Постинг
14.09.2013 07:26 -
"Радвай се на кръста си!"
"Радвай се на кръста си!"
http://dveri.bg/u9p
User Rating: / 50
PoorBest
Събота, 07 Ноември 2009 02:50
Автор: Архим. Василий, игумен на Иверския манастир
Понякога, когато си сам на Света Гора, тоест, когато си сам с целия свят, разбираш думите на блудния син: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам” (Лк 15:17). Какво богатство има в нашето предание, каква свобода, каква възможност да се радваме на живота, а от друга страна ние гладуваме и жадуваме!
На Света Гора идват много религиозни хора, които не чувстват нищо. Идват и много незапознати с вярата, които биват потресени. Идват и политици… Много хора от тези, които са „професионално религиозни”, не проумяват, за какво става въпрос, а много от търсещите хора биват потресени. Що се отнася до политиците... повечето от тях нищо не разбират.
В едно село бяха дошли няколко възрастни жени за изповед и след като се изповядаха, една от тях се обърна към мене с думите: „Радвай се на кръста си!”. След това дойде една друга: „Радвай се на кръста си!” Аз се удивих и казах: „Що за пожелание е това?” Те ми казаха: „Тук така казваме. На някой родител, майка или баща, казваме: „Радвай се на децата си!”, защото децата са радост за родителите. Когато човек е свещеник, му казваме: „Радвай се на свещенството си!”, а когато някой е монах или монахиня, му казваме: „Радвай се на кръста си!”
Мисля, че пожеланието „Радвай се на кръста си!” е толкова велико и дълбоко, че напомня богословието на св. Максим Изповедник. Като пример ви давам свети Козма Етолийски – единственият, великият, този ураган, който излезе на проповед в момент, когато всички хора бяха стигнали до дъното на разочарованието. Той спаси елинизма през онзи труден период, когато цели села бяха ислямизирани, бидейки простодушен, слаб, бих казал немощен и затова много смел: „Аз, братя, съм негоден не само да ви говоря, но дори да целуна вашите нозе, защото виждам, че сте кръстени и миропомазани. Но понеже нашият род има такава нужда, затова реших да изляза и да кажа няколко неща – каквото знам”.
Друг път пък каза: „Вижте, нямам нищо мое, само едно расо и го нося за вас. Всичко, което имам, е за вас. Имам и една скаймека, върху която стъпвам – тази скамейка едни я наричат престол, други я наричат скамейка. Да ви кажа ли какво е тя? Не е нито скамейка, нито престол, а моят гроб – от него говори моето мъртво аз. И ако аз не мога да ви кажа нищо, тогава ме спасява този гроб, който може да поучи цялата вселена, архиереите, императорите и целия свят”.
Ето, това е присъствието на човека в Православната църква. Защото св. Козма бил не просто монах, а истински човек и чрез него е говорила цялата Църква. Той не учел нещо ново, не използвал интелигентни думи, но цялото предание говорело чрез него. „Аз съм слаб и негоден да целуна нозете ви”, а от друга страна: „Моето мъртво аз може да поучи целия свят”. Това е силата на нашата вяра.
Също казва: „Ако случайно някой извърши неправда срещу друг човек – без значение дали той е грък, турчин, евреин или католик, каквото е взел, каквото е дал, да му го върне обратно – защото в неправдата няма благословия”. Виждате, че той е категоричен и не казва: „Вижте, сега е труден период – всички крадат от вас, затова и вие крадете”. Напротив. „Трябва да го върне обратно”. Неговата честност слага край на всичко.
Живеейки на Света Гора и чувствайки силата на вярата ни, св. Козма Етолийски в труден момент излезе в света и спаси целия ни род. Той е толкова смирен и усеща, че не може да целуне нозете на другия, но от друга страна знае, че „ това, което ви казвам, са Божии слова, ако Бог слезе, ще ви каже същото” и „Моето мъртво аз може да поучи целия свят”.
Затова в мига на неговото мъченичество (†1779 г.), когато евреите го предали, защото много ги „изобличавал”, тъй като те не зачитали неделния ден - той им казал: „Не ме връзвайте. Аз не се противя. Смъртта е в предначертанието на живота ми”. Така той предал своя дух, влязъл във вечността и сега пребъдва с нас. Където минавал св. Козма Етолийски, хората издигали кръст, защото сякаш гръм падал, който унищожавал и освещавал всичко. . .
Днес всички страдаме, знам това. И когато казвам „страдаме”, това означава, че сме здрави. Целият свят страда, но се избавя, живеейки в Православната църква. Блажени и благословени са страдащите, защото те могат да се утешат. Блажени са жадуващите, защото могат да утолят своята жажда. Ако не съществуваше Православната църква, ако не съществуваше „логиката” и благодатта на св. Козма и на други светци, щяхме да бъдем осъдени на мъчение.
Преди време бях в Америка и там ми направи впечатление разкошът, широките улици, къщите като „картинка”, тревните площи, дърветата, автомобилите..., но когато зърнах няколко човека, почувствах, че в този ред и чистота, където нищо не липсва – всичко липсва. В един момент всичко става безвкусно, безцветно и без аромат. И както ми казаха някои хора, въпреки че имат всичко, нямат желание за живот и искат да „приключат” жизнения си път.
Виждате, че логиката, която често следваме и според която всички искаме „да повишим жизнения стандарт, да влезе в Европа, за да имаме обща валута, да забогатеем” и т.н., не води доникъде. Защото човек е странно същество, което не се засища с богатства. И всички проблеми да му решиш или да мислиш, че си ги решил, именно тогава си стигнал до неразрешимия проблем. Например шведите, които може би имат най-високия жизнен стандарт в Европа, са на челно място в статистиката по самоубийства. Това е така, защото мислейки, че имат всичко, нямат нищо.
Човекът е странно същество, което, когато доближи този светски рай, усеща, че нещо му липсва. Но ако в себе си носи божествения пламък, ако се жертва за другия и живее както св. Козма, ако има смирение, тогава живее в рая. Тогава никаква вражда, никакъв ад не може да му навреди. Тогава става това, което казва св. Исаак Сириец - той „придобива здрав стомах и поглъща всякаква храна”. Всяко едно изпитание го прави добър, дори и самата смърт.
Знаете, човекът търси успеха, търси преуспяване. Например, някое дете иска да завърши училището, гимназията, да следва в университета и да продължи напред. След това, ако се случи да получи Нобеловата награда, то продължава да гладува и жадува за още по-голям успех. Както казва св. Симеон Нови Богослов, искам, копнея непрестанно и още повече, и постоянно въздишам. Човекът –независимо дали вярва или не, това е друг въпрос – притежава в себе си Божието дихание. Св. Симеон казва: „Има една малка радост, която се присмива над смъртта”. Дори всичко да сме придобили, ако не сме придобили тази радост, която се присмива над смъртта, тогава отново сме „на дъното” без значение дали сме богати или бедни, образовани или необразовани.
Сега, когато сме в Европа, това, което не трябва да правим, защото е грях срещу нашата традиция и с което ще онеправдаем европейците, е да говорим езика на Европа и да имаме логиката на Европа. Европа е богата и в същото време много бедна. Западната цивилизация е много напреднала и заедно с това е голяма провинция. В нашето предание има нещо, ако искате, нещо безумно, юродиво – това, което казва св. ап. Павел „Бог избра онова, що е безумно на тоя свят” (1 Кор. 1:27) – нещо оскъдно, незначително, което разтърсва всички и прави човека велик и достоен.
Свети Максим Изповедник казва, че всеки от нас е „малка църква”. Затова, ако прочетем за живота, делата и поученията на св. Козма Етолийски, те стават понятни за нас, защото сме родени в това предание. Ако ги прочете някой друг човек, някой от тези богати европейци, които имат всичко и в същото време нямат нищо, той не може да проумее тази логика.
Затова мисля, че е наш дълг да се храним с тази логика - православната логика, и да се радваме на нашия живот, на изпитанията и дори, ако искате, на смъртта, тоест да живем в радостта, която надскача смъртта. По този начин осъзнаваме, че Бог всичко е сътворил „твърде добро”. В този случай изплащаме и нашия дълг към всички – към европейците и американците, към цивилизованите и нецивилизованите, защото, както св. ап. Павел казва: „Аз имам дълг към елини и варвари” (Римл. 1:14).
Като пример отново ви давам св. Козма Етолийски. Човек може да се радва на живота си, само ако реши да го жертва заради другите. И ако това стане, той още сега влиза във вечността и може да разбере какво означава, че „Бог е троичен, три лица и в същото време един Бог”. Може да разбере какво означава, че „единството на Църквата е троичното единство, което се свещенодейства в настоящето”. Може да разбере какво означава, че „другият е моето аз”. В противния случай, ако се грижа само за себе си, тогава се самозадушавам, защото се отделям от другите.
Затова св. Григорий Нисийски казва, че „всеки човек може да е Божий образ, но в същото време целият човешки род е образ на Бога”. Затова един човек е цял човешки род, всеки човек е цялата Църква. И ако някой живее с примера на св. Козма, тогава усеща, че бидейки най-малък и недостоен да целуне нозете на другия, в същото веме е велик и силен, защото неговото мъртво „аз” може да проповядва и да поучава целия свят. Следователно свързването на безсилието със силата, бих казал с безмълвието– да бъда сам и да бъда заедно с всички други - е дар, който се предлага в Православната Църква.
Сещам се за една възрастна гъркиня от Константинопол – работеше в един ресторант. Когато стана на възраст, тя се пенсионира и си стоеше вкъщи. Веднъж ми каза: „Сега много хора ме съжаляват и ми казват: „Госпожо Катина, какво правиш сега, когато си сама?”, но искам да ви кажа, че сега, когато съм сама, изживявам най-хубавия период от живота си, защото непрестанно казвам молитвата ”Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и чета житията на светците”.
По този начин виждаме, че, от една страна, човекът, който има всичко (перфектна къща, кола последен модел и т.н.) няма желание за живот. А от друга страна, госпожа Катина, която била принудена да напусне Константинопол и чийто мъж починал, живее сама в една стая и чувства, че се намира в рая - именно това предлага Православната Църква. Това означава, че човек не само може съзнателно и правилно да се радва на даровете на живота, но и да притежава тази чувствителност и радост, която се присмива над смъртта и която превръща изпитанията, старостта и смъртта дори в благословение.
Превод: К. Константинов
http://dveri.bg/u9p
User Rating: / 50
PoorBest
Събота, 07 Ноември 2009 02:50
Автор: Архим. Василий, игумен на Иверския манастир
Понякога, когато си сам на Света Гора, тоест, когато си сам с целия свят, разбираш думите на блудния син: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам” (Лк 15:17). Какво богатство има в нашето предание, каква свобода, каква възможност да се радваме на живота, а от друга страна ние гладуваме и жадуваме!
На Света Гора идват много религиозни хора, които не чувстват нищо. Идват и много незапознати с вярата, които биват потресени. Идват и политици… Много хора от тези, които са „професионално религиозни”, не проумяват, за какво става въпрос, а много от търсещите хора биват потресени. Що се отнася до политиците... повечето от тях нищо не разбират.
В едно село бяха дошли няколко възрастни жени за изповед и след като се изповядаха, една от тях се обърна към мене с думите: „Радвай се на кръста си!”. След това дойде една друга: „Радвай се на кръста си!” Аз се удивих и казах: „Що за пожелание е това?” Те ми казаха: „Тук така казваме. На някой родител, майка или баща, казваме: „Радвай се на децата си!”, защото децата са радост за родителите. Когато човек е свещеник, му казваме: „Радвай се на свещенството си!”, а когато някой е монах или монахиня, му казваме: „Радвай се на кръста си!”
Мисля, че пожеланието „Радвай се на кръста си!” е толкова велико и дълбоко, че напомня богословието на св. Максим Изповедник. Като пример ви давам свети Козма Етолийски – единственият, великият, този ураган, който излезе на проповед в момент, когато всички хора бяха стигнали до дъното на разочарованието. Той спаси елинизма през онзи труден период, когато цели села бяха ислямизирани, бидейки простодушен, слаб, бих казал немощен и затова много смел: „Аз, братя, съм негоден не само да ви говоря, но дори да целуна вашите нозе, защото виждам, че сте кръстени и миропомазани. Но понеже нашият род има такава нужда, затова реших да изляза и да кажа няколко неща – каквото знам”.
Друг път пък каза: „Вижте, нямам нищо мое, само едно расо и го нося за вас. Всичко, което имам, е за вас. Имам и една скаймека, върху която стъпвам – тази скамейка едни я наричат престол, други я наричат скамейка. Да ви кажа ли какво е тя? Не е нито скамейка, нито престол, а моят гроб – от него говори моето мъртво аз. И ако аз не мога да ви кажа нищо, тогава ме спасява този гроб, който може да поучи цялата вселена, архиереите, императорите и целия свят”.
Ето, това е присъствието на човека в Православната църква. Защото св. Козма бил не просто монах, а истински човек и чрез него е говорила цялата Църква. Той не учел нещо ново, не използвал интелигентни думи, но цялото предание говорело чрез него. „Аз съм слаб и негоден да целуна нозете ви”, а от друга страна: „Моето мъртво аз може да поучи целия свят”. Това е силата на нашата вяра.
Също казва: „Ако случайно някой извърши неправда срещу друг човек – без значение дали той е грък, турчин, евреин или католик, каквото е взел, каквото е дал, да му го върне обратно – защото в неправдата няма благословия”. Виждате, че той е категоричен и не казва: „Вижте, сега е труден период – всички крадат от вас, затова и вие крадете”. Напротив. „Трябва да го върне обратно”. Неговата честност слага край на всичко.
Живеейки на Света Гора и чувствайки силата на вярата ни, св. Козма Етолийски в труден момент излезе в света и спаси целия ни род. Той е толкова смирен и усеща, че не може да целуне нозете на другия, но от друга страна знае, че „ това, което ви казвам, са Божии слова, ако Бог слезе, ще ви каже същото” и „Моето мъртво аз може да поучи целия свят”.
Затова в мига на неговото мъченичество (†1779 г.), когато евреите го предали, защото много ги „изобличавал”, тъй като те не зачитали неделния ден - той им казал: „Не ме връзвайте. Аз не се противя. Смъртта е в предначертанието на живота ми”. Така той предал своя дух, влязъл във вечността и сега пребъдва с нас. Където минавал св. Козма Етолийски, хората издигали кръст, защото сякаш гръм падал, който унищожавал и освещавал всичко. . .
Днес всички страдаме, знам това. И когато казвам „страдаме”, това означава, че сме здрави. Целият свят страда, но се избавя, живеейки в Православната църква. Блажени и благословени са страдащите, защото те могат да се утешат. Блажени са жадуващите, защото могат да утолят своята жажда. Ако не съществуваше Православната църква, ако не съществуваше „логиката” и благодатта на св. Козма и на други светци, щяхме да бъдем осъдени на мъчение.
Преди време бях в Америка и там ми направи впечатление разкошът, широките улици, къщите като „картинка”, тревните площи, дърветата, автомобилите..., но когато зърнах няколко човека, почувствах, че в този ред и чистота, където нищо не липсва – всичко липсва. В един момент всичко става безвкусно, безцветно и без аромат. И както ми казаха някои хора, въпреки че имат всичко, нямат желание за живот и искат да „приключат” жизнения си път.
Виждате, че логиката, която често следваме и според която всички искаме „да повишим жизнения стандарт, да влезе в Европа, за да имаме обща валута, да забогатеем” и т.н., не води доникъде. Защото човек е странно същество, което не се засища с богатства. И всички проблеми да му решиш или да мислиш, че си ги решил, именно тогава си стигнал до неразрешимия проблем. Например шведите, които може би имат най-високия жизнен стандарт в Европа, са на челно място в статистиката по самоубийства. Това е така, защото мислейки, че имат всичко, нямат нищо.
Човекът е странно същество, което, когато доближи този светски рай, усеща, че нещо му липсва. Но ако в себе си носи божествения пламък, ако се жертва за другия и живее както св. Козма, ако има смирение, тогава живее в рая. Тогава никаква вражда, никакъв ад не може да му навреди. Тогава става това, което казва св. Исаак Сириец - той „придобива здрав стомах и поглъща всякаква храна”. Всяко едно изпитание го прави добър, дори и самата смърт.
Знаете, човекът търси успеха, търси преуспяване. Например, някое дете иска да завърши училището, гимназията, да следва в университета и да продължи напред. След това, ако се случи да получи Нобеловата награда, то продължава да гладува и жадува за още по-голям успех. Както казва св. Симеон Нови Богослов, искам, копнея непрестанно и още повече, и постоянно въздишам. Човекът –независимо дали вярва или не, това е друг въпрос – притежава в себе си Божието дихание. Св. Симеон казва: „Има една малка радост, която се присмива над смъртта”. Дори всичко да сме придобили, ако не сме придобили тази радост, която се присмива над смъртта, тогава отново сме „на дъното” без значение дали сме богати или бедни, образовани или необразовани.
Сега, когато сме в Европа, това, което не трябва да правим, защото е грях срещу нашата традиция и с което ще онеправдаем европейците, е да говорим езика на Европа и да имаме логиката на Европа. Европа е богата и в същото време много бедна. Западната цивилизация е много напреднала и заедно с това е голяма провинция. В нашето предание има нещо, ако искате, нещо безумно, юродиво – това, което казва св. ап. Павел „Бог избра онова, що е безумно на тоя свят” (1 Кор. 1:27) – нещо оскъдно, незначително, което разтърсва всички и прави човека велик и достоен.
Свети Максим Изповедник казва, че всеки от нас е „малка църква”. Затова, ако прочетем за живота, делата и поученията на св. Козма Етолийски, те стават понятни за нас, защото сме родени в това предание. Ако ги прочете някой друг човек, някой от тези богати европейци, които имат всичко и в същото време нямат нищо, той не може да проумее тази логика.
Затова мисля, че е наш дълг да се храним с тази логика - православната логика, и да се радваме на нашия живот, на изпитанията и дори, ако искате, на смъртта, тоест да живем в радостта, която надскача смъртта. По този начин осъзнаваме, че Бог всичко е сътворил „твърде добро”. В този случай изплащаме и нашия дълг към всички – към европейците и американците, към цивилизованите и нецивилизованите, защото, както св. ап. Павел казва: „Аз имам дълг към елини и варвари” (Римл. 1:14).
Като пример отново ви давам св. Козма Етолийски. Човек може да се радва на живота си, само ако реши да го жертва заради другите. И ако това стане, той още сега влиза във вечността и може да разбере какво означава, че „Бог е троичен, три лица и в същото време един Бог”. Може да разбере какво означава, че „единството на Църквата е троичното единство, което се свещенодейства в настоящето”. Може да разбере какво означава, че „другият е моето аз”. В противния случай, ако се грижа само за себе си, тогава се самозадушавам, защото се отделям от другите.
Затова св. Григорий Нисийски казва, че „всеки човек може да е Божий образ, но в същото време целият човешки род е образ на Бога”. Затова един човек е цял човешки род, всеки човек е цялата Църква. И ако някой живее с примера на св. Козма, тогава усеща, че бидейки най-малък и недостоен да целуне нозете на другия, в същото веме е велик и силен, защото неговото мъртво „аз” може да проповядва и да поучава целия свят. Следователно свързването на безсилието със силата, бих казал с безмълвието– да бъда сам и да бъда заедно с всички други - е дар, който се предлага в Православната Църква.
Сещам се за една възрастна гъркиня от Константинопол – работеше в един ресторант. Когато стана на възраст, тя се пенсионира и си стоеше вкъщи. Веднъж ми каза: „Сега много хора ме съжаляват и ми казват: „Госпожо Катина, какво правиш сега, когато си сама?”, но искам да ви кажа, че сега, когато съм сама, изживявам най-хубавия период от живота си, защото непрестанно казвам молитвата ”Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и чета житията на светците”.
По този начин виждаме, че, от една страна, човекът, който има всичко (перфектна къща, кола последен модел и т.н.) няма желание за живот. А от друга страна, госпожа Катина, която била принудена да напусне Константинопол и чийто мъж починал, живее сама в една стая и чувства, че се намира в рая - именно това предлага Православната Църква. Това означава, че човек не само може съзнателно и правилно да се радва на даровете на живота, но и да притежава тази чувствителност и радост, която се присмива над смъртта и която превръща изпитанията, старостта и смъртта дори в благословение.
Превод: К. Константинов
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
