Постинг
12.11.2013 14:06 -
Старец Йероним Егински: Ти си виновна за болестта на детето
Старец Йероним Егински: Ти си виновна за болестта на детето
Неделя, 10 Ноември 2013 15:50
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=620%3A2013-11-10-13-54-36&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Веднъж, когато вече имахме малко братство тук в Бостън, с нас контактуваше една страдаща майка от вътрешността на Америка, която живееше на повече от две хиляди мили от нас. Тя имаше малко тригодишно дете, което боледуваше от рак. Понякога се обаждаше по телефона, понякога ни пишеше. Някой и беше казал за нашия манастир и тя търсеше помощ – да се молим за оздравяването на детето и. Понякога ни изпращаше дрехи на детето или кърпички, за да ги оставяме върху светите мощи и да четем молитви, а после да и ги връщаме обратно – може би пък щеше да се случи някое чудо.
Изпратихме и елей от кандилото на св. Нектарий и от това на св. Йоан Руски и колкото можехме, я утешавахме. Жената беше гъркиня, но родена в Америка и не знаеше добре гръцки. Често пъти ни питаше по телефона, защо детето и се родило с рак, и с какво е съгрешила, че страда така. Защо Бог допуска да страда едно невинно създание; ние и отговаряхме, че това са Божии решения, а ние не сме Бог, за да знаем Неговата премъдрост. Но тя пак ни говореше: „Нима не съществува Божий човек, за да ми отговори?“ Ние и казахме, че сме грешни хора и не познаваме такъв човек. Много пъти ни питаше, та веднъж и казах: „Недей да се трудиш напразно, защо ни притесняваш от толкова далече? Постоянно се молим, но Бог не ни чува. Тук в Америка не познаваме такъв човек, който би могъл да отговори на въпросите ти. В Гърция има един старец, на същия остров, от където е и св. Нектарий, но е много далече от дома ти, на осем хиляди мили, а и освен това, не знае английски“.
Това беше достатъчно. Тя не губеше време, толкова голяма беше болката и, че се качи в самолета и отиде в Гърция. Стигна в Егина. Намери един таксиметров шофьор, който знаеше малко английски, а и тя знаеше малко гръцки и се отправи към покоите на стареца. Не го намери там. Беше слязъл в центъра на пазар. Отправи се и тя към центъра и накрая намери стареца по пътя. Започна чрез шофьора да му разказва за мъката си и че е чула от нас за него.
Старецът и рече:
- Ти си виновна за болестта на детето, защото остави законния си мъж и си намери друг. Мъжът ти не прекрати брака, но ти се залюби с друг. Сега защо плачеш? Твоето детенце е невинно. То със сигурност ще се спаси. Ще бъде с ангелите. Но ако и ти искаш – спасявай се. Бог обича всички и иска всички да се спасят. Дадена ти е възможност да се покаеш и спасиш. Преди да се разболее детето ти, спомняше ли си за Бога? Ходеше ли на църква? Кръстеше ли се? А сега постоянно се молиш. Дори и самолета хвана и измина толкова път, за да дойдеш и да се поклониш на св. Нектарий, да потърсиш помощ, да си кажеш страданията. Ако нямаше страдания, нямаше да се сетиш за Бога. Да, ако искаш сега, поправи се, стани добра християнка. Твоето дете принадлежи на Бога, няма да остане повече в този лъжовен свят. Недей да тъжиш. Винаги благодари на Бога и Го прославяй.
Когато се върна, самата тя дойде при мен и ми разказа за срещата си със стареца. Не след дълго нейното дете се упокои, както и беше казал старецът. От къде да знам аз живота на тази жена?! През живота си съм се запознавал с шестима свети хора, прозорливи, но дарът на прозорливост и пророкуване у старец Йероним беше по-силен от на всички други.
Из "Γέροντας Ιερώνιμος ό Ησιχαστής της Αίγινας, Αθήνα, 2001.", Π. Μπότσης, източник: http://crkvaveles.wordpress.com, превод от гръцки: свещ. Яни Мулев, превод от македонски: Мартин Димитров
Неделя, 10 Ноември 2013 15:50
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=620%3A2013-11-10-13-54-36&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Веднъж, когато вече имахме малко братство тук в Бостън, с нас контактуваше една страдаща майка от вътрешността на Америка, която живееше на повече от две хиляди мили от нас. Тя имаше малко тригодишно дете, което боледуваше от рак. Понякога се обаждаше по телефона, понякога ни пишеше. Някой и беше казал за нашия манастир и тя търсеше помощ – да се молим за оздравяването на детето и. Понякога ни изпращаше дрехи на детето или кърпички, за да ги оставяме върху светите мощи и да четем молитви, а после да и ги връщаме обратно – може би пък щеше да се случи някое чудо.
Изпратихме и елей от кандилото на св. Нектарий и от това на св. Йоан Руски и колкото можехме, я утешавахме. Жената беше гъркиня, но родена в Америка и не знаеше добре гръцки. Често пъти ни питаше по телефона, защо детето и се родило с рак, и с какво е съгрешила, че страда така. Защо Бог допуска да страда едно невинно създание; ние и отговаряхме, че това са Божии решения, а ние не сме Бог, за да знаем Неговата премъдрост. Но тя пак ни говореше: „Нима не съществува Божий човек, за да ми отговори?“ Ние и казахме, че сме грешни хора и не познаваме такъв човек. Много пъти ни питаше, та веднъж и казах: „Недей да се трудиш напразно, защо ни притесняваш от толкова далече? Постоянно се молим, но Бог не ни чува. Тук в Америка не познаваме такъв човек, който би могъл да отговори на въпросите ти. В Гърция има един старец, на същия остров, от където е и св. Нектарий, но е много далече от дома ти, на осем хиляди мили, а и освен това, не знае английски“.
Това беше достатъчно. Тя не губеше време, толкова голяма беше болката и, че се качи в самолета и отиде в Гърция. Стигна в Егина. Намери един таксиметров шофьор, който знаеше малко английски, а и тя знаеше малко гръцки и се отправи към покоите на стареца. Не го намери там. Беше слязъл в центъра на пазар. Отправи се и тя към центъра и накрая намери стареца по пътя. Започна чрез шофьора да му разказва за мъката си и че е чула от нас за него.
Старецът и рече:
- Ти си виновна за болестта на детето, защото остави законния си мъж и си намери друг. Мъжът ти не прекрати брака, но ти се залюби с друг. Сега защо плачеш? Твоето детенце е невинно. То със сигурност ще се спаси. Ще бъде с ангелите. Но ако и ти искаш – спасявай се. Бог обича всички и иска всички да се спасят. Дадена ти е възможност да се покаеш и спасиш. Преди да се разболее детето ти, спомняше ли си за Бога? Ходеше ли на църква? Кръстеше ли се? А сега постоянно се молиш. Дори и самолета хвана и измина толкова път, за да дойдеш и да се поклониш на св. Нектарий, да потърсиш помощ, да си кажеш страданията. Ако нямаше страдания, нямаше да се сетиш за Бога. Да, ако искаш сега, поправи се, стани добра християнка. Твоето дете принадлежи на Бога, няма да остане повече в този лъжовен свят. Недей да тъжиш. Винаги благодари на Бога и Го прославяй.
Когато се върна, самата тя дойде при мен и ми разказа за срещата си със стареца. Не след дълго нейното дете се упокои, както и беше казал старецът. От къде да знам аз живота на тази жена?! През живота си съм се запознавал с шестима свети хора, прозорливи, но дарът на прозорливост и пророкуване у старец Йероним беше по-силен от на всички други.
Из "Γέροντας Ιερώνιμος ό Ησιχαστής της Αίγινας, Αθήνα, 2001.", Π. Μπότσης, източник: http://crkvaveles.wordpress.com, превод от гръцки: свещ. Яни Мулев, превод от македонски: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
