Постинг
24.11.2013 21:25 -
ИСТИНСКИЯТ ГЕНОЦИД НЕ Е ЗАБРАВЕН
Elena Vatashka:
Приблизително половин век след падането на България под турско робство в свое писмо от 3 февруари 1443г. монахът Бартоломей де Яно съобщава следните данни за заробването на християнското население:
"От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400,000 християни, заробили всички, погубили и унищожили множество от царствата и областите на Сърбия, Склавония, Далмация, Трансилвания, България, Босна и особено на кралствата Унгария и Саксония, като не смятаме старите и болните, които са убили и обезглавили, защото не можели да ги откарат...Ние го видяхме дори със собствените си очи и го наблюдаваме и сега. За този, който види това, от жалост смъртта би му била по-приятна, отколкото да го види или да го е видял. Особено пък клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани по двама...Безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално, като молят за божия милост и просят помощ от християните, откъдето и да минат, без никой да смее да им продума и дума...Видяхме и малки деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на пазар на коли и на коне. Много жално е за гледане!"
Приблизително половин век след падането на България под турско робство в свое писмо от 3 февруари 1443г. монахът Бартоломей де Яно съобщава следните данни за заробването на християнското население:
"От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400,000 християни, заробили всички, погубили и унищожили множество от царствата и областите на Сърбия, Склавония, Далмация, Трансилвания, България, Босна и особено на кралствата Унгария и Саксония, като не смятаме старите и болните, които са убили и обезглавили, защото не можели да ги откарат...Ние го видяхме дори със собствените си очи и го наблюдаваме и сега. За този, който види това, от жалост смъртта би му била по-приятна, отколкото да го види или да го е видял. Особено пък клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани по двама...Безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално, като молят за божия милост и просят помощ от християните, откъдето и да минат, без никой да смее да им продума и дума...Видяхме и малки деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на пазар на коли и на коне. Много жално е за гледане!"
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.