Постинг
06.10.2013 21:01 -
КНИГА "ЕКЛИСИАСТ /ПРОПОВЕДНИК/" глава 3
ГЛАВА 3.
1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.,
16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.,
16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
