Постинг
11.09.2013 21:23 -
ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА КРЪСТА ГОСПОДЕН
ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА КРЪСТА ГОСПОДЕН
Версия за печат
Автор: Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил
http://www.pravmladeji.org/node/2046
Днес ние празнуваме големия празник Въздвижение на Кръста Господен. Ние възпоменаваме страданията на Спасителя и затова неслучайно днес се чете значителна част от 19-та глава от Евангелието от Иоана, разказваща за Разпятието на Спасителя (Ин. 19:6-11, 13-20, 25-28, 30-35). Но днес, също на Литургията, ние четохме откъс от първото Послание до Кориняни, където апостол Павел учи за Кръста Христов (1 Кор. 1:18-24). Той говори за това, че словото за кръста за погиващите е безумство, а за спасяващите се е сила Божия. Какви забележителни думи! Към погиващите апостолът отнасял тези иудеи и елини, които не признавали и не приемали вестта за Христос. И действително, за едните кръстът е съблазън, за другите - безумие, но само за нас, спасяващите се е явяване на силата Божия.
Именно с тези „съблазън и безумие” Бог не се побоял да спаси света. А какво е безумие или по-славянски юродство? Това е като лишаване от разум. Това е пълна човешка немощ и слабост. Това е отсъствие на всякаква сила. Защо Бог избира слабостта, отсъствието на всякаква човешка сила, за да спаси хората? За да стане на всекиго ясно, че спасението произтича не от силата на човека, не от силата на разума, не от властта на един човек над друг - било то политическа власт, или властта на парите, или просто властта на човешката мисъл. Спасението не може да произтича от човешка сила, защото човекът е греховен; и именно затова спасението се извършва от силата Божия.
Можем да си представим как би била изопачена идеята за спасението, ако не би го имало Кръста, ако не би имало презрение, ако не би имало оскърбление. Навярно, биха се написали хиляди книги за това как великият вожд и учител спасил своя народ, а чрез него и цялото човечество. Но тогава благата вест би се превърнала в идолопоклонническо учение, в центъра на което би бил човекът с неговата сила. Обаче Бог отрича всякаква човешка сила в делото на спасението - Той донася спасението чрез човешката немощ, явена на Кръста, и никой не може да се похвали, че то е дошло в света с нашите усилия, с нашата човешка власт. Спасението е дошло в света чрез нашата слабост, нашето юродство, нашата немощ, в която се открила силата Божия.
Църквата е призвана да продължи делото на нашия Господ и Спасител. Тя го продължава, извършвайки Тайнството на светата Евхаристия, когато всеки човек става съучастник и на Тайната Вечеря и на Кръста, и на Възкресението на Спасителя. Тя продължава учението на Спасителя със своето слово, което има сила не защото то е облечено в някаква удачна от човешка гледна точка форма (защото формите биват различни, а словото Божие не губи своята острота подобно на двуострия меч, който разделя човешкото естество (вж. Евр. 4:12)), а именно защото слово Божие не зависи от силата на човека.
Ние трябва добре да помним всичко това, в това число и в нашия практически църковен живот. Да помним, че човек се спасява не със своите сили, не защото върши добри дела, - нали едновременно с добрите той върши и зли дела, а понякога добрите дела се зачеркват от горделивата мисъл, от превъзнасянето над другите, от осъждане. Къде да се натрупат добри дела, че да могат да спасят човека? Човек се спасява с Божията благодат, дарувана ни чрез Кръста Христов. Но за да приемем тази благодат, да я усвоим, ние трябва да вършим добри дела, ние трябва да отворим сърцето си за Господа. За да достигне словото Божие, носещо в себе си спасителна сила, до съзнанието на човека, особено на съвременния човек, ние, проповедниците на словото Божие, трябва да работим над себе си денем и нощем - над съзиждането на своя ум, воля, чувства, над укрепване на вярата и благочестието. И тогава, съединявайки своя личен опит със словото Божие, ние ще бъдем способни да убеждаваме с човешки думи, носещи силата на словото Божие, поверените ни души.
Забележителни думи намираме у свети Йоан Златоуст. Една-единствена фраза, която открива най-великия смисъл на Кръста: „Кръстът е нашата свобода”. Днес тези думи трябва да бъдат начертани на нашите знамена. В това време, когато човек се устремява към свободата, разбирайки под свобода разкрепостяване на своите инстинкти, възможност да върши всичко, което иска, не обръщайки внимание на закона Божий, разрушавайки с това своя собствен живот, своята личност, разрушавайки живота на заобикалящия го свят, нанасяйки неповторим ущърб на дадената от Бога природа и на човешкото общество, ние трябва да повтаряме думите „Кръстът е нашата свобода”, защото чрез кръста Христов ние сме се освободили от робството на греха, станали сме свободни от властването над нас на дяволската сила. Господ ни е освободил - в този смисъл, че ни е дал възможност, съединявайки Неговата Божествена благодат със своите усилия, да освободим душата си от всякакъв грях. И само тази е истинската свобода, която води човека към щастие, благополучие, мир, радост, любов, към съзиждане на семейство, към укрепване на обществените отношения, към спасение на държавите, към спасение на целия човешки род.
Но ако светът в преследване на лъжовна свобода, освобождаваща греха, се откаже да приеме тези думи на Златоустия Йоан, тогава човешкият род го чака страшно време, защото животът е несъвместим с греха, с греха несъвместимо е щастието. Щастието е съвместимо със свободата, за която така горещо и силно е казал Златоустият Йоан.По неговите молитви - на великия Божи угодник, на учителя и отеца на Църквата, Господ да помогне на всички нас да проумеем смисъла на Кръста Христов за устройване на нашия живот, за определяне на нашия светоглед, за съзиждане основите на спасително отношение към околния свят, към заобикалящите ни хора. „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Святото Възкресение Твое славим”. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.patriarchia.ru
Версия за печат
Автор: Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил
http://www.pravmladeji.org/node/2046
Днес ние празнуваме големия празник Въздвижение на Кръста Господен. Ние възпоменаваме страданията на Спасителя и затова неслучайно днес се чете значителна част от 19-та глава от Евангелието от Иоана, разказваща за Разпятието на Спасителя (Ин. 19:6-11, 13-20, 25-28, 30-35). Но днес, също на Литургията, ние четохме откъс от първото Послание до Кориняни, където апостол Павел учи за Кръста Христов (1 Кор. 1:18-24). Той говори за това, че словото за кръста за погиващите е безумство, а за спасяващите се е сила Божия. Какви забележителни думи! Към погиващите апостолът отнасял тези иудеи и елини, които не признавали и не приемали вестта за Христос. И действително, за едните кръстът е съблазън, за другите - безумие, но само за нас, спасяващите се е явяване на силата Божия.
Именно с тези „съблазън и безумие” Бог не се побоял да спаси света. А какво е безумие или по-славянски юродство? Това е като лишаване от разум. Това е пълна човешка немощ и слабост. Това е отсъствие на всякаква сила. Защо Бог избира слабостта, отсъствието на всякаква човешка сила, за да спаси хората? За да стане на всекиго ясно, че спасението произтича не от силата на човека, не от силата на разума, не от властта на един човек над друг - било то политическа власт, или властта на парите, или просто властта на човешката мисъл. Спасението не може да произтича от човешка сила, защото човекът е греховен; и именно затова спасението се извършва от силата Божия.
Можем да си представим как би била изопачена идеята за спасението, ако не би го имало Кръста, ако не би имало презрение, ако не би имало оскърбление. Навярно, биха се написали хиляди книги за това как великият вожд и учител спасил своя народ, а чрез него и цялото човечество. Но тогава благата вест би се превърнала в идолопоклонническо учение, в центъра на което би бил човекът с неговата сила. Обаче Бог отрича всякаква човешка сила в делото на спасението - Той донася спасението чрез човешката немощ, явена на Кръста, и никой не може да се похвали, че то е дошло в света с нашите усилия, с нашата човешка власт. Спасението е дошло в света чрез нашата слабост, нашето юродство, нашата немощ, в която се открила силата Божия.
Църквата е призвана да продължи делото на нашия Господ и Спасител. Тя го продължава, извършвайки Тайнството на светата Евхаристия, когато всеки човек става съучастник и на Тайната Вечеря и на Кръста, и на Възкресението на Спасителя. Тя продължава учението на Спасителя със своето слово, което има сила не защото то е облечено в някаква удачна от човешка гледна точка форма (защото формите биват различни, а словото Божие не губи своята острота подобно на двуострия меч, който разделя човешкото естество (вж. Евр. 4:12)), а именно защото слово Божие не зависи от силата на човека.
Ние трябва добре да помним всичко това, в това число и в нашия практически църковен живот. Да помним, че човек се спасява не със своите сили, не защото върши добри дела, - нали едновременно с добрите той върши и зли дела, а понякога добрите дела се зачеркват от горделивата мисъл, от превъзнасянето над другите, от осъждане. Къде да се натрупат добри дела, че да могат да спасят човека? Човек се спасява с Божията благодат, дарувана ни чрез Кръста Христов. Но за да приемем тази благодат, да я усвоим, ние трябва да вършим добри дела, ние трябва да отворим сърцето си за Господа. За да достигне словото Божие, носещо в себе си спасителна сила, до съзнанието на човека, особено на съвременния човек, ние, проповедниците на словото Божие, трябва да работим над себе си денем и нощем - над съзиждането на своя ум, воля, чувства, над укрепване на вярата и благочестието. И тогава, съединявайки своя личен опит със словото Божие, ние ще бъдем способни да убеждаваме с човешки думи, носещи силата на словото Божие, поверените ни души.
Забележителни думи намираме у свети Йоан Златоуст. Една-единствена фраза, която открива най-великия смисъл на Кръста: „Кръстът е нашата свобода”. Днес тези думи трябва да бъдат начертани на нашите знамена. В това време, когато човек се устремява към свободата, разбирайки под свобода разкрепостяване на своите инстинкти, възможност да върши всичко, което иска, не обръщайки внимание на закона Божий, разрушавайки с това своя собствен живот, своята личност, разрушавайки живота на заобикалящия го свят, нанасяйки неповторим ущърб на дадената от Бога природа и на човешкото общество, ние трябва да повтаряме думите „Кръстът е нашата свобода”, защото чрез кръста Христов ние сме се освободили от робството на греха, станали сме свободни от властването над нас на дяволската сила. Господ ни е освободил - в този смисъл, че ни е дал възможност, съединявайки Неговата Божествена благодат със своите усилия, да освободим душата си от всякакъв грях. И само тази е истинската свобода, която води човека към щастие, благополучие, мир, радост, любов, към съзиждане на семейство, към укрепване на обществените отношения, към спасение на държавите, към спасение на целия човешки род.
Но ако светът в преследване на лъжовна свобода, освобождаваща греха, се откаже да приеме тези думи на Златоустия Йоан, тогава човешкият род го чака страшно време, защото животът е несъвместим с греха, с греха несъвместимо е щастието. Щастието е съвместимо със свободата, за която така горещо и силно е казал Златоустият Йоан.По неговите молитви - на великия Божи угодник, на учителя и отеца на Църквата, Господ да помогне на всички нас да проумеем смисъла на Кръста Христов за устройване на нашия живот, за определяне на нашия светоглед, за съзиждане основите на спасително отношение към околния свят, към заобикалящите ни хора. „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Святото Възкресение Твое славим”. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.patriarchia.ru
Вчера - 1 август беше изнесено честното...
ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН /К...
Въздвижение на Господния кръст (Кръстовд...
ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН /К...
Въздвижение на Господния кръст (Кръстовд...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
