Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2013 20:06 - ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПОКРОВ НА БОЖИЯТА МАЙКА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.09.2013 13:30


ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПОКРОВ НА БОЖИЯТА МАЙКА
Версия за печат
Автор:   Архимандрит Тихон (Шевкунов)

http://www.pravmladeji.org/node/2069

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Светата Църква отбелязва празника на Покрова на Пресвета Богородица. Мнозинството от вас знаят, че този празник е възникнал в Гърция, в Константинопол. Във Влахернския храм свети Андрей, юродив заради Христа, известен тогава в Константинопол подвижник, по време на богослужение видял как Божията Майка стои над всички вярващи и държи над тях своя Покров, архиерейски омофор, невидимо покривайки всеки молещ се, намиращ се в храма, всеки, който, с цялата си душа, се стреми към Бога. Само двама човека видели това със своето духовно зрение: Андрей, юродив заради Христа, и неговия ученик. А останалите, както по-преди се молили, благочестиво стояли, внимавали в думите на молитвите. Но каква е разликата между тези двамата, които видели Пресвета Богородица, и всички, които с вяра стоят в храма и вярата възнася душите им към Бога?


В живота на всекиго от нас е имало такова свръхестествено събитие, едно или няколко, което несъмнено ни е уверило в съществуването на духовния свят, в това, че Господ Бог, Непостижимото Същество, Владетелят, Стопанинът на света управлява всички човешки съдби, привежда човека и в този свят, а от временния живот – към вечния живот. Пред Него всеки от нас ще даде отговор за изживяния живот, за всяко дело и даже за всяка мисъл, които сме сътворили и привнесли в този свят. И все пак е голяма е разликата между подвижника, Божия избраник, който живее в реалността на духовния свят, и нас, които само от време на време се удостояваме с особени откровения, с особени прозрения. В какво е тук тайната и в какво тук е недостойнството и недостатъкът ни?


Ние сме дошли днес в Божия храм, за да принесем жертва на Бога – с покаяние, с молитва, със свещ. Какво още човек може да даде на Бога? Въобще общението между Бога и човека може да бъде само на едно ниво, на нивото на жертва. Тук, в нашия храм, стои жертвеник на Бога, на който Бог принася Сам Себе Си в жертва за нас, целия Себе Си, така, както била принесена великата жертва на Голгота, когато Господ Иисус Христос Се умалил, Божеството Се умалило до състояние на човек и принесло Себе Си в жертва от любов към нас, за да ни изведе от състоянието на смърт в състоянието на вечен живот, към който ние всички сме призвани.


Ние всички знаем за жертвата Христова и всички с тази жертва живеем, но и от нас Господ очаква само жертви. Само жертвата – това, което ние отнемаме от себе си е важно и скъпо и отдаваме на някой друг, – е истински дар и истински признак за любов.


Съвременният човек, за нещастие, като правило, не е способен на жертва. Ние нямаме решимост да отсечем от себе си своите привички, които идват в разрез с Христовите заповеди, пречат на богообщението, които са пусти или вредни за нас. Но са твърде привични за нас, твърде скъпоценни са те за нашите страсти. И тези слабости, немощи, грехове, привички, а най-главното – нашата леност ние не можем да принесем в жертва на Бога, отсичайки ги от себе си. А Господ чака само това.


И ето хората идват в храма, и в първите години удивително плодоносен и силен духовен живот имат хората, познали Бога, дошли в Църквата и започнали да живеят нов живот. Защо? Защото първата ревност им дала сили да принесат в жертва на Бога предишните си привички и връзки, предишния си живот, и в замяна Господ им дарувал удивителна благодат и духовна сила, удивително прозрение и богообщение. А после, когато това идваме вече в състояние обичайно, обикновено, в норма, от нас се изискват нови жертви, но тях вече ги принасяме с по-голям и по-голям труд, и от това животът на християнина става малоплоден, все по-скучен. Той разбира, че трябва да принесе в жертва на Бога своите немощи и леност, и тогава отново ще започне силен и нов духовен живот, но ето тази крачка православните християни правят с огромен и огромен труд. А понякога се случва, че и до самата смърт човек се намира в раздвоено състояние, нямайки сили да прекрачи през своята гордост, през навика към леност, към нега, към удоволствия, които, изглежда, не са вече така греховни… Но за да се издигне на ново духовно стъпало, за да отсече своите страсти, е необходима такава жертва.


Юродивият заради Христа Андрей бил именно такъв човек, който посветил целия си живот на най-великото изкуство и, както пишат светите отци, на науката на науките – богообщението. И постепенно той отсичал всичко това, което заставало между него и Бога: страстите, гордостта, самомнението – и именно той се удостоил да види Пресвета Богородица. Преподобни Серафим Саровски, оптинските старци, светиите от нашето време, по които ние се ориентираме в своя духовен живот, всички те са живели и живеят с постоянна жертва, сами себе принасяйки в жертва на Бога.


Да ни даде Господ да се възвисим до този дух на светците, макар и отчасти, да ни даде Господ да разберем тайната, за която говори Спасителят: „милост искам, а не жертва”, то ест да възлезем на този духовен уровен, когато жертвата на Бога, принасяна в нас самите, да бъде като милост, като щастие и радост. На това са способни малцина, но към това е призван всеки от нас. Амин.


Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев



Тагове:   покров,   богородичен,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11536971
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930