Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2013 21:04 - СХИМОНАХИНЯ АНТОНИЯ И ВСЕНАРОДНАТА БЕДА НА ДЕТЕУБИЙСТВОТО. МОЛИТВИ НА ЛЮБОВТА ЗА УБИТИТЕ МЛАДЕНЦИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2531 Коментари: 0 Гласове:
0



СХИМОНАХИНЯ АНТОНИЯ И ВСЕНАРОДНАТА БЕДА НА ДЕТЕУБИЙСТВОТО. МОЛИТВИ НА ЛЮБОВТА ЗА УБИТИТЕ МЛАДЕНЦИ

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=686125068065505&set=a.102926803052004.6229.100000040549854&type=1



 Старицата схимонахиня Антония (1904-1998 г.)
 казваше по откровение свише: много неуредици в личния и обществения живот, болести и трагедии са свързани с масовия грях на аборта – извършеният грях умножава правата на дявола в живота на лекомислените детеубийци.

 Матушка водеше хората към искрено покаяние, молеше се за тях – и след горещите и съкрушени молитви на съгрешилите, техният живот се поправяше пред очите им, както и животът на техните близки, и душите им, сякаш отхвърлили тежък камък от себе си, се устремяваха към Бога.
 Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга. Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне (Иак. 4:8-10).
 „Всички ваши беди ще ви съпътстват, докато не измолите децата си. Всичко в живота ви ще бъде зле”. – казвала матушка на Надежда Р. След като измолила своите деца, тази жена по благословение на матушка се молила и за ближните си. И действително, животът около нея започнал да се поправя.
 Валентина К. дошла при матушка, защото се страхувала, че ще изгуби по-малкия си син на 27 години, който страдал от тежка алергия, преминаваща в астма. Оплакала се също, че и майка щ боледува, че се безпокои от предстоящото раждане на снаха си, заради крехкото щ телосложение, че по-големият щ син не вярва в Бога. „Ще повярва” – успокоила я матушка. Като узнала за абортите на Валентина, назовала по-голяма бройка и казала: „Измолвай греховете и на майка си, тя боледува заради тях”. Вкъщи Валентина попитала майка си за броя на абортите…
 „Бях потресена – матушка назова именно толкова, колкото бяхме погубили аз и майка ми, двете заедно. Започнах да измолвам абортите си. Много плачех. От поклони и коленичене ме заболя сърцето. Но пристъпите на сина ми спряха. Снаха ми имаше тежко раждане, но всичко мина благополучно. Мама няколко пъти беше на умиране. А сега помага на снаха ми – сякаш щ пораснаха криле. Какъв тежък труд е поела върху себе си матушка Антония, като е отдала себе си в служене на нашия Господ Бог Иисус Христос!”
 Бог и светиите ни учат, че коренът на всички грехове е гордостта – безразсъдната вяра, че човек и човечеството могат да решават проблемите си без Бога. Не така е мислел светият народ във времената на благочестието. „Без Бога нито стъпка”, „Бог се противи на горди, а на смирени дава благодат” – ни учи Писанието.
 Безумното бягство от Бога, от източника на светлината, от разумността, от красотата на живота и любовта – като помрачава ума, сърцето и волята – ражда неприязън, злоба, омраза, подозрителност към всички и всичко. В тъмния, напомнящ ада живот народът стига до грехове, които зоват към Бога за отмъщение: обезумелият народ започва да убива собствените си деца, като казва: „какво толкова”? Но убийството, както и другите произтичащи от него грехове, укрепяват техния корен – гордостта, и затруднява покаянието.
 Доказано е, че всички методи на изтребване на младенците в майчината утроба им причиняват нетърпими мъки – независимо дали ще бъда разкъсване с кюрета, или с накрайника на вакуум с остри краища, изгаряне на кожата с концентриран киселинен разтвор или пък с други изтънчени методи на убийство. И ние непокаялите се лицемери от четвърто поколение, закоравели детеубийци, се осмеляваме да просим и да очакваме нещо от Бога?
 Даже вярващите понякога са лекомислени и не си дават отчет за чудовищността на този грях. Да убиеш живот, изтъкан в утробата от Божията любов! Преди да те образувам в утробата, Аз те познах (Иер. 1:5). Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги за записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше (Пс. 138:15,16).
 Останките от младенците цинично се изхвърлят в канализацията, изхвърлят се на боклука. Но особено кощунствен е фактът, че процъфтява официална престъпна фетална терапия, която изготвя „лекарства” и козметика от убитите младенци със съмнителен (все още недоказан от никого) лекарствен ефект. Някои тъкани, например мозъкът, се изтегля с игла от главата на още живия ембрион. Всичко това се върши в угода на дявола. Само той може да внуши подобно нещо на хората. Това е „по-смело” от цинизма на Маяковски: „Стар е – да бъде убит! Черепите – за сапунерки”, макар и да е плод на все същото сатанистично богоборчество. Маяковски все пак не е призовавал към канибализъм. А сега хората сами – в стремежа си към измамно подмладяване и възстановяване на половата активност – изяждат децата си! Канибализмът, като елемент на сатанизма окончателно предава хората (и страната!) в пълната власт на дявола.
 Дяволът получава разширени права върху съгрешилите с греха на аборта жени (и върху мъжете, склонили ги към аборт), както и възможността да ги мъчи като убийци.
 Матушка ясно виждаше това, казваше го на хората. Знанието за измъчването на човека от бесовете, развързвано от греха на аборта, и заедно с това виждането на пътищата за покаяние и освобождаване с Божията помощ на хората от дяволския плен с Божията сила, а също и възстановяването и възрастването в Божията любов, която всичко покрива изправя, преобразява – това е най-важното, от нейния опит като старица, за съгрешилите.
 Ако жената е подложила детето си на непоносимо мъчителна смърт, може ли нейната собствена смърт да бъде лека?
 Неразкаяният грях на аборта има последици и оттатък гроба. Много духовни старци, а също и матушка са виждали страшна картина: измъчващите се погубени младенци чакат кога техните майки убийци, след като егоистично изживеят своето време без тях, ще заемат тяхното място, а те самите ще излязат от тъмниците.
 Убитите младенци просят да се молим за тях: „Молим и вас, свещеници и учители, молете се за нас, за да не погинем ние и нашите родители. Просете в молитва от Бога, да ни отмине тази тревога”.
 Ако грехът на детеубийството е толкова голям, как да измолим прошка за него, с какво да го изличим?
 Господ отпуска греховете в тайнството на църковната изповед и покаяние. То трябва да бъде действително, искрено, а не формално. Бог вижда не само в думите, но вижда и в сърцето.
 Матушка подготвяше сърцето за покаяние, учеше жените да се молят за погубените деца със сълзи, с голям плач на сърцето. Всеки път тя намираше такива думи и такава мярка, каквато човекът можеше да понесе. С по-плахите във вярата или с чувствителните и ранимите тя говореше меко, даже с необикновена нежност и топлота, с нескривано съчувствие. Но матушка изобличи една ревностна жена много сурово, като я бичува със страшните думи: „Ти уби йерей!”
 Основната трудност на молитвите за измолване на убитите младенци е духовна. Матушка не ги даваше на всеки. Мнозина, които я познаваха от дълги години, никога не са чували за тях. Защо? Изглежда тя е имала известие свише – кого могат да преобразят тези молитви, а за кого ще бъдат безполезни или духовно опасни. Първата опасност е студенината и формалното изпълнение на молитвите, без любов към младенците, без съзнание за тежестта на греха, с ефект на лъжливо успокоение. Втората опасност е отмъстителното нападение на тъмните сили, особено силно в случаите, когато се измолват чужди убити деца. Тук е нужно голямо мъжество и решимост в претърпяването на изкушенията – задача само за храбри и силни Христови воини.
 Царицата Небесна избра матушка Антония да воюва неотстъпно с този грях в Русия. Като духовно средство за борба с него матушка поставяше пробуждането у народа на силно покайно чувство, което извиква непримирима ненавист към греха и невъзможност да ги извършиш, - заради което Господ ще помилва Русия.
 Много жени в нашата страна (Русия – б.пр.) със сълзи пееха духовното стихотворение на матушка, което е изпълнено с дълбоко разкаяние за греха на аборта:
 Пред Теб, Небесни Отче,
 стоя сега в сълзи.
 Презряла съм света лъжовен
 и горчиво плача за греха си.


 Кандило тихо осветява
 в ъгъла разпнатия Христос.
 Съдия ми стана съвестта -
 разпънах аз Христа.


 И няма вече във душата радост,
 хлад зимен вятърът навява…
 Сърцето пусто е, утеха няма,
 Как да започна да се моля?!


 Дванадесет деца в себе си убих,
 всичките престоли с кръв залях.
 Като блуден син при Теб се връщам.
 О, Боже, толкова съм грешна!


 О, сводове небесни,
 издайте глас и вие,
 Та моята молитва грешна
 по-скоро да стигне до Твореца…


 С поразителна откровеност са описани в духовния стих всички оттенъци на чувствата, които бушуват в душата на нещастната жена от безумното безчувствие към греха в момента на извършването му:


 Не знаех аз що върша,
 не знаех грях какъв приех.
 И цялата земя съм осквернила,
 къде бях аз тогава?
 До мъчителния вопъл на разкаянието: „Като блудния син при Теб се връщам. О, Боже, толкова съм грешна!”.
 Журналистката Татяна, след като се запознала с духовното стихотворение на матушка, я попитала: „Вие ли написахте това?” – „Видение имах.” – „За себе си ли писахте?” – „За всички…”
 От момента, в който Пресвета Богородица се явява на матушка, убитите младенци стават главна тема в живота на схимонахиня Антония. На Божията рабиня Ана. О. матушка казвала: „Това ми го даде Божията Майка – да измолвам младенците”.
 Подобно на нея старицата Варвара разказвала: „Това се случи, когато приех схима. Дойде Небесната Царица и ми казва: „Сега, Варварушка, ще измолваш младенците”… Пречистата махна с ръка… и аз видях друг свят. Видях огромен океан… Сред вълните на този океан имаше много хора. Като се вгледах – това били детски главички… После видях множество весели, добре облечени хора, вървящи на тълпа… Тези хора, без да обръщат внимание на своите чеда, със собствените си ръце ги хвърляха във водната бездна. Децата потъваха и викаха: „Майчице, татенце, защо ме захвърлихте?”.
 От сходствата на небесните свидетелства, дадени на схимонахините Варвара и Антония, ще отбележим следното: възможно е да се измолват погубените деца не само на живите, но и на вече починалите родители; след измолването дечицата се успокояват и се явяват насън в светли одежди на онези, които са се молили за тях. Същото се отнася и за немощните живи родители – някой друг може да изпълнява молитвите вместо тях, както хиляди пъти го е правила матушка.
 Сънищата не са доказателство. Несъмненото доказателство за богоугодността на молитвите на матушка е тяхната духовно-жизнена плодотворност. Сънищата са за първоначално ободряване на страдащите жени – известяване от Божието милосърдие, че това начало на покаянието е угодно на Бога.
 Съществува пряка връзка между мярата на молитвената покайна любов, принесена на Господа за убитите младенци, и тяхното състояние.
 Матушка по някакъв начин чувстваше това състояние и съответно дълбочината на покаянието на родителите - и понякога ги наказваше за формалното изпълнение на молитвеното правило, караше да повтарят молитвите и земните поклони.
 Животът на тези, които принесоха със сърдечно покаяние молитвите за децата си на Господа, се поправяше и външно, и вътрешно. Подобряваше се състоянието като цяло: изчезваха болести, умиряваха се семейните отношения, мъжете преставаха да пият, децата ставаха послушни.. И пред мнозина се отваряше пътят на духовното преуспяване.
 Чуждите грехове на аборта матушка приемаше като свои. Към абортите матушка причисляваше и помятанията.
 Беше щ даден велик дар на покайни сълзи. „Като отивам при някоя икона и ако не изплача чаша сълзи пред нея, не си тръгвам оттам… Пред всяка икона леех сълзи, защото ми беше жал за дечицата, защото съм нещастен човек” – разказвала матушка на журналистката Татяна.
 Веднъж – това се случи в Москва – тя стояла в храма „Воскресение словущее” на улица „Нежданова” (по-рано и сега – Успенский вражек), пред почитаната икона „Взыскание погибших” („Търсеща погиналите”). И вижда – Богородица отвръща лика Си от нея.
 На следващия ден рано сутринта, по тъмно, тя дошла в същия храм. Помолила познатия пазач да не пуска никой друг И на колене, в уединено предстоене пред чудотворния образ на Богородица, горещо и дълго плакала, обилно оросявала пода със сълзи, и се молела за погубените деца.
 Някой се приближил зад нея, докоснал я по рамото. Като се огледала, матушка видяла Жена в игуменско одеяние и две монахини, които стояли по-надалеч, до свещопродавницата.
 Жената щ казала: „Защо плачеш така? Чуй, ще ти помогна. Има само три гряха, които не се прощават: хулата против Светия Дух, самоубийството и гордостта.” И разказала на матушка как да се моли за убитите младенци, като посочила иконата. Анастасия (името на матушка преди пострижението) почувствала дълбок покой и се преизпълнила с гореща благодарност към наставницата.
 Направила земен поклон пред образа на Божията Майка, огледала се и видяла, че е сама в църквата. Отишла при пазача: „Кой беше в храма?” – „Никой не е могъл да влезе, всичко беше заключено.” – „Виж, по плочите на пода са моите следи от дъжда, а ето тук е минал още някой.” – „На какво се учудваш, щом тук кандилата сами се палят!” – щ отговорил човекът.
 Анастасия казала молитвите за младенците, дарувани щ от Богородица. Помолила една машинописка да разпечата няколко екземпляра, и от тях направила над хиляда копия. Анастасия отишла с тях в Почаев, разказала всичко на духовния си отец Кукша, който я благословил да се моли за убитите младенци. Раздавала молитвите и на други жени, жадуващи покаяние.
 Тя самата до последните дни на живота си не престанала да се моли за всички погубени младенци. И получавала все повече видими свидетелства за благотворността на молитвите, които изправят живота на майките и семействата им, и с още по-голяма настойчивост заставяла всички, които имат сили, да постоянстват в молитвата, да се молят.
 Десет години преди смъртта си в лека дрямка матушка имала видение: върви Божията Майка, а след нея голямо множество малки деца, съвсем мънички. Божията Майка посочила матушка Антония и казала: „Това е вашата кръстница, тичайте при нея”. Мъничетата я обкръжили, притиснали се към нея, галели я, казвали щ: „Ти си нашата кръстница, скъпа любима…”
 Блестящата педагогика на матушка ни разкрива кое основно звено в покаянието на жените обикновено е пропуснато – те нямат действена, ревностна любов към детето.
 Схимонахиня Варвара Вирицка също свидетелства: душата на младенеца след молитвата за нея се успокоява. Възстановява се съюзът на любовта. И веднага се поражда смирена, покайно-благодарствена любов към Господа и Пречистата Му Майка. Правилното покаяние унищожава тревогата, донася мир в сърцето. Сърцето се разширява и в този простор се радва на Бога и на намерената и успокоена душа на детето.
 •Написано от В.В. Медушевски „Схимонахиня Антония и всенародната беда на детеубийството” (със съкращения)•

 МОЛИТВИ НА ЛЮБОВТА ЗА УБИТИТЕ МЛАДЕНЦИ

 Всъщност правилцето започва от избора на име.
 На младенец, убит при аборта, трябва да се даде свято (християнско) мъжко име (може да е от имената, които са носили наши вече починали роднини) и да се молим по-нататък така:

 - Свети Иоане Кръстителю, кръсти моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ.

 - Света великомъченице Варваро, приобщи моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ.

 - Свети Симеоне Богоприемче, както си приел Христа в ръцете си, приеми и моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ.
 - Света Ано Пророчице, приеми като кръстница моя младенец (името), измъчван в утробата, седящ в тъмницата.

 За всеки младенец да се направят 160 земни поклона.
 Да се прочетат 48 пъти „Царю Небесни”;
 48 пъти „Отче наш”;

 48 пъти „Отвори ни вратите на милосърдието”;
 48 пъти Иисусовата молитва.

 Поклоните се разпределят по 40 след всяка една от молитвите, като при всеки поклон може да се казва „Господи Иисусе Христе, прости ми” или друга кратка молитва.

 Правилото да се повтори толкова пъти, колкото е броят на абортите.
 Хубаво е да се купи комплект от необходимите неща, употребявани при свето кръщение, и да се занесе в храма като дар за бедните деца.
 След това всеки ден до смъртта да се чете молитвата: „Господи, помилуй чедата ми, умрели в утробата ми. Господи Иисусе Христе Сине Божий, заради Твоето милосърдие, заради моята вяра и сълзи, кръсти ги в морето на Твоите щедрости и не ги лишавай от Твоята Божествена Светлина”
 (3 пъти на ден.)
 Следва пълният текст на посочените по-горе молитви:


 Както при всички молитви, изпълнявани килийно, е възможно да се започне с „обичайното начало” от молитвослова.
 1. Обичайно начало:
 В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
 Боже, бъди милостив към мене, грешната.
 Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички светии, помилуй нас.
 Амин.
 Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

 Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.
 Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин!
 Пресвета Троице, помилуй нас, Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, Светий, посети и изцели немощите ни, заради Твоето име!
 Господи, помилуй! (три пъти).
 Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин!
 Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
 2. Молитвата „Царю Небесни”:

 Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.
 3. Молитвата „Отче наш”:

 Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
 4. Молитвата „Отвори ни вратите на милосърдието”:

 Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице, та като се надяваме на Тебе, да не погинем, но да се избавим чрез Теб от беди, защото Ти си спасение на християнския род.
 5. Иисусова молитва:

 Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешната.


 •Написано от В.В. Медушевски „Схимонахиня Антония и всенародната беда на детеубийството” (със съкращения)•
 Всемирно православие
 Подбор: В. Нанева




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10821294
Постинги: 14695
Коментари: 2327
Гласове: 9036
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930