Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2013 23:35 - Освещаване на плодовете
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1106 Коментари: 0 Гласове:
0



Освещаване на плодовете
 
   http://dveri.bg/xrqp8


 Неделя, 04 Август 2013 15:44
 Автор: Диляна Иванова, Варна

По стара традиция на празника Преображение Господне в храма се освещават плодове. Кога и как точно е възникнал този обичай не знаем, но свидетелство за неговата древност намираме в 3-то правило на светите апостоли, където се споменава, че в „надлежно време” в храма били принасяни нови житни класове и грозде. В 28-о правило пък на Шестия вселенски събор се говори за същата практика, като се уточнява, че това се извършва в знак на благодарност към Подателя на плодовете. Безспорно това е свързано с древната еврейска практика да се освещават "първоберките" от житните класове и от други плодове, като се посвещават на Бога (вж. "Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове", Изх. 22:29).

Вероятно този принос на плодове и тяхното благославяне са възникнали съвсем спонтанно и непринудено. В древност човекът е бил свързан тясно със земята и ежедневието му е минавало в естествена природна среда. Връзката между физическия му живот и плодовете на земята е била много по-пряка, а сетивата му – много по-чисти и детски от сетивата на днешния гражданин на бетонния град. За вярващия земеделец плодовете не са били просто храна, а дар Божи и Божие чудо, което той е наблюдавал ежедневно и в което е участвал с труда на ръцете си.

Детските ми спомени са свързани неразривно с голямата градина, която се простираше зад къщата ни в едно подбалканско градче. За мене тя беше малък рай, изпълнен с цвят, ухание и сладост. От ранна пролет до късна есен в нея връзваха и зрееха всевъзможни плодове. Започваше се с ягодите и малините през юни, а после – ранната череша, вишните и сливите, тръпчивото френското грозде, след това идваше ред на прасковите, на крушите – летни и зимни, на различните сортове ябълки, дюлята, асмата с тежките гроздове, мушмулите  и лешниците.

Замисля ли се – изплуват умилителни картини. Чинийка с първите ягоди върху раклата над леглото ми – сутрешна изненада от моята майка. Баща ми – привързващ сведените клони, по които едреят ябълки и круши. Варенето на компотите - мирис на плодов сок и лек дим. Калайдисаните тепсии на съседката – баба Ангелица, върху които съхнат „шушелки” за ошаф и от които ние, децата, крадешком похапваме. Уютните зимни вечери, когато на гости идват роднини или съседи и на масата се появява огромна купа с ябълки и круши – смях, топли разговори и сняг зад прозорците. Ами „експедициите” в планината - през август за боровинки, а есен – за лешници. Връщахме се с пълни раници и с още по-пълни души. А на село... Дядо ми, който винаги имаше в джоба си някоя ябълка-петровка или орехче за нас, децата. Бурканчетата със сладка и желе от дюли в килера на баба, покрити с пергаментова хартия и привързани с дебел памучен конец. Всичко това беше толкова радостно, истинско и празнично. То беше още и поле за благословен труд, грижовност, общение и дори връзка между поколенията, защото често старата круша или орех, на чиито плодове се радваха внуците, беше посадена някога отдавна от някой покоен дядо.

Още тогава, когато бях далеч от Църквата и вярата, чувствах с детското си сърце, че има Някой, Който щедро и с любов ни обсипва с тези дарове.

Мисля си, че вярващият земеделец, потопен в стихията на това чудесно плодородие, не може да не изпита благодарност и нужда да я изрази; не може да  не почувства потребност от молитва това благо и насъщно чудо да се случи отново и отново. И така плодът се връща към своя Подател като благодарствен принос, като славословие и молитва. Вероятно така се е родил чинът за освещаване на плодовете.

Днес ние, градските хора, купуваме плодовете от магазина – често недозрели или узрели насила, посърнали, загубили вид и аромат, а често „модифицирани”, изкуствени и пълни с химия. Образ на собствения ни откъснат от Бога живот. Благодарността и славословието напускат сърцата ни. Ставаме делнични, сухи и празни. Хлябът е само храна, плодът – само въглехидрати, а човекът – само потребител.

Но, слава Богу, има я Църквата, където Бог преобразява всичко и го прави отново истинско – там хлябът е живот, плодът е дар, а човекът – Божие чедо, обичано и благодарно. Затова нека на Преображение донесем в храма плодове, нека се зарадваме и благодарим за тях, нека ги вкусим заедно, като братя и сестри в нашия истински дом, на трапезата на нашия Небесен Баща.

Но защо точно на Преображение? Някои казват: защото тогава узрява първото грозде – царят на плодовете. Сигурно е вярно, но може би има и друго обяснение. Веднъж разговарях е една възрастна жена. Тя пожела да ми покаже своята зеленчукова градина, обрамчена по края с овошки. Тази градинка беше нейното царство, нейната радост и утеха след смъртта на съпруга й и задомяването на децата. Какво ли нямаше там – моркови, домати, пипер, краставици, боб, лук, картофи – от всичко по малко. В добре оформени, стройни лехички – грижливо поддържани и окопани. С оживено лице тя ме водеше от леха на леха, подобно на екскурзовод в музей, и накрая каза:  „Едно само се чудя! Всичко от една земя расте, с една вода го поливам, едни сокове смуче и гледай какво излиза: едно сладко, друго кисело, трето люто – всичко със своя си цвят, със своя вкус, със своя мирис.” Да си призная, до този момент не бях се замисляла върху това мъничко и достъпно за сетивата ни преображение, разкриващо Божията сила и величие. Може би не случайно Църквата го е сближила с другото – великото и духовно Преображение на нашия Господ, към което всички сме призвани. Ще кажете – не е ли изкуствен този паралел? Може и така да е. Но си мисля, ако нямаме сетива за близкото до нас преображение на земята и водата в многообразен плод, то как ли бихме могли да почувстваме, да възжелаем и да благодарим за другото – Таворското?! „Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?” – пита Иисус Христос Никодим.

Затова нека помним Божия дар и пазим благодарността, и като се молим за изобилен плод, да помолим и за плодовете на Духа.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708841
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031