С болка и любов

Юли 9, 2013 in Беседи, Начална страница

Автор : митр. Атанасий Лимасолски

 http://pravoslaven-sviat.org/2013/07/09/s-bolka-i-lubov/


 Интервю на Александра Никифоровна с митр. Атанасий Лимасолски.


В назначения час заедно с отец Сава Михаилидис пристигнахме в Лимасолската митрополия. Потърсихме владика Атанасий: „Него го няма, отидете в храма, изповядва!”


В катедралния събор е полумрачно. Духовните чеда чакат митрополита на стасидиите. Някой е дошъл от Паралимни, Левкозия, има и местни енориаши. Мнозина познават владиката още откакто е бил игумен на манастира Махерас. „владиката обича да изповядва и често ни изповядва”-казват те. Изчаквайки своят ред, влизаме в изповедалната стаичка-параклисче.


Митрополит Атанасий е прекарал 16 г. заедно със стареца Паисий на Атон. Беседвайки с него, ние усещаме по-скоро монашеско смирение и любов, отколкото архипастирско величие. Неговите прости и дълбоки отговори на вълнуващите ни въпроси не са много съвременни, но са твърде съгласни с духа на Евангелието.


- Днес на много църковни хора в Русия им се струва, че след „горенето” на 90те, сега на смяна е дошло чувството на умора и прегаряне, на „автоматичната” вяра. Как да се справим с това?

 

- Аз мисля, че духовният живот се извършва в душата на всеки човек. Господ има Промисъл за всеки човек и този Промисъл не обижда никой. Този, които има стремеж към духовен живот, желае да живее такъв, Бог му предоставя възможности. Ние не познаваме сърцето на човека. Външно може да ни се струва, че се е появило безразличие, охладняване, преумора, но в сърцето на хората всичко се случва иначе. Да се доверяваме на Бога и на това, че Църквата служи право, както са заповядали св. апостоли и светите отци. Да извършваме работата, която ни е възложил Господ, а всичко останало да оставим на Божия Промисъл.

 

- Сега в нашата страна има сближаване между Църквата и държавата. С това естествено се копират някои светски елементи, в народа расте недоверието, нали Църквата не трябва да е от „този свят”, защо тогава живее по светски закони? Какви са плюсовете и минусите на това сближаване в опита на Кипър?

 

- Църквата винаги живее в условията на този свят. Търпейки гонение тя се моли за гонителите си. Когато се възцари мир, тя отново се моли за управниците и за целия свят. Това не означава да се стремим към гонения! Църквата се моли за мира в целия свят и за мир в самата нея. Добрите отношения с тези, които управляват света не са зло. Напротив, Църквата може да им помогне да вършат добри дела. Защото всички са чеда Божии. И тези, които управляват и тези, които биват управлявани. Църквата е длъжна да доведе в Царството Божие и президента на страната, и ако можем така да се изразим, най-последния ѝ гражданин. Като грижлива майка, с любов, Църквата прегръща всички свои деца. Да не се безпокоим за Църквата; Бог я води.

 

- Нашата Църква преживява време на определени изменения… Мнозина се плашат от реформи. Освен това, има група хора, които не приемат новите паспорти, обвиняват Църквата за нейна „прокатолическа” или „икуменическа” позиция, за чистотата на вярата минават в нелегалност, чакат скорошен край на света… Има ли такива ситуации, когато за християнина е полезно да излезе от официалната Църква?

 

- Много голяма опасност е да отделим от Църквата, считайки, че извършваме правилна постъпка. Нищо да не ни отлъчва от Църквата Божия. Църквата е нещо реално, а не умозрително. Руската Църква – това е Църквата оглавявана от светейшия патриарх Кирил, който има общение с всички православни Църкви в света. Ако ние вярваме, че Христос управлява Църквата, тогава защо да излизаме от нея и да отиваме в други събрания, които вредят на душите ни. Не бива толкова прибързано да съдим действията на Църквата! Да се доверяваме на нейните пастири!

 

Историята на Църквата е показала, че отклонилите се от нея, са пропаднали, макар и в момента да им се струвало, че са прави. И св. Иоан Златоуст призовава: „Не се отделяйте от Църквата. И даже ако сега Църквата се е отклонила от пътя, тя ще го открие, защото Господ управлява църковния кораб”. Който се отдели от Църквата, пропада. Не ние спасяваме Църквата, а тя нас. Словото Божие не е лъжливо. То ни казва, че вратата адови няма да й надделеят. Ще повторя, Църквата не е абстрактна, тя е конкретна. Тя е оглавена от патриарх Кирил, на него му помагат стоящите в общение с него епископи, иереи, дякони. Друга Църква няма.

 

- Днес в света се обострят междунационалните конфликти. Такива проблеми има и в Кипър и в Русия. Неотдавна в Москва преминаха протести против гастербайтерите от мюсюлмански произход, които са наводнили Москва. От една страна, такива протести могат да се обяснят с това, че хората искат да защитят града от превръщането му в мюсюлмански. От друга страна християните са длъжни да обичат всички. Как трябва християнина да се отнася към подобни проблеми?

 

- Господ ясно и недвусмислено ни казва, че трябва да обичаме всички хора. Но и тези, които управляват страната, са длъжни да пазят своята страна и да направят всичко, да обезпечат мира и безопасността в нея. Не е наша работа да решаваме проблеми, свързани с икономическите емигранти. За тях отговарят държавата и правителството. Ние трябва да обичаме всички хора, които са редом с нас. Не можем да прибягваме към такива действия, които не се съгласуват с Евангелието, оправдавайки се, че „защитаваме нашия град или нашата страна”. Трябва да сме много внимателни към мюсюлманите, защото ако им покажем своето озлобление, после те ще отъждествят нашето поведение с Евангелието, с нашата вяра и ще отхвърлят християнството заради нашето недостойно поведение. Ние можем да привлечем мюсюлманите, показвайки им своята любов и своето истинско християнско отношение спрямо тях. Особено, вие руснаците, имате утвърдена вековна мисионерска традиция. И вместо да се сражавате с оръжия, приведете ги към вярата с помощта на мисия, обърнете ги в християнството. Те се нуждаят от помощ, не от война.

 

- Участва ли Кипърската Църква в решението на проблема с наркоманията? Какво се прави във Вашата митрополия? Има ли нови подходи в помощта за наркоманите и положителен опит, който може да се приложи и в Русия?

 

- Учението и живота на Църквата предотвратяват и изцеляват наркоманията. Тук, в Кипър, както и навсякъде, тя помага на наркозависимите. Имаме рехабилитационен медицински център „Светия Покров”. Той действа по съвременна научна методология и вече е помогнал на много деца да се избавят от тази зависимост. За съжаление, наркотиците са огромен проблем. Неговите корени са духовни; отсъствието на смисъл в живота води човека до употребата на наркотици, чрез които се опитва да открие този смисъл.

 

Когато бях игумен на манастира Махерас, за първи път се сблъсках с млади наркомани. Видях, колко благотворно им влияеше това, че те живееха заедно с нас, монасите, по устава на общежителния манастир. Това им помагаше постепенно да намерят смисъла на битието, да се очистят от наркотиците и да се върнат към нормалния живот. Имайки този опит ние създадохме центъра „Свети Покров”, който работи едновременно и като манастирско учреждение, и като православен манастир. Той е разположен зад чертите на града. Децата живеят там постоянно, ежедневно преминават необходимата терапия. Когато се почувстват по-добре, те се връщат към обичайния живот в обществото.

 

- В храма на Лимасолската митрополия ние виждаме много младежи. Как успяхте да ги привлечете, какъв е главния закон за проповедта сред младежите, според Вас?

 

- Преди всичко съм длъжен да кажа, че това не е мое достижение, а Божие. Това не е дело на човешки ръце. Господ ни обича и иска Неговите чеда да са близо до Него! Много жалко за този владика или свещеник, който предполага, че той със своите сили довежда хората в Църквата. Разбира се, ние имаме добри пастири, утвърдени енории, които се стараят да проявяват Божията любов към целия свят. Ние правим това, което можем; отиваме в училището, беседваме с децата, устройваме православни срещи, организираме детски лагери, енорийски младежки центрове… Но всичко това е човешко, а главното върши Господ.

 

- Вие дълги години сте общували със стареца Паисий, живели сте до него. Какъв духовен завет ви остави той?



Стареца Йосиф Ватопедски, Стареца Паисий, митрополит Атанасий Лимасолски



- В продължение на много години аз се учих от стареца Паисий, но така си и останах повтаряч. Аз бях на 18 г., когато се запознах със стареца. Бях свързан с него в продължение на 16 години. Старецът Паисий беше Божие откровение в моя живот. Всеки ден, който преживявах до него, не преставах да се изумявам от тази сила на Светия Дух, обитаваща в него. Жалко, че в нищо не се уподобих на стареца и не запазих казаното ми от него …

 

Отец Паисий имаше многочислени дарования от Бога. Той беше велик подвижник, съвършено нестяжателен човек, нямаше нищо, даже и най-необходимото. Със своята молитва той държеше света. Всекидневно старецът със своята велика любов поддържаше много хора, защото Господ му беше дарувал особена благодат-да утешава човешките души. След кончината му той още повече утешава страдащите. Неговото житие и издадените от монахините в Суроти негови слова са истинско богатство за нашата Църква. Старецът Паисий е велик съвременен светец.

 

- В книгите са описани много чудеса на стареца. Виждали ли сте такова с очите си?

 

- Много чудеса съм виждал с очите си. Но старецът ни учеше да не придаваме голямо значение на чудесата, а на смирението и любовта. Мен ме поразяваше  в стареца не това, че вършеше чудеса, а великото му смирение и сърдечна любов към Бога. Все пак, ако искате да ви разкажа за чудо, ще ви разкажа. Това стана при една от първите ни срещи със стареца. Първата вечер, когато останах заедно с него в пустинята (след няколко месеца след нашето запознанство), в навечерието на празника Въздвижение на св. Кръст в 1977 година.

 

Вечерта извършвахме бдение по броеница, всеки в своята килия. Старецът ме благослови да се моля по броеница и ми показа как да правя това. Той каза: „В полунощ аз ще те извикам, за да отидем в църквата”, там ще прочетем последованието към св. Причастие. Около един през ноща той ме повика. Отправихме се в църквичката. Мъничък храм, само пет икони на иконостаса и една стасидия. Аз запалих свещ и заедно съ стареца започнахме да четем последованието в сумрака на нощта. Наоколо-пустиня. По устав това последование се чете така: един казва тропарите, а друг – стиховете (Слава Тебе Боже наш, слава Тебе, Пресветая Богородице спаси нас). Когато старецът произнесе: „Пресветая Богородице, спаси нас” , а аз започнах да чета тропара „Марийо, Майко Божия”, в църквата „влезе” почти безшумно някакъв глас, като „шум от тих вятър”. Храмът се озари от светлина, и кандилото пред иконата на Богородица започна да се люлее нагоре-надолу. Разбрах, че стана светло, като ден и свещта вече не ми беше нужна. Кандилата пред останалите икони оставаха неподвижни. Кандилото пред Богородица равномерно се люлееше. Погледнах към стареца и той ми направи знак да замлъкна. Замълчах. Старецът Паисий падна на колене и половин час прекарахме в мълчание. Половин час кандилото се движеше и църквата оставаше озарена от светлина. След това аз все пак реших да завърша четенето. Вече привършвах последованието, когато светлината започна да изчезва, кандилото спря. Отново потънахме в мрака на нощта и тишината на пустинята. Осмелих се да попитам стареца за случилото се. Той на свой ред ме попита дали съм видял нещо, освен светлината. Аз нищо не бях видял и попитах: „какво се случи?” тогава старецът, усмихвайки се, отвърна: „Нищо… нима не знаеш, че Богородица по нощите обхожда света Гора и гледа, с какво се занимават монасите? Ето, Тя видя двама малоумни, влезе при тях и задвижи кандилото, за да ги поздрави!”

 

След това старецът призна, че видял Божията Майка, аз разбира се, нищо не видях. Това беше първото знамение, което видях от стареца Паисий, може би затова той ме прие и толкова дълго ме търпя, без въобще да съм го заслужил. За да ви разкажа и за други чудеса ще ни трябва дни и нощи.

 

- Как да се научим да гледаме на света с очите на Христос, да не осъждаме хората?

 

Старецът Паисий винаги учеше да имаме добри помисли и никога да не мислим лошо за хората. Самият той беше много внимателен в това. Той не осъждаше даже дявола и говореше за него с голямо съчувствие. Никога не го наричаше дявол (за да не обижда!), но беден дангалак. При все, че той се сражaваше с диви бесове и дяволът го мъчеше в пустинята. Известни са ми много случаи, когато дяволът възставаше против стареца. Но старецът не осъждаше никого, даже дявола.

 

- А Юда?

 

- Никого. За всички говореше с болка и любов. Когато през 1976 г. за първи път отидох при стареца Паисий, нашия разговор стигна до комунизма. Старецът тогава каза: „комунизмът в Русия ще падне. Навсякъде ще падне”. Чувайки това, аз се усмихнах. Това ми изглеждаше невероятно: в тези времена комунизма беше всесилен. „Отче! За да падне комунизма, трябва да се случат огромни войни. В тях ще погинат хиляди хора. Как ще стане това?” Отец Паисий отговори: „Не. Комунизмът ще падне, но никой няма да бъде убит в Русия. Господ ще даде… и всичко ще тръгне!” Аз попитах: „Е, добре, кога ще се случи това?” „Предполагам, че след 15 години” И действително! Когато със стареца Йосиф Ватопедски отидохме в Русия в 1989 година, видяхме, че комунизма е паднал и всичко се променя.

 

- Владико, какво бихте пожелали на руския народ?

 

- Бих искал да кажа, че ние се чувстваме едно тяло с нашите братя, православните християни в Русия. Ние се гордеем с Руската Църква и възлагаме на нея големи надежди. Уверени сме, че Христос, Който се разпъна за Своята Църква, ще приведе руската Църква към велика слава.

 

Интервюто е взето от Александра Никифоровна

Източник: http://www.pravmir.ru