Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2013 22:22 - От любовта, която влагате в работата си зависи бъдещето на нашата страна - интервю по повод началото на новата учебна година
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
0



От любовта, която влагате в работата си зависи бъдещето на нашата страна - интервю по повод началото на новата учебна година

Автор:   Розина Крумова
 http://www.pravmladeji.org/node/2055

- Ваше Светейшество, кое налага въвеждането на предмета религия повсеместно в българските училища, кои са пречките досега това да  не бъде сторено?


 - През последните, вече повече от 20 години, ние не преставаме да призоваваме към въвеждането на религиозно образование в училището, водени не от друго, а от грижа за духовното здраве на подрастващите и за нравствените устои в обществото. Ние имаме разбирането, че образованието на децата е едностранно и непълноценно, ако то им предлага само система от знания за заобикалящия ни свят, а не способства за изграждането на здрави духовно-нравствени критерии у тях, ако в крайна сметка детето не е наясно какво да прави с тези знания, за да живее достойно и пълноценно. И като сме настоявали всяко дете задължително да придобие нравствено възпитание, ние ясно сме правили уговорката, че това възпитание трябва да става в съгласие с убежденията на родителите, в духа на вероизповеданието, към което те и децата се числят, и чийто светоглед изповядват, а за невярващите – в духа на светската етика.


 През годините нееднократно бяха правени подписки, в които нашите сънародници заявяваха своето желание децата им да изучават и познават своята вяра, но управляващите така и останаха глухи за тези милиони гласове и не проявиха нужната политическа воля и решимост да обезпечат такова образование за нашите деца.




Образователната система е призвана да помага на човека да придобие нужните му познания, за да се ориентира в заобикалящия го свят и да намери своето място в него. Но само по себе си придобиването на знания не прави човека и живота му пълноцнен, достоен, щастлив. Човек може да има много знания, да бъде високо образован и същевременно – неудачник, да остане неспособен да изгражда дълбоки и искрени отношения на взаимно доверие и любов, да остане невежа относно това: кой е той, защо и как да живее, за да бъде животът му смислен и значим.




Православната вяра дава това знание: какво е човекът, какъв е смисълът и целта на неговия живот, как да живее, за да бъде в съгласие със своето назначение, с Бога, с другите хора, как да постъпва правилно при различните ситуации в живота. Нещо повече, православната вяра не само учи, но и дава мотивировка и вътрешни духовни сили, за да постъпваме правилно и да ставаме по-добри, а следователно и по-щастливи хора в своя личен свят на взаимно доверие и доброжелателност.




Без духовно-нравствени ценности и идеали, като: любов към ближния, честност, взаимопомощ, трудолюбие, патриотизъм... не могат да се изграждат цялостни личности, добри съпрузи, родители и граждани. Не можеш да станеш добър гражданин на страната и член на обществото, ако не знаеш и не спазваш дадените от Бога заповеди: „не убивай”, „не кради”, „почитай баща си и майка си...”, които са еднакво валидни и за вярващи, и за невярващи.




Така че нравственото начало и религиозното образование имат съвсем конкретно приложение и важност, както в личния, така и в семейния, обществения, социалния и политическия живот. А непознаването на отеческата вяра, която лежи в основата на историята и културата на нашия народ, е не само срамно за всеки претендиращ за образованост човек, но и пагубно за човека в частност и за народа ни като цяло, и ние тепърва ще берем горчивите плодове на това невежество.




- Какво по Ваше мнение би следвало да направи Българската православна църква, за да отговори на съвременните нагласи на хората?




- Църквата, в лицето на нейните служители, трябва да познава тези нагласи, за да отговаря правилно на тях: да ги поощрява, ако те са достойни за похвала, да ги изправя и да ги изобличава, ако се отклоняват от истината и правдата. Църквата с нейното неподвластно на времето и непреходно учение е призвана да бъде съвестта на народа. Тя е носител на богооткровените истини за живота и света, и ни разкрива нравствения идеал, въплътен в Личността на Богочовека Христос, към който трябва да се стремим и който трябва да следваме. В този смисъл не християнството трябва да се приспособява към духа на времето, а духът на времето трябва да се съизмерява с християнството.




- Какво ни дават в днешно време прошката, покаянието, молитвата?




- Хилядолетия наред човечеството е имало свой относително устойчив морален кодекс и общоприети нравствени правила. Днес като че ли се прави всичко, за да се отмени този нравствен закон и самото понятие за грях, който е не друго, а отстъпление от този нравствен закон, чиято основа са 10-те Божии заповеди и най-висшата християнска заповед: заповедта за любовта към Бога и всички хора. Днес ставаме свидетели на това, как в цели държави официално се узаконява беззаконието и греха. Но този нравствен закон е „записан” от Твореца на скрижалите на сърцето на всеки и когато човек погазва неговите правила съвестта му го изобличава. Оттук, от живота далеч от Бога и нашето назначение, идва и това усещане за пустота, тревожност, което угнетява човека и изцежда жизнените му сили.




Ние всички сме несъвършени и слаби човешки същества, и волно или неволно, грешим спрямо Бога, спрямо собственото си естество и спрямо другите. Покаянието и прошката са онова дарувано ни от Бога средство, което очиства душата, освещава я, обновява я, възвръща духовното ни здраве.




Грехът, т .е. алчността, гордостта, лъжата, злословието и т. н., е нарушаване на закона за любовта и нарушаване на отношението с „другия” – с Бога и човека. Оттук и искреното покаяние и прошката са стъпка и условие за възстановяване на общението, на доверието, на взаимното уважение и любовта.




Що се отнася до молитвата... Всички ще се съгласите, че животът в този свят, особено в днешното време, е изключително натоварен, динамичен и труден. Всеки човек е сполетяван от множество изпитания, претоварен е с грижи и отговорности, и е принуден да се справя с множество предизвикателства. Обикновено човек живее вън от самия себе си, разпилян в своите грижи, задължения, взаимоотношения. Молитвата е прибирането в най-вътрешното светилище на душата ни, където в тих диалог с Бога си отдъхваме, разтоварваме се от грижи и тревоги, връщаме си спокойствието и черпим мъдрост и духовни сили. При молитвата утихват бурите и страстите, откъсваме се от света на времен­ното и преходното, и се потапяме във вечността. Когато човек потъва в молитва, той влиза в съвсем различно измерение. Сякаш поглежда на своя живот от гледна точка на вечността и вижда колко много суета, напразни грижи и страхове има в него и омъдрен от това преподрежда приоритетите си.




Ето защо човек във всяко време на своя земен живот има нужда от молитвата, от покаянието и от прошката.




- Известна е ролята на Църквата ни за формирането на българската нация и за знакови събития в нашата история. Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир за 2013 г. Как бихте коментирали това предложение?




- От самото си основаване от Господ Иисус Христос и до днес Църквата е била носител и е утвърждавала най-възвишени идеали: Божията правда – абсолютната, надвишаваща „моята правда”, „твоята правда”, „неговата правда” или „правдата” на дадена политическа сила или власт; утвърждавала е мира, който извира от чистата неопетнена съвест; утвърждавала е безусловната и никога не отпадаща любов към всеки човек като Божие създание; единството и взаимопомощта между хората на основата на взаимното уважение и любов. Затова и ролята на Църквата в живота на отделния човек и народа е толкова жизненоважна, защото тя и в най-смутните времена не се поколебава да възвестява тези непреходни истини и възвишени идеали, а нейните достойни чеда да се ръководят от тези евангелски принципи във ежедневните си делата и при вземането на съдбоносни решения.




На православния дух са чужди омразата, етнофилетизма и расизма. Свойствено му е да защитава онеправданите и страдащите и да отстоява въпреки всичко любовта към другия. От тези евангелски принципи са водени и екзарх Стефан, Пловдивският митрополит Кирил (по-късно патриарх Български), както и целият Св. Синод на БПЦ в своите действия за спасяването на еврейската общност в нейния диоцез. Тази вяра са изповядвали с това човеколюбиво дело. В онези страшни времена преди 70 години, когато властват ненавистта, страхът и противопоставянето, Българската православна църква и нейните чеда не се поколебават открито да заявят своята позиция и да защитят своите сънародници, съседи, колеги и приятели от еврейски произход.




Тази номинация е едно признание за проявената принципност на БПЦ, но и потвърждение, че в дни на всеобщо отстъпление от вярата, морала и любовта не бива да забравяме християнските идеали и да се стремим да се ръководим от тях, защото от това: доколко даден човек или даден народ въплъщава и осъществява в битието си тези идеали зависи доколко достоен и устойчив на превратностите на времето ще бъде той.




 - Вие сте били диригент на Софийския свещенически хор и на студентския хор при Духовната академия, преподавали сте източно-църковно пение в Академията, известен сте с музикалните си и певчески дарби. Може ли музиката, в частност църковните песнопения да помогнат за духовното израстване на учениците?




- Изкуството, и в частност музиката, имат свойството да влияят на духовното състояние и развитие на човека. А в каква посока ще бъде това развитие, зависи от какво е вдъхновена тази музика. Ако тя е вдъхновена от Бога, каквито са църковните песнопения, от Бог Който е любов, мир, светлина и всичко добро, това добро ще се предаде и ще се възприеме от твореца и изпълнителя на тази музика, и от онези, които я слушат. Ще трогне душите им, ще ги изпълни с дух на покаяние, радост, преклонение и мир.




Но вярно е и това, че не всяко ухо има способността да чуе, да възприеме тази музика.




 - Какъв съвет бихте дали на подрастващите, на младите в днешния забързан и объркан свят?




- Да не презират и подценяват отеческата си православна вяра. Да опознаят нейното учение, да се потопят в живителните й струи.




Човек много лесно може да се изгуби в днешното необятно море от информация, различни една друга изключващи се теории и във все по-размиващите се нравствени категории, ако няма ясните ориентири, които дава светото Православие. Човек така е устроен, че иска или не иска, вярва. Вярата, че няма Бог, че всичко ни е позволено, че няма възмездие и справедливост, че любовта е измама и т. н. също е вяра. Но това е вяра, която прави човека демотивиран, самотен, озлобен и, в крайна сметка, дълбоко нещастен. Моят съвет към прекрасните и интелигентни съвременни млади хора е разумно и внимателно да избират в какво да вярват, защото от това в какво вярваме, зависи как ще живеем, как ще възприемаме хората и света около нас и как ще премине живота ни.




- Вашият благослов към учители и ученици за новата учебна година и напътствията към учителите - как да се справят с трудностите в своята професия и кое е най-важното, на което да учат децата?




- Трудности има във всяка професия, във всяко служение. Но любовта с която пристъпваме към своето служение прави повечето, ако не и всички, проблеми лесно преодолими. Любовта, и вярата, че това, което правим има смисъл. А в това, което вие – преподавателите – вършите: да образовате децата на България, определено има смисъл. От вашите трудове, от любовта, която влагате в работата си, съвсем буквално зависи бъдещето на нашата страна и на човечеството. От вас зависи учениците да придобият не само знания, или както днес е прието да се казва – информация, а да придобият и нужните им нравствени критерии, за да станат достойни хора и граждани на България, да създадат здрави семейства и да са истински полезни и ценни за близките им и обществото.




Молим Бога да ви укрепя и вдъхновява в това ваше дело! Да ви удостои да усетите радостта от добрите плодове, които дава словото, посято в душите на вашите ученици, ако това слово е оживотворено от духа на правдата и любовта! Да ви дари с радостта да видите истински достойни люде израстнали под вашите грижи!




А на учениците молитвено благопожелавам Бог да всели в тях духа на премъдростта и на познанието, да ги запази в душевна чистота, да укрепи волята им, за да напредват в придобиването на душеспасителни навици и знания!

                                                                                Източник:   "Учителско дело"




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710713
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031