Постинг
18.09.2013 15:03 -
МИРОВАРЕНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
МИРОВАРЕНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Версия за печат
Автор: Александра Карамихалева
http://www.pravmladeji.org/node/1014
За времето на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През ХIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким III и патриарх Калист I (+1363) се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара.
През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. На 28 февруари 1870 г. излезнал историческият ферман на султан Абдул Азис, с който била призната самостойността на Българската църква като екзархия. По силата на глава 7 от фермана Църквата ни трябвало да получава свето миро от Цариградската патриаршия, но схизмата, наложена две години и половина по-късно, направила невъзможно изпълнението на това изискване.
До вдигането на схизмата неофициално получаваме свето миро от Руската (за първи път миро донася екзарх Антим I през 1879 г.), Румънската и Сръбската църква. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на главата на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква 10 литра свето миро в специален съд, наречен “алабастър”. През 1949 г. Румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ 5,5 литра свето миро.
С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
ПЪРВО МИРОВАРЕНЕ
На 6 април 1950 година, Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни.
Правото да приготвя и освещава св. миро имат само автокефалните църкви. След като Българската православна църква през 1945 г. чрез специален томос е призната за автокефална от Църквата-майка Вселенската патриаршия, БПЦ добива и правото сама да освещава миро.
Подготовката за мироваренето е възложена на специална комисия, в която освен духовници са включени и инженер-химик и аптекар. Както свидетелства тогавашният началник на Богослужебния отдел към Светия Синод архим. Николай (ЦВ бр. 14-15, 1950), съдействие на комисията оказват и редица официални лица и институции. Благодарение на тях много от трудностите по набавянето на необходимите материали са преодолени и няколко дена преди Цветница цялата предварителна работа е свършена.
На 3 април, Велики понеделник, след светата Литургия на преждеосветените Дарове, наместник-председателят на Светия Синод Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Паисий, придружен от високопреосвещените членове на Светия Синод в пълен състав, както и от намиращите се в София епископи и свещенослужители, облечени в пълно свещено одеяние, излизат от централния олтар на ПКСХП “Св. Александър Невски” и в лития се отправят към притвора.
Притворът, където е определено да стане мироваренето, е празнично украсен със светлини, килими, цветя и зеленина. Там наместник-председателят в съслужение с архиереите отслужва водосвет, прочита специална молитва и след кратко слово поръсва веществата и съсъдите за мироваренето и присъстващия многоброен народ. Техническите лица изливат в специален мироварен котел бяло чисто гроздово вино с разтворените в него ароматни треви, корени и кори и чист зехтин с разтворени в него благовонни смоли. След това наместник-председателят саморъчно включва нагревателя на мироварния казан в електрическата мрежа и съгласно чина на мироваренето започва четенето на Новия Завет. Останалите архиереи и свещеници продължават един след друг да четат свещения текст и да бъркат варивото със специални гребла. Целият процес е внимателно следен и напътстван от вещите лица.
По стените на притвора са зографисани образите на св. патриарх Евтимий, св. Йоан Рилски, св. Гавриил Лесновски, св. Климент Охридски и тези закрилници на българския род, просияли по родната ни земя, сякаш благославят това свещенодействие и участват в него.
Мироваренето продължава до Велика сряда включително при постоянното стечение на духовенство и миряни. В сряда привечер наместник-председателят на Светия Синод Врачански митрополит Паисий собственоръчно сипва във вече свареното и прецедено миро благовонните етерични масла: розово, босилково, лавандулово, исопово, естрагоново и др.
Свареното миро възлязло на 120 литра, които влели за съхранение в специални съдове конкуми, седем на брой.
На Велики четвъртък преди св. Литургия от централния олтар към притвора в лития се отправят високопреосвещените: Врачански митрополит Паисий и Пловдивски митрополит Кирил, преосвещените епископи: Драговитийски Харитон, Левкийски Партений, Смоленски Тихон и Стобийски Пимен, гл. секретар на Св. Синод архим. Йона и много свещенослужители в пълно богослужебно облачение. При пеенето на “Благословен еси, Христе Боже наш” те пренасят конкумите на проскомидията. По време на Великия вход седемте конкума, начело с алабастъра, съдържащ подареното от Църквата-майка през 1945 г. свето миро, са носени след светите Дарове и са поставени на специална маса до светия Престол.
Освещаването на мирото според установения ред става след възгласа “И даждь нам единым усты”. Тогава отварят съдовете с мирото, наместник-председателят го благославя и при гласното четене на установената коленопреклонна молитва освещава мирото. След това във всеки съд с новоосветено миро вливат по малко от старото, за предаване приемствеността на благодатта на Светия Дух, излята някога в деня на Петдесетница върху апостолите и предавана по силата на апостолската приемственост до наши дни.
След слово за светото миро, произнесено от Врачанския митрополит Паисий, и отпуст с тържествена лития светото миро е отнесено в миротеката на Светия Синод за съхранение.
Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия Синод на Левкийския еп. Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността “викарий на Софийския митрополит” от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия Синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.
ВТОРОТО МИРОВАРЕНЕ
Става през 1961 г., след като през 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква свиква на 8 май църковно-народен събор, на който се възстановява патриаршеското достойнство на родната Църква и за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.
Решението за това мироварене Св. Синод взима на свое заседание на 16. 02. 1961 г. Задачата за набавянето на многобройните необходими вещества и цялостната подготовка на събитието Св. Синод възлага на комисия с председател Левкийския еп. Партений, викарий на Софийския митрополит, и членове: архим. Василий, началник-отдел “Богослужебен” и завеждащ Синодалната мирохранителница, инж. Захари Попов, химик и фармацевт, и Николай Сеизов, началник на Синодалната канцелария. Комисията, като проучва многовековната традиция и тогавашните практики на Руската, Сръбската и Румънската православна църква, успешно се справя с подготовката на мироваренето.
На Неделя Кръстопоклонна след отслужването на света Литургия в Синодалния параклис “Св. цар Борис” архиереите от намаления състав на Светия Синод: Врачански Паисий, Варненски и Преславски Йосиф, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим, придружавани от духовенство и богомолен народ, слизат в мирохранителницата в приземния етаж точно под параклиса. Там митрополит Паисий в съслужение с архимандритите Горазд и Василий и при молитвеното и певческо участие на всички присъстващи отслужва малък водосвет и поръсва със светена вода всички мироварни вещества, съсъди и съоръжения.
Според описа, който дава архим. Василий (Трингов) (ЦВ бр. 18, 1961) за мироваренето са набавени 32 съставки, основната от които е чистият маслинен елей, към който се прибавя чисто гроздово бяло вино, за да не загаря зехтинът при варенето. Останалите вещества, които се влагат в мирото, са различни ароматни смоли, треви, корени, кори, етерични масла и есенции. Виното, подсилено с чист спирт, служело и за разтворител за билките, за да се получи от тях ароматичен извлек. Трите седмици от Неделя Кръстопоклонна до Цветница, всъщност са необходими за получаването на този извлек и за разтварянето на стритите на прах смоли в зехтина.
В навечерието на Цветница през 1961 г. десният параклис в притвора на Патриаршеската катедрала е окончателно подреден за започването на мироваренето. В малката южна ниша са подредени в полукръг осемте конкума. На маси в извивката в източната стена на параклиса са подредени съсъди с мироварните материали. В средата е поставен столитровият мироварен казан с електрически нагревател. В западната страна върху нисък подиум е поставен аналой със светото Евангелие. Между казана и аналоя свещник, както и друг аналой, за да се подпишат всички участвали в мироваренето клирици.
На Велики понеделник малко преди началото на св. Преждеосвещена литургия камбаните на “Св. Александър Невски” зазвъняват, за да посрещнат идващите от Синодалната палата към храма архиереи начело с Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. Архиерейският сонм е посрещнат пред храма от мироварната комисия, а вътре в храма от многобройните присъстващи клирици и богомолен народ. След отпуста на Литургията при пеенето на тропара на Петдесетница към мироварния притвор в литийно шествие се отправят патриарх Кирил, в мантия и с митра, и всички присъстващи архиереи, с була, омофори и епитрахили, архимандритите, свещеници, дякони и миряни. В малкия мироварен параклис влизат само служащите клирици. Там светейшият патриарх отслужва специален предмироварен водосвет и след като прочита специална за случая древна молитва, поръсва със светена вода пълния с елей и вино мироварен казан, съсъдите с благовонията и всички съоръжения, прекръства се и включва в контакта електрическия казан. Съгласно традицията патриархът слага началото на тридневното четене на откъси (зачала) от светото Четвероевангелие, като прочита I гл. от Евангелието по Матей. След него по старшинство четат зачала и взелите участие във водосвета митрополити: Врачански Паисий, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим; епископите:Левкийски Партений, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, като всички се разписват в паметния списък.
До края на тридневното мироварене участие в него взимат повече от 80 столични свещеници, разпределени по четирима, като се сменят на всеки час. Във четенето на Свещеното Писание и бъркането на сместа се включват с нескрита радост и пенсионирани свещеници.
До обяда на Велика сряда Четвероевангелието е прочетено два пъти, след което четат из Деяния апостолски и съборните послания.
През цялото време потокът от миряни, които искат да вземат молитвено участие в това велико събитие за Църквата ни, не секва. Мнозина от тях носят своя принос от зехтин и ароматни вещества, както в древни времена.
На Велика сряда по обяд мироварната смес е прехвърлена в голям емайлиран съд, за да се охлади и утаи. В късния следобед в мироварната идва Врачанският митрополит Паисий и като слага епитрахил и омофор, собственоръчно сипва в сварената смес останалите ароматични масла, разтвори и есенции. Целият храм се изпълва с неповторимото благоухание на новото миро. Веднага след това мирото е изсипано в конкумите. Полученото миро и при това мироварене е около 120 литра. Почти всички присъстващи си вземат за спомен от това забележително чинопоследование малки хартиени лентички, потопени в още неосветеното благоуханно миро.
В светата Василиева литургия на Велики четвъртък, оглавена от патриарх Кирил, взимат участие: Врачански Паисий, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим; епископите: Левкийски Партений, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, шестима архимандрити, храмовото свещенство, в това число и бившият председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала акад. проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, представителен сонм от 12 епархийски съветници и предстоятели на столични храмове.
Преди началото на литургията служещото духовенство се отправя в лития към мироварния параклис, за да внесат мирохранителните конкуми. В процесия към светия олтар се отправят старшият архимандрит, носещ алабастъра с цариградското миро, а след него по старшинство шест двойки свещенослужители, които носят конкумите с новото миро. Поставят алабастъра върху светия Жертвеник, а шесте конкума на маса поставена от дясно.
При Великия вход патриарх Кирил подава на втория по старшинство архимандрит алабастъра със св. миро, а на следващите подир него конкумите с неосветеното миро. След тях тръгват по приетия ред първият архимандрит и първият дякон със светите Дарове. На царските двери патриархът приема алабастъра и го полага върху светия Престол вдясно от антиминса, а конкумите по три на маси от двете страни на Престола.
След възгласа “И да будут милости...” патриархът благославя трикратно и поотделно отворените конкуми и прочита две осветителни молитви. След това влива по малко от светото миро от алабастъра в новоосветеното миро и богослужбата продължава.
След края на св. Литургия благолепна процесия се отправя от храма към Синодната палата. Начело вървят духовниците, които носят съсъдите със светото миро, а след тях останалият клир и народът. В миротеката алабастърът и конкумите с новото миро са поставени на отредените им места.
ТРЕТОТО МИРОВАРЕНЕ
става през 1974 г. при първосветителството на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който заема патриаршеския престол през 1971 г. след блажената кончина на патриарх Кирил. Освещаването на мирото се извършва на Велики четвъртък 11 април.
По повод Третото мироварене през 1974 г. архим. Василий (Трингов), тогава старши ефимерий на Патриаршеската катедрала и завеждащ Синодната мирохранителница, изготвя препис на чина на мироваренето, съставен от Левкийския еп. Партений. Това чинопоследование е издадено в специална книжка с твърди корици, в която са включени и технологична справка за Третото мироварене с наименованията и количеството на използваните при това мироварене материали и репортажната статия за Второто мироварене. Сведенията в нея са с летописен характер и имат за цел да съдействат за утвърждаването на мироварната традиция в БПЦ.
От приложената технологична справка е видно, че използваните вещества при това мироварене са 28, в това число са и две специално изготвени от технолога Захари Попов композиции, съдържащи съответно седем аромата и три смоли. При сравнение става ясно, че основните съставки при Второто и Третото мироварене са същите и приблизително в същите количества, но някои от ароматите варират.
Като се има предвид, че количеството елей и вино са приблизително същите, както при второто мироварене, можем да предположим, че готовото св. миро също е било около 100-120 литра. В паметната книга за взелите участие в това събитие са се разписали митрополитите: Неврокопски Пимен, Великотърновски Стефан, Доростоло-Червенски Софроний, Пловдивски Варлаам, Видински Филарет, Ловчански Григорий, Старозагорски Панкратий; преосвещените епископи: Смоленски Тихон, Макариополски Николай, Проватски Антоний, Драговитийски Йоан и свещенослужители. В комисията за мироваренето влизат преосвещеният Макариополски еп. Николай, архим. Василий (Трингов), архим. Дометиан (Топузлиев, днес Видински митрополит) и двама специалисти. За жалост Третото мироварене не е отразено в църковния печат, поради което нямаме сведения как точно е протекло то.
Такива сведения обаче не липсват за
ЧЕТВЪРТОТО МИРОВАРЕНЕ
За него в бр. 18 на ЦВ, 1988 г. е публикувана обширна статия на тогавашния главен секретар на Светия Синод архим. Кирил (днес Варненски и Великопреславски митрополит). В нея той дава изключително подробно и живо описание на четвъртото мироварене в БПЦ, станало през1988 година. От него разбираме, че подготовката за това мироварене започва още през декември предната година, когато Св. Синод назначава мироварна комисия с председател високопреосвещения Ловчански митрополит Григорий и членове архиереите: Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Драговитийски еп. Йоан (тогава председател на ПКСХП “Св. Александър Невски”), както и архим. Кирил в качеството му на главен секретар и завеждащ мирохранителницата, прот. Станой Андонов, Тончо Попматеев и Николай Тахчиев (началници на отдели в Св. Синод) и инженер фармацевт Николай Ненов. Комисията успява да набави всичко необходимо и да почистят съсъдите и мирохранителницата, за да поемат новото миро за съхранение.
На Неделя Кръстопоклонна след отслужването на св. Василиева литургия в Патриаршеската катедрала Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим извършва малък водосвет в мирохранителницата и поръсва материалите и съсъдите, необходими за мироваренето.
На следващия ден надробените на ситно треви и корени са накиснати в бяло вино подсилено със спирт, където престояват до Цветница.
Мироваренето започва на 4 април, Велики понеделник, в храм-паметника “Св. Александър Невски”, след като Видинският митрополит Дометиан е отслужил Преждеосвещена св. Литургия в съслужение с храмовото духовенство. Светейшият патриарх Максим в пълно богослужебно облачение отслужва малък водосвет и чете специална молитва, в която призовава Божията благодат за наченатото дело. При пеене на тропара и кондака на Петдесетница патриархът поръсва мироварните материали и съсъди и влива малко от светената вода в мироварния казан. След което при благославянето им от Негово Светейшество в казана изсипват виното и елея.
Първи чете от евангелските зачала патриарх Максим, последван от архиереите: Неврокопски Пимен, Ловчански Григорий, Видински Дометиан, Нюйоркски Геласий, Проватски еп. Антоний, Драговитийски Йоан, Левкийски Неофит. В следващите три дни по списък в мироваренето взимат участие над 80 свещенослужители от София.
На Велики вторник към мироварната смес прибавят останалото вино и елей и някои от билковите извлеци. На Велика сряда към обяд, малко преди да се преустанови варенето, в сместа са прибавени и останалите извлеци и разтвореният естествен тамян. Едва след като сварената смес изстива, към нея прибавят и 12 на брой етерични масла, подготвени за целта от инж. Ненов. Мирото е прелято в конкумите и оставено в мироварната.
На Велики четвъртък, 7 април, непосредствено преди св. Литургия алабастърът със свето миро е донесен от синодалната миротека в притвора на Патриаршеската катедрала от гл. секретар архим. Кирил и протодякон Стефан Марков. В литийно шествие Патриарх Максим, Неврокопски митрополит Пимен, Великотърновски Стефан, Доростоло-Червенски Софроний, Старозагорски Панкратий, Ловчански Григорий, Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Нюйоркски Геласий, преосвещените епископи: Проватски Антоний, Драговитийски Йоан, Траянополски Иларион, Левкийски Неофит, архимандритите: Горазд, Кирил и Йоан, и служащото свещенство се отправят към притвора, за да внесат в олтара алабастъра и конкумите с новосвареното миро. След това светата Василиева литургия започва.
Тържественото шествие с пренасяне на мирохранителните съсъди се повтаря и на Великия вход, когато алабастърът и конкумите заедно със светите Дарове са пренесени от жертвеника до светия Престол за освещаването им. Пренасянето им е по реда на чинопоследованието: начело на шествието е алабастърът с драгоценното свето миро, носен от втория по старшинство йерей, след това конкумите с неосветеното ново миро, след тях са старшият дякон със св. дискос и старшият йерей със св. потир. Негово Светейшество поема алабастъра и го поставя зад мястото на светите Дарове, а конкумите на маса, поставена от лявата страна на св. Трапеза.
Съгласно установения вече чин патриарх Максим извършва освещаването на новото миро, като при това гласно прочита молитвата. В нея светейшият предстоятел се моли от името на цялата Българска православна църква на милостивия Бог да изпрати Своя Свят Дух над това миро, като го направи печат на духовно съвършенство за всички, които ще преминат през банята на св. Кръщение, та така да станат “род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити” (1 Петр. 2:9), които носят в себе си Христа, за да бъдат обител на Света Троица.
След възгласа на Света Троица Негово Светейшество отново благославя по три пъти всеки конкум и при пеенето на тропара на Петдесетница налива в тях от предишното свето миро от алабастъра.
След литургията под радостния камбанен звън архиереи и свещенослужители в тържествено шествие пренасят светото миро в синодалната мирохранителница, пеейки 44 псалом.
ПЕТОТО МИРОВАРЕНЕ
В заседанието си на 9 февруари 1995 г. (прот. № 9) Св. Синод в пълен състав изслушва доклад на главния секретар б. Нюйоркски митрополит Геласий, който е и пазител на миротеката и на светото миро, във връзка с наличното количество свето миро. Констатирано е, че след освобождаването на сградата на Св. Синод от разколническата окупация голямо количество св. миро липсва. По тази причина Св. Синод решава да се извърши неотложно мироварене и мироосвещаване. Определена е архиерейска комисия под председателството на Ловчанския митрополит Григорий, в която влизат митрополитите: Нюйоркски Геласий, Неврокопски Натанаил и Врачански Игнатий, както и архимандрит Гавриил, протосингел на Софийската митрополия (днес Ловчански митрополит). Комисията трябва да набави необходимите 31 съставки за приготвянето на светото миро, с която задача тя се справя в определения срок.
Съгласно чина на мироваренето на Кръстопоклонна неделя в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е отслужена св. Василиева литургия от Негово Светейшество Българския патриарх Максим в съслужение с митрополит Геласий, Траянополския епископ Иларион, патриаршески викарий, архим. Гавриил и храмовото духовенство.
След това светейшият патриарх Максим, придружен от архиереите и множество богомолен народ, при тържествен камбанен звън се отправя към миротеката в сградата на Св. Синод. Там Предстоятелят на БПЦ с духовници отслужва водосвет и поръсва съставките, както и всички присъстващи християни.
Митрополит Геласий прочита отредената молитва за успех преди започване на важна работа. След това Негово Светейшество се обръща към присъстващите с отечески благослов и молба, всички вярващи с молитвите си да подкрепят започващото свещенодействие.
Накисват билковите дрожди в спирт и вино, за да престоят така до Цветница.
На Велики понеделник сутринта началото на мироваренето е дадено от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и синодалните архиереи, а после в четенето на светото Евангелие и разбъркването на сместа по предварителен график се включват столични свещеници.
На Велика сряда следобед след изстиването на сместа са добавени последните съставки и мирото е готово за освещаване.
На Велики четвъртък сутринта Василиевата св. литургия в храма “Св. Александър Невски” е отслужена от Негово Светейшество. В съслужението взимат участие високопреосвещените митрополити: Ловчански Григорий, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Варненски и Преславски Кирил, б. Нюйоркски Геласий, Великотърновски Григорий, Доростолски и Червенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Врачански Игнатий и Траянополски еп. Иларион, патриаршески викарий, архимандритите: Гавриил, протосингел на Софийска св. митрополия, и Авксентий, началник на Културно-просветния отдел на Св. Синод, храмовото духовенство и много столични свещенослужители.
Светейшият патриарх, архиереите и останалите свещенослужители преди св. Литургия в лития пренасят алабастъра със старото миро от мирохранителницата на Св. Синод в светия олтар на патриаршеската катедрала, където със същата тържественост са пренесени и съдовете с приготвеното за освещаване миро. Всички съдове са поставени край жертвеника, където се подготвят св. Дарове за Литургията.
На Великия вход свещеници по двойки, вървейки пред св. Дарове, пренасят алабастъра и конкумите с миро и ги предават на патриарха, който ги поставя край светия Престол. След освещаването на св. Дарове и претворяването им в Христови Тяло и Кръв, съдовете с готовото миро са отворени и при усилното моление на духовенство и миряни Негово Светейшество прочита молитвата за освещаване на светото миро.
Свещенодействието приключва, като патриарх Максим влива миро от алабастъра в конкумите, които при това мироварене са осем. Вливането от старото миро е символ на апостолската приемственост и връзка с Църквата-майка Константинополската патриаршия.
В края на св. Литургия светейшият патриарх в словото си говори за значението на този свещен акт в живота на нашата св. Църква и благодари на всички духовници и миряни за участието им в това свещено дело.
След това в литийно шествие всички служили духовници начело с Негово Светейшество пренасят съдовете със светото миро в мирохранителницата на Св. Синод.
ШЕСТОТО МИРОВАРЕНЕ
става по решение на Светия Синод през 2002 г. по вече установената в нашата Църква традиция. И този път началото на мировареното е поставено от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. В това мироварене участие вземат и: Неврокопският митрополит Натанаил, Ловчанският митрополит Гавриил, б. Нюйоркски митрополит Геласий, Траянополският епископ Иларион, Знеполският епископ Николай, главният секретар на Св. Синод архимандрит Борис, протосингелът на Софийската св. митрополия архимандрит Йоан.
Освещаването е извършено от Негово Светейшество патриарх Максим на 2 май, Велики четвъртък. На паметната снимка, която са си направили участниците в това знаменателно събитие на стълбището на патриаршеската катедрала, откриваме лицата на патриарх Максим, Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Неврокопски Натанаил, Русенски Неофит, Ловчански Гавриил, б. Нюйоркски Геласий, Адрианополски Евлогий. На преден план са шестте конкума с новоосветеното миро украсени с венци от лозови клонки.
СЕДМОТО МИРОВАРЕНЕ
За седми път Българската православна църква чрез своите йерарси извърши освещаване на свето миро през април 2009 г. Подготовката за мироваренето започна още преди 1-2 години, когато от фирмата “Арома” София бяха набавени необходимите благовонни смоли и етерични масла. Консултант по набавянето, както и при предишните мироварения е специалистът г-н Николай Ненов, инженер-химик от “Българска роза” ЕООД, София.
Непосредствената подготовка на мироваренето бе ръководена от Стобийския епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, с участието на архим. Йоан (Стойков), началник на отдел “Богослужебен” и ефимерий на ПКСХП “Св. Александър Невски”. Главните съставки за мирото елеят и виното, бяха доставени от високопреосвещения Неврокопски митрополит Натанаил. Виното и виненият спирт са дарение от г-н Иван Тодоров от Винарска изба “Тодоров”. Архим. Йоан и г-н Добрин Христов, началник отдел “Планово-пласментен”, закупиха от аптеки нужните ароматни билки. Надлежният график за почасово участие на духовници в непрестанното четене на св. Евангелие и разбъркване на мирото бе подготвен от Софийската света митрополия.
По време на подготовката за мироваренето инженер-фармацевт Никола Ненов направи проба как ще изглежда драгоценното миро и тази проба бе представена в заседанието на Св. Синод в пълен състав през м. април т. г. Всеки архиерей можа да разгледа пробата за светото миро по цвят и да почувства благоуханния аромат. Пробата бе одобрена със задоволство.
На 22 март, Неделя Кръстопоклонна, се положи началото за Седмото мироварене в БПЦ. Св. Василева литургия при молитвеното участие на Негово Светейшество патриарх Максим бе отслужена в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение със Стобийския епископ Наум, Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрполит, Величкия епископ Сионий, ректор на Софийската духовна семинария, архимандрит Григорий, протосингел на Софийската света митрополия, архим. Йоан (Стойков), архим. Дионисий от Културно-просветния отдел към Св. Синод, храмовото духовенство и софийски свещеници.
След св. Литургия патриарх Максим и всички присъстващи архиереи и свещенослужители се отправиха в литийно шествие към Синодалната палата.
В миротеката Негово Светейшество извърши малък водосвет и със светената вода бяха поръсени всички необходими материали за предстоящото мироварене: мироварният казан, дървената лопата за разбъркването на мирото, съдовете и приготвените материали и съставки за самото миро. След това архиереите собственоръчно накиснаха предварително нарязаните билки в част от бялото вино, зехтина и винения спирт и ги оставиха да престоят така до Велики понеделник.
На 13 април, Велики понеделник, Преждеосвещената литургия в Патриаршеската катедрала бе отслужена от Негово Преосвещенство Стобийския епископ Наум в съслужение с архим. Йоан и дякон Иван Иванов. След св. Литургия Негово Светейшество патриарх Максим облече архиерейската мантия и в определената за мироваренето южна част на храмовия притвор извърши водосвет и изля от светената вода в мироварния казан. В съслужението взеха участие и Неврокопският митрополит Натанаил, Стобийският епископ Наум, Знеполският епископ Йоан, архим. Григорий, архим. Йоан, храмовото духовенство, свещеници и дякони от Софийска епархия. След вливането на подготвените от Неделя Кръстопоклонна бяло вино и зехтин Патриарх Максим включи казана в електрическата мрежа, с което сложи начало на Седмото мироварене в БПЦ. Патриархът пръв разбърка мироварната смес и прочете първото зачало (откъс) от св. Евангелие. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил прочете второто зачало. След тях в четенето и разбъркването по старшинство се включиха и всички присъстващи архиереи, архимандрити и свещеници.
Оттук нататък в трите поредни дни на мироваренето духовниците, които предварително бяха заявили своето участие и бяха включени в графика, продължиха мироваренето и четенето на св. Евангелие, като се сменяха по двама на кръгъл час до вечерната служба.
На 14 април, Велики вторник, след отслужването на св. Преждеосвещена литургия бяха долети останалите количества вино и елей и мироваренето продължи по установения ред до 19 ч., началото на Последованието на Жениха. В същия ден инженер Николай Ненов направи сместа от ароматни билки, смоли и етерични масла.
На 15 април, Велика сряда, към 11 часа електрическият мироварен казан беше изключен. Към 14,30 ч. в охладилата се хомогенна смес от вино и зехтин при непрекъснато бъркане на сместа бяха прибавени подготвените предварително аромати (две стъкленици): извлеци от ароматни билки, смоли и благовонни масла. Първата внимателно бе влята от преосвещения Стобийски еп. Наум, а втората от преосвещения Знеполски еп. Йоан при непрестанното четене на светото Евангелие от чредния свещеник. Присъстваха още архим. Григорий и архим. Йоан (Стойков).
Към 18 часа същата вечер готовото и вече достатъчно изстинало миро бе сипано в пет от специалните конкуми за съхранение. Така количеството на новото мирото възлезе на 100 л.
На 16 април, Велики четвъртък, преди началото на св. Василиева литургия Предстоятелят на Българската православна църква Негово Светейшество патриарх Максим, архиереите и свещенството се отправиха към мироварния параклис в притвора на храма, откъдето в литийно шествие внесоха конкумите с новото миро в светия олтар. Там те бяха поставени на две маси от двете страни на светия Престол.
В св. Василиева литургия, оглавена от патриарх Максим, взеха участие митрополитите: Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Старозагорски Галактион, Ловчански Гавриил, Доростолски Иларион, Пловдивски Николай; епископите: Стобийски Наум, Левкийски Павел, Деволски Теодосий, Знеполски Йоан, Маркианополски Константин и Велички еп. Сионий; архим. Григорий, архим. Йоан, архим. Антим, протосингел на Видинска св. митрополия, архим. Дионисий и свещенослужители.
По време на Великия вход свещенослужителите по двама носеха и конкумите с мирото. Начело пред тях архим. Йоан носеше високо алабастъра. Всички съсъди бяха празнично украсени от Величкия еп. Сионий с венци от цветя и с българския трибагреник. След като ги внесоха през Царските двери, конкумите отново бяха поставени до светия Престол и отворени. Пристъпи се към освещаването на мирото. Негово Светейшество патриарх Максим при вливането във всеки един от съдовете по малко от дареното от Вселенската патриаршия миро в символен знак на благодатната приемственост и общение в Христа с Църквата-майка произнасяше тайноизвършителната формула.
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий произнесе слово за светото миро и за традицията на мироваренето в Българската православна църква. Той подчерта: “Днешният ден е особено важен за БПЦ и за православните българи” и призова “с едно сърце и една душа да прославим Бога, Който ни подкрепи да извършим съвместно чинодействието на освещението”.
След края на св. Литургия духовенството и миряните в литийно шествие се отправиха към сградата на Светия Синод. Начело на шествието бяха тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Петте съда бяха положени в редица пред иконостаса на Синодалния параклис “Св. цар Борис Покръстител”. След възнасянето на обща молитва от българските архиереи патриарх Максим произнесе кратко слово, в което благопожела новоосветеното миро да послужи за укрепване в Господа на светата ни Българска църква и на обществото ни.
На следващия ден конкумите със свето миро бяха пренесени за постоянно съхранение в миротеката, откъдето по установения ред ще бъде разпространявано по митрополиите, а от там и по всички български енории в страната и чужбина.
В състава на мирото при Седмото мироварене бяха използвани следните материали:
1. Resinoid Bensoe
Бензоена смола ........... 600 гр.
2. Oleum Bergamottae
Бергамотово масло ........ 50 гр.
3. Torines Pini
Борови връхчета .......... 100 гр.
4. Oleum Basilici
Босилеково масло ........ 300 гр.
5. Vinum album
Бяло гроздово вино ........ 30 л.
6. Radix Valeriane
Валерианови корени ... 200 гр.
7. Oleum Pelagonium
Гераниево масло .......... 400 гр.
8. Absolut Gasmin
Жасминово абсолю ...... 500 гр.
9. Herba Hiperici sive costum
Жълт кантарион ........... 500 гр.
10. Absolut Geranium
Здравецово абсолю ..... 200 гр.
11.Oleum Cinnamomi
Канелено масло ............. 50 гр.
12. Oleum Caryophyli
Карамфилово масло ..... 200 гр.
13. Oleum Cedri
Кедрово масло ............... 30 гр.
14. Oleum Lavandulae
Лавандулово масло ...... 800 гр.
15.Oleum Citri
Лимоново масло .......... 200 гр.
16. Folia Salvia scareae
Листа от мошусна салвия 200 гр.
17.Oleum Olivarum
Маслинено масло ............ 80 л.
18. Сonсret Iris
Перуников конкрет ...... 200 гр.
19.Resinoid Olibanum
Резиноид Олибанум
Естествен бял тамян
смола от Ливан ............ 800 гр.
20.Resinoid Styrax
Резиноид Стиракс
Измирен тамян смола .. 200 гр.
21.Resinoid Balsamum Peruvianum
Резиноид Перу балсам 350 гр.
22. Oleum Rosae
Розово масло ............... 250 гр.
23. Strobuli Lupuli
Съцветия от хмел ........ 100 гр.
24. Absolut Balsamum Fur
Фър балсам абсолю ....... 30 гр.
25. Fructus Juniperi
Хвойнови плодове ...... 200 гр.
26. Oleum Piper nigrum
Чер пипер масло .......... 20 гр.
27. Spiritus Vini 95 %
Чист винен спирт ......... 11 л.
Версия за печат
Автор: Александра Карамихалева
http://www.pravmladeji.org/node/1014
За времето на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През ХIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким III и патриарх Калист I (+1363) се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара.
През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. На 28 февруари 1870 г. излезнал историческият ферман на султан Абдул Азис, с който била призната самостойността на Българската църква като екзархия. По силата на глава 7 от фермана Църквата ни трябвало да получава свето миро от Цариградската патриаршия, но схизмата, наложена две години и половина по-късно, направила невъзможно изпълнението на това изискване.
До вдигането на схизмата неофициално получаваме свето миро от Руската (за първи път миро донася екзарх Антим I през 1879 г.), Румънската и Сръбската църква. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на главата на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква 10 литра свето миро в специален съд, наречен “алабастър”. През 1949 г. Румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ 5,5 литра свето миро.
С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
ПЪРВО МИРОВАРЕНЕ
На 6 април 1950 година, Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни.
Правото да приготвя и освещава св. миро имат само автокефалните църкви. След като Българската православна църква през 1945 г. чрез специален томос е призната за автокефална от Църквата-майка Вселенската патриаршия, БПЦ добива и правото сама да освещава миро.
Подготовката за мироваренето е възложена на специална комисия, в която освен духовници са включени и инженер-химик и аптекар. Както свидетелства тогавашният началник на Богослужебния отдел към Светия Синод архим. Николай (ЦВ бр. 14-15, 1950), съдействие на комисията оказват и редица официални лица и институции. Благодарение на тях много от трудностите по набавянето на необходимите материали са преодолени и няколко дена преди Цветница цялата предварителна работа е свършена.
На 3 април, Велики понеделник, след светата Литургия на преждеосветените Дарове, наместник-председателят на Светия Синод Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Паисий, придружен от високопреосвещените членове на Светия Синод в пълен състав, както и от намиращите се в София епископи и свещенослужители, облечени в пълно свещено одеяние, излизат от централния олтар на ПКСХП “Св. Александър Невски” и в лития се отправят към притвора.
Притворът, където е определено да стане мироваренето, е празнично украсен със светлини, килими, цветя и зеленина. Там наместник-председателят в съслужение с архиереите отслужва водосвет, прочита специална молитва и след кратко слово поръсва веществата и съсъдите за мироваренето и присъстващия многоброен народ. Техническите лица изливат в специален мироварен котел бяло чисто гроздово вино с разтворените в него ароматни треви, корени и кори и чист зехтин с разтворени в него благовонни смоли. След това наместник-председателят саморъчно включва нагревателя на мироварния казан в електрическата мрежа и съгласно чина на мироваренето започва четенето на Новия Завет. Останалите архиереи и свещеници продължават един след друг да четат свещения текст и да бъркат варивото със специални гребла. Целият процес е внимателно следен и напътстван от вещите лица.
По стените на притвора са зографисани образите на св. патриарх Евтимий, св. Йоан Рилски, св. Гавриил Лесновски, св. Климент Охридски и тези закрилници на българския род, просияли по родната ни земя, сякаш благославят това свещенодействие и участват в него.
Мироваренето продължава до Велика сряда включително при постоянното стечение на духовенство и миряни. В сряда привечер наместник-председателят на Светия Синод Врачански митрополит Паисий собственоръчно сипва във вече свареното и прецедено миро благовонните етерични масла: розово, босилково, лавандулово, исопово, естрагоново и др.
Свареното миро възлязло на 120 литра, които влели за съхранение в специални съдове конкуми, седем на брой.
На Велики четвъртък преди св. Литургия от централния олтар към притвора в лития се отправят високопреосвещените: Врачански митрополит Паисий и Пловдивски митрополит Кирил, преосвещените епископи: Драговитийски Харитон, Левкийски Партений, Смоленски Тихон и Стобийски Пимен, гл. секретар на Св. Синод архим. Йона и много свещенослужители в пълно богослужебно облачение. При пеенето на “Благословен еси, Христе Боже наш” те пренасят конкумите на проскомидията. По време на Великия вход седемте конкума, начело с алабастъра, съдържащ подареното от Църквата-майка през 1945 г. свето миро, са носени след светите Дарове и са поставени на специална маса до светия Престол.
Освещаването на мирото според установения ред става след възгласа “И даждь нам единым усты”. Тогава отварят съдовете с мирото, наместник-председателят го благославя и при гласното четене на установената коленопреклонна молитва освещава мирото. След това във всеки съд с новоосветено миро вливат по малко от старото, за предаване приемствеността на благодатта на Светия Дух, излята някога в деня на Петдесетница върху апостолите и предавана по силата на апостолската приемственост до наши дни.
След слово за светото миро, произнесено от Врачанския митрополит Паисий, и отпуст с тържествена лития светото миро е отнесено в миротеката на Светия Синод за съхранение.
Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия Синод на Левкийския еп. Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността “викарий на Софийския митрополит” от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия Синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.
ВТОРОТО МИРОВАРЕНЕ
Става през 1961 г., след като през 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква свиква на 8 май църковно-народен събор, на който се възстановява патриаршеското достойнство на родната Църква и за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.
Решението за това мироварене Св. Синод взима на свое заседание на 16. 02. 1961 г. Задачата за набавянето на многобройните необходими вещества и цялостната подготовка на събитието Св. Синод възлага на комисия с председател Левкийския еп. Партений, викарий на Софийския митрополит, и членове: архим. Василий, началник-отдел “Богослужебен” и завеждащ Синодалната мирохранителница, инж. Захари Попов, химик и фармацевт, и Николай Сеизов, началник на Синодалната канцелария. Комисията, като проучва многовековната традиция и тогавашните практики на Руската, Сръбската и Румънската православна църква, успешно се справя с подготовката на мироваренето.
На Неделя Кръстопоклонна след отслужването на света Литургия в Синодалния параклис “Св. цар Борис” архиереите от намаления състав на Светия Синод: Врачански Паисий, Варненски и Преславски Йосиф, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим, придружавани от духовенство и богомолен народ, слизат в мирохранителницата в приземния етаж точно под параклиса. Там митрополит Паисий в съслужение с архимандритите Горазд и Василий и при молитвеното и певческо участие на всички присъстващи отслужва малък водосвет и поръсва със светена вода всички мироварни вещества, съсъди и съоръжения.
Според описа, който дава архим. Василий (Трингов) (ЦВ бр. 18, 1961) за мироваренето са набавени 32 съставки, основната от които е чистият маслинен елей, към който се прибавя чисто гроздово бяло вино, за да не загаря зехтинът при варенето. Останалите вещества, които се влагат в мирото, са различни ароматни смоли, треви, корени, кори, етерични масла и есенции. Виното, подсилено с чист спирт, служело и за разтворител за билките, за да се получи от тях ароматичен извлек. Трите седмици от Неделя Кръстопоклонна до Цветница, всъщност са необходими за получаването на този извлек и за разтварянето на стритите на прах смоли в зехтина.
В навечерието на Цветница през 1961 г. десният параклис в притвора на Патриаршеската катедрала е окончателно подреден за започването на мироваренето. В малката южна ниша са подредени в полукръг осемте конкума. На маси в извивката в източната стена на параклиса са подредени съсъди с мироварните материали. В средата е поставен столитровият мироварен казан с електрически нагревател. В западната страна върху нисък подиум е поставен аналой със светото Евангелие. Между казана и аналоя свещник, както и друг аналой, за да се подпишат всички участвали в мироваренето клирици.
На Велики понеделник малко преди началото на св. Преждеосвещена литургия камбаните на “Св. Александър Невски” зазвъняват, за да посрещнат идващите от Синодалната палата към храма архиереи начело с Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. Архиерейският сонм е посрещнат пред храма от мироварната комисия, а вътре в храма от многобройните присъстващи клирици и богомолен народ. След отпуста на Литургията при пеенето на тропара на Петдесетница към мироварния притвор в литийно шествие се отправят патриарх Кирил, в мантия и с митра, и всички присъстващи архиереи, с була, омофори и епитрахили, архимандритите, свещеници, дякони и миряни. В малкия мироварен параклис влизат само служащите клирици. Там светейшият патриарх отслужва специален предмироварен водосвет и след като прочита специална за случая древна молитва, поръсва със светена вода пълния с елей и вино мироварен казан, съсъдите с благовонията и всички съоръжения, прекръства се и включва в контакта електрическия казан. Съгласно традицията патриархът слага началото на тридневното четене на откъси (зачала) от светото Четвероевангелие, като прочита I гл. от Евангелието по Матей. След него по старшинство четат зачала и взелите участие във водосвета митрополити: Врачански Паисий, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим; епископите:Левкийски Партений, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, като всички се разписват в паметния списък.
До края на тридневното мироварене участие в него взимат повече от 80 столични свещеници, разпределени по четирима, като се сменят на всеки час. Във четенето на Свещеното Писание и бъркането на сместа се включват с нескрита радост и пенсионирани свещеници.
До обяда на Велика сряда Четвероевангелието е прочетено два пъти, след което четат из Деяния апостолски и съборните послания.
През цялото време потокът от миряни, които искат да вземат молитвено участие в това велико събитие за Църквата ни, не секва. Мнозина от тях носят своя принос от зехтин и ароматни вещества, както в древни времена.
На Велика сряда по обяд мироварната смес е прехвърлена в голям емайлиран съд, за да се охлади и утаи. В късния следобед в мироварната идва Врачанският митрополит Паисий и като слага епитрахил и омофор, собственоръчно сипва в сварената смес останалите ароматични масла, разтвори и есенции. Целият храм се изпълва с неповторимото благоухание на новото миро. Веднага след това мирото е изсипано в конкумите. Полученото миро и при това мироварене е около 120 литра. Почти всички присъстващи си вземат за спомен от това забележително чинопоследование малки хартиени лентички, потопени в още неосветеното благоуханно миро.
В светата Василиева литургия на Велики четвъртък, оглавена от патриарх Кирил, взимат участие: Врачански Паисий, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим; епископите: Левкийски Партений, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, шестима архимандрити, храмовото свещенство, в това число и бившият председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала акад. проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, представителен сонм от 12 епархийски съветници и предстоятели на столични храмове.
Преди началото на литургията служещото духовенство се отправя в лития към мироварния параклис, за да внесат мирохранителните конкуми. В процесия към светия олтар се отправят старшият архимандрит, носещ алабастъра с цариградското миро, а след него по старшинство шест двойки свещенослужители, които носят конкумите с новото миро. Поставят алабастъра върху светия Жертвеник, а шесте конкума на маса поставена от дясно.
При Великия вход патриарх Кирил подава на втория по старшинство архимандрит алабастъра със св. миро, а на следващите подир него конкумите с неосветеното миро. След тях тръгват по приетия ред първият архимандрит и първият дякон със светите Дарове. На царските двери патриархът приема алабастъра и го полага върху светия Престол вдясно от антиминса, а конкумите по три на маси от двете страни на Престола.
След възгласа “И да будут милости...” патриархът благославя трикратно и поотделно отворените конкуми и прочита две осветителни молитви. След това влива по малко от светото миро от алабастъра в новоосветеното миро и богослужбата продължава.
След края на св. Литургия благолепна процесия се отправя от храма към Синодната палата. Начело вървят духовниците, които носят съсъдите със светото миро, а след тях останалият клир и народът. В миротеката алабастърът и конкумите с новото миро са поставени на отредените им места.
ТРЕТОТО МИРОВАРЕНЕ
става през 1974 г. при първосветителството на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който заема патриаршеския престол през 1971 г. след блажената кончина на патриарх Кирил. Освещаването на мирото се извършва на Велики четвъртък 11 април.
По повод Третото мироварене през 1974 г. архим. Василий (Трингов), тогава старши ефимерий на Патриаршеската катедрала и завеждащ Синодната мирохранителница, изготвя препис на чина на мироваренето, съставен от Левкийския еп. Партений. Това чинопоследование е издадено в специална книжка с твърди корици, в която са включени и технологична справка за Третото мироварене с наименованията и количеството на използваните при това мироварене материали и репортажната статия за Второто мироварене. Сведенията в нея са с летописен характер и имат за цел да съдействат за утвърждаването на мироварната традиция в БПЦ.
От приложената технологична справка е видно, че използваните вещества при това мироварене са 28, в това число са и две специално изготвени от технолога Захари Попов композиции, съдържащи съответно седем аромата и три смоли. При сравнение става ясно, че основните съставки при Второто и Третото мироварене са същите и приблизително в същите количества, но някои от ароматите варират.
Като се има предвид, че количеството елей и вино са приблизително същите, както при второто мироварене, можем да предположим, че готовото св. миро също е било около 100-120 литра. В паметната книга за взелите участие в това събитие са се разписали митрополитите: Неврокопски Пимен, Великотърновски Стефан, Доростоло-Червенски Софроний, Пловдивски Варлаам, Видински Филарет, Ловчански Григорий, Старозагорски Панкратий; преосвещените епископи: Смоленски Тихон, Макариополски Николай, Проватски Антоний, Драговитийски Йоан и свещенослужители. В комисията за мироваренето влизат преосвещеният Макариополски еп. Николай, архим. Василий (Трингов), архим. Дометиан (Топузлиев, днес Видински митрополит) и двама специалисти. За жалост Третото мироварене не е отразено в църковния печат, поради което нямаме сведения как точно е протекло то.
Такива сведения обаче не липсват за
ЧЕТВЪРТОТО МИРОВАРЕНЕ
За него в бр. 18 на ЦВ, 1988 г. е публикувана обширна статия на тогавашния главен секретар на Светия Синод архим. Кирил (днес Варненски и Великопреславски митрополит). В нея той дава изключително подробно и живо описание на четвъртото мироварене в БПЦ, станало през1988 година. От него разбираме, че подготовката за това мироварене започва още през декември предната година, когато Св. Синод назначава мироварна комисия с председател високопреосвещения Ловчански митрополит Григорий и членове архиереите: Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Драговитийски еп. Йоан (тогава председател на ПКСХП “Св. Александър Невски”), както и архим. Кирил в качеството му на главен секретар и завеждащ мирохранителницата, прот. Станой Андонов, Тончо Попматеев и Николай Тахчиев (началници на отдели в Св. Синод) и инженер фармацевт Николай Ненов. Комисията успява да набави всичко необходимо и да почистят съсъдите и мирохранителницата, за да поемат новото миро за съхранение.
На Неделя Кръстопоклонна след отслужването на св. Василиева литургия в Патриаршеската катедрала Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим извършва малък водосвет в мирохранителницата и поръсва материалите и съсъдите, необходими за мироваренето.
На следващия ден надробените на ситно треви и корени са накиснати в бяло вино подсилено със спирт, където престояват до Цветница.
Мироваренето започва на 4 април, Велики понеделник, в храм-паметника “Св. Александър Невски”, след като Видинският митрополит Дометиан е отслужил Преждеосвещена св. Литургия в съслужение с храмовото духовенство. Светейшият патриарх Максим в пълно богослужебно облачение отслужва малък водосвет и чете специална молитва, в която призовава Божията благодат за наченатото дело. При пеене на тропара и кондака на Петдесетница патриархът поръсва мироварните материали и съсъди и влива малко от светената вода в мироварния казан. След което при благославянето им от Негово Светейшество в казана изсипват виното и елея.
Първи чете от евангелските зачала патриарх Максим, последван от архиереите: Неврокопски Пимен, Ловчански Григорий, Видински Дометиан, Нюйоркски Геласий, Проватски еп. Антоний, Драговитийски Йоан, Левкийски Неофит. В следващите три дни по списък в мироваренето взимат участие над 80 свещенослужители от София.
На Велики вторник към мироварната смес прибавят останалото вино и елей и някои от билковите извлеци. На Велика сряда към обяд, малко преди да се преустанови варенето, в сместа са прибавени и останалите извлеци и разтвореният естествен тамян. Едва след като сварената смес изстива, към нея прибавят и 12 на брой етерични масла, подготвени за целта от инж. Ненов. Мирото е прелято в конкумите и оставено в мироварната.
На Велики четвъртък, 7 април, непосредствено преди св. Литургия алабастърът със свето миро е донесен от синодалната миротека в притвора на Патриаршеската катедрала от гл. секретар архим. Кирил и протодякон Стефан Марков. В литийно шествие Патриарх Максим, Неврокопски митрополит Пимен, Великотърновски Стефан, Доростоло-Червенски Софроний, Старозагорски Панкратий, Ловчански Григорий, Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Нюйоркски Геласий, преосвещените епископи: Проватски Антоний, Драговитийски Йоан, Траянополски Иларион, Левкийски Неофит, архимандритите: Горазд, Кирил и Йоан, и служащото свещенство се отправят към притвора, за да внесат в олтара алабастъра и конкумите с новосвареното миро. След това светата Василиева литургия започва.
Тържественото шествие с пренасяне на мирохранителните съсъди се повтаря и на Великия вход, когато алабастърът и конкумите заедно със светите Дарове са пренесени от жертвеника до светия Престол за освещаването им. Пренасянето им е по реда на чинопоследованието: начело на шествието е алабастърът с драгоценното свето миро, носен от втория по старшинство йерей, след това конкумите с неосветеното ново миро, след тях са старшият дякон със св. дискос и старшият йерей със св. потир. Негово Светейшество поема алабастъра и го поставя зад мястото на светите Дарове, а конкумите на маса, поставена от лявата страна на св. Трапеза.
Съгласно установения вече чин патриарх Максим извършва освещаването на новото миро, като при това гласно прочита молитвата. В нея светейшият предстоятел се моли от името на цялата Българска православна църква на милостивия Бог да изпрати Своя Свят Дух над това миро, като го направи печат на духовно съвършенство за всички, които ще преминат през банята на св. Кръщение, та така да станат “род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити” (1 Петр. 2:9), които носят в себе си Христа, за да бъдат обител на Света Троица.
След възгласа на Света Троица Негово Светейшество отново благославя по три пъти всеки конкум и при пеенето на тропара на Петдесетница налива в тях от предишното свето миро от алабастъра.
След литургията под радостния камбанен звън архиереи и свещенослужители в тържествено шествие пренасят светото миро в синодалната мирохранителница, пеейки 44 псалом.
ПЕТОТО МИРОВАРЕНЕ
В заседанието си на 9 февруари 1995 г. (прот. № 9) Св. Синод в пълен състав изслушва доклад на главния секретар б. Нюйоркски митрополит Геласий, който е и пазител на миротеката и на светото миро, във връзка с наличното количество свето миро. Констатирано е, че след освобождаването на сградата на Св. Синод от разколническата окупация голямо количество св. миро липсва. По тази причина Св. Синод решава да се извърши неотложно мироварене и мироосвещаване. Определена е архиерейска комисия под председателството на Ловчанския митрополит Григорий, в която влизат митрополитите: Нюйоркски Геласий, Неврокопски Натанаил и Врачански Игнатий, както и архимандрит Гавриил, протосингел на Софийската митрополия (днес Ловчански митрополит). Комисията трябва да набави необходимите 31 съставки за приготвянето на светото миро, с която задача тя се справя в определения срок.
Съгласно чина на мироваренето на Кръстопоклонна неделя в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е отслужена св. Василиева литургия от Негово Светейшество Българския патриарх Максим в съслужение с митрополит Геласий, Траянополския епископ Иларион, патриаршески викарий, архим. Гавриил и храмовото духовенство.
След това светейшият патриарх Максим, придружен от архиереите и множество богомолен народ, при тържествен камбанен звън се отправя към миротеката в сградата на Св. Синод. Там Предстоятелят на БПЦ с духовници отслужва водосвет и поръсва съставките, както и всички присъстващи християни.
Митрополит Геласий прочита отредената молитва за успех преди започване на важна работа. След това Негово Светейшество се обръща към присъстващите с отечески благослов и молба, всички вярващи с молитвите си да подкрепят започващото свещенодействие.
Накисват билковите дрожди в спирт и вино, за да престоят така до Цветница.
На Велики понеделник сутринта началото на мироваренето е дадено от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и синодалните архиереи, а после в четенето на светото Евангелие и разбъркването на сместа по предварителен график се включват столични свещеници.
На Велика сряда следобед след изстиването на сместа са добавени последните съставки и мирото е готово за освещаване.
На Велики четвъртък сутринта Василиевата св. литургия в храма “Св. Александър Невски” е отслужена от Негово Светейшество. В съслужението взимат участие високопреосвещените митрополити: Ловчански Григорий, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Варненски и Преславски Кирил, б. Нюйоркски Геласий, Великотърновски Григорий, Доростолски и Червенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Врачански Игнатий и Траянополски еп. Иларион, патриаршески викарий, архимандритите: Гавриил, протосингел на Софийска св. митрополия, и Авксентий, началник на Културно-просветния отдел на Св. Синод, храмовото духовенство и много столични свещенослужители.
Светейшият патриарх, архиереите и останалите свещенослужители преди св. Литургия в лития пренасят алабастъра със старото миро от мирохранителницата на Св. Синод в светия олтар на патриаршеската катедрала, където със същата тържественост са пренесени и съдовете с приготвеното за освещаване миро. Всички съдове са поставени край жертвеника, където се подготвят св. Дарове за Литургията.
На Великия вход свещеници по двойки, вървейки пред св. Дарове, пренасят алабастъра и конкумите с миро и ги предават на патриарха, който ги поставя край светия Престол. След освещаването на св. Дарове и претворяването им в Христови Тяло и Кръв, съдовете с готовото миро са отворени и при усилното моление на духовенство и миряни Негово Светейшество прочита молитвата за освещаване на светото миро.
Свещенодействието приключва, като патриарх Максим влива миро от алабастъра в конкумите, които при това мироварене са осем. Вливането от старото миро е символ на апостолската приемственост и връзка с Църквата-майка Константинополската патриаршия.
В края на св. Литургия светейшият патриарх в словото си говори за значението на този свещен акт в живота на нашата св. Църква и благодари на всички духовници и миряни за участието им в това свещено дело.
След това в литийно шествие всички служили духовници начело с Негово Светейшество пренасят съдовете със светото миро в мирохранителницата на Св. Синод.
ШЕСТОТО МИРОВАРЕНЕ
става по решение на Светия Синод през 2002 г. по вече установената в нашата Църква традиция. И този път началото на мировареното е поставено от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. В това мироварене участие вземат и: Неврокопският митрополит Натанаил, Ловчанският митрополит Гавриил, б. Нюйоркски митрополит Геласий, Траянополският епископ Иларион, Знеполският епископ Николай, главният секретар на Св. Синод архимандрит Борис, протосингелът на Софийската св. митрополия архимандрит Йоан.
Освещаването е извършено от Негово Светейшество патриарх Максим на 2 май, Велики четвъртък. На паметната снимка, която са си направили участниците в това знаменателно събитие на стълбището на патриаршеската катедрала, откриваме лицата на патриарх Максим, Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Неврокопски Натанаил, Русенски Неофит, Ловчански Гавриил, б. Нюйоркски Геласий, Адрианополски Евлогий. На преден план са шестте конкума с новоосветеното миро украсени с венци от лозови клонки.
СЕДМОТО МИРОВАРЕНЕ
За седми път Българската православна църква чрез своите йерарси извърши освещаване на свето миро през април 2009 г. Подготовката за мироваренето започна още преди 1-2 години, когато от фирмата “Арома” София бяха набавени необходимите благовонни смоли и етерични масла. Консултант по набавянето, както и при предишните мироварения е специалистът г-н Николай Ненов, инженер-химик от “Българска роза” ЕООД, София.
Непосредствената подготовка на мироваренето бе ръководена от Стобийския епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, с участието на архим. Йоан (Стойков), началник на отдел “Богослужебен” и ефимерий на ПКСХП “Св. Александър Невски”. Главните съставки за мирото елеят и виното, бяха доставени от високопреосвещения Неврокопски митрополит Натанаил. Виното и виненият спирт са дарение от г-н Иван Тодоров от Винарска изба “Тодоров”. Архим. Йоан и г-н Добрин Христов, началник отдел “Планово-пласментен”, закупиха от аптеки нужните ароматни билки. Надлежният график за почасово участие на духовници в непрестанното четене на св. Евангелие и разбъркване на мирото бе подготвен от Софийската света митрополия.
По време на подготовката за мироваренето инженер-фармацевт Никола Ненов направи проба как ще изглежда драгоценното миро и тази проба бе представена в заседанието на Св. Синод в пълен състав през м. април т. г. Всеки архиерей можа да разгледа пробата за светото миро по цвят и да почувства благоуханния аромат. Пробата бе одобрена със задоволство.
На 22 март, Неделя Кръстопоклонна, се положи началото за Седмото мироварене в БПЦ. Св. Василева литургия при молитвеното участие на Негово Светейшество патриарх Максим бе отслужена в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение със Стобийския епископ Наум, Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрполит, Величкия епископ Сионий, ректор на Софийската духовна семинария, архимандрит Григорий, протосингел на Софийската света митрополия, архим. Йоан (Стойков), архим. Дионисий от Културно-просветния отдел към Св. Синод, храмовото духовенство и софийски свещеници.
След св. Литургия патриарх Максим и всички присъстващи архиереи и свещенослужители се отправиха в литийно шествие към Синодалната палата.
В миротеката Негово Светейшество извърши малък водосвет и със светената вода бяха поръсени всички необходими материали за предстоящото мироварене: мироварният казан, дървената лопата за разбъркването на мирото, съдовете и приготвените материали и съставки за самото миро. След това архиереите собственоръчно накиснаха предварително нарязаните билки в част от бялото вино, зехтина и винения спирт и ги оставиха да престоят така до Велики понеделник.
На 13 април, Велики понеделник, Преждеосвещената литургия в Патриаршеската катедрала бе отслужена от Негово Преосвещенство Стобийския епископ Наум в съслужение с архим. Йоан и дякон Иван Иванов. След св. Литургия Негово Светейшество патриарх Максим облече архиерейската мантия и в определената за мироваренето южна част на храмовия притвор извърши водосвет и изля от светената вода в мироварния казан. В съслужението взеха участие и Неврокопският митрополит Натанаил, Стобийският епископ Наум, Знеполският епископ Йоан, архим. Григорий, архим. Йоан, храмовото духовенство, свещеници и дякони от Софийска епархия. След вливането на подготвените от Неделя Кръстопоклонна бяло вино и зехтин Патриарх Максим включи казана в електрическата мрежа, с което сложи начало на Седмото мироварене в БПЦ. Патриархът пръв разбърка мироварната смес и прочете първото зачало (откъс) от св. Евангелие. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил прочете второто зачало. След тях в четенето и разбъркването по старшинство се включиха и всички присъстващи архиереи, архимандрити и свещеници.
Оттук нататък в трите поредни дни на мироваренето духовниците, които предварително бяха заявили своето участие и бяха включени в графика, продължиха мироваренето и четенето на св. Евангелие, като се сменяха по двама на кръгъл час до вечерната служба.
На 14 април, Велики вторник, след отслужването на св. Преждеосвещена литургия бяха долети останалите количества вино и елей и мироваренето продължи по установения ред до 19 ч., началото на Последованието на Жениха. В същия ден инженер Николай Ненов направи сместа от ароматни билки, смоли и етерични масла.
На 15 април, Велика сряда, към 11 часа електрическият мироварен казан беше изключен. Към 14,30 ч. в охладилата се хомогенна смес от вино и зехтин при непрекъснато бъркане на сместа бяха прибавени подготвените предварително аромати (две стъкленици): извлеци от ароматни билки, смоли и благовонни масла. Първата внимателно бе влята от преосвещения Стобийски еп. Наум, а втората от преосвещения Знеполски еп. Йоан при непрестанното четене на светото Евангелие от чредния свещеник. Присъстваха още архим. Григорий и архим. Йоан (Стойков).
Към 18 часа същата вечер готовото и вече достатъчно изстинало миро бе сипано в пет от специалните конкуми за съхранение. Така количеството на новото мирото възлезе на 100 л.
На 16 април, Велики четвъртък, преди началото на св. Василиева литургия Предстоятелят на Българската православна църква Негово Светейшество патриарх Максим, архиереите и свещенството се отправиха към мироварния параклис в притвора на храма, откъдето в литийно шествие внесоха конкумите с новото миро в светия олтар. Там те бяха поставени на две маси от двете страни на светия Престол.
В св. Василиева литургия, оглавена от патриарх Максим, взеха участие митрополитите: Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Старозагорски Галактион, Ловчански Гавриил, Доростолски Иларион, Пловдивски Николай; епископите: Стобийски Наум, Левкийски Павел, Деволски Теодосий, Знеполски Йоан, Маркианополски Константин и Велички еп. Сионий; архим. Григорий, архим. Йоан, архим. Антим, протосингел на Видинска св. митрополия, архим. Дионисий и свещенослужители.
По време на Великия вход свещенослужителите по двама носеха и конкумите с мирото. Начело пред тях архим. Йоан носеше високо алабастъра. Всички съсъди бяха празнично украсени от Величкия еп. Сионий с венци от цветя и с българския трибагреник. След като ги внесоха през Царските двери, конкумите отново бяха поставени до светия Престол и отворени. Пристъпи се към освещаването на мирото. Негово Светейшество патриарх Максим при вливането във всеки един от съдовете по малко от дареното от Вселенската патриаршия миро в символен знак на благодатната приемственост и общение в Христа с Църквата-майка произнасяше тайноизвършителната формула.
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий произнесе слово за светото миро и за традицията на мироваренето в Българската православна църква. Той подчерта: “Днешният ден е особено важен за БПЦ и за православните българи” и призова “с едно сърце и една душа да прославим Бога, Който ни подкрепи да извършим съвместно чинодействието на освещението”.
След края на св. Литургия духовенството и миряните в литийно шествие се отправиха към сградата на Светия Синод. Начело на шествието бяха тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Петте съда бяха положени в редица пред иконостаса на Синодалния параклис “Св. цар Борис Покръстител”. След възнасянето на обща молитва от българските архиереи патриарх Максим произнесе кратко слово, в което благопожела новоосветеното миро да послужи за укрепване в Господа на светата ни Българска църква и на обществото ни.
На следващия ден конкумите със свето миро бяха пренесени за постоянно съхранение в миротеката, откъдето по установения ред ще бъде разпространявано по митрополиите, а от там и по всички български енории в страната и чужбина.
В състава на мирото при Седмото мироварене бяха използвани следните материали:
1. Resinoid Bensoe
Бензоена смола ........... 600 гр.
2. Oleum Bergamottae
Бергамотово масло ........ 50 гр.
3. Torines Pini
Борови връхчета .......... 100 гр.
4. Oleum Basilici
Босилеково масло ........ 300 гр.
5. Vinum album
Бяло гроздово вино ........ 30 л.
6. Radix Valeriane
Валерианови корени ... 200 гр.
7. Oleum Pelagonium
Гераниево масло .......... 400 гр.
8. Absolut Gasmin
Жасминово абсолю ...... 500 гр.
9. Herba Hiperici sive costum
Жълт кантарион ........... 500 гр.
10. Absolut Geranium
Здравецово абсолю ..... 200 гр.
11.Oleum Cinnamomi
Канелено масло ............. 50 гр.
12. Oleum Caryophyli
Карамфилово масло ..... 200 гр.
13. Oleum Cedri
Кедрово масло ............... 30 гр.
14. Oleum Lavandulae
Лавандулово масло ...... 800 гр.
15.Oleum Citri
Лимоново масло .......... 200 гр.
16. Folia Salvia scareae
Листа от мошусна салвия 200 гр.
17.Oleum Olivarum
Маслинено масло ............ 80 л.
18. Сonсret Iris
Перуников конкрет ...... 200 гр.
19.Resinoid Olibanum
Резиноид Олибанум
Естествен бял тамян
смола от Ливан ............ 800 гр.
20.Resinoid Styrax
Резиноид Стиракс
Измирен тамян смола .. 200 гр.
21.Resinoid Balsamum Peruvianum
Резиноид Перу балсам 350 гр.
22. Oleum Rosae
Розово масло ............... 250 гр.
23. Strobuli Lupuli
Съцветия от хмел ........ 100 гр.
24. Absolut Balsamum Fur
Фър балсам абсолю ....... 30 гр.
25. Fructus Juniperi
Хвойнови плодове ...... 200 гр.
26. Oleum Piper nigrum
Чер пипер масло .......... 20 гр.
27. Spiritus Vini 95 %
Чист винен спирт ......... 11 л.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
