Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2013 22:06 - Философия на ПРОТЕСТИТЕ НА МОРАЛА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 469 Коментари: 0 Гласове:
0



 
Философия на ПРОТЕСТИТЕ НА МОРАЛА

 http://televizia-bg.info/философия-на-протестите-на-морала/

Някои си запушват ушите за протеста, други снизходително питат: „Вие знаете ли защо протестирате?“ Политически заинтересованите критици и считащите, че винаги вникват по-дълбоко от други в нещата, определят протестите за безпочвени и ненужни. Този текст изразява тревога, тревогата, че за някои сънародници нашият тип протести са ненужни! Текстът избягва академизма, за да стане ясен на всички, и протяга ръка на тези, които не разбират протеста или считат, че хората на улицата не знаят защо са там.

 

Защо започна протестът?

Тази власт дойде с обещание за очистване от задкулисието и обръчите от фирми. Първото, което направи обаче, бе да приспособи закон, така че по върховете да стигне опасен олигарх. Второто – да го настани в управлението без обсъждане и незабавно.

Следователно – появиха се с лъжа, действат с фалш. Говориха за откритост, а моделът им показа пълна непрозрачност относно важните решения, дори стана прозрачна мафиотизацията при избора на едно или друго. Смисълът на протестите е да има наказание и за моралните прегрешения и да не се допуска нов фалш скрит зад номинално разкаяние. Затова се иска оставка, а и нейното генерално следствие НОВИ ИЗБОРИ.

Задкулисието и корпоративните интереси се готвят да управляват тотално чрез новата тройна коалиция и залогът е голям. Доказателство е обяснението на Станишев пред съпартийци, че от гласуването на Пеевски зависи оцеляването на правителството. Това е признание, че кукловодите поддържат управлението и го направляват, докато се подготвя една система на корпоративната плутокрация.

Моралното възмущение се появи и заради това, че на практика тази власт дойде след преврат. Превратът ни изненада с творческата си скандалност и неподвластност на закона. На огромно количество избиратели беше повлияно да сменят вота си в деня за размисъл, като беше иззето правото да се окачествява случая, да бъдат определяни евентуални виновни, едва след съдебно решение. С това неправомерно се зае една обвързана политически телевизия, която промени вота на избирателите и така направи властови преврат.

 

Защо протестът не спря, когато Пеевски беше отстранен?

Урокът с Пеевски не бе научен от управляващите. Само името на Пеевски беше признато като вина. Назначенията обаче на некадърни, малокултурни, криминално проявени лица продължи. И до днес се защитават назначени, които нямат елементарно образование за високите си постове или представляват инструмент за политическа експанзия на определена партия, дори там, където това провокира масите.

Протестите продължават, защото няма как фактът, че задкулисието държи за заложник властта, изведнъж да преустанови действието си. Протестите продължават, защото е ясно, че действието на задкулисието на тази власт ще се завоалира, ще се замаскира, но докато властта е още цяла, няма да се преустанови.

Активността на българите в чужбина явно показва за какво и заради кого те са принудени да търсят своя път извън България.

Протестите продължават, защото властта не може да очаква да е ненаказуема, само защото е поискала прошка, още повече при доказателствата, че на практика няма промяна.

Да уловиш някого в лъжа, не е като да видиш директно посегателство. Ти знаеш, че могат да продължат да те заблуждават и да ти правят мили очи, но вече знаеш какво е действителното мислене на измамника.Тук можеш да си замълчиш, да се прикриваш, да преглъщаш и той да продължи с лъжите, оставайки спокоен, когато не те засяга или не се вижда. Другият вариант е да покажеш твърдост и да дадеш да се разбере, че лъжецът е нравствено разконспириран. Това са днешните морални протести! Искаме да знаят, че разбираме какви са, искаме да покажем, че за нас покварата е непростима. Има такива хора, колкото и на някои това да им е чудно.

Протестът е бунт срещу арогантността на малокултурието, което даже вече определя политическите принципи и климат. Хората правят опит за отвоюване на държавата от ръцете на тези, които винаги очакват спрямо себе си култура и снизходителност, но сами са практически безпардонни.

Пропуска се, че протестите са и против цинизма на пренебрегването, непукизмът, недочуването на моралното недоволство. Това е подигравка с невъоръженото безсилие на демократичните инструменти – протеста, лозунга, гражданското искане.

От своето конституиране новото управление обещаваше връзка с гражданското общество и съобразяване с неговия контрол. Всъщност предложенията от граждански формации за лица и политики веднага се пренебрегнаха, а формално изслушване по маловажни точки започна само с реално непротестиращи граждани.

 

Защо не се дава шанс на правителството да работи?

Сълзливо се вижда като несправедливо това, че не се дава шанс на управлението да изпълни добрите си намерения, а исканията за оставка продължават. Не може убиец да отхвърли присъда с аргумент, че дори да е убиец той сега ще подпомогне няколко дома за изоставени деца и трябва да остане на свобода, за да му се даде шанс да направи планираното добро. Още повече, нима някой мисли, че „доброто“ на настоящите не може да бъде изпълнено и от някои друг?! Наказанията не могат да се бавят, за да се даде нова възможност за действия, тъй като това е волята на престъпника.

В настоящите форми на олигархичното управление следването на общественото благо само се имитира, защото на масите се подхвърля бленувания хляб, за да се запази властта и се изпълняват основните цели на малцината задкулисно управляващи богати фамилии и корпорации. Користният светоглед на настоящите управници е склонен да превърне в инструментални всички частични концесии, които прави на отделни групови интереси с подхвърлените на масите трохи.

Твърдят, че ни гледат като кукли, а ние

виждаме как ни подготвят за кукли на конци.

 

Протестът не дава „шанс“, защото хората искат вече да стане ясно колко непоправими са някои хора. Някои са забравили, но Орешарски бе отстранен от СДС като кандидат за кмет на София, защото започна да консултира управлението си с Васил Божков. Орешарски не си взе поука, не се промени. Вместо това последва учителската стачка. Тогава Орешарски лъжеше без да мигне и се разбираше зад гърба на учителите да имитира преговори, за да разтакава и изтощи не издържащите вече на дългата стачка учители. Днес управлението повтори всички лъжи с Пеевски, отново след обещание за „катарзис“. След обещанието последваха нови нагли назначения и изказаната от самия премиер лъжа, че сам е избрал Пеевски и то по „професионални“ критерии. Това е и патосът на протеста – той е бич срещу разминаването при властниците на думи и дела.

Това управление не може да остане, защото не бива да се упражнява власт, когато големи слоеве от населението са загубили доверие и респект към нея. Това не е здравословно за самата държава. Не може в такива условия да се упорства да се държи руля, защото това засилва отчуждението между хората и властта, като то повлиява със загуба на респект дори при поддръжниците на управлението.

Упрекват протестите, че са попаднали под една пелена на възхитата от своята цел, без мисъл за това какво следва. Нека напомним обаче. Неуважението към хуманната ни природа се наказа от будния народ! Може би затова някои не разбират кредото на протестите, че дори да носят нещо добро със себе си, ако го предлагат точно неморалните, то трябва да се отхвърли. Плашат ни и че при оставка на правителството ситуацията в страната ще се влоши, но за възможни спасители виждат само себе си, дори когато с поддържания хаос това очевидно вреди точно на държавата, която трябва да бъде спасявана.

Двама арестанти са водени за разстрел.

Единият предлага: „Хайде да избягаме!“

Другият отговаря: „А, не, може да стане по-лошо!“

 

Протестите повтарят, че всички положителни мерки в ръцете на това управление може да получат обратен ефект, скрити негативни следствия, да имат опасна ненаблюдаема страна.

 

Защо някои не виждат смисъл от „Протестът на морала“

Някои всъщност забравят, че протестът срещу олигархичния, задкулисен, пълен с лъжи модел на управление е протест в името на морала. Най-нещастният факт последните години е не икономическата стагнация, а това, че вече има хора, които не разбират необходимостта от протест в името на морала. Донякъде е срамно, че някои сънародници не разбират настоящите протести. Възприемат ги като упорство, като нещо безсмислено или лекомислено.

По тялото на жертвата бяха открити

четири рани – две смъртоносни, а две ЗА ЩАСТИЕ – не.

 

Когато моралът липсва като проблем или за мнозина стане неразбираем като проблем, вече е нахлула дехуманизацията. Ако отхвърляме протест в името на морала, ние даваме път на дехуманизацията и управлението по фасаден, имитативен начин. Все по-често съвестите тихо пропускат моралните безчинства, защото са неподвластни на закона. Повява се една инертност, привикване, защото „Такъв е животът“.

 

Какво представлява „Протестът на морала“ като събитие в историята на България

Протестите днес са най-светлият лъч за последните 24 години. Те са нещо, с което трябва да се гордеем като нация. Явно има хора, които полагат усилия да надмогнат социалното си положение не само в личен план, не само по отношение на най-непосредствените си нужди – прехраната или плащането на сметки например. Явно мнозина искат да надмогнат и моралния срив в цялото общество, а това е надежда за България. Това е важно, защото именно вниманието към морала засяга същностно човешкото в нас, засяга и поколенията, които идват след нас. Докато обществото се вълнува от морала, то е живо и в него има човеци. Трябва не да ги бием, а да се радваме, че има такива, които виждат заплаха и морално падение там, където други не виждат нищо. Имаме морално обновление, защото с процесията на протестиращите се казва, че съвестта ни не спи. Протестът казва „Няма да свикнем!“ Протестът надига глас, че няма да се примирим, защото моралът и човешкото в нас са живи.

Протестиращите не пожелаха да се отчайват от действителността, да се примиряват или бягат от нея, а решиха да я променят.

 

Откъде идва тази упоритост на продължаващите протести

Всъщност наистина е изумително, че въобще има негодувание и съпротива, и че те произтичат от моралното чувство. Хората по принцип се ръководят от своята воля, но най-често позволяваме тя да е злободневно и материално мотивирана. Когато разумът поведе волята това е събитие! То е възможно, когато имаме зрели личности, за които ръководни и преодоляващи всичко могат да бъдат някои морални, разумни мотиви. Ето затова е великолепно зрелище упорството на така ръководената воля. За сравнение, съвсем друго нещо е, когато волята се поддържа от ината, но в него вече волята се поддържа от егоцентризмът.

 

Не искат ли всъщност протестиращите само да подменят властниците

Някои обвиняват, че протестиращите искат да доведат просто нови неморални хора на власт. Тази мисъл подозира тотална поквара навсякъде. Ако е така, няма смисъл от политика изобщо, няма смисъл от общуване изобщо, защото хората са пропилян вид. Не бива да се отрича демокрацията и партийната система, защото се съмняваме, че който иска промяна просто прокара някакви други „злокобни“ интереси. Казват, че оставки не се поддават за наше добро! Да се отказват изборите като законно разрешение на натрупаното напрежение, с оправдание, че ще се повтори статуквото или така ще бъдат пропуснати ползи, е диктатура!

Рай, от който не може да се излезе, се превръща в ад.

 

Настоящите протести са безпрецедентни и защото текат без лидер и партийна опека, това също е известна гаранция, че водещи са високите цели на недоволството.

Протестът иска пълна смяна на курса, а не кърпеж и номинално разкаяние.

 

Не са ли незаконни тези протести

Протестът е защитено от демокрацията право, независимо дали е оповестено, организирано, водено от лидери или не. Когато няма лидери, митингуващите никого не могат да уведомят.

 

Каква е формата на протеста

Има разнообразни изразни средства, но те могат да бъдат обобщени най-добре с понятието смартмо́б (англ. smart mob — умна тълпа). Хората се самоорганизират чрез новите технологии и социалните мрежи в името на активни социални каузи. Връзката е децентрализирана, но точно насочена с оглед рационална цел. Смартмоб акциите са масови проявления на съпротива и въздействие, когато обичайните социални организации и институти са изчерпали възможностите си или демонстрират пълна неадекватност.

Трудно е да бъдеш

непрекъснато човечен управляващ – хората пречат.

 

По-добри ли са протестиращите за морала от другите

Противопоставяне на февруарските протестиращи няма! Мнозинството от протестиращите сега също са в затруднено материално положение, тук не протестират „ситите“! Атаката срещу олигарсите и машинациите им няма как да е от полза на „преялите кръгове“.

 

Има ли други достижения моралният протест

Всъщност ние имаме пред нас несъстоялата се горда революция в България, защото тя обръща умовете, учи на нови социални рефлекси.

Задвижи се реалното активно гражданско общество вече и като коректив на всеки управленски жест. Изгражда се модел на реакция срещу непростимо политическо поведение, защото политиците разбират, че винаги ще има санкция, когато се преминава нормата, дори и да е „само“ моралната. Вече не се пропускат скритото поведение и подшушнатите планове, протести могат да се очакват не само при икономическо крушение, а самата защита от зависимости, корупция, олигархия и фалш в политическото поведение е гаранция за по-успешно управление и в материален аспект.

„Кой АД е по-добър – социалистическият

или капиталистическият“ – „Разбира се – социалистическият:

 ту кибрит няма, ту не докарали гориво, ту ремонтират

казаните, ту дяволите са на партийно събрание…“

 

Протестът постави на масата нещо „странно“ – въпросът за формата и смисъла на общественото съжителство, за политическото представителство и службата на народа.

Ползата от протестното движение е и властите да видят, че не са безнаказани и че улицата може да раздава правосъдие не само за осезаемото, но и за скритото прегрешение. Ние притежаваме власт и контролни функции и напомняме, че ако има гаф, дори направен ден след съставяне на правителството, то властта ще бъде наказана. Ето това е новата идеология на гражданското общество. Не бива никой да се аргументира с рефлекси от един свят, който вече не съществува.

Можем да се гордеем с един нов протест – протест на моралното възмущение прераснало в нетърпимост, а това е нещо възхитително. Търпимостта и безразличието към моралните прегрешения характеризират съвременното ни претръпнало общество, затова този бунт е истинско чудо. Обичайно само за посегателства срещу личността, собствеността и хляба сме готови да роптаем, затова сега, когато има протест за морала, някои недоумяват.

Тайната за успех в политиката

има връзка с честността и почтеността. Просто ако

не притежавате тези качества – успехът ви е гарантиран!

 

Протестът може да преодолее политическата поквара, защото създава еталон. Примирението спря и вместо моралното отвращение да се излива в тълпи напускащи страната, някой каза „СТОП“ и пожела незабавна промяна точно тук. Ето как някои хора не позволяват да бъдат насила декласирани.

Ане Франк пише в своя дневник:

„Колко прекрасно е, че никой не трябва

 да чака и момент, за да промени света към по-добро.“

 

Революция ли е този протест

В крайна сметка, управляващите трябва да разберат на практика, че някой стои над тях и ги наблюдава и ако това за тях не е Господ, трябва да бъде народа от улицата!

Този протест е морален, ако той успее в своята цел, ще бъде наистина своеобразна революция!

 

Иван Сапунджиев, д-р по Етика, журналист

За връзка с автора Иван Сапунджиев

           МОЯТ КОМЕНТАР:
           Съвършеният морал е в Новия завет !!! Бог го е дал и Бог може да го внедри в сърцата ни !!! Словото Бог ни е дадено, но трябва да приемем и Духа, за да ни се помогне !!! Само с философия, само с голата демокрация, НЕ СТАВА !
           НАРОДЪТ - СУВЕРЕНЪТ, Е СБОР ОТ РАЗЛИЧНИ ХОРА, С РАЗЛИЧНИ ДУХОВЕ , С РАЗЛИЧНИ УЧЕНИЯ, С РАЗЛИЧЕН МОРАЛ...Необходимо е да се приеме един морал, едно учение и закони, ръководещи се от този морал.
           Най-простичък пример: Уж личната собственост е неприкосновена, а има закон, ако някой владее 5 или 7 години, не знам точно, твоя имот, той може да го обсеби с трима лъжливи свидетели. Ако има съсобственост, нотариусът може да прави колкото си иска нотариални актове, без изобщо да се съобразява с нотариалния акт на съсобственика. Важно е да има подписи. Всички закони са си ги направили така, че да могат да присвояват по-силните, по-амбициозните, по-паралиите и т.н.
           А за труда на чуждия човек, да не говорим. Земеделецът има право на своята заплата! - така казва Господ. Показано ми бе, как много хитреци се възползваха от чуждия труд, като се позоваваха на приятелска помощ само за една вечеря или нещо малко. Тези хора загубиха много - загубиха здраве, живот или деца... Никак не е само приказка, казаното от нашия Господ, да не оставаме длъжни никому в нищо, освен в любовта. Длъжни сме да обичаме дори враговете си. Ненапразно се подчертава, че на Закхей, комуто Господ прости, се даде сила да върне четворно ограбеното нечестно от хората.
           Нито една думичка не е случайна в Новия завет, нито една !!! 
           Що се отнася за общото имущество, прилично на комунизма, ето ви пример за човешката слабост в книгата Деяния на светите апостоли в Новия завет"- 4-та глава от 31-ви стих до 5-та глава 11 стих:

      31. И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светии и с дръзновение говореха словото Божие.
32. А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35. и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36. Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37. който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.



ГЛАВА 5.


1. А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
2. скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
3. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
4. Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
5. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6. А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
7. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
8. А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
9. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
10. И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.
11. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. 
   

                    Божиите закони са съвършени и действащи непрекъснато, независимо дали човек ги познава и признава или не. Това е истината !!!




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13742917
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930