Постинг
15.09.2013 16:41 -
НЕВНИМАТЕЛНОСТ И НЕЗАДЪЛБОЧЕНОСТ
Evlogia Angelova:
Невнимателност и незадълбоченост
при отправяне на обвинение
(15 юни)
В една египетска обител живял благочестив монах на име Дула, честен, кротък, неотвръщащ на клеветите -
истински раб Христов. В такова търпение богобоязливият старец прекарал 20 години. Но врагът на човешкия
род открай време крои гибелта на тези, които служат не нему, а на единия Бог. Като не бил в състояние да
сломи ограденото с щита на небесната благодат сърце на отшелника, той се насочил срещу него с други
средства.
Един от старците, който не се страхувал от Господните заповеди, воден от измамния дух на беса, през нощта
влязъл крадешком в църквата, задигнал светите съсъди и ги скрил на тайно място, като се затворил в килията
си, от която преди това излизал твърде рядко. Когато настанало време за утренята, дежурният монах влязъл
в църквата да запали кандилата и от пръв поглед забелязал нещо нередно в храма. Незабавно съобщил за
това на настоятеля, а той казал на всички братя.
За нещастие праведният Дула в това време бил болен и не отишъл на утринното славословие. Като
се възползвали от това, някои от неговите недоброжелатели надали глас, че никой друг не е откраднал
светинята, освен Дула. Най-голямото доказателство било, че за разлика от обичая си в този ден не отишъл на
утренята... Това било достатъчно на човешкото лекомислие и братята повярвали, като ужасени и негодуващи
наредили да бъде доведен невинният Дула пред събора на старците.
Без всякакво приличие довели в църквата потиснатия, угнетен от болестта си праведник. Напразно молел да
му позволят да върви сам. Надигналата се злоба жадувала да стовари върху него всички оскърбления... Там,
в присъствието на настоятеля и отците, остарели в постничество, без да питат дали в действителност той е
крадецът на светинята, злите му врагове започнали да го клеветят. Един казвал, че той тайно от всички яде,
друг крещял, че крадял хляб и го продавал извън манастира. Като слушали това, настоятелят и старците
повярвали на клеветите и със заплахи започнали да разпитват невинния Дула къде е скрил откраднатото от
Църквата съкровище. Отначало Божият раб се оправдавал и представял най-убедителни доказателства за
своята невинност, но като видял, че не му вярват, укрепил сърцето си, дал си кураж да устои и замлъкнал,
като отговарял само рядко: “Простете ми, свети отци, на мене грешния!”.
След това настоятелят наредил да му съблекат монашеските дрехи и да го облекат в цивилни. Невинният
Дула бил завързан в тежки вериги и предаден за разпит на иконома... Какво ли не претърпял тук страдалецът!
Но на всички заплахи, на всички мъчения отговарял само: “Простете на мене, грешния!”.
Накрая раздразненият настоятел и братята го изпратили при градоначалника за нови изтезания. Но на
всеки въпрос: “Къде си скрил откраднатото от църквата съкровище?”, невинният Дула повтарял едно и
също: “Нямам у себе си нито сребро, нито злато”. Като опитал ужасите на всички мъчения, градоначалникът
заповядал да го хвърлят в тъмна и смрадна килия в затвора.
На следващия ден съдията повикал при себе си настоятеля и останалите братя и им съобщил, че Дула не се
признава виновен в нищо. Но ожесточените обвинители представяли срещу него нови лъжедоказателства и
измаменият градоначалник подписал присъда да му отсекат ръцете като на светотатец.
Отвели невинният страдалец към мястото за изпълнение на присъдата... В същото време истинският крадец
чувствал в себе си угризенията на съвестта. Изпаднал в ужас и си казал сам: “Уви, какво ще стане с
мене, ако се разкрие моето злодеяние? Но дори да предположим, че тайната ми тук, на земята, остане
неразкрита, какъв отговор ще дам на Страшния Христов Съд? Горко на мене, нещастника! Аз съм светотатец
и кръвопиец!”. Той незабавно отишъл при настоятеля и му казал: “Отче, църковното съкровище се намери,
кълна се, че Дула е невинен!”. Настоятелят веднага изпратил хора с това известие при градоначалника и
страдалецът се върнал в своя манастир.
В същото време монасите разбрали за неговата невинност, узнали кой е истинският крадец и като паднали
в краката на Дула, го молели да им прости техния толкова голям грях. Но може ли да се очаква, че ще търси
удовлетворение за собствените обиди този, който живее по примера на Христа Спасителя, невинно понесъл
оплюване, плесници, трънен венец и кръстна смърт?...
Нека като смъртни да не подозираме никого в престъпление, докато няма сигурни доказателства за това.
Проявената невнимателност и незадълбоченост в такива случаи може да погуби невинен човек, докато
престъпникът остава ненаказан за по-големи злодеяния.
Невнимателност и незадълбоченост
при отправяне на обвинение
(15 юни)
В една египетска обител живял благочестив монах на име Дула, честен, кротък, неотвръщащ на клеветите -
истински раб Христов. В такова търпение богобоязливият старец прекарал 20 години. Но врагът на човешкия
род открай време крои гибелта на тези, които служат не нему, а на единия Бог. Като не бил в състояние да
сломи ограденото с щита на небесната благодат сърце на отшелника, той се насочил срещу него с други
средства.
Един от старците, който не се страхувал от Господните заповеди, воден от измамния дух на беса, през нощта
влязъл крадешком в църквата, задигнал светите съсъди и ги скрил на тайно място, като се затворил в килията
си, от която преди това излизал твърде рядко. Когато настанало време за утренята, дежурният монах влязъл
в църквата да запали кандилата и от пръв поглед забелязал нещо нередно в храма. Незабавно съобщил за
това на настоятеля, а той казал на всички братя.
За нещастие праведният Дула в това време бил болен и не отишъл на утринното славословие. Като
се възползвали от това, някои от неговите недоброжелатели надали глас, че никой друг не е откраднал
светинята, освен Дула. Най-голямото доказателство било, че за разлика от обичая си в този ден не отишъл на
утренята... Това било достатъчно на човешкото лекомислие и братята повярвали, като ужасени и негодуващи
наредили да бъде доведен невинният Дула пред събора на старците.
Без всякакво приличие довели в църквата потиснатия, угнетен от болестта си праведник. Напразно молел да
му позволят да върви сам. Надигналата се злоба жадувала да стовари върху него всички оскърбления... Там,
в присъствието на настоятеля и отците, остарели в постничество, без да питат дали в действителност той е
крадецът на светинята, злите му врагове започнали да го клеветят. Един казвал, че той тайно от всички яде,
друг крещял, че крадял хляб и го продавал извън манастира. Като слушали това, настоятелят и старците
повярвали на клеветите и със заплахи започнали да разпитват невинния Дула къде е скрил откраднатото от
Църквата съкровище. Отначало Божият раб се оправдавал и представял най-убедителни доказателства за
своята невинност, но като видял, че не му вярват, укрепил сърцето си, дал си кураж да устои и замлъкнал,
като отговарял само рядко: “Простете ми, свети отци, на мене грешния!”.
След това настоятелят наредил да му съблекат монашеските дрехи и да го облекат в цивилни. Невинният
Дула бил завързан в тежки вериги и предаден за разпит на иконома... Какво ли не претърпял тук страдалецът!
Но на всички заплахи, на всички мъчения отговарял само: “Простете на мене, грешния!”.
Накрая раздразненият настоятел и братята го изпратили при градоначалника за нови изтезания. Но на
всеки въпрос: “Къде си скрил откраднатото от църквата съкровище?”, невинният Дула повтарял едно и
също: “Нямам у себе си нито сребро, нито злато”. Като опитал ужасите на всички мъчения, градоначалникът
заповядал да го хвърлят в тъмна и смрадна килия в затвора.
На следващия ден съдията повикал при себе си настоятеля и останалите братя и им съобщил, че Дула не се
признава виновен в нищо. Но ожесточените обвинители представяли срещу него нови лъжедоказателства и
измаменият градоначалник подписал присъда да му отсекат ръцете като на светотатец.
Отвели невинният страдалец към мястото за изпълнение на присъдата... В същото време истинският крадец
чувствал в себе си угризенията на съвестта. Изпаднал в ужас и си казал сам: “Уви, какво ще стане с
мене, ако се разкрие моето злодеяние? Но дори да предположим, че тайната ми тук, на земята, остане
неразкрита, какъв отговор ще дам на Страшния Христов Съд? Горко на мене, нещастника! Аз съм светотатец
и кръвопиец!”. Той незабавно отишъл при настоятеля и му казал: “Отче, църковното съкровище се намери,
кълна се, че Дула е невинен!”. Настоятелят веднага изпратил хора с това известие при градоначалника и
страдалецът се върнал в своя манастир.
В същото време монасите разбрали за неговата невинност, узнали кой е истинският крадец и като паднали
в краката на Дула, го молели да им прости техния толкова голям грях. Но може ли да се очаква, че ще търси
удовлетворение за собствените обиди този, който живее по примера на Христа Спасителя, невинно понесъл
оплюване, плесници, трънен венец и кръстна смърт?...
Нека като смъртни да не подозираме никого в престъпление, докато няма сигурни доказателства за това.
Проявената невнимателност и незадълбоченост в такива случаи може да погуби невинен човек, докато
престъпникът остава ненаказан за по-големи злодеяния.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
