Постинг
27.09.2013 13:44 -
Д-р Стамен Григоров – човекът, открил тайната зад българския еликсир на здравето
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 1126 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2013 13:52
Прочетен: 1126 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.09.2013 13:52
http://www.bulgarianhistory.org/dr_stamen_grigorov/
Д-р Стамен Григоров – човекът, открил тайната зад българския еликсир на здравето
Публикувано от bulgarianhistory на 02/12/2012 в Успехите на България, Учени · 1 Коментари
“Успехите на България” е рубрика, в която ще ви представяме постиженията на онези наши сънародници, които чрез силата на своя гений са достигнали висините на световния успех. Много от тях по един или друг начин са останали в сянката на историческите събития и са забравени от днешното общество, но ние ще се постараем да поправим тази грешка.
Лечебните свойства на българското кисело мляко са известни на човечеството от векове. Млечнокиселата ферментация се ползва от дълбока древност за цяр на редица болести, но едва през 1905г. научния труд на Стамен Григоров успява най-накрая да даде обяснение откъде идват лековитите качества на млечния продукт.
Снимка от студентските години на д-р Стамен Григоров (в средата)
Стамен Гигов Григоров се ражда 1878г. в с. Студен извор, Трънско. Завършва средното си образование в София, а после любознателността му и стремежът му към знания го отвеждат до различни краища на Стария континент. Той следва естествени науки в Монпелие, а докторантурата си по медицина прави в Женева. Още по време на следването си Григоров прави впечатление на много буден студент. Той бива забелязан и от проф. Масол – експерт по бактериология, който е толкова доволен от работата на младия българин, че решава да го направи свой асистент в университета. Професорът също така силно подкрепя изследванията, които провежда младият студент и горещо го насърчава в дейността му. Затова когато през 1905г. след дълги часове наблюдение Стамен Григоров изолира за пръв път “една пръчица”, професор Масол е силно развълнуван. Тази пръчица е бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus, която по-късно ще стане ясно, че е незаменима съставка за протичането на ферментацията на киселото мляко. Професорът още същия ден изпраща писмо до своя руски колега Илия Мечников, в което оповестява големия научен напредък на тогава едва 27-годишния Григоров.
Това откритие предизвиква международни реакции. По предложение на проф. Масол ученът бива удостоен от Женевския университет с грамота и паричнo възнаграждение. Публикува и свой писмен труд относно сензационното си откритие в списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд“. Тогава той нарича бактерията “Бацил А”. По-късно обаче тя ще бъде прекръстена от редица учени, но нито веднъж в пълното наименование няма да бъде пропуснато да се спомене името на българина, както и държавата, от която той прoизхожда. Така бактерията се сдобива с имената „термобактериум булгарикум“ през 1919г., „лактобацилус булгарикус“ (Григоров) през 1920г., „плокамобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1927г., „лактобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1949г., „бактериум булгарикум“ през 1962г.
По време на Балканската война служи като военен лекар
Огромният принос на Стамен Григоров не се ограничава само с откритието на млечнокиселата бактерия. Той е също така откривател на ваксината срещу туберколоза. Въпреки всички тези научни успехи, Григоров остава верен и на родината – по време на Балканската война служи като военен лекар. През Първата световна война отново бива мобилизиран на същата длъжност. За заслугите си към държавата във военно време той е награден с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст“.
Впечатляващото трудолюбие и висока ерудиция на доктора продължават да правят впечатление на представители на научните среди и в по-късните години на неговия живот. Затова и към него има отправени множество предложения за заемане на ключови ръководни позиции в различни висши учебни заведения и институти по света. Дългогодишният му покровител проф. Масол след пенсионирането си изявява желание българинът да заеме неговото място като ръководител на катедрата по бактериология в Женева. Той бива поканен и да ръководи Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия. Заради работата си върху ваксината срещу туберколоза пък бива поканен да работи в институт в Рим, посветен на изследвания върху болестта. В Швейцария и Англия също забелязват неговите постижения и му предлагат работно място, но той отхвърля всички тези предложения, защото е решен да работи в полза на родината си и остава в България, където работи в градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия, Варна и София.
Знаменитият български учен, дал толкова много за развитието на познанията на човечеството, умира през 1945г. Вестта за неговата смърт хвърля европейската научна общност в дълбок траур, но неговият значителен принос ще остане вечно, за да напомня за светлата му памет.
виж още: Откривателят на светове – Димитър Съселов
виж още: Академик Ангел Балевски – инженерът творец
Приятели, разчитаме на вас!
За тази една година силно вярваме, че сте разбрали за сериозните ни намерения. Готови сме на всичко, за да се развиваме и нищо няма да ни спре. Ще се радваме, ако имате възможност да ни подкрепите - това ще ни помогне да продължим да правим това, което обичаме и на което сме отдадени. Финансовият фактор не би могъл да ни попречи, но би могъл да ни забави, а ние не искаме да спираме и за секунда. За студенти като нас, един лев е достатъчен повод да сме удовлетворени от работата си и да ви благодарим от все сърце!
Разбери повече и ни подкрепи тук
КОМЕНТАРИ :
Zdravko Tsvetkov · Exper Food products at БИС/BDS Български институт за стандартизация
ИСТИНАТА ЗА ВАКСИНАТА ПРОТИВ ТУБЕРКУЛОЗАТА! Д-р Стамен Григоров започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“. Прекъсва изследванията си поради войните. В периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в Александровска болница в София. Всяка мед.сестра, фелдшер или студент по ветеринарна или хуманна медицина знае коя е ваксината против туберкулоза и тя по целия свят е една и се казва се казва BCG, в България и казваме по френски БЦЖ. "BCG" е съкращение на Bacillus of Calmette and Guйrin - на името на откривателите на ваксината: микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Д-р ВМ Камил Герин през 1906.Тази ваксина била приложена за първи път във Франция на новородено и е започнала масово да се прилага при хора в страната, а в годините след Втората световна война ваксинацията бързо се налага и в САЩ, Великобритания и Германия. Фактически Д-р Стамен Григоров прави паралелни изследвания, но изостава по независещи от него причини от Calmette и Guйrin съществено и чак през периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в Александровска болница в София.
Maria Ivan · Works at Royal Mail
...everywhere in Europe say ,,,greek yogurt ,not Bulgarian. Why??????
Мария Иван · Работи в Royal Mail... навсякъде в Европа казват,,,, гръцки кисело мляко, а не български. Защо??????
НАИСТИНА, ЗАЩО ?!
Д-р Стамен Григоров – човекът, открил тайната зад българския еликсир на здравето
Публикувано от bulgarianhistory на 02/12/2012 в Успехите на България, Учени · 1 Коментари
“Успехите на България” е рубрика, в която ще ви представяме постиженията на онези наши сънародници, които чрез силата на своя гений са достигнали висините на световния успех. Много от тях по един или друг начин са останали в сянката на историческите събития и са забравени от днешното общество, но ние ще се постараем да поправим тази грешка.
Лечебните свойства на българското кисело мляко са известни на човечеството от векове. Млечнокиселата ферментация се ползва от дълбока древност за цяр на редица болести, но едва през 1905г. научния труд на Стамен Григоров успява най-накрая да даде обяснение откъде идват лековитите качества на млечния продукт.
Снимка от студентските години на д-р Стамен Григоров (в средата)
Стамен Гигов Григоров се ражда 1878г. в с. Студен извор, Трънско. Завършва средното си образование в София, а после любознателността му и стремежът му към знания го отвеждат до различни краища на Стария континент. Той следва естествени науки в Монпелие, а докторантурата си по медицина прави в Женева. Още по време на следването си Григоров прави впечатление на много буден студент. Той бива забелязан и от проф. Масол – експерт по бактериология, който е толкова доволен от работата на младия българин, че решава да го направи свой асистент в университета. Професорът също така силно подкрепя изследванията, които провежда младият студент и горещо го насърчава в дейността му. Затова когато през 1905г. след дълги часове наблюдение Стамен Григоров изолира за пръв път “една пръчица”, професор Масол е силно развълнуван. Тази пръчица е бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus, която по-късно ще стане ясно, че е незаменима съставка за протичането на ферментацията на киселото мляко. Професорът още същия ден изпраща писмо до своя руски колега Илия Мечников, в което оповестява големия научен напредък на тогава едва 27-годишния Григоров.
Това откритие предизвиква международни реакции. По предложение на проф. Масол ученът бива удостоен от Женевския университет с грамота и паричнo възнаграждение. Публикува и свой писмен труд относно сензационното си откритие в списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд“. Тогава той нарича бактерията “Бацил А”. По-късно обаче тя ще бъде прекръстена от редица учени, но нито веднъж в пълното наименование няма да бъде пропуснато да се спомене името на българина, както и държавата, от която той прoизхожда. Така бактерията се сдобива с имената „термобактериум булгарикум“ през 1919г., „лактобацилус булгарикус“ (Григоров) през 1920г., „плокамобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1927г., „лактобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1949г., „бактериум булгарикум“ през 1962г.
По време на Балканската война служи като военен лекар
Огромният принос на Стамен Григоров не се ограничава само с откритието на млечнокиселата бактерия. Той е също така откривател на ваксината срещу туберколоза. Въпреки всички тези научни успехи, Григоров остава верен и на родината – по време на Балканската война служи като военен лекар. През Първата световна война отново бива мобилизиран на същата длъжност. За заслугите си към държавата във военно време той е награден с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст“.
Впечатляващото трудолюбие и висока ерудиция на доктора продължават да правят впечатление на представители на научните среди и в по-късните години на неговия живот. Затова и към него има отправени множество предложения за заемане на ключови ръководни позиции в различни висши учебни заведения и институти по света. Дългогодишният му покровител проф. Масол след пенсионирането си изявява желание българинът да заеме неговото място като ръководител на катедрата по бактериология в Женева. Той бива поканен и да ръководи Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия. Заради работата си върху ваксината срещу туберколоза пък бива поканен да работи в институт в Рим, посветен на изследвания върху болестта. В Швейцария и Англия също забелязват неговите постижения и му предлагат работно място, но той отхвърля всички тези предложения, защото е решен да работи в полза на родината си и остава в България, където работи в градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия, Варна и София.
Знаменитият български учен, дал толкова много за развитието на познанията на човечеството, умира през 1945г. Вестта за неговата смърт хвърля европейската научна общност в дълбок траур, но неговият значителен принос ще остане вечно, за да напомня за светлата му памет.
виж още: Откривателят на светове – Димитър Съселов
виж още: Академик Ангел Балевски – инженерът творец
Приятели, разчитаме на вас!
За тази една година силно вярваме, че сте разбрали за сериозните ни намерения. Готови сме на всичко, за да се развиваме и нищо няма да ни спре. Ще се радваме, ако имате възможност да ни подкрепите - това ще ни помогне да продължим да правим това, което обичаме и на което сме отдадени. Финансовият фактор не би могъл да ни попречи, но би могъл да ни забави, а ние не искаме да спираме и за секунда. За студенти като нас, един лев е достатъчен повод да сме удовлетворени от работата си и да ви благодарим от все сърце!
Разбери повече и ни подкрепи тук
КОМЕНТАРИ :
Zdravko Tsvetkov · Exper Food products at БИС/BDS Български институт за стандартизация
ИСТИНАТА ЗА ВАКСИНАТА ПРОТИВ ТУБЕРКУЛОЗАТА! Д-р Стамен Григоров започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“. Прекъсва изследванията си поради войните. В периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в Александровска болница в София. Всяка мед.сестра, фелдшер или студент по ветеринарна или хуманна медицина знае коя е ваксината против туберкулоза и тя по целия свят е една и се казва се казва BCG, в България и казваме по френски БЦЖ. "BCG" е съкращение на Bacillus of Calmette and Guйrin - на името на откривателите на ваксината: микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Д-р ВМ Камил Герин през 1906.Тази ваксина била приложена за първи път във Франция на новородено и е започнала масово да се прилага при хора в страната, а в годините след Втората световна война ваксинацията бързо се налага и в САЩ, Великобритания и Германия. Фактически Д-р Стамен Григоров прави паралелни изследвания, но изостава по независещи от него причини от Calmette и Guйrin съществено и чак през периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в Александровска болница в София.
Maria Ivan · Works at Royal Mail
...everywhere in Europe say ,,,greek yogurt ,not Bulgarian. Why??????
Мария Иван · Работи в Royal Mail... навсякъде в Европа казват,,,, гръцки кисело мляко, а не български. Защо??????
НАИСТИНА, ЗАЩО ?!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
