Постинг
16.12.2013 21:54 -
МИСЛИМ, ЧЕ ПРАВИМ НЕЩО ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ, НО...
Konstantin Konstantinov
"Мислим, че правим нещо по Божията воля, но много пъти го правим за наше удоволствие, харесва ни, крием се зад Божията воля и реално изпълняваме нашата собствена воля. Това ни го каза Месогийският митрополит Николай. Много отдавна, когато бил духовник, обикновен свещеник, той изповядвал една госпожа. Той ни разказа случая на една студентска сбирка. Тази госпожа пазила строги пости, но пушила. Тя му го казала в последния момент, защото искала да се причасти през Страстната Седмица. Тя му казала:
- Отче, пуша, забравих да ти кажа, но постя без олио!
- А, не можеш да се причастиш!
- Ама, какво говорите, отче?
Тя искала това като свое право и настоявала за него.
- Ама, заслужавам го, защо да не го направя, аз постя без олио!
Значи, постиш без олио и смяташ, че си оправдана и сега заслужаваш св. Причастие. Имаш грешка.
Той й казал:
- Не, ще спреш цигарите!
- Това, отче, не мога да го направя, само това не!
- Добре, тогава ще направиш нещо друго!
Чуй каква аскеза й дал! Тя не искала да спре цигарите, не искала да се подвизава, това ще рече аскеза, упражнявам се, изморявам се, трудя се за Христос, смачквам малко моето его, тоест какво ще стане? Постоянно ще си угаждам? Той й казал:
- И тъй, слушай след като не можеш да спреш цигарите. На Разпети Петък ще разтвориш прозорците на дома си и ще вземеш от касапина една хубава телешка пържола!
- И-и-и, отче, какво говорите?! Ама, какво е това?
- Ще отвориш прозорците, ще изпържиш пържолата и ще умиришеш целия квартал! Това теб няма да те интересува, ти си духовно извисена, ти го правиш като заповед и послушание към духовника, ще я изядеш и ще се причастиш!
- Ама, не мога! Изключено е да направя това!
Видя ли, егоистът нищо не може да направи, въобще не може да се смири, нито цигарите могла да спре, нито поста могла да спре, но не от любов към Христос, защото, ако обичаше Христос, щеше да спре цигарите. Просто онова (да пости) можела и го правила, защото й било удобно. Постът реално я карал да се чувства комфортно. Защото не е възможно, обичайки Христос, да можеш да правиш едно нещо, а нещо друго изобщо да не можеш да го пребориш. Как постиш без олио, а цигарите изобщо не може да спреш? Веднага щом й казал да изяде пържолата, тя се засегнала, т.е. засегнала се нейната духовност и благочестие и тя казала:
- Изключено е това, никога няма да стане! Добре, добре, отче, моля ви, оставете ме, ще се опитам да спра цигарите!
А той й отвърнал:
- Добре, аз ще ям варени тиквички и картофи, които изобщо не ми харесват, защото през Страстната Седмица ям сухи плодове, които ми харесват, но заради тебе и аз нещо ще направя, да направиш и ти нещо! Един компромис, аз ще ям тези неща, а ти ще спреш цигарите, за да се причастиш на Възкресение!
Това ще рече духовна аскеза, да водиш борба, да ти коства нещо"
из беседа на архим. Андрей Конанос
"Мислим, че правим нещо по Божията воля, но много пъти го правим за наше удоволствие, харесва ни, крием се зад Божията воля и реално изпълняваме нашата собствена воля. Това ни го каза Месогийският митрополит Николай. Много отдавна, когато бил духовник, обикновен свещеник, той изповядвал една госпожа. Той ни разказа случая на една студентска сбирка. Тази госпожа пазила строги пости, но пушила. Тя му го казала в последния момент, защото искала да се причасти през Страстната Седмица. Тя му казала:
- Отче, пуша, забравих да ти кажа, но постя без олио!
- А, не можеш да се причастиш!
- Ама, какво говорите, отче?
Тя искала това като свое право и настоявала за него.
- Ама, заслужавам го, защо да не го направя, аз постя без олио!
Значи, постиш без олио и смяташ, че си оправдана и сега заслужаваш св. Причастие. Имаш грешка.
Той й казал:
- Не, ще спреш цигарите!
- Това, отче, не мога да го направя, само това не!
- Добре, тогава ще направиш нещо друго!
Чуй каква аскеза й дал! Тя не искала да спре цигарите, не искала да се подвизава, това ще рече аскеза, упражнявам се, изморявам се, трудя се за Христос, смачквам малко моето его, тоест какво ще стане? Постоянно ще си угаждам? Той й казал:
- И тъй, слушай след като не можеш да спреш цигарите. На Разпети Петък ще разтвориш прозорците на дома си и ще вземеш от касапина една хубава телешка пържола!
- И-и-и, отче, какво говорите?! Ама, какво е това?
- Ще отвориш прозорците, ще изпържиш пържолата и ще умиришеш целия квартал! Това теб няма да те интересува, ти си духовно извисена, ти го правиш като заповед и послушание към духовника, ще я изядеш и ще се причастиш!
- Ама, не мога! Изключено е да направя това!
Видя ли, егоистът нищо не може да направи, въобще не може да се смири, нито цигарите могла да спре, нито поста могла да спре, но не от любов към Христос, защото, ако обичаше Христос, щеше да спре цигарите. Просто онова (да пости) можела и го правила, защото й било удобно. Постът реално я карал да се чувства комфортно. Защото не е възможно, обичайки Христос, да можеш да правиш едно нещо, а нещо друго изобщо да не можеш да го пребориш. Как постиш без олио, а цигарите изобщо не може да спреш? Веднага щом й казал да изяде пържолата, тя се засегнала, т.е. засегнала се нейната духовност и благочестие и тя казала:
- Изключено е това, никога няма да стане! Добре, добре, отче, моля ви, оставете ме, ще се опитам да спра цигарите!
А той й отвърнал:
- Добре, аз ще ям варени тиквички и картофи, които изобщо не ми харесват, защото през Страстната Седмица ям сухи плодове, които ми харесват, но заради тебе и аз нещо ще направя, да направиш и ти нещо! Един компромис, аз ще ям тези неща, а ти ще спреш цигарите, за да се причастиш на Възкресение!
Това ще рече духовна аскеза, да водиш борба, да ти коства нещо"
из беседа на архим. Андрей Конанос
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.