Постинг
16.10.2013 07:05 -
Покъртителната история на един успял български емигрант
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 755 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2013 19:40
Прочетен: 755 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 29.11.2013 19:40
Покъртителната история на един успял български емигрант
14 октомври 2013
От e-burgas
http://e-burgas.com/archives/59095
От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.
Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.
Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.
Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.
Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.
Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.
Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.
Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.
Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.
Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.
България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.
Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.
Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.
Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.
България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.
Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
От Dimitar Stavrev
МОЯТ КОМЕНТАР :
Само за едно не е помислил. Кого ще завари в България?! Защото, докато си живуркат в чужбина, оставили Родината си, други идват и остават в нея, оценили това, което Бог е сътворил.
Най-милото на тоя свят е това, с което Бог ни е дарил - Родината, родителите, децата и внуците ни. Те с пари не се купуват!!! Загубиш ли ги, душата ти осакатява!
14 октомври 2013
От e-burgas
http://e-burgas.com/archives/59095
От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.
Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.
Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.
Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.
Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.
Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.
Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.
Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.
Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.
Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.
България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.
Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.
Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.
Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.
България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.
Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
От Dimitar Stavrev
МОЯТ КОМЕНТАР :
Само за едно не е помислил. Кого ще завари в България?! Защото, докато си живуркат в чужбина, оставили Родината си, други идват и остават в нея, оценили това, което Бог е сътворил.
Най-милото на тоя свят е това, с което Бог ни е дарил - Родината, родителите, децата и внуците ни. Те с пари не се купуват!!! Загубиш ли ги, душата ти осакатява!
Следващ постинг
Предишен постинг
Стихотворението е много хубаво, но като пуснеш първите строфи и излиза "Блян" на Божидар Коцев и "Покъртителната история на един български емигрант"от Димитър Ставрев Кой е автора всъщност? Или" победата има много бащи а поражението винаги е сираче" На автора -чест и почитания; на преписвача срам и безчестие! Който и да е от двамата
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
