Постинг
14.11.2013 23:37 -
ПЪТЯТ НА КРЪСТА
Пътят на Кръста
Мартин Димитров
http://zadrugata.com/2013/11/14/пътят-на-кръста/
о. Николай Лудовикос
автор: о. Николай Лудовикос
Това прекрасно словосъчетание означава, че Кръстът е пътека, път. С други думи, това е пътя, по който моето себелюбие ще бъде подложено под натиск… то ще бъде притискано, притискано, притискано.. и от него ще се появи истинското значение на любовта и живота; от там аз ще открия, какъв наистина съм и какъв Бог наистина иска да стана. Ще го открия екзистенциално, ако разбирате какво имам предвид. Но това, е което светът мрази; светът иска да се оправдаваш, нищо повече. Иска да си кажеш „браво” – нали така?
Така може да видите какво правят големите политически партии, нали? Те мамят света. Едната идва и казва: „Всички вие отхвърлени – часът на разплатата дойде”, после другата казва: „Всички отхвърлени от отхвърлените сега ще бъдат отплатени”. И така, този път едни ще бъдат „отплатени”, следващия път другите ще бъдат „отплатени”; те идват на власт и всяка партия причинява маса щети. Не е ли така? Така е, защото този род разплата е безмилостна. Няма любов в нея. Тя има „правото” да вземе това, от което съм лишен. Без значение дали вие всъщност ме лишавате или не от него, аз вярвам, че съм бил лишен от него. Така после аз идвам на власт и си връщам всичко, от което съм вярвал, че сте ме лишили. С това можем да видим, че политическите партии и всички останали основно искат да отплатят човека, но в грешния смисъл. Те казват: „Няма никакво значение дали ти си назадничав, глупав, нечестен, алчен – ти си си добре така”. Но идва Христос и му казва: „виж, не е възможно от тук нататък да продължаваш да си такъв”. Горко му, защото един религиозен човек не може да подкрепя такъв вид разголване! Срещал съм много малко религиозни хора, които биха претърпели да бъдат разголени така… те не могат.. от всекиго се изисква „да подкрепя моя нарцистичен триумф” – духовния отец, стареца, манастира – всички те са призвани да помогнат на нарцистичното ми его – на този мой образ…
И когато дойде часът на съда, „другият човек” е винаги виновен. Много малко са хората (и това е нещо, което духовните отци и хора знаят), които ще се изправят пред тях и ще кажат: „Аз съм виновен, аз съм виновен, аз съм виновен” – и да го мислят наистина, когато казват, че са виновни. Много малко са. Повечето християни – както е казал веднъж един френски мислител – си намират мистериозен начин да се чувстват удобно на Кръста.. И това всъщност не е да се разпваш. Да се разпъвам означава точно да виждам злия елемент вътре в мен, вътре в мен, вътре в мен – това, което отричам. Това е то, което отричам. Цялата психоанализа (и това е от някой, който вие знаете, че е почнал от там) е изградена върху това… Цялата психоанализа е построена върху това отричане – отричането, което включва травмирането на моя нарцисизъм. Всеки защитен механизъм в това отношение се стреми да запази тази нарцистична хомеостаза – този мой нарцистичен баланс. Всички защитни механизми, които познаваме в психологията се стремят към това. Което означава, че е много важно за човека да бъде християнин – това е, много е важно за човека да постави върху този нарцисизъм въпросителен знак и да си каже: „Възможно е нещата да не са така, както си мисля? Дали аз не съм виновен?” Но не казвайте: „Дали аз също не съм виновен?” Думата „също” е достатъчна да ме върне отново по пътя на отклонението. И така, аз трябва наистина да се запитам: „Виновен ли съм?”
Може би сте забелязали как някои ходят след светиите, като казват: „Той е заблуден”… И все пак ще получат отговор: „Да, наистина бях заблуден. Аз съм заблуден…” И виждате толкова неразбираеми реакции – като аваа Йосиф Исихаст, който взел една пръчка и започнал да се бие, като казвал: „Мълчи, заблудени човече! Ти си заблуден! На ти, заблудений!”.. (Светият Дух учи на такива неща)… Той правел така, защото не бил постигнал пълнотата на благодатта, а ситуации като тази са доста възвишени. За другите. За нас, нещата са много по-лесни, защото имаме Кръста, показваме го, използваме го, където има нужда да се изгони злото, но не се качваме на него. Полагаме огромни усилия, за да не се качим на него.
Правото… „Имам право”… Авва Доротей е казал веднъж: „Ако волята се съедини с правото, човекът неминуемо става звяр”. Не можете да се справите с подобен род хора: „Искам и също така имам право..”. Но ако Христос трябваше да каже: „Но Аз също имам правото да бъда под Кръста”, какво щеше да стане? Той щеше да стане просто още един военоначалник, който разделя света на Свои врагове и приятели, нали така? После враговете щяха да убият приятелите, след това приятелите щяха да убият враговете, нали? И щяхме да имаме още един случай на огромно кръвопролитие на земята. Но приемайки да бъде качен на Кръста, Той е Единственият, Който прие да се жертва и го направи, „така че в Него всичко се възобновява” – Той ще направи обновата на всекиго. Разбирате ли? Той ще възобнови и примири (това е, което се има предвид като се казва „възобнови”) всички.
„Прострял си ръцете Си и си свързал всичко, което е било преди това разделено”… Нали така? Разбирате ли? Той не е направил никакви последователи; Той се е свързал с всекиго. Той се е свързал със Своите мъчители и в часа на смъртта Си казва: „..понеже не знаят, що вършат…” Разбирате ли какво чудно нещо е това? Да откаже да се отдели от тези, които са Го убивали и да им открие, че „това е истинската любов и тази любов е спасителна”. Ето защо може да видите, че универсалността на тази Саможертва е –точно- величието на християнството. Христос не е направил никакви последователи по начина, по който го е направил Мохамед.
„Ако Мен преследваха, ще преследват и вас”. Нали така? „Ако спазиха словото Ми, ще спазят и вашето”. Нещата са ясни. „Ако ходите по Моя път, знайте, че ще бъде така; но те ще ви сторят всички тези неща заради името Ми, понеже не познават Онзи, Който ме е пратил..” Забележете нещо тук: „те ще ви сторят всички тези неща (казва Той), защото вярват, че Аз съм просто един обикновен човек и не знаят кой ме е пратил – те не познават Отца, Който стои зад това”.
Тази трудност – виждането на Бога в Христа – е другият огромен проблем за хората. Бог ли е Христос? Спомням си, как преди да вляза в Църквата нямах никакви проблеми да приема Христос като учител, Който – о.к. – е казал някои неща, може би е прекалил в някои случаи.. фантазирайки за Себе Си в повече от възможностите Си, очевидно… както и да е, аз Го възприемах така… до Буда, до Мохамед, хайде и Него да Го включим там..
превод от английски: Мартин Димитров
Мартин Димитров
http://zadrugata.com/2013/11/14/пътят-на-кръста/
о. Николай Лудовикос
автор: о. Николай Лудовикос
Това прекрасно словосъчетание означава, че Кръстът е пътека, път. С други думи, това е пътя, по който моето себелюбие ще бъде подложено под натиск… то ще бъде притискано, притискано, притискано.. и от него ще се появи истинското значение на любовта и живота; от там аз ще открия, какъв наистина съм и какъв Бог наистина иска да стана. Ще го открия екзистенциално, ако разбирате какво имам предвид. Но това, е което светът мрази; светът иска да се оправдаваш, нищо повече. Иска да си кажеш „браво” – нали така?
Така може да видите какво правят големите политически партии, нали? Те мамят света. Едната идва и казва: „Всички вие отхвърлени – часът на разплатата дойде”, после другата казва: „Всички отхвърлени от отхвърлените сега ще бъдат отплатени”. И така, този път едни ще бъдат „отплатени”, следващия път другите ще бъдат „отплатени”; те идват на власт и всяка партия причинява маса щети. Не е ли така? Така е, защото този род разплата е безмилостна. Няма любов в нея. Тя има „правото” да вземе това, от което съм лишен. Без значение дали вие всъщност ме лишавате или не от него, аз вярвам, че съм бил лишен от него. Така после аз идвам на власт и си връщам всичко, от което съм вярвал, че сте ме лишили. С това можем да видим, че политическите партии и всички останали основно искат да отплатят човека, но в грешния смисъл. Те казват: „Няма никакво значение дали ти си назадничав, глупав, нечестен, алчен – ти си си добре така”. Но идва Христос и му казва: „виж, не е възможно от тук нататък да продължаваш да си такъв”. Горко му, защото един религиозен човек не може да подкрепя такъв вид разголване! Срещал съм много малко религиозни хора, които биха претърпели да бъдат разголени така… те не могат.. от всекиго се изисква „да подкрепя моя нарцистичен триумф” – духовния отец, стареца, манастира – всички те са призвани да помогнат на нарцистичното ми его – на този мой образ…
И когато дойде часът на съда, „другият човек” е винаги виновен. Много малко са хората (и това е нещо, което духовните отци и хора знаят), които ще се изправят пред тях и ще кажат: „Аз съм виновен, аз съм виновен, аз съм виновен” – и да го мислят наистина, когато казват, че са виновни. Много малко са. Повечето християни – както е казал веднъж един френски мислител – си намират мистериозен начин да се чувстват удобно на Кръста.. И това всъщност не е да се разпваш. Да се разпъвам означава точно да виждам злия елемент вътре в мен, вътре в мен, вътре в мен – това, което отричам. Това е то, което отричам. Цялата психоанализа (и това е от някой, който вие знаете, че е почнал от там) е изградена върху това… Цялата психоанализа е построена върху това отричане – отричането, което включва травмирането на моя нарцисизъм. Всеки защитен механизъм в това отношение се стреми да запази тази нарцистична хомеостаза – този мой нарцистичен баланс. Всички защитни механизми, които познаваме в психологията се стремят към това. Което означава, че е много важно за човека да бъде християнин – това е, много е важно за човека да постави върху този нарцисизъм въпросителен знак и да си каже: „Възможно е нещата да не са така, както си мисля? Дали аз не съм виновен?” Но не казвайте: „Дали аз също не съм виновен?” Думата „също” е достатъчна да ме върне отново по пътя на отклонението. И така, аз трябва наистина да се запитам: „Виновен ли съм?”
Може би сте забелязали как някои ходят след светиите, като казват: „Той е заблуден”… И все пак ще получат отговор: „Да, наистина бях заблуден. Аз съм заблуден…” И виждате толкова неразбираеми реакции – като аваа Йосиф Исихаст, който взел една пръчка и започнал да се бие, като казвал: „Мълчи, заблудени човече! Ти си заблуден! На ти, заблудений!”.. (Светият Дух учи на такива неща)… Той правел така, защото не бил постигнал пълнотата на благодатта, а ситуации като тази са доста възвишени. За другите. За нас, нещата са много по-лесни, защото имаме Кръста, показваме го, използваме го, където има нужда да се изгони злото, но не се качваме на него. Полагаме огромни усилия, за да не се качим на него.
Правото… „Имам право”… Авва Доротей е казал веднъж: „Ако волята се съедини с правото, човекът неминуемо става звяр”. Не можете да се справите с подобен род хора: „Искам и също така имам право..”. Но ако Христос трябваше да каже: „Но Аз също имам правото да бъда под Кръста”, какво щеше да стане? Той щеше да стане просто още един военоначалник, който разделя света на Свои врагове и приятели, нали така? После враговете щяха да убият приятелите, след това приятелите щяха да убият враговете, нали? И щяхме да имаме още един случай на огромно кръвопролитие на земята. Но приемайки да бъде качен на Кръста, Той е Единственият, Който прие да се жертва и го направи, „така че в Него всичко се възобновява” – Той ще направи обновата на всекиго. Разбирате ли? Той ще възобнови и примири (това е, което се има предвид като се казва „възобнови”) всички.
„Прострял си ръцете Си и си свързал всичко, което е било преди това разделено”… Нали така? Разбирате ли? Той не е направил никакви последователи; Той се е свързал с всекиго. Той се е свързал със Своите мъчители и в часа на смъртта Си казва: „..понеже не знаят, що вършат…” Разбирате ли какво чудно нещо е това? Да откаже да се отдели от тези, които са Го убивали и да им открие, че „това е истинската любов и тази любов е спасителна”. Ето защо може да видите, че универсалността на тази Саможертва е –точно- величието на християнството. Христос не е направил никакви последователи по начина, по който го е направил Мохамед.
„Ако Мен преследваха, ще преследват и вас”. Нали така? „Ако спазиха словото Ми, ще спазят и вашето”. Нещата са ясни. „Ако ходите по Моя път, знайте, че ще бъде така; но те ще ви сторят всички тези неща заради името Ми, понеже не познават Онзи, Който ме е пратил..” Забележете нещо тук: „те ще ви сторят всички тези неща (казва Той), защото вярват, че Аз съм просто един обикновен човек и не знаят кой ме е пратил – те не познават Отца, Който стои зад това”.
Тази трудност – виждането на Бога в Христа – е другият огромен проблем за хората. Бог ли е Христос? Спомням си, как преди да вляза в Църквата нямах никакви проблеми да приема Христос като учител, Който – о.к. – е казал някои неща, може би е прекалил в някои случаи.. фантазирайки за Себе Си в повече от възможностите Си, очевидно… както и да е, аз Го възприемах така… до Буда, до Мохамед, хайде и Него да Го включим там..
превод от английски: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
