Постинг
05.08.2013 16:42 -
Страшната святост
Страшната святост
http://dveri.bg/xrhu4
Качествен материал
Неделя, 04 Август 2013 11:31
Автор: Митр. Антоний Сурожски
На 4 август се навършват 10 години от кончината на известния руски йерарх митр. Антоний Сурожский (1914-2003), оставил незабравима следа в историята на православието в Западна Европа, а и по целия свят. Публикуваме неговата проповед, посветена на един друг голям подвижник на благочестието - преп. Серафим Саровски, чиято памет също бе почетена с юбилейни тържества преди няколко дни.
Един от руските богослови, наши съвременници, написал житие на свети Серафим Саровски, казва, че неговата святост е страшна. И когато го попитах какво иска да каже с това, той ми отговори: „Нима не виждаш, че той е един от малцината светци, които са проявили пред нас в плътта си, а не само в постъпките си присъствието на Светия Дух?”
В разговора с Мотовилов[1] това изпъква толкова ясно! Мотовилов го е питал какво се случва с човека, когато Светият Дух слезе върху него, и Серафим му казал: „Погледни ме”. И Мотовилов не могъл да остане с отворени очи. Серафим го питал защо и той отвърнал: „Светлината ми реже очите!”.
И по-нататък Мотовилов говори за това, че ликът на свети Серафим изглеждал като човешки лик на фона на сияещото слънце и било невъзможно да го гледаш. И Серафим му отговорил: „Нямаше да можеш да ме видиш такъв, ако в този миг ти не беше такъв, какъвто съм аз”.
При много светци присъствието на Светия Дух, приобщеността към телесността и духовността на Христос Спасител се проявява невидимо за нас. Господ ни защитава от този ужас, страха, който би ни обзел, ако виждахме всеки светец като Горящия храст, като горящ огън – щяхме да се боим да се доближим до него.
И Господ ни покрива с привидната човешка немощ, простотата, естествеността на онова, което всъщност се случва в този човек. Неговата плът е плътта на Христос чрез Кръщението и Светото тайнство причащение. В него живее Светият Дух чрез дара на миропомазанието.
Всеки от нас е син, дъщеря на нашия Небесен Отец, понеже ние сме братя и сестри на Христа. Нима не става ясно тогава защо един от отците на Църквата е казвал в пустинята: „Видял си своя брат? (тоест ближния си). Видял си своя Бог!”?
Да, всеки човек, както казва отец Сергий Булгаков, е продължение на въплътеното присъствие на Христос и съсъд на Светия Дух на Земята. Ако това е така, от житието на свети Серафим, от неговия образ ще се научим да гледаме един на друг като на светиня.
„Видял си своя брат? Видял си своя Бог!”?, ‒ казва този пустинник. Нима ние умеем да се гледаме един друг и да виждаме във всеки от нас, въпреки слабостите, въпреки немощта, въпреки това, че не всичко в нас е осъществено, нима умеем да видим тялото Христово, присъствието на Христос?
Затова нека се научим да се вглеждаме един в друг с благоговение, с трепет, със страх, знаейки, че всеки от нас е продължение на въплъщението Христово, въплътеното Му присъствие на земята, и храм на Светия Дух. И нека не Го оскверняваме нито с мисли, нито с постъпки, нито с отношението към ближния ни, и нека не го оскверняваме в самите себе си, и тогава това, на което свети Серафим е научил Мотовилов ще стане за нас пътя на спасението. Амин.
Превод: Анна Георгиева
http://dveri.bg/xrhu4
Качествен материал
Неделя, 04 Август 2013 11:31
Автор: Митр. Антоний Сурожски
На 4 август се навършват 10 години от кончината на известния руски йерарх митр. Антоний Сурожский (1914-2003), оставил незабравима следа в историята на православието в Западна Европа, а и по целия свят. Публикуваме неговата проповед, посветена на един друг голям подвижник на благочестието - преп. Серафим Саровски, чиято памет също бе почетена с юбилейни тържества преди няколко дни.
Един от руските богослови, наши съвременници, написал житие на свети Серафим Саровски, казва, че неговата святост е страшна. И когато го попитах какво иска да каже с това, той ми отговори: „Нима не виждаш, че той е един от малцината светци, които са проявили пред нас в плътта си, а не само в постъпките си присъствието на Светия Дух?”
В разговора с Мотовилов[1] това изпъква толкова ясно! Мотовилов го е питал какво се случва с човека, когато Светият Дух слезе върху него, и Серафим му казал: „Погледни ме”. И Мотовилов не могъл да остане с отворени очи. Серафим го питал защо и той отвърнал: „Светлината ми реже очите!”.
И по-нататък Мотовилов говори за това, че ликът на свети Серафим изглеждал като човешки лик на фона на сияещото слънце и било невъзможно да го гледаш. И Серафим му отговорил: „Нямаше да можеш да ме видиш такъв, ако в този миг ти не беше такъв, какъвто съм аз”.
При много светци присъствието на Светия Дух, приобщеността към телесността и духовността на Христос Спасител се проявява невидимо за нас. Господ ни защитава от този ужас, страха, който би ни обзел, ако виждахме всеки светец като Горящия храст, като горящ огън – щяхме да се боим да се доближим до него.
И Господ ни покрива с привидната човешка немощ, простотата, естествеността на онова, което всъщност се случва в този човек. Неговата плът е плътта на Христос чрез Кръщението и Светото тайнство причащение. В него живее Светият Дух чрез дара на миропомазанието.
Всеки от нас е син, дъщеря на нашия Небесен Отец, понеже ние сме братя и сестри на Христа. Нима не става ясно тогава защо един от отците на Църквата е казвал в пустинята: „Видял си своя брат? (тоест ближния си). Видял си своя Бог!”?
Да, всеки човек, както казва отец Сергий Булгаков, е продължение на въплътеното присъствие на Христос и съсъд на Светия Дух на Земята. Ако това е така, от житието на свети Серафим, от неговия образ ще се научим да гледаме един на друг като на светиня.
„Видял си своя брат? Видял си своя Бог!”?, ‒ казва този пустинник. Нима ние умеем да се гледаме един друг и да виждаме във всеки от нас, въпреки слабостите, въпреки немощта, въпреки това, че не всичко в нас е осъществено, нима умеем да видим тялото Христово, присъствието на Христос?
Затова нека се научим да се вглеждаме един в друг с благоговение, с трепет, със страх, знаейки, че всеки от нас е продължение на въплъщението Христово, въплътеното Му присъствие на земята, и храм на Светия Дух. И нека не Го оскверняваме нито с мисли, нито с постъпки, нито с отношението към ближния ни, и нека не го оскверняваме в самите себе си, и тогава това, на което свети Серафим е научил Мотовилов ще стане за нас пътя на спасението. Амин.
Превод: Анна Георгиева
Св. Серафим Саровски за душевния мир
Мультфильм о батюшке Серафиме Саровском
МЪДРОСТ ОТ СЕРАФИМ САРОВСКИ
Мультфильм о батюшке Серафиме Саровском
МЪДРОСТ ОТ СЕРАФИМ САРОВСКИ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
