Постинг
20.09.2013 07:01 -
Знаете ли колко е опасна завистта?
Elisaveta Miteva
Знаете ли колко е опасна завистта?
Тя е отрова, която човек вкарва в себе си на малки дози, а понякога и не толкова малки. До известно време може да му се размине безнаказано, но след това настъпва своеобразната “интоксикация” - самоотравянето със завист. Особено “черната завист” - тя може да изкара човек от равновесие, да го разболее, да го подлуди.
Понякога острият пристъп на завист може да продължи секунди, но последствията ще се усещат години наред. И то пак заради стресовите хормони, пред които защитните сили на организма се оказват безсилни да потушат пламъка на тази бурна реакция. Още по-страшно е, ако завистта се превърне в параноя.
На всяка цена трябва да се избавите от това разяждащо чувство. Първо, осъзнайте, че всеки човек има своите качества и достойнства, с които превъзхожда другите хора. Не забравяйте това, ако сте позволили такова страшно чувство да се загнезди у вас и да ви тормози.
Второ, повишете самочувствието си. Сравнявайте своите постижения със своите собствени възможности, а не с нечии чужди. И всеки ден се радвайте на своя макар и малък успех. Не се упреквайте обаче. Че кой не върши грешки? Практически всеки неуспех може да се възприеме и разгледа като стимул за нови усилия и победи.
Трето. Няколко пъти в тази статия го казваме: в момент на такова чувство седнете на креслото, по-скоро се излегнете, отпуснете се, затворете очи и опитайте да си се представите в най-приятната за вас обстановка. Мислете за хубави неща.
Четвърто. Научете се да се радвате на успехите на другите - приятели, колеги, близки. Това е много трудно, но ужасно полезно за вас, които сте попаднали в лапите на това най-коварно чувство - завистта.
Знаете ли колко е опасна завистта?
Тя е отрова, която човек вкарва в себе си на малки дози, а понякога и не толкова малки. До известно време може да му се размине безнаказано, но след това настъпва своеобразната “интоксикация” - самоотравянето със завист. Особено “черната завист” - тя може да изкара човек от равновесие, да го разболее, да го подлуди.
Понякога острият пристъп на завист може да продължи секунди, но последствията ще се усещат години наред. И то пак заради стресовите хормони, пред които защитните сили на организма се оказват безсилни да потушат пламъка на тази бурна реакция. Още по-страшно е, ако завистта се превърне в параноя.
На всяка цена трябва да се избавите от това разяждащо чувство. Първо, осъзнайте, че всеки човек има своите качества и достойнства, с които превъзхожда другите хора. Не забравяйте това, ако сте позволили такова страшно чувство да се загнезди у вас и да ви тормози.
Второ, повишете самочувствието си. Сравнявайте своите постижения със своите собствени възможности, а не с нечии чужди. И всеки ден се радвайте на своя макар и малък успех. Не се упреквайте обаче. Че кой не върши грешки? Практически всеки неуспех може да се възприеме и разгледа като стимул за нови усилия и победи.
Трето. Няколко пъти в тази статия го казваме: в момент на такова чувство седнете на креслото, по-скоро се излегнете, отпуснете се, затворете очи и опитайте да си се представите в най-приятната за вас обстановка. Мислете за хубави неща.
Четвърто. Научете се да се радвате на успехите на другите - приятели, колеги, близки. Това е много трудно, но ужасно полезно за вас, които сте попаднали в лапите на това най-коварно чувство - завистта.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
