Alex Res
"...ЗАЯВЯВАМЕ:
 1. Осъждаме категорично поругаването на 120(сто и двадесет) стародавни църкви, белокаменните 11(единадесет) манастира, 136(сто тридесет и шестте осветени параклиса), 211(двеста и единадесет начални училища), двете мъжки и една девическа гимназия и избиването на достолепните 226(двеста двадесет и шест) свещеника и 333(триста тридесет и три) учители заедно със стотици хиляди невинни жени, деца, старци и мирно беззащитно българско и арменско население. Категорично окачествяваме проведените в нарушение на Лондонския мирен договор през 1913 г. деяния срещу българи и арменци за геноцид.
 2. Обявяваме прогонването през 1913 г. на над 1 360 000 самоопределили се българи, арменци и християни от родните им, законни към 1912 г. в границите на Одринския вилает имоти, за геноцид съпроводен с етническо прочистване.
 3. Призоваваме Турската и Българската държави да направят необходимото за връщане на имотите в реални граници, за заплащане на пропуснати ползи и наеми от тях в продължение на 100 години и компенсиране потомците на жертвите на геноцида. Опитът той да се покрие с давност от Турска страна, прехвърля вината от турските политици върху българските им колеги..."
Elena Vatashka
100 години страдание и забрава. Докога!?

 [Описание]

 ДЕКЛАРАЦИЯ ОСЪЖДАЩА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРСКИТЕ ХРИСТИЯНИ И АРМЕНЦИТЕ И НЕСПРАВЕДЛИВОТО ОТНЕМАНЕ И ЕКСПЛОАТИРАНЕ НА ИМОТИТЕ ИМ В ОДРИНСКО ОТ 1913г. ДО СЕГА

 Ние, като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световната мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата;
 – като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Приетата на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A (III) на Общото събрание на ООН Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, ратифицирана от България с Указ № 300 от 23.06.1950 г.и от Турция на 31 юли 1950;
 – като изразяваме огромното си съжаление за това, че от лятото на 1913г в продължение на 100 години, Българската и Турската държави не съумяха да накажат виновниците, нито да върнат на жертвите насилствено отнетите им имоти, нито да компенсират по подобаващ начин отнетите човешки животи, нито насилията и униженията и осакатяванията от всякакъв характер
 – като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност,
 ЗАЯВЯВАМЕ:
 1. Осъждаме категорично поругаването на 120(сто и двадесет) стародавни църкви, белокаменните 11(единадесет) манастира, 136(сто тридесет и шестте осветени параклиса), 211(двеста и единадесет начални училища), двете мъжки и една девическа гимназия и избиването на достолепните 226(двеста двадесет и шест) свещеника и 333(триста тридесет и три) учители заедно със стотици хиляди невинни жени, деца, старци и мирно беззащитно българско и арменско население. Категорично окачествяваме проведените в нарушение на Лондонския мирен договор през 1913 г. деяния срещу българи и арменци за геноцид.
 2. Обявяваме прогонването през 1913 г. на над 1 360 000 самоопределили се българи, арменци и християни от родните им, законни към 1912 г. в границите на Одринския вилает имоти, за геноцид съпроводен с етническо прочистване.
 3. Призоваваме Турската и Българската държави да направят необходимото за връщане на имотите в реални граници, за заплащане на пропуснати ползи и наеми от тях в продължение на 100 години и компенсиране потомците на жертвите на геноцида. Опитът той да се покрие с давност от Турска страна, прехвърля вината от турските политици върху българските им колеги.
 Декларацията да бъде приета от 42-ото Народно събрание по случай 100 годишнината от Цариградския договор и последвалите събития на етническо прочистване от българи и арменци на Одринска и Цариградска области.
 Прикриването на историческата истина за трагичните за българския и арменския народи събития, както и отказът на Турция да признае своята историческа вина и да поеме моралните и материални последствия от извършения геноцид, са абсолютно несъвместими с евроатлантическите ценности. Подобно поведение е непреодолима пречка за една страна, която желае да се присъедини към семейството на държавите-членки на Европейския съюз.