Постинг
03.12.2013 14:12 -
БОЖИДАР ДИМИТРОВ ОТГОВАРЯ НА ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ ОТ РАЗНИ МОМЕНТИ В ИСТОРИЯТА НИ
Божидар Димитров Стоянов
В отговор на Сърдитиятъ Графъ: Господин Димитров, попаднах на статия в интернет, отнасяща се до Осман паша и ще съм Ви благодарен да изложите накратко мнението си относно твърденията в нея. Публикувам и линка към статията: Кой лъже българите за Осман паша Отношението към войната изобилства с лигаво раболепие към руснаците и доста слабо внимание към останалите участници – финландци, румънци, черногорци и сърби, дали също така огромни жертви.
Отговор: Г-н Флоров, скоро не бях чел толкова антибългарска статия. Обяснявам си тази работа, че не сте от български произход, ако се съди по фамилията Ви. Четете и тълкувате данните, които Ви са известни като дявола евангелието.
Но да разгледаме твърденията Ви. Искате да се отбележи според Вас значително по-големия принос на румънци, сърби и черногорци, финландци в Освободителната война. Сърбите се намесват във войната едва в последните седмици, колкото да ни вземат Поморавието (Нишко, Вранско, Пиротско), което тогава, а и днес е населено с българи. Чертогорците и без това се бият от 1876 г. с турците (от там идва армията на Сюлейман). Финландците са си част от Руската империя, тях ги каним редовно на чевствуванията. Но една ли знаете, че финландците са само един батальон в т.нар. Финландски полк. Заедно с тях би трябвало да каним представителите на всички народи, влизащи в състава на Руската империя – поляци, украинци, беларуси, литовци, латвийци, естонци, арменци, грузинци и представители на всички мюсюлмански народи. Батак е освободен от част в която болшинството войници са мюсюлмани. Румънците действително оказват помощ при Плевен, но да се твърди, че те са го превзели само защото Осман предал сабята си на румънски офицер е смешно. То и при Одрин турчина предава сабята си на сръбския полковник Топалович, което не означава, че сръбската армия е превзела крепостта.
Що се отнася до хулите Ви срещу малкия състав на Опълчението (седем хиляди души според Вас – 12, 444 в действителност) руснаците не искат да е повече. Иначе желаещите са над 120, 000. Но русите си дават сметка, че това ще бъдат необучени хора, никога не боравили с оръжие. В Опълчението са взели само легионерите от войната в Сърбия (1876 г.) и хъшове, сражавали се в многобройните ни чети. А с организираните от полковник Артаманов партизански чети броя на българските бойци наистина нараства до 40, 000.
Руските генерали с немски имена са на отдавна русифицирани немци, докарани още от Петър І и Екатерина Велика в Русия. При турците впрочем е същото Осман е черкезин, Мехмед Али немец (Карл Дитрих) Сюлейман е евреин, Садък паша поляк. Грешките на руското командуване аз сам съм ги посочил безмилостно в книгата си „Истинската история на Освободителната война”. Те произхождат до голяма степен от грубата грешка на политическото ръководство на Русия, че Османската империя е колос на глинени крака, който ще рухне щом руския солдат стъпи на юг от Дунав. Подценена е и турската решимост за съпротива, по-доброто оръжие на турците, качествата на някои турски висши офицери. Затова Русия идва тук само с 260, 000 войници и офицери и то обикновени полеви части от Херсонска и Одеска област. Няма ги 12-те гренадирски дивизии, артилерийските корпуси, казашките полкове.
А сега за главното. Русия имала имперски цели с тази война. Има си хас да няма. Никоя държава никога не е тръгвала да харчи кръв и пари за черните очи на някой друг народ. Но интересите на Русия в този исторически момент съвпадат за разлика от други исторически ситуации напълно с интересите на българския народ, с реализацията на главната историческа задача, стояща пред него. А тя е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ. Това е единствения шанс за прогресивно развитие на българите в икономическо, културно, образователно и дори демографско отношение. В Османската империя това е отказано на българите. А най-хубавото е, че Русия не може да ни направи Задунайска губерния. В тази война останалите европейски сили са определили параметрите в които може да се движи Русия. А те са – никакво териториално разширение на юг от Дунав. Иначе нова Кримска война и нов Севастопол. Е, Русия смята да прескочи бариерата, като създаде голяма българска държава плуваща в орбитата на руското влияние. И това не става. Дори 9 години по-късно България няма дипломатически връзки с Русия.
Така, че гледайте главното г-н Флоров, ако наистина сте поне малко българин. Може би нямаше да си пишем на български сега, ако бяхме останали в Османската империя. Можеше да ни сполети съдбата на арменците, на кюрдите, на гърците в Мала Азия. Но поне арменците и гърците имаха някакви държавички. Ние и това нямахме.
А за многото руска кръв по Освобождението. За лозунга „не жали войника” в никоя армия не са жалили войника. Военните са хора с друго мислене. Те гонят победата, а колко хора ще загинат не им пука. И понеже ми сочите примери от съветската армия, аз ще Ви посоча от американската. Десантът на плажа Омаха в Нормандия. След първата вълна стана ясно, че немските бункери не са унищожени. Е и какво спряха ли десанта американците. Не удавиха немците с човешка вълна от следващите десантни кораби. Шест хиляди убити американчета само на този малък плаж и още 14, 000 на другите. Е и какво. Айзенхауер се е радвал, защото това било 20% от десантиралите, а били планирани 70%. На война като на война г-н Флоров. А сетих се и за англичаните на Дойран. Още на първия ден от щурма през септември 1918 им е станало ясно, че въпреки 300,000 изстреляни снаряди Девета плевенска дивизия е непокътната. Първите атакуващи английски батальони са избити до крак от плевенци. Е, какво спират ли атаките. Нищо подобно – атакуват, атакуват, атакуват и се отказват, чак когато две от четирите им дивизии губят 90% от състава си, а другите две 75%. Некадърни ли са английските генерали? Не, но това упорство има военното си обяснение. Трябва да се пробие на всяка цена, за да се вкара в „чувал” цялата българска армия в Македония и войната бъде приключена. По военната логика смъртта на 47, 000 англичани е нищожна цена за крайния успех. А това, че онези плевенски катили са им скъсали шушоните от бой – е, случва се, не винаги се печели от кръвните жертви.
В отговор на Сърдитиятъ Графъ: Господин Димитров, попаднах на статия в интернет, отнасяща се до Осман паша и ще съм Ви благодарен да изложите накратко мнението си относно твърденията в нея. Публикувам и линка към статията: Кой лъже българите за Осман паша Отношението към войната изобилства с лигаво раболепие към руснаците и доста слабо внимание към останалите участници – финландци, румънци, черногорци и сърби, дали също така огромни жертви.
Отговор: Г-н Флоров, скоро не бях чел толкова антибългарска статия. Обяснявам си тази работа, че не сте от български произход, ако се съди по фамилията Ви. Четете и тълкувате данните, които Ви са известни като дявола евангелието.
Но да разгледаме твърденията Ви. Искате да се отбележи според Вас значително по-големия принос на румънци, сърби и черногорци, финландци в Освободителната война. Сърбите се намесват във войната едва в последните седмици, колкото да ни вземат Поморавието (Нишко, Вранско, Пиротско), което тогава, а и днес е населено с българи. Чертогорците и без това се бият от 1876 г. с турците (от там идва армията на Сюлейман). Финландците са си част от Руската империя, тях ги каним редовно на чевствуванията. Но една ли знаете, че финландците са само един батальон в т.нар. Финландски полк. Заедно с тях би трябвало да каним представителите на всички народи, влизащи в състава на Руската империя – поляци, украинци, беларуси, литовци, латвийци, естонци, арменци, грузинци и представители на всички мюсюлмански народи. Батак е освободен от част в която болшинството войници са мюсюлмани. Румънците действително оказват помощ при Плевен, но да се твърди, че те са го превзели само защото Осман предал сабята си на румънски офицер е смешно. То и при Одрин турчина предава сабята си на сръбския полковник Топалович, което не означава, че сръбската армия е превзела крепостта.
Що се отнася до хулите Ви срещу малкия състав на Опълчението (седем хиляди души според Вас – 12, 444 в действителност) руснаците не искат да е повече. Иначе желаещите са над 120, 000. Но русите си дават сметка, че това ще бъдат необучени хора, никога не боравили с оръжие. В Опълчението са взели само легионерите от войната в Сърбия (1876 г.) и хъшове, сражавали се в многобройните ни чети. А с организираните от полковник Артаманов партизански чети броя на българските бойци наистина нараства до 40, 000.
Руските генерали с немски имена са на отдавна русифицирани немци, докарани още от Петър І и Екатерина Велика в Русия. При турците впрочем е същото Осман е черкезин, Мехмед Али немец (Карл Дитрих) Сюлейман е евреин, Садък паша поляк. Грешките на руското командуване аз сам съм ги посочил безмилостно в книгата си „Истинската история на Освободителната война”. Те произхождат до голяма степен от грубата грешка на политическото ръководство на Русия, че Османската империя е колос на глинени крака, който ще рухне щом руския солдат стъпи на юг от Дунав. Подценена е и турската решимост за съпротива, по-доброто оръжие на турците, качествата на някои турски висши офицери. Затова Русия идва тук само с 260, 000 войници и офицери и то обикновени полеви части от Херсонска и Одеска област. Няма ги 12-те гренадирски дивизии, артилерийските корпуси, казашките полкове.
А сега за главното. Русия имала имперски цели с тази война. Има си хас да няма. Никоя държава никога не е тръгвала да харчи кръв и пари за черните очи на някой друг народ. Но интересите на Русия в този исторически момент съвпадат за разлика от други исторически ситуации напълно с интересите на българския народ, с реализацията на главната историческа задача, стояща пред него. А тя е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ. Това е единствения шанс за прогресивно развитие на българите в икономическо, културно, образователно и дори демографско отношение. В Османската империя това е отказано на българите. А най-хубавото е, че Русия не може да ни направи Задунайска губерния. В тази война останалите европейски сили са определили параметрите в които може да се движи Русия. А те са – никакво териториално разширение на юг от Дунав. Иначе нова Кримска война и нов Севастопол. Е, Русия смята да прескочи бариерата, като създаде голяма българска държава плуваща в орбитата на руското влияние. И това не става. Дори 9 години по-късно България няма дипломатически връзки с Русия.
Така, че гледайте главното г-н Флоров, ако наистина сте поне малко българин. Може би нямаше да си пишем на български сега, ако бяхме останали в Османската империя. Можеше да ни сполети съдбата на арменците, на кюрдите, на гърците в Мала Азия. Но поне арменците и гърците имаха някакви държавички. Ние и това нямахме.
А за многото руска кръв по Освобождението. За лозунга „не жали войника” в никоя армия не са жалили войника. Военните са хора с друго мислене. Те гонят победата, а колко хора ще загинат не им пука. И понеже ми сочите примери от съветската армия, аз ще Ви посоча от американската. Десантът на плажа Омаха в Нормандия. След първата вълна стана ясно, че немските бункери не са унищожени. Е и какво спряха ли десанта американците. Не удавиха немците с човешка вълна от следващите десантни кораби. Шест хиляди убити американчета само на този малък плаж и още 14, 000 на другите. Е и какво. Айзенхауер се е радвал, защото това било 20% от десантиралите, а били планирани 70%. На война като на война г-н Флоров. А сетих се и за англичаните на Дойран. Още на първия ден от щурма през септември 1918 им е станало ясно, че въпреки 300,000 изстреляни снаряди Девета плевенска дивизия е непокътната. Първите атакуващи английски батальони са избити до крак от плевенци. Е, какво спират ли атаките. Нищо подобно – атакуват, атакуват, атакуват и се отказват, чак когато две от четирите им дивизии губят 90% от състава си, а другите две 75%. Некадърни ли са английските генерали? Не, но това упорство има военното си обяснение. Трябва да се пробие на всяка цена, за да се вкара в „чувал” цялата българска армия в Македония и войната бъде приключена. По военната логика смъртта на 47, 000 англичани е нищожна цена за крайния успех. А това, че онези плевенски катили са им скъсали шушоните от бой – е, случва се, не винаги се печели от кръвните жертви.
ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ, БЕРЛИНСК...
БОЖИДАР ДИМИТРОВ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ
Божидар Димитров отговаря...
БОЖИДАР ДИМИТРОВ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ
Божидар Димитров отговаря...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
