Постинг
20.07.2013 22:00 -
Римският стотник
Римският стотник
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=500%3A2013-07-20-14-39-48&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
Написано от митр. Антоний Сурожки
Събота, 20 Юли 2013 16:37
Евангелският разказ за стотника ни говори за един човек, чиято вяра, макар самият той да бил езичник, надминала вярата на израелския народ.
Един скъп за него човек бил болен и стотникът пристъпил към Христа, като просил чудо, просил от Господ да помилва болния; така постъпваме и ние през цялото време, обръщаме се към Бога, като очакваме от Него чудодейна помощ. Христос му отговорил: Ще дойда и ще го изцеля.. Но ето тук се проявила изумителната вяра на този човек. Когато се молим, ние тъй често, тъй настойчиво просим от Господ да се приближи към нас, да ни даде да Го почувстваме и да ни стане ясно, че Той има власт. Този човек постъпил с удивителна простота: Не, - казва той на Спасителя, - не си прави труда, аз съм грешен човек, не съм достоен да влезнеш под покрива ми, но кажи една дума и слугата ми ще се изцели...
Една Божия дума, а не тази радост от срещата, за която всички ние мечтаем; ето какво просил този човек. Ние просим от Господ Той да изпълни онова, което ни е нужно, но преди всичко да ни даде чудодейната радост от Своето присъствие. Този човек разбирал със сърцето колко свят е Господ, колко е велик, и бил готов да се откаже от тази радост, стига Той да изцели слугата му, стига да оздравее приятеля му.
Често бихме могли да се обърнем към Господ и да кажем: Господи, помогни! Но на мен не ми е необходимо да знам, какво се е случило, нито да почувствам Твоето действие; само направи безмълвно, от разстояние, някак незабележимо за мен това, което е според волята Ти... Ако бихме могли с такава вяра, с такова съзнание за Божията святост да се обръщаме към Него, колко близък би ни бил Господ! Защото Той се приближава към нас винаги, Той винаги ни е близък, но ние Го усещаме само ако сърцето ни е любящо и смирено. И да има там искрица любов, смирението е много малко. И ето, ако се обръщаме към Бога и казваме: Господи, нека да бъде това, което е добро, което е свято, това, което желае душата ми за моите близки, но мен можеш да ме заобиколиш, продължи покрай мен към тях... – каква радост би била у Господа заради такава любов, която е готова да пожертва живота и радостта си заради другите! Амин.
източник: mitras.ru, превод: Мартин Димитров
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=500%3A2013-07-20-14-39-48&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
Написано от митр. Антоний Сурожки
Събота, 20 Юли 2013 16:37
Евангелският разказ за стотника ни говори за един човек, чиято вяра, макар самият той да бил езичник, надминала вярата на израелския народ.
Един скъп за него човек бил болен и стотникът пристъпил към Христа, като просил чудо, просил от Господ да помилва болния; така постъпваме и ние през цялото време, обръщаме се към Бога, като очакваме от Него чудодейна помощ. Христос му отговорил: Ще дойда и ще го изцеля.. Но ето тук се проявила изумителната вяра на този човек. Когато се молим, ние тъй често, тъй настойчиво просим от Господ да се приближи към нас, да ни даде да Го почувстваме и да ни стане ясно, че Той има власт. Този човек постъпил с удивителна простота: Не, - казва той на Спасителя, - не си прави труда, аз съм грешен човек, не съм достоен да влезнеш под покрива ми, но кажи една дума и слугата ми ще се изцели...
Една Божия дума, а не тази радост от срещата, за която всички ние мечтаем; ето какво просил този човек. Ние просим от Господ Той да изпълни онова, което ни е нужно, но преди всичко да ни даде чудодейната радост от Своето присъствие. Този човек разбирал със сърцето колко свят е Господ, колко е велик, и бил готов да се откаже от тази радост, стига Той да изцели слугата му, стига да оздравее приятеля му.
Често бихме могли да се обърнем към Господ и да кажем: Господи, помогни! Но на мен не ми е необходимо да знам, какво се е случило, нито да почувствам Твоето действие; само направи безмълвно, от разстояние, някак незабележимо за мен това, което е според волята Ти... Ако бихме могли с такава вяра, с такова съзнание за Божията святост да се обръщаме към Него, колко близък би ни бил Господ! Защото Той се приближава към нас винаги, Той винаги ни е близък, но ние Го усещаме само ако сърцето ни е любящо и смирено. И да има там искрица любов, смирението е много малко. И ето, ако се обръщаме към Бога и казваме: Господи, нека да бъде това, което е добро, което е свято, това, което желае душата ми за моите близки, но мен можеш да ме заобиколиш, продължи покрай мен към тях... – каква радост би била у Господа заради такава любов, която е готова да пожертва живота и радостта си заради другите! Амин.
източник: mitras.ru, превод: Мартин Димитров
139 г.от Априлското Въстание в Батак-вое...
Стотника и неговата вяра Лука 7:1-10
От Баташките пепелища възкръсна и българ...
Стотника и неговата вяра Лука 7:1-10
От Баташките пепелища възкръсна и българ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
