще има смисъл
преди 11 часа · Харесвам
Ivan Arshinkov http://www.saint-serge.net/ Ето снимки от Богословския факултет в Париж.
Institut de Thйologie Orthodoxe Saint-Serge
www.saint-serge.net
© Institut de thйologie orthodoxe Saint-Serge • 93, rue de Crimйe, 75 019 Paris • Tйl. : 01. 42. 01. 96. 10 • Tйlйcopie 01. 42. 08. 00. 09 • Contactez-nous
преди 10 часа · Харесвам · 1
Асен Велчев При причастяване трябва да се различават около три групи вярващи:
1) слабо ревностни;
2) грешни и немощни, но желаещи изправянето си;
3) достигащи святост.
За група 1) положението е ясно - рядко да пристъпват, но да се каят и да се поправят. За 3) - често причастяване. А знаете ли как Светите Отци разрешават въпроса за група 2) ?
преди 6 часа · Харесвам
Понеделник, 16 Декември 2013 09:18
Психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов беше гост на водещия Виктор Николаев в предаването на Нова телевизия "Здравей, България", където коментира последните събития около изборите във Варненска и Великопреславска епархия:
- Приключва ли цялата история, включително с порно кадри, компромати, обвинения?
- Новината, която дойде от Варна е добра, което от друга страна е лоша новина за медиите, защото за тях лошата новина е добрата новина.
Добрата новина е, че Варненска епархия в лицето на нейните миряни показа сила да се пребори с друга сила, която е опротивяла не само на вярващите в частност, но и на българите изобщо. Става дума за безобразни назначения, за власт, която триумфира с наглост и със средства, които са абсолютно недопустими, особено в църковната сфера. Освен това, случилото се там беше образцово като гражданска съпротива от високо качество, никаква истерия, никаква бруталност, никаква гражданска агресия. Тези миряни от Варна се бяха ангажирали да защитят една духовна област и себе си като християни.
- Да обясним, защото това не е въпрос за Варна, а въпрос за всички.
- Има един консенсус за абсолютна недопустимост на безобразни назначения в България на властна позиция. Овластената т. нар. "мутра" е абсолютно нетърпима. Тези протести имат и тази безспорна заслуга да създават и уплътняват тази нетърпимост. Стана абсолютно невъзможно да бъдат понесени хора, които са драматично несъответни за претендирания от тях пост.
- Такъв ли беше случаят? Опит за инсталиране на такъв човек от сили, които нямат нищо общо с вярата ли?
- Нека говорим директно. Еп. Борис не е духовен човек в строгия смисъл на думата. Той може да има разнообразни качества, но по-скоро като ръководител на някаква корпорация с монопол по идея в духовната област във Варненска епархия. Това не можа да се случи.
- Но замисълът е бил такъв..
- Той е и поражение за онези членове на св. Синод, които гласуваха вече за неговата кандидатура срещу очевидностите на едно гражданско нетърпение срещу тази кандидатура, защото тя наистина е нелепа. Не може да се сервира фигура, която няма собствен духовен живот, няма никаква духовност.
- Каква е била целта тогава? И пак възниква въпросът, с извинение: "Кой?"
- Това е конспиративния въпрос (смее се), слабо подготвен съм, но има очевидности. Става дума за богата и потенциално още по-богата епархия, на брега на морето и т.н. Тя е голяма епархия...
- Интереси от такова естество? Изцяло материално?
- Какво друго? Освен това е власт, освен това е велика ценност на пост-комунистическото въображение да се инсталираш в една такава област като лице с монопол и да започнеш да упражняваш талантите си на администратор, който е непридирчив към средствата. Само че това е много добрата новина: беше много възхитителна тази реакция, пак ще повторя. Никаква агресия! Срещу замисъла на едно задкулисие имаше хора, които имаха молитвено бдение и изпълняваха песнопения.
- Достатъчно ли е само с песнопения без да се дръпне завесата и да се знае кое е задкулисието, защото със сигурност ще има други предизвикателства не само пред Църквата, но и пред обществото като цяло - обозначаване на кръга или човека?..
- Ще се съглася охотно, ще трябва да призная, че медиите имат дял в това постижение, в това, което се случи, защото чрез огласяването на публичността, на тази възможност, се създаде решимостта на хората да отстояват позицията си. Като казвам, че това е образцова реакция на варненските миряни, имам предвид следното: предстоят избори в други епархии - Русенска, Неврокопска..
- Това ли са следващите критични места или никой няма да си позволи вече да прави безобразия и безчинства?
- Това е. От тук нататък ще трябва очевидно миряните на БПЦ и не само те, в широкия граждански свят, да имат готовност за отпор. Това е много важно - персона по персона, назначение по назначение. Има една нетърпимост, с която концесия вече не може да бъде правена, не може да бъдат правени повече отстъпки на такъв тип безотговорно и нагло поведение на тези, от които властта в България зависи.
източник: novanews.bg
Лъчезар Величков И аз да кажа едно голямо "БРАВО" на варненските миряни!!! В историята на църквата хубвите неща винаги са се случвали отдолу нагоре. Когато епископата се самозабрави нещата излизат извън контрол. Евалата на варненци, че се показах като истински църковни членове, а не като придатък. Клерикализма убива църковността. Отвратителното разделение, което родните владици натрапват от комунизма насетне е на път да приключи. Това е оздравителен процес за БПЦ и явно дори да се наложи с цената на куп гадости потвърждава старата поговорка, че всяко зло е за добро. Да, мнозина българи се отвратиха от секс скандалите, от мутренските истории на някои владици, но пък на мястото на нещо прогнило може би се ражда нещо ново и красиво!
16 декември в 10:43 · Харесвам · 4
Асен Велчев Лъчезар Величков - много пъти браво и на теб! Разбира се, като християни, ние трябва всичко да предприемаме с внимателно изпитване на собствената съвест и призоваване на нашата Сила - Бога! Да не би някак да помислим, че ние вземаме управленски функции и Него да забравим. Да бъдем Божии угодници и когато се налага, да воюваме за правдата!
16 декември в 17:59 · Редактирано · Харесвам
Ivan Arshinkov Всичко е Божа воля!
16 декември в 18:03 · Харесвам · 2
Асен Велчев Но се иска и нашата самоотверженост за истината. На хората извън Църквата може би изглеждаме като сбор от конформисти и промити мозъци. Трябва да нямаме тези недостатъци, както и противоположните им.
16 декември в 18:24 · Харесвам · 1
Ivan Arshinkov Да, същата е логиката с ходенето на лекар...
16 декември в 18:50 · Редактирано · Харесвам
Stefan Rusev Иване доколкото виждам живееш във Франция. Какво ти е мнението за нашата църква там?
16 декември в 19:48 · Харесвам
Velichka Atanasova Важно е, не как ни виждат хората, а как ни вижда Бог! Той е Факторът, Той е Силата, Мъдростта, Властта и най-вече ЛЮБОВТА !
16 декември в 22:37 · Харесвам · 2
Ivan Arshinkov Stefan, ходил съм един път в българската енория в Париж. Не съм фен на национализма в православието, т.е. да се делят по народности енориите, смятам, че всички трябва да са заедно или поне да се направи един Синод във Франция, а не всяка енория да е под омофора на дадена патриаршия. Иначе за българската енория спрямо другите...ами може би една от най-малките по посещаемост и по големина на храма. Там всичко е правено с дарения от българи в Париж, нашата патриаршия се вижда, че не е помогнала много, нито пък дипломатите, защото енорията е на края на града в първия етаж на една кооперация. А руската, румънската енория/ в която съм ходил също/, са доста големи по численост и по мащабност на сградите и на стенописите. Харева ми, че българската енория е дейна, организират се сълирания с миряните, изложби на икони и на дискусии по богословска тематика като участие взимат и хора от други националности, дори и французи. Стария отец в българската енория е може да се каже мъченик за вярата, изгонен от комунистите и преследван дори и в чужбина. Сега има още един млад отец там. Другото, което ми хареса е, че има много млади, които посещават службите , които пеят в хора и взимат участие в олтара. Има практика да се изповядват при най-старшия свещеник преди начало на литургия и да се причастяват после. Изобщо дейни хора са, но като че ли ни е бедна енорията откъм средства. В нашата иконостаса е много хубав, изработка от масивно дърво и има нови голями икони на св цар Борис Покръстител и св Иван Рилски. Все пак много от емигрантите милеят по родното, нищо че са се отказали от държавата. Другата положителна страна е, че в големите градове с няколко различни енории има съслужение на свещеници от всяка една- като се въртят всеки месец. Доста неприятен е обаче факта, че в една енория се празнува Коледа на 25-ти, докато в другата енория хорта с в пост и се получават понякога странни ситуации като да празнуваш 2 пъти Коледа, което си има и положителна страна, че 2 пъти се раздваш на празника Мисля, че обмяната на културни традиции и нрави е доста ценно за интеграцията на човек към бързо променящия се свят, а и за това да опознае другите. Аз иначе не живея в Париж и си ходя в Дижон на служба в енория, която е мултинационална, но се води към сръбската патриаршия под омофора на сръбския владика за Западна Европа- Лука, който е много сериозен човек и с чуство за хумор.
16 декември в 23:17 · Редактирано · Харесвам · 2
Асен Велчев Важно е и как ни виждат хората - за тяхното повярване и спасение. Ако от гордост мислех как да се харесам на хората, щях да стоя на твърде мека глина.
16 декември в 23:42 · Харесвам · 1
Stefan Rusev Какво имаш в предвид с това, че се причестяват на всяка служба? Всяка неделя? "Изложба на икони" малко странно ми звучи.
преди 12 часа · Редактирано · Харесвам
Ivan Arshinkov Всяка неделя- да. Защо да звучи странно? Ами организират се семинари, говорят богослови от Факултета в Париж и някои свешеник и иконописци.
преди 12 часа · Харесвам
Stefan Rusev Всяка неделя ми се струва твърде често причастяване. Такова често причастие се практикува от монасите. За нас миряните са ми казвали са достатъчни 4 пъти годишно през постите.
преди 12 часа · Харесвам
Ivan Arshinkov Както прецени духовника ти.
преди 12 часа · Харесвам
Stefan Rusev Относно единен Синод - малко трудно ще стане. Както и ти каза на едно място по нов стил, на друго по стар стил...Има си причина за това "разделение". На Атон защо няма общи манастири?
преди 12 часа · Харесвам
Ivan Arshinkov Смисъл? На Атон си спазват общ календар- стария, но това не е от значение голямо. Въпроса е,че е странно. Ако има Общ Синод може би проблеча с различията ще се разреши.
преди 12 часа · Харесвам
Stefan Rusev ако има общ Синод то тогава няма смисъл всяка държава да има свой патриарх. Ще бъде само един - вселенския. По-скоро е добре не да има общ Синод, а отделните енории да се помагат взаимно. В руската църква ходят рускоговорящи, в българската - българоговорящи, в гръцката - гърци. На какъв език ще се служи в общия Синод?
преди 12 часа · Харесвам
Martin Dimitrov "За нас миряните са ми казвали са достатъчни 4 пъти годишно през постите."
няма такова правило в църквата, човек ходи на църква за да се причасти, а не само да слуша пеенето и проповедта на свещеника.
преди 12 часа · Харесвам · 1
Ivan Arshinkov На езика на държавата, в която живеем
Stefan Rusev Ми няма проблем, но аз като българин живеещ във Франция бих искал службата да е на български. Звученето е доста по-различно от френския. Пък и какво пречи при желание на духовниците ако знаят добре френски във всяка енория да си служат на френски? За причастието си прав, но ние сме миряни. Мислиш ли, че ние живеейки в света сме толкова чисти, че да си позволим всяка седмица причастие? За това се иска подготовка.
преди 12 часа · Харесвам
Martin Dimitrov никой никога не е достатъчно чист и достоен за причастие, ако има грехове - за това е тайнството покаяние, но и това не е билет за тайните.
преди 12 часа · Харесвам · 1
Stefan Rusev Няма лошо да се изповядваш по-често, но за причастието...Има свещеници, които не служат литургия ако не са подготвени. В смисъл има служба, но е по-различна. В Западна Европа ми прави впечатление, че нещата са малко лабави така да се каже
преди 12 часа · Харесвам
Martin Dimitrov много хубава статия по въпроса: http://dveri.bg/ad6
Св. Литургия не е нито за гледане, нито за слушане | Тайнствата
dveri.bg
Лимасолски митр. Атанасий: Светата Евхаристия е най-великото дело, което човек може да направи, най-голяма чест, най-голямата привилегия, която Бог е дал на човека, а именно да участва в Христовите Тяло и Кръв и още повече сам
преди 12 часа · Харесвам · 1
Martin Dimitrov и още една: http://zadrugata.com/.../%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE.../
Подготовката за причастие: канонически норми и практика в Поместните Православни Църкви
zadrugata.com
Автор: протойерей Димитрий Карпенко Евангелската заповед дадена ни от Спасителя Христа за необходимостта от яденето на Неговите Тяло и Кръв, представлява основата, върху която се изгражда Църква...
преди 12 часа · Харесвам · 1
Stefan Rusev Малките деца винаги могат да се причастяват - мисля до 7г ако не се лъжа, а деца има винаги по време на литургия, така че и едно дете да се причасти литургията ще има смисъл
преди 11 часа · Харесвам
Ivan Arshinkov http://www.saint-serge.net/ Ето снимки от Богословския факултет в Париж.
Institut de Thйologie Orthodoxe Saint-Serge
www.saint-serge.net
© Institut de thйologie orthodoxe Saint-Serge • 93, rue de Crimйe, 75 019 Paris • Tйl. : 01. 42. 01. 96. 10 • Tйlйcopie 01. 42. 08. 00. 09 • Contactez-nous
преди 10 часа · Харесвам · 1
Асен Велчев При причастяване трябва да се различават около три групи вярващи:
1) слабо ревностни;
2) грешни и немощни, но желаещи изправянето си;
3) достигащи святост.
За група 1) положението е ясно - рядко да пристъпват, но да се каят и да се поправят. За 3) - често причастяване. А знаете ли как Светите Отци разрешават въпроса за група 2) ?
преди 6 часа · Харесвам
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
